Бях обещал, ама трудно ми идват думите за тази история.
Годината е 1999. Бях с жената и жената на колега от посолството на плажът преди Гарабули, бях един път разказвал за потъналата галера. Е на същият плаж съм. Колата я оставих на 300-400м. от брега, заради разоран от джипове пясък. Вероятно местни юнаци са през ноща търсили яйца на костенурки. Но това после ми дойде в акъла. Та разпънах чадър, опънах рогозка, сложих хладилната чанта и хайде във водата. Жените тичат по мокрия пясък за стягане на мускулатурата на краката. Те двете си имаха някаква система и можеха по два-три часа да си подскачат във водата и да се извиват някак странно настрани. Абе тяхни женски спортове. Та отстъпвам назад и си развивам въжето от харпуна и чувам да ме викат. До кръста съм във водата и на 20м от брега. Те на 200-300м от мен викат и ми сочат нещо. Гледам в посоката и виждам нещо като част от буре да се показва от вътрешната страна на рифа. Бързо доразвих останалите витки от въжето и заплувах към "нещото". Мислех си че може да е нещо паднало от кораб или наистина буре. Чували бяхме за подобни случаи на контрабанда с алкохол. В последствие разбрах, че жените са имали представа какво плува, защото бяха по-високо от мен 1.5-2м и са виждали ясно картината. Приближавам и гледам костенурка. Кротко си плува и пасе водорасли от вътрешната страна на рифа. Мислех какво да правя. Спомних си един разказ на Пламен- счетоводител на Техноимпекс в Триполи през 1986г.Тогава ми бе първият мандат. Той бе много голям мераклия, имаше пълно оборудване та до оловни гривни на краката и ръцете. Харпун Мидъл Стен и втори Стен - пистолет за крака. Нож Марес, маска, чарапи, плавници, абе всичко марково. С мен два-три пъти е плувал, но не съм видял нещо да е прострелял. И той веднъж при посещение на техен екип в Абу Камаш бе влязъл с един от нашите инженери, бивш вицешампион на България по подводен спорт. Там има огромна , прекрасна лагуна, отделена от морето с дълаг тесен полуостров, ред островчета и рифове. Там съм чувал, че е раят на харпунджиите, но ми е било далече да ходя на плаж. Двеста и петдесет километра са си двеста и петдсет километра. Минавал съм покрай Абу Камаш десетки пъти на път за Тунис или обратно, но не съм имал време за плуване. Три пъти съм бил и с командировани там по работа, но само съм стигал до лагуната да я видя. И тогава за късмет на Пламен виждат костенурка. Виждал съм снимка Пламен и Венци, мисля, че така се казваше инженерът клекнали зад костенурката и им се виждат раменете и главите. Голямо животно. Над 100кг. Венци рекъл на Пламен прави каквото правя аз и прострелял костенурката в врата.Пламен също. След това Венци си забил ножа в тялото на костенурката под главата и го оставил там. Пламен направил същото. После двамата се хванали за корубата и обвити в шлейф от кръв направлявали костенурката към брега. Фактически тя ги извлекла. Там я разфасовали и от месото и правили супа, а от корубата едни арапчета, които живеели в нашият камп, направили количка за деца. Това съм го слушал и от други колеги. Никога до този миг обаче не бях виждал костенурка. Спомних си тези неща от разказите и си мислех, ще мога ли сам да се справя. Гледам моята костенурка, е поне два пъти по-малка от тази дето си спомням от снимката и реших да пробвам сам. То нямаше и на кого да разчитам. Други мъже от колегите още нямаше. Приближих се! Не се плаши! От един метър стрелях право в средата на врата и. Тя побесня! Опитва се с предните плавници да счупи или изтръгне стрелата. Не става! Стрелата я е пронизала и стърчи от двете страни. Важното бе да се поуспокои за да и забия ножа. Стрелата и пречеше да си скрие главата и меката кожа от доло на главата бе открита. След няколко минути животното изглежда реши, че е по-добре да бяга и заплува в една посока. Това чаках ! По въжето от буя се хванах за горната страна на корубата и я прободох с ножа си от дясно на ляво под главата. Целият нож потъна почти без усилие. Малък натиск трябваше само за прорез на кожата. Животното пак побесня. Рукна кръв. Аз се държа от страни и пазя от ноктите на предните плавници. Страховити са, но животното не е боец с тях. Маха за да бяга и ако случайно те задере, може да ти разпори корем, гърди. Иначе няма целенасочена атака.