naRiba.com

За какво са ви тия главочи бре. Те ядът хайвера на пъстървата, както и малките личинки. Освен това и е конкуренция в храненето. Яде като разпран, а става най-много като кебапче
Той е разпространен само в горните участъци на реките от дунавския басейн. В южна България го няма
Едно време го имаше над Самоков, по Искъра и притоците му. После изчезна нещо

naso написа:Едно време го имаше над Самоков, по Искъра и притоците му. После изчезна нещо

Никъде не е ходил още си го има там. Вярно, че не е толкова много, но си го има. За хайвера на пъстървата никак не съм съгласен, че го яде, най-малкото защото тя го хвърля чак ноември, а главоча тогава не е особено активен и търси дълбоките води. Хайвера се намира в плитките бързеи.

И аз не съм съгласен никак с това дето си го написал
Главоча не спира да се храни, дори когато не е чак толкова активен. Яде предимно излюпените личинки и рибки
Що се отнася до това, че никъде не е ходил, ще ти кажа, че тия с тока го приключиха отдавна
Има младежи дето го издирват през лятото и се радват като деца, когато открият някой индивид
За сведение ще ти кажа, че преди 30-40 години тези рибки бяха в изобилие и газейки по реката ги виждах как са налягали по дъното като попчета
По принцип аз съм за степенуване на нещата. Искам да кажа, че първо тряба да се върне балканката, след това лешанката и накрая разбира се главоча
И накрая искам дакажа, че връщането на главоча в старите му местобитания е доста трудна, за да не кажа невъзможна задача
Той се възпроизвежда изключително трудно и бавно. Има много малка продуктивност. Дори и да се задържи някаква популация някъде, ако минат тия с тока всичко заминава след тях
Крайно време е да се разбере, че природата може да възстанови всичко сама. Стига държавата да се справи с тия дето я унищожават

Кво стана с пъстървите.

Цяла страница-тишина.

Аз не ходя за такава риба за сега.

naso написа:И аз не съм съгласен никак с това дето си го написал
Главоча не спира да се храни, дори когато не е чак толкова активен. Яде предимно излюпените личинки и рибки
Що се отнася до това, че никъде не е ходил, ще ти кажа, че тия с тока го приключиха отдавна

Твое право е да имаш друго мнение, уважавам хората имащи го! Покрай мрените които ловихме като деца се хващаха и доста главочи - в стомаха никога не съм намирал личинки или отраснали рибки.
Иначе както написах и по-горе още си я има тази рибка. Последната видяна от мен е от петък лежаща си спокойно на камъните. От есента имам поне 2-3 снимки на живи риби заснети лежащи си на камъните с телефона. Поздрави!

lusienn написа:Кво стана с пъстървите.

Цяла страница-тишина.

Привет младежи,

Цяла страница липса наистина на пъстървови подвизи. От липса на време не мога да смогна да напиша за един излет от преди две седмици, но ето че се откъснаха няколко минути

Денят 02.06.2015 г. по време на командировка. Разбира се риболовът беше плануван не в работно време, а в края на деня и затова само за 2,5 ч. Не бях стъпвал на въпросната река от една година и ми беше интересно какво е положението. Вода знаех, че ще има, но дали и рибите са там.
Каране известно време по черни пътища, след това газене в треви до гърдите. Беше настанала истинска джунгла, но в крайна сметка стигнах и до реката. Красота. Хубави сенки и нюанси на светлината, а реката приятно се премяташе над калдъръма от камъни.



Заложих на блесна с единична кука без контра. Трябва да го осъвършенствам този риболов. Напоследък доста изтървани риби имам и то най-вече откачащи се след като са се закачили. Но този път резултатът беше по-добър. Близо половината закачени риби бяха извадени и след кратка реанимация върнати обратно в пенливите вирове. Незнам само защо някои продължават да зарибяват с американска пъстърва при положение, че в реката има балканки. Половината риби бяха американки с размери от 15-30 см. Аз стартирах с една американка 26-27 см, която се хвана в ето този красив пенлив участък





След това на същото място още една и още една. Явно си правеха компания на едно и също място няколко риби. Установих, че и на други места е същото положение.

Реката уникална по всички критерии. Хладна вода, много нови вирове образували се след пороите, хубави надвиснали сенки и свеж въздух, огласян от песните на птичките

В края на един вир се закачи и красива балканка с ярко жълто оцветяване и дакато и мислех каква хубава снимка ще стана и тя се откачи. Поне емоцията остана, а рибата малко под 30 см.

