Разхождам си се аз значи, у събота рано сабахлем (около 5 часа) по главен път Е79 в участъка София - Кулата и чувам в тъмнината бързи стъпки зад мене. Обръщам се рязко, осветявям приближаващия се с фенера и кой мислете виждам -
Гого45шарана. Гледам го помъкнал въдици, кофи, кепове, живарници, платформа, абе явно е тръгнал за риба. Викам му:
- Здрасти Жорка, къде си ръгнал у тоа ранен час, така като те гледам как си се наточил, май ше трепаш рибата по Струма!?
- Здрасти Ванка - отговаря ми той, тръгнал съм да обезрибявам реката, а ти чий го дириш из Бобошевския район?
- Абе, викам аз, нещо не можах да заспя и излязох да се поразходя, но явно бая съм се отплеснал щом съм стигнал чак до тука!
Съвсем случайно се сещам, че в джоба ми има ролка корда и пликче кукички, които още не съм прибрал от последното пазаруване. Смятам, че имам реални шансове да си намеря някое птиче перо и по-дълга дряновица и решително отсичам:
- Идвам и аз!
За мое голямо учудване Жорката нема нищо против да се мъкна с него и след кратък разбор, решаваме да посетим местата преди дефилето. Ей го къде е, има няма 40 км. плюем си на петите и след 15 минути сме там. Все още е пълна тъмница, но ние крачиме бодро напред по тясната пътека осветявана единствено от звездите. Пристегаме на предполагаемото място и "о май год", голема грешка, не мога да повярвам на очите си!
- Жорка, мама му стара, мноо яко сме объркали пътя, вместо на Струма сме се джаснали на язовир Широка поляна! - казвам аз.
- Ти луд ли си бре, ква Широка поляна, кви пет лева! Как може за 15тина минути да се изтъпанчиме у Родопите!
- Мое и да съм луд, ама като анализирам фактите точно това излиза, у Родопите сме!
Гого не отговаря, но по погледа му прочитам, че всеки момент ше ми тресне един зад врато, та затова бързам да поясня:
- Глей са бе пич, тва е колата на
БеКаДе-то, а аз знам, че след Йовковци, където вече беше, отива на Широка поляна и значи сме там.
За да разбулим ситуацията, с неколко леки шута събуждаме Боби и моментално го подлагаме на кръстосан разпит. Оказва се, че грешката е вярна! След като пича си изпя номерата на банковите сметки и кода на алармата у тех, ни осветли, че все пак се намираме на Струма. Отишъл на язовира, но не издържал на уединението, тишината, чистотата които царят там в момента и си бил камшика към реката още след първия ден.
Вече се развиделява и се оказва, че картината която се разкрива около нас никак не е розова. Гъз до гъз, народ бол, нема едно свободно местенце. Единствената възможност пред нас с Жорката е да окупираме мястото на Боби, което жена му е пазила цяла нощ с касапски нож в ръка. Това и правим.
Очаквайте подробности за риболова от автора на темата! И не си мислете, че сме ловили само с въдици!