Пак след време се поукроти и отново се хванах за корубата и с плавниците го насочвах към брега. Излезе сама на пясъка. Жива бе и на брега и отрязах главата. В този миг ликувах, а два часа след това се проклинах. Слънцето напече. Мухи около мен рояк. От къде се взимат да се чуди човек. Жените не могат да гледат и стоят под чадъра или във водата.Подпорих кожата около главата и се опитах да отделя месото. Невъзможна мисия. Всичко в кръв и пясък. Случайно забелязах, че корубата се дялка. При отделянето на кожата съм резнал люспа от корубата от доло, от страни. Гледам като хрущял. И тогава реших да пробвам да разделя горната от долната част на корубата . Натиснах! Реже се . Разрязах я и се показа един огромен дроб и черва, като на крава. Нямаше яйца, но много завоня от стомашното съдържание.Не знам да ли ме разбирате. Каталясал,треперя от напрежение, пот тече от мен, като от душ. Целия в кръв, всичко около мен в кръв и нечистотии , облак зелени мухи. Куп вътрешности включая плавниците и корубата, то фактически бяха три трофея. Глава, подобна на огромен папагал, долната част на корубата, подобна на малтийски кръст и горната коруба. Всичко додето е прясно си тежи сериозно. Едва изнесох трофеите, до колата. Завих ги в едно найлоново перде от баня , поизмих се в морето и с помоща на жените качих и другите багатерии. Нямаше 11 ч., когато тръгнахме обратно за Триполи. Колегите още не се бяха дотътрили. После се изредиха у дома да се снимат. В къщи, като започнах да чистя корубите с изненада разбрах, че всъщност корубата е от сраснати ребра. По средата на корубата от вътрешната страна си има гръбнак с две филета. Долната част, дето прилича на кръст си е фактически плочката на срастване на ребрата на гърдите от пред. От главата след изваряване стана интересен череп с човка като на гилотина. Подарих долната част и главата на колеги от други мисии, когато си заминавах окончателно от Триполи и преценявах какво да си донеса. И тогава се запитах? За какъв дявол взех този живот? Какво ми бе сторило това кротко животно? Нищо! Аз си задоволих, може би някакъв древен егоистичен нагон заложен ми генно. Да имам трофея! Съжалявах и съжалявам за това си действие. И сега мога да застрелям някой мръсник, но не мога да вдигна оръжие на сърна или катерица.
Питали са ме много пъти, как е на вкус морската кастенурка. И като им кажа, че нямам представа и не ми се е яло, ме гледат с недоверие. Аз веднъж в живота си съм ял сухоземни костенурки. Беше на едни танкови стрелби на Корен през1967г. Събрахме много костенурки, които свръхсрочно слежещите старшини заклаха и положиха по гръб във жаравата на голям огън. После във едно термофорно казанче отделиха дробовете,а в друго крачетата на костенурките. След стрелбите офицерите и старшините ядохме задушените дробчета. То са си голями дробове, по-крехки от гъшите. А на войниците бяха бутчетата и яйцата. Задушеният дроб на костенурка е наистина краен деликатес.За бутчетата не знам! Друг случай не съм имал с костенурско. Тогава защото корубите прегаряха и ги разчупваха, не съм разбрал, че има гръбнак. Винаги съм си мислел, че това е като твъд балон , а то е било съвсем друга структура.