Придвижвах се напред по реката, а красотата навсякъде около мен







Единствената риба, която се хвана на воблер



По едно време започнаха да преобладават напръсканите с черни и червени петна риби







Рибите ги имаше почти навсякъде и издаваха присъствието си подскачане, за да уловят някоя прелитаща муха. Истинска красота. Изтървах и хубава риба над 30 см, но много надалеч атакува и поборихме известно време и близо пред мен се откачи. Следващия път. Знам я къде е.

Времето от 2,5 ч. излетя като миг. Хванаха се към 10-15 пъстърви. Половината балканки, другите от американския континент. Всички плуват обратно в реката, а аз отново плувам в мислите си по това красиво кътче от България. Преди да сгъна въдицата се разписах с две американки по 30 см. За толкова кратко време толкова. До следващия път.





Поздрави и наслука

А така-темата пак тръгна в добрата посока.

Браво че си намерил време да си напишеш Репортажа.

Здравеяте пичове,
Абе бях поизчезнал малко, че нали писах оная жалба до Европата, дето бях я обещал, та неъм никво време за нищо. После се отдадох на науката...
Обаче жалбата сега е готова, остават само подписите да събера от тоя оня и я пращаме..
Та ми остана малко време за едно репортажче, в което няма да участвам кой знае колко.

Темата ще е за късмета на пръчките, в който аз вярвам непоколебимо и стоманобетонно.
Понеже тука у форумите все става дума за разни други работи с такава сложна терминология, дето и без тва не моем я вдена - аз пък за късмета сметам да се произнеса. Но за него накрая...

И така - датата е 30 май, но не помня къв ден беше.
Тръгване към 8 без петнаесе. Кафе в сладкарница Бонбон. Лошото е, че в кафето не ми се падна Роси „Късмета”, а се падна Евгени „Каръка” дежурен тоя ден и викам си - отиде. И без тва заради него в началото на май се пльоснах супер качествено и едва не се удавих в дваесе санта вода, за сметка на което се намокрих от глава до пети и се окостих от студ...

Естествено, веднага си пролича - в магазина немаше стръв. Викам си споко - там ще си събера. Да, ама не - реката високо в планината и нема кой знае колко храна. Обаче красотата......
Те ви малко да видите:



















Още в началото се установи, че на бял и на торен не щат.
В крайна сметка, след доста усилия успях да намеря три ручейника, които бяха отнесени мигновено от три маломерки и позагубих ентусиазъм да търся повече.
Продължих на бял, но те не го щяха. И така стигам до един хубав вир и си викам - тука е време да пусна стария боец в боя:



Извадих го от коша, но се установи следния гаден проблем - вирбела накрая беше изпаднал некъде, скъсан! Налага се да връзвам нов, ами като не скивам? Почва се едно търсене на място - важното е хем да не е много светло, хем да не е много тъмно и трябва да има хубав фон - триста зора успях да намеря такова място.

Кацвам спокойно на един камък .... и се започва мъката. Не знам дали ви казах, обаче преди няколко години бях пускал един репортаж, на който обявих въдрастта на влакното - 7 години, което си беше като ново тогава. Но не бях съвсем сигурен, може и да бяха повече. Не съм го сменял и то се изнизва цялото на масури, та се чудя - може би е време вече да го сменя:



Първо изтървах два вирбела, докато се мъчех да прекарам влакното през тях. Естествено че не ги намерих в листата.
После - отне ми дваесетина минути, докато уцеля да го вкарам пустото влакно в ухото на възела към карабинката - понеже като е къдраво отпред и не скиваш - направо е ад.
Хем ухото беше единично - за двойно направо не си и помислих, че ще го вкарам.
Такива усилия ми отне и такава концентрация, че като станах - виеше ми се свят.

В крайна сметка, след 47 минути - вързах най-после и пристъпям кам виро.
А, появиха се още два проблема.
Вторият водач се е откачил, а и второто звено, като разпъвах пръчката си излезе свободно - малко се е поизтъркало изглежда и ще трябва да го напластявам. Отделно на макарата не и работи стопера за обратния ход и се върти накъдето си иска - но това си го знам и не е никъв проблем.

Набутах обратно звеното, понатиснах водача и метнах.
Два оборота на макарата - и ето го резултата:




https://www.youtube.com/watch?v=h9GTtmvFPUw" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;" rel="nofollow" rel="nofollow" rel="nofollow



Та думата ми е за късмета на пръчките - това е най важното нещо. Тая пръчка ми е най-ценната от всички и адски се кефя като ги фаща рибите. Само да успея вържа и да метна с нея - и скийте кво става, а.

