Един, единствен път съм виждал
паметник на земния червей 
Една зима (февруари) под пожарната- комина не пуши, намяткали сме по три "дънни" на пружини със стиропори и монтажи с предна тежест- аматьорска работа ама с много мерак, ентусиазъм и кеф.. дърпат едни "литрови" каракуди... ние пием, като за последно и на всяка втора каракуда следва късане на линията от стълб за "високо", паркиран на дъното
Тогава за първи път ми се светна монтажа "патерностер" с по-тънък повод за хранилката, и то не пружина а хранилка тип "рамка". На плувка- кур, до като беше светло а и после до като наливахме антифриз във вените...
Горе-долу беше топло, около 1-2 градуса под нулата
Лягам и по сред нощ се събуждам с чувството че съм Питър О'Тул, в оня шибан ескимоски филм
Двама от колегите..... дърпат едни едри каракуди с директната ми седмица и се карат кой да я държи, че да се греят идиотите; газовата ми бутилка с печка(от тез, вертикалните плочи) им духа зад гърба- то на теца, така се прави зимата... и ловят ли ловят каракундели
Малко се поотклоних от поста, обаче сутринта термометрите бяха заковали на "-15 градуса", единственото незамръзнало нещо беше ракията- вино, вода, безалкохолно... на "калъп"... а земните червеи, едни такива дебели за сом, като отворих кутиите- бяха се нагърчили над пръста в невероятни гротескни форми и застинали така завинаги
Сега, като си взема земни червей- онез винаги са ми пред очите; не щото нещо, ама винаги си спомням тоя риболов и всички емоции и преживявания там