Дами и господа, положението на гьола е някъде между трагедия и комедия. Случайни каракуди, при това дребни, слънчаци и ненормално дребни костурчета. Аааа и едно линче около 50гр. За 7 часа пробвах повече стратегии и такъми, отколкото целият национален отбор на Англия би могъл да измисли за толкова време.

Ефект-

Масовите резултати бяха по 1-2 дребни каракуди и тук там по някой слънчак, имаше и хора с чаша КАПОчино. Ние с ортака разбихме слънчаците и костурчетата, но не бяхме отишли за това. Хванахме една каракуда с общи усилия. Мястото ни беше отвсякъде с подводна растителност и едно от три замятания успяваше да стигне дъното. В повечето случаи куката оставаше да виси на някое водорасло. Шаранчета не хванахме, но са останали доста бройки по думи на местните колеги и са почнали да изхитряват, което е много радостно. Оказа се, че проклетото ъгълче откъм платения под върбата е най-дашното място, но днес беше заето, въпреки че бяхме там в 5:30(Пичовете, които бяха там казаха, че са дошли в 5 без 15

). Под голямото дърво до мостчето е другото такова, но и там имаше хора. Тези две места всеки ден са заети още по тъмно и явно има защо. Там бяха най-добрите резултати. Хората на тези места бяха с над 5 каракуди и дузина шаранчета. Като цяло риболова не вървял още от събота, а пък преди това много вървяло

Общо взето - тегав риболов, капризни риби, мръсотия, змии, жаби, ври от кубинки, най-обсъжданата тема са "бурканье с тарамъ айвер от таранка", обикалят разни досадни пияни клошари да искат цигари...а бе идилия.
пп. В никакъв, ама НИ-КА-КЪВ случай не си купувайте храна 12х3. Пълна е с житна отсевка, боядисана с боя за яйца и всякакви други боклуци. Обърках половината пакет сутринта и стана някаква глетава помия. Хвала Богу, че не сложих ВДЕ-то вътре, че щях да се самоубия от мъка. После се зачудих дали не бъркам аз нещо, обаче разбърках останалата храна на три отделни порции в кутийки по три различни начина и ефектът беше същия. Глетаво тесто на топчета, което се разпада адски бавно и не отделя никакви частици. Единственото полезно нещо беше, че носеше житото на далечното петно(бяхме с две

).
пп2. Ако не са шаранчетата и евентуалните линове
не бих стъпил повече там.
пп3. ИАРА-джийте дойдоха с една НИВА, пиха по бира на Урвич и си тръгнаха.
пп4. За пръв и последен път бъркам качамак за риболов по Софийско. Дали денят си беше такъв или просто столичните каракуди са твърде изтънчени и префинени аристократи за да го ядат...не знам. Из дебрите на Северозапада това си остава най-добрата стръв и захранка за каракуда и мисля само там да го използвам за в бъдеще.
пп5. Стига толкова писане.