Привет младежи,

Бат Димо вземи го смени поне това влакно с нова, че като гледам половин ден си загубил с приготовления за замятане. Риба ясно, че ще хванеш и все класни риби хващаш с въпросната пръчка, която само на снимки съм виждал. На живо като сме били заедно е все скрита за специални места. Та мисълта ми е, че хваща класни риби. А ако във вира беше някоя 50-ка с това старо влакно само щеше да я усетиш Поздравления за красивата риба.

Аз миналата седмица отново кръстосвах страната командировка, та бях набелязал една дестинация Приключих с работата и право към мястото. По пътя виждам обаче, че реката голяма и кафява. Пуста работа. Срещнах един местен, който мяташе на плувка и го разпитвам откога се е замътила така реката. Той вика "цяла нощ валя и веднага качи и замъти". Ударих на камък, а се бях придвижил доста километри в планината. Бързо към вариант Б, който на мига се избистри в главата ми. Хванах картата. Прехвърлих около 300 реки в близко и далеч и пръста спря на една дестинация, на която не бях ходил отдавна. Мръсна газ и с тръпнещо сърце пристигнах на второто място. Реката бистра като сълза. Е поне намерих читаво място. Докато разгъвах такъмите от шубраците излезе един дядо с телескоп и взе да се оплаква, че от местните бракониери по реката риба не била останала. Питам го "не ги ли знаете, за да ги докладвате на ИАРА". Той вика "знаем ги, ама те са комбина и нищо не им правят, като се обадим". Милата ни родина. Красива и раздирана и унищожавана с лека ръка. ... Бях вече на мястото. Не можех само да сменям реки. В крайна сметка време за риболов нямаше да остане. Имах на разположение към 3 часа. Нали денят е дълъг вече, нищо че започна да се смалява преди няколко дена.

Ето я реката



Заложих на воблер в началото на няколко места, но улових само една риба и бързо преминах на блесна.

Ето я и рибата. Балканка към 26-27 см.





Снимка и последва връщане в ловните полета, а тя се изстреля, като светкавица



Блесната, на която заложих беше медна Mosca 3-ти номер. Все на на всякакви други цветове ловях, но този път викам на медна ще е. Пъстървите също я харесаха и доста риби атакуваха, но не всяка се закачаше или пък се откачаха при канонадата от подскоци, които правеха. Риби под 26-27 см. такива скоци правеха. По 6-7 скока и то на каква височина. Много често атакуваха веднага с приземяването на самата блесна. Изпитах истинска наслада. Доста разстояние навъртях и да облавям местата. Имаше си риби и добре, че не се отказах от въпросната река. Шумът на реката, златистите нюанси от залязващото слънце и полъха на вятъра, който рошеше косите ми и разресваше златните треви.





Направи ми впечатление, че на въпросната медна блесна атакуваха повече от на каквата и да е друга.



На едно от последните места се хвана тъмно точкувана пъстърва. Кака я беше напръскала четката на природния майстор.







Времето се изниза като миг, а за 3-те часа имах хванати около 15 пъстърви. Всички риби бяха горе долу един калибър 24-27 см. Всички са си обратно там и дано там да си останат. Прибрах се със заредена душа сияеща от кеф от няколкочасовия риболов. Прибирайки се до колата някакъв скакалец само ме атакуваше и се удряше в главата ми. Толкова ли не разбра, че не съм за ядене.

Поздрави и наслука на всички колеги и пазете рибите

Привет отново,

Третия ден от командировката миналата седмица беше плануван да се съчетае с малко риболов на пъстърва. Направих маршрута на картата и след малко ангажименти, право към набелязаната река. Надявах се да не е замътена при все че имаше дъждове. Пристигайки видях, че е бистра като сълза, а нивото е съвсем нормално Оставаше и да имам успех и всичко щеше да е по мястото си.
Реката както казах ме посрещна с кристална видимост, прохладна и очакваща мен за тричасов риболов. По-дълбоките вирове с характерния маслено зеленикав отенък, криещи своите тайни. Сглобих за отрицателно време техниката и закачих медната блесна от предишния ден. Исках да проверя дали ще е резултатна или трябва да преминавам на друг вариант.



В самото начало се хвана една маломерна петниста, която бързо отплува в укритията, като после я последва една вече мерна, но в границата на мерност.


