Четейки темата, пращах бисери на един мой познат електрончик в предпенсионна възраст и доста се посмяхме.
Педро, моля ти се коригирай си по-старите постове, че репликата за това как звуковите вълни се превръщат в радиотакива е меко казано абсурдна
Подозирам че става дума за несъзнателна грешка, ама все пак...
Радиовълните, както и всъщност всички електромагнитни вълни се разпространяват много слабо във вода и затихват изключително бързо. За това за радиолокация, радиовръзка и т.н. под водата не може да се говори. За разлика от звуковите вълни (механичните трептения) които във вода, както и впрочем във всяка една среда с по-голяма плътност от въздуха се разпространяват доста добре. Та как работи сонара...
Изключвайки високопарните псевдонаучни описания на търговците (а трябва да има разни сложни думички и големи цифри, така че купувача само да гледа умно и да цъка с език) идеята на сонара е следната:
1. Сондата казва цък (условно казано)
2. Звука цък стига до дъното или до обекти намиращи се над дъното и се отразява като ехо. Звука се отразява от всяка една повърхнина, независимо дали тя е царевично зърно, балон с въздух, риба, клон, олово или каквот и да е друго. Звука се отразява по един и същи начин, независимо от скоростта на обекта под водата (при много, ама наистина много бързи обекти движещи се във вертикална посока може да се получи доплеров ефект, но това не се взема под внимание.)
3. Звука цък се връща под формата на емнайсет различни цъкания с различна сила.
4. Цикъла се повтаря.
От там насетне с цялата галимация от входни сигнали се заема процесора.
Еденичният сигнал носи информация за това на какво разстояние от сондата са засечени обектите, както и каква е тяхната плътност, условно казано. Колкото по-висока е плътността на обекта (не във 100% от случаите но в повечето), толкова е по-силен отразеният от него сигнал. Колкото е по-далече обекта, толкова по-бавно се връща сигнала.Процесора сравнява получените данни от всеки един импулс и на основа на тях показва картинката на дисплея. От тук насетне идва момента с екстрите. При най-евтините китайски сонари, всяка плоскост различна от дъното се интерпретира като риба и светва иконката на фиш айди. При по-читавите сонари се казва - силата на отразеният сигнал трябва да е такава и такава, сигналът трябва да е примерно двоен, като разликата в интензитета на получените два импулса да е едиколко си. Има едни тълпи умни чичковци с очила, които от години се занимават с изследването на точно тези отражения на сигнала, за да може сонара да греши по-малко.
Какво ни дават повечето лъчи. Вторият лъч на сонара е с по-тъп ъгъл на конуса, следователно покрива по-голяма територия. Процесорът на сонара съпоставя сигналите получени от 2-та лъча, след което казва - тази риба е по-в страни. Тъй като сигнала представлява два конуса един в друг, сонара не различава посоките. За това, обекта чийто сигнал се усилва със всеки следващ импулс се приема че ни е отпред, а този на който отслабва, се приема че ни е от зад. Ляво и дясно не се различават. И ако една риба реши да ни изпреварва под лодката, със скоростта с която се движим, за сонара тя ще е неподвижна
Поради тази причина, за да се създаде наистина правилна картина в 3 измерения се ползват 4 до 6 лъча - примерно два вертикални, ляв и десен, преден и заден. Сонарите със 6 лъча дават триизмерен образ максимално доближаващ се до идеалният. Имах удоволствието сда си поиграя с Humminbird matrix 47 3d. Много красиво показва релефа на дъното, позите на падланите дървета, с чудесни детайли.
От там насетне идва тънкият момент - а до колко ни трябват всичките тези екстри? Във моята не много продължителна практика със сонарите съм чул само за един случай когато фиш айдито е помогнало за хващане на риба. Двама души са в лодка, виждат яко мазало от риби под тях и тъй като са излезли да влачат, едвам скалъпват един такъм за стръв и на парче вафла вадят дърта каракуда. След относително кратка практика, човек се научава да разчита raw output, ако мога така да се изразя, на сонара. Лично на мен повече информация ми носеше не триизмерният образ на дъното, а другият екран, оня с вълничките, чертичките и останалите на пръв поглед неразбираеми неща.
И за десерт - какво означава RMS & Peak to Peak output.
Стойностите на RMS на сонарите са си една откровенно търговска халтура. Ако искаме да бъдем точни, значението RMS мощност се определя от ефективността на звуковото тяло. Грубо казано, това представлява усреднената звукова мощност, която можем да получим от един усилвател и да изкараме през озвучителното тяло. Само че, както вече споменах, сонарът казва бип..... пауза.......бип......пауза и т.н. Стойността на RMS power е посочена за времето през което сондата казва бип. Което реално погледнато има смисъл, за да покаже колко силен сигнал пускаме към дъното, но всъщност не отразява цялостната ефективност на звукоизточника, за което се исползва терминът средно квадратична стойност, което всъщност означава RMS.
Peak to peak output. В повечето случаи производителите означават с тази стойност дураковоустойчивостта на уреда си. Спомняте ли си ги китайските касетофончета с 3 сантиметровите спикъри, с гордите лепенки 50W
Педро го е обяснил по-горе как се изчислява ама...
Май това е отговора на въпроса на Марко - как работи сонара. Надявам се да съм бил полезен.
Реално Флешъра е радио-засичане,а от ляво на 0-та е преводът в картина извършен от софтуерът на сонара! 
Може и да бъркам в момента си го обяснявам,досега не съм правил тези изводи!Само Педро може да определи,дали бъркам! 
Това означава,че си прочел някое упътване и понеже там не обясняват кво е Пик до Пик започваш с импровизации,че е търговски трик! 