Hills написа:...или в превод идиотско клатеща примамка...
Ако го прочете някой американец туй ти писане , тъй щъ "изджерка" при това без вазелин , че една седмица минимум , няма да можеш да седнеш
Ся ще го напиша бавно , щото като четеш бързо си вадиш погрешни изводи :
Хвани някой който е учил английски не по транслатор да ти обясни , че джърк няма нищо общо с идиот , или има точно толкова общо колкото шипинг с корабите както веднъж вече уметнах
От друга страна като загледа човек как си си нашарил постовете , ползвал си блинкове и счупени тагове , на човек няма да му е особено трудно да открие от де се е пръкнало идиотското в тях
От там на там малце история щото гледам ти куца , при това силно , ама аслъ кът македонците според теб историята и обозначенията са това което ти твърдиш
В началото на миналият век , един американец именуващ се Уилям Бомбер , решава да направи първата класификация на воблерите .
Като за сефте ги разделя на две основни категории :
- джърк - клатещи се наподобяващи риба примамки .
- кранк - причудливи примамки с разни форми .
Ако ми следиш мисълта с почуда ще установиш , че кранк няма как да са под категория на фат
Друг е въпроса , че след като ползваш за ментор който да транслираш , малоумник който не само препоръчва но и категоризира , че дори при риболова със спининг на пъстърва задължително трябва да се ползва метален повод .... абе кво да ти кажа
Ся да не разтегам много поста щото тепърва темата би трябвало да се развива ще прескоча чак до средата на седемдесетте и осемдесетте години на миналият век за да дефинирам туй що се опитваш да кажеш ама поради някакви липси на нещо не знаеш точно как .
Тук вече имаме доста по-обширна класификация на примамките и се минава към класификация на проводките .
В периода който последно споменах спинингистите по света откриват , че с различна проводка миноу воблерите без или с незначителна собствена игра стават много апетитни за рибата . В случаят визираме проводките джеркинг и туичинг . Поради отривистостта им за джеркинг се оказват по-удачни по-едрите воблери докато за туичинг по-дребните . Нещо което в никакъв случай обаче не трябва да се смята за резус защото с подходящият такъм си се постига всичко .
От европейските примамки по това време като култова относно двете проводки се явява Терминатор на АБУ .
Прехвърляме няколко страници набързо и отиваме в началото на деведесетте .
Появява се на пазара фирма Салмо .
Фирма с приличен начален капитал , големи амбиции най-вече към американският пазар и читави мениджъри , респективно работници .
Започват да изработват воблери по подобие на гигантите от Рапала , АБУ , Хедон и Бомбер като добавят авторски изменения и свои си модели .
Няколко години по-късно излиза модела им джърк , базиран най-вече на модели от гамата на Хедон , предназначен за джъркова проводка тъй актуална за всякакви басови/кустурови риби и щуки / мъскита .
Това се случва около седемдесет години след като джърковете са класифицирани като такива .
Темата все пак е класификация на воблерите а не на проводката им , въпреки , че самият воблер си се класифицира и на база проводката за която е най-удачен .
Относно маркетинговите нелепици с които искаш да илюстрираш нещо което не знаеш как да обясниш ще ти го обясня простичко и един пример ще ти дам .
Като цяло за европейците риболова с изкуствени примамки доста късно става от приоритетните такива . Докато в УС , Австралия и други места той се е практикувал усилено , то в Европа на него са наблягали основно скандинавците и нашите комшии сърбите . Първите са си тачели основно Рапала и последствие АБУ , вторите са имитирали основно американските Бомбър , Хедон и Ребел . Не случайно през деветдесетте у нас голяма част от сръбските воблери се наричаха "бомбърки"
От там на там защо съвременният търговец да се мъчи да налива в празни глави какво точно им предлага като може да заложи на съвсем скоро излюпил се европейски воблер предназначен за нещо си с подходящото име дадено му от съответният производител
Те и примера . По псолютно същият начин никой в Европа не се стреми да представи точните параметри ни на японските , ни на американските линии / влакна . Примерно взима японски брейд с тегло 1.2 грама за м.л. с тест носимост на мъртва тежест 14 либри и за по-лесно асимилиране го представя като линия с диаметър 0.12мм и носимост 14кг. Това , че 1.2 има приблизителен диаметър 0.185мм и носимост около 6.350кг. него не го касае , важното е да му се купува повече продукта докато в Юръп все още не се следи какви параметри се обявяват при риболовните такъми . В УС , Япония и Австралия ще има да страдат съответните вносители ако на ролките им пише нереални неща .
Та тъй , да се върнем на един мой въпрос пряко свързан с темата - нещо относно твърдите и меките примамки от типа воблер да имаш да споделиш ?!?