Бързо освободена се спуснах към следващите места, които като магнит ме привличаха.



Обаче на медната повече решиха да не пробват рибите и веднага промених линията с друга блесна пантер мартин и нещата дойдоха на място. Отново се раздвижиха петнистите красавици.
За отрицателно време няколко риби по 25-26 см., които частично снимах и кой откъде е




Реката беше от магическите, а и рибите се разписваха. Магията беше в пълна сила дори и само за три часа. Придвижвах се по реката, а местата каращи дъхът да секнат за миг и да се преклонят към тази красота, в която се бях потопил.



Почти на всяко ново място имаше или атака или закачена риба.





Времето летеше като бясно и трите часа вървяха към своя край. Винаги времето на реката минава, като един миг. Колко странно усещане. Зареден емоционално започнах де се връщам към колата, като не пропусках да мятам наново на някои от местата. Имаше и рибки, като тази, която реши още на снимката де се раздвижи и да избяга от ръката ми





За краткото време размятайки въдицата като джедай сред храсталаци имах уловени към 10-12 риби, не преминаващи мярката от 25-27 см. За мен важното беше, че има живот, зареждащ ме мен именно с живот

Поздрави с последния кадър и до следващия път

Малката рибка от голямата река.
Понеже напоследък маам гащи яко да понаснимам некой ВЕЦ, почти не ми остава време за риболов.
И между единия и следващия ВЕЦ, се поотбивам на някоя свръхтайна речка - да не забравяме технологията, така да се каже.
Та на една такава свръхмалка, свръхнепроходима река, свръхкрасива











......цопвам аз четири ручейника у един вир... и нещо ми ги отнася.
Цопвам пак нови четири - и кво да видиш. Рибка изненада:



За такава река рибата си беше направо гигант. Естествено че не бях взел кепа, защото не вярвах да има нещо за кеп, а само щеше да ми пречи докато дращя из храсталака и чукарлъка.
Кой да знае..
Както и де е. Поборихме се малко:

https://www.youtube.com/watch?v=rbJb2W9O5TY" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;" rel="nofollow" rel="nofollow" rel="nofollow

..... и я изкарвам на плитка вода. Пооставих я там, тя скочи два пъти и на втория скок сама се откачи, понеже куката е без контра, а и без това не се беше забила въобще. Те го те скока с малък фонтан:



Последва кратко сбогуване:

https://www.youtube.com/watch?v=-yMzO7c ... e=youtu.be" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;" rel="nofollow" rel="nofollow" rel="nofollow

После посъбрах малко просташки боклук:



И накрая равносметка - отнесе ми осем тлъсти ручейника, срещу изненадата и удоволствието да се побориме малко. Смятам - и двамата сме на далавера.

То и на тая рекичка има ВЕЦ. Точно под моста
Даже се учудвам, че са оставили толкова много вода в рекичката
Хубави снимки. Там наистина е много труден терена

Привет колеги,

Мина цял месец и нещо и нищо никой не пише във вълшебната тема. Та дори и аз не можах да се отчета подобаващо, за да има репортаж.

Бяхме се разбрали с колегата Starlight да направим съвместен риболов. От работа само клавиши му били в очите, та викам дай малко да се разведри. Денят беше определен още преди няколко седмици събота на 05.09.2015 г. Дойде да ме събере с колата по ранни зори и с мръсна газ се отправихме към предначертаната река. Пътят мина в приказки и раздумки както обикновено в рибарски лакърдии Стигнахме на мястото, спретнахме багажите (кепове, фотоапарати, примамки) и се спуснахме към планинската река. Бях го довел на място, където знаех, че има пъстърви. Ето я и реката.



Явно обаче и други хора, недобронамерени, знаеха за въпросното място (все пак България не е огромна територия), защото рибите бяха доста поразредени. Единственото "хубаво" беше, че са ловени с въдица, а не с други средства, унищожаващи всичко, което се движи. Риби все пак се забелязваха, но бяха скромни по размер. Както и да е. Завързахме по една блесна и започнахме да замятаме иден през друг, за да се опитаме да хванем някоя и друга притаила се балканка, колкото и да бяха нарядко. Обаче отново ударихме на камък. Рибите, които виждахме не бяха много и активни. Времето беше топло наистина, но пък водата си беше идеална като температура. Чат пат имаше по някое проследяване, плахо почукване и съвсееем рядко някоя се престрашаваше да атакува, като разбира се се и откачаше. Късмет. Затова пък се любувахме на природата, на красотата, която се откриваше пред сетивата ни и снимахме и замятахме и отново снимахме. После изяждахме по някой сандвич и отново се придвижвахме към следващото перспективно място. А местата страхотни. Редуваха се дълги обширни или тесни вирове, като някои и доста дълбоки.



На тази снимка се вижда Мариян, който дебне една пъстърва.







Стигнахме до един вир, в който се спотайваха зад камъните една дузина пъстърви. Имаше и малки и такива до около 30 см. Заметнах блесната и една от тях атакува, но както обикновено се откачи в краката ми, тъй като съм с безконтрени примамки, а и не държах въдицата ниско до водата. Гледам го Мариян как засия, като видя струпалите се петнисти красавици. Замерва ги с какви ли не примамки, но не и не. Продължихме нагоре по реката, като се редуваха бързи и спокойни участъци. Все още нямахме обаче извадена риба. Хеле на едно място успях да се разпиша с една уловена риба на ръба на мерност



След усмивка последва връщане в ловната територия



Това беше и единствената риба, която заснех през деня. Останалите уловени не бяха по-големи от тази и реших да не ги тормозя. Хвана се дори една, която си беше направо зарибителен материал. Малко по-голяма от блесната и си беше атакувала блесната по учебник. Дори и със скромните си сантиметри балканката си беше точкувана отвсякъде като по-големите й посестрими. Внимателно изваждане на куката и обратно във водата. Времето летеше, като бясно както винаги като сме за риба. Странна работа



Достигнахме и до златните вирове, където слънцето се оглеждаше косо и придаваше на картината особена живописност.







Към края на риболовния маратон достигнахме до участък на реката, където рибите си бяха както от свят светува. Имаше и малки и големи пъстърви, които съжителстваха заедно. чат пат се забелязваше как някоя атакува преминаваща муха. Зад един камък Мариян забеляза как се спотайват 5-6 хубави мерни пъстърви. Първо той ги атакува с всякакви примамки, после аз, но бяха апатични към подадените примамки. На моменти се разбягваха, като светкавици и после отново се връщаха зад камъка, където дебнеха за нещо по-интересно от подхвърляните от нас изкуственяци. За оставащия час риболов преди да тръгнем да се прибираме поти във всяко вирче имаше по плаха атака на риби, които са закачаха за миг и после сами се и освобождаваха





Риби през деня може да се каже, че не хванахме, освен няколкото закачени. На връщане обратно към колата забелязахме на местата, по които бяхме хвърляли че преминават сенки и на по-охранени пъстърви, но явно и ден не случихме. На капак на всичко направих и най-мощното си пребиване, съчетано със стремглаво свободно падане от 2 метра и нещо, омекотяване на падането със задник, превъртане във въздуха и пльосване в реката мощно. За късмет нямах нищо счупено по тялото или изкълчване. Единствено леко посинен задник и смачкани слънчеви очила. Мариян беше свидетел на тройния аксел, който заформих

Поздрави с последния кадър от кристалната планинска река и до скоро

Двама от доказалите се майстори, събрали се накуп, няма как да не направят запомнящ се излет! Е, запомнили сте го с акробатичното изпълнение на Павката, но това си е само за вас си, ние тука се кефим на божествените снимки, а това ни е достатъчно

Привет дружина,

Ето, че дойде време за последния ми репортаж в тази прекрасна тема за 2015 г. Де да можеше времето да не спира, но вече идва моментът, когато петнистите красавици ще влезнат в заслужена брачна игра.

Водих дълго време душевна борба дали да отида за риба в неделя гледайки прогнозата за времето, а и тъмните сиви облаци, които обгръщаха всичко във влага напоена от спускащите се капки дъжд. Тъй като друг ден не оставаше решението беше налице. В неделя 27.09.2015 г. съм за риба, закривайки пъстървовия сезон на настоящата година.

Ставането както всеки път беше доста рано. Е не беше в 3.00 Дадох се час и половина отгоре. Спретнах багажите, сандвичите, фототехниката и бях готов за тръгване. С една малка подробност. Не можех да си намеря качулката на якето. Дават го дъжд, а без качулка щеше да си е доста къпещо. Обърнах всичко, но така и не я намерих. Е разбира се като се прибрах видях къде е. "След дъжд, качулка". Посетих и МЕТРО в ранни зори, но и там не намерих. Значи само с якето

Навсякъде докато пътувах беше влажно и валежно, а на места дори и с гъсти мъгли от изпаренията. Музиката звучеше приятно, а сърцето тръпнеше от срещата с реката, която беше избрана след сложни размисли, гледане на прогнози и какви ли още не сложни изчисления. Надявах се единствено да не е мътна. То че щеше да е дъждовно ясно, но ако е като боза всичко се проваляше. Е като я видях, стана ясно, че не е съвсем като боза, но прилично замътена Каквото е, такова. Навлякох се, опаковах се и зареден с преповдигнато настроение се понесох в атака към реката. По пътя ме посрещна ето този младеж, който май само той се чувстваше на място в това време



Прескочих го внимателно и се приближих към първото перспективно място. Заредих патрондаша с един Пантер Мартин 6 с единична безконтрена кука и стрелях. Забелязах как една пъстървуна удари, но се откачи Така продължи и още близо три часа. Стрелях във всеки един вир, бързей, но или нямаше атака, заради замътената вода или ако нещо се закачеше, се откачаше след няколко оборота или пред краката ми. Пуста работа. Не стига лошото време, която ми напълни врата с влага, а ми и рибите пасуваха. Ето я и реката да се придобие представа за замътването.





Като изключим този факт, магията беше навсякъде около мен. Навсякъде около мен цветовете бяха толкова наситени и магически, че дори фактът, че съм на това приказно място ми бяха достатъчни да заредят душата ми. А бе и рибка трябваше да хвана, за да се отчета на закриването Иначе ще остане отворен прозорец... Всяка една тревичка и клонка бяха накичени с водни гирлянди, които на моменти се отронваха и капваха със засилка във вировете и правеха пльокващи кръгчета или уцелваха мен самия от всички страни. Вировете, макар и със замътен отенък бяха толкова приказни. Замисляйки се сега, докато стоя на компютъра и пиша, като затворя очи съм все още там в планината, обгърнат от влагата и шума на спускащата се вода. Птичките също се бяха изпокрили. Само аз с въдицата и някой заблуден охлюв се разхождахме.

Достигнах поредното замътено, но красиво място.


Притаих се в единия край и заметнах първи, втори, трети път. На последното обиране все едно закачих в дъното, но не Беше си риба и то красива борбена балканка, на която никак не й се излизаше от укритието. Дърпаше бясно, а и аванса скръцна за миг. Водата съвсем се замъти от нея, но в крайна сметка полегна в кепа, който докато сваля от гърба щях да се пребия. Беше прекрасен балканец 30+ см, който докато го откачах от куката не престана да се бори. Викам му "щраквам те за спомен и обратно те връщам"





С ярки точки и по маслената перка





Целият се бях разтреперил от вълнение. Ето че вече открих и с уловена борбена риба, която определено ще ми държи влага по време на забраната.

Малко по-нататък докато пробвах на всяко перспективно място ме атакува и друга петниста красавица, по-малка от предишната.



А местата, през които преминавах ...









Еее не спря да вали и това си е. Подгизнах до кости. Бяха подгизнали и нападалите листа на дърветата, които образуваха мек килим по земята,пружиниращ под ботушите ми.





Истинска красота, на която бях свидетел. Можех за няколко часа да й се полюбувам преди отново да се върна в големия оживен град.

Оставаше още малко време за риболов преди да достигна до колата, а хич не ми се искаше да приключва всичко. Смрачаването обаче ми даваше сигнали, че стига толкова за този ден. Подари ме още няколко рибки, като последната също не се предаде без енергични пируети, опръскващо всичко наоколо по време на борбата. Балканка 30- см





Ето още няколко снимки от прекрасното място, на което бях попаднал за броени часове.







Равносметката за деня беше 5-6 уловени пъстърви и двойно повече изтървани. Въпреки лошото време съм изключително доволен и емоционално зареден.

Тази година пъстървовите риболови не бяха много, но въпреки това съм доволен. На част от реките рибите бяха оредяли, благодарение на човешката намеса. Малко хора се замислят колко крехка е цялата екосистема, не само в реките, а и по планините и горите. Нещо като е унищожено, трудно се възстановява. Трябват много усилия, а в повечето случаи дори е и невъзможно. Така, че дано повече хора се замислим върху случващото се. Капка по капка става вир. Ако и милеещите за природата и съвестните риболовци се увеличим ще е голям успех.

Поздрави и наслука на всички колеги и поздрави с последния кадър. Есента чука на вратата. Носи студеното със себе си, но пък е красива

Водата сама ги беше подредила, като за снимка