Техника за ловене на риби в дупки.
Основните риби трудни за вадене от дупки и над 2 килограма са мурената и рофоса. Сега ще напиша мноето мнение по-този въпрос. От моите наблюдения морената е по-лесна за вадене. Тази риба усеща наличието на кръв във водата изключително добре. Слагате една изкормена риба на кукана, който е закачен на колана ви, две-три гмуркания и ще видите главата и част от змиевидното и тяло, подадени от дупката, погледа зъл и смел. Стреляте във врата, излизате за глъка въздух, почвате да дърпате с макарата и нищо. Нито морена мърда от дупката, нито стрелата, ще се скъса кордата или въжето. Слизате надолу, хващате стрелата с ръце - стрелата е плътно долепена до скалата, защото морената дърпа надолу. Дърпате, разбирате, че ще счупите стрелата , но рибата не излиза от дупката. Толкова ли е глупава ? Нима предпочита да и откъснете главата, отколкото да изкочи от дупката и да потърси спасение? Отговора го открих докато наблюдавах тялото на една убита морена на кукана. Въпреки, че беше мъртва, тялото и правеше възли по-инстинкт. Явно инстинкта е много силен и по-скоро ще и откъснете главата, отколкото да отвърже тялото си в дупката, говорим за тясна дупка или цепка от която си подава главата, а не за V-образна цепка в която обичат да лежат и дебнат. Какво да се направи? Харпун без макара, стреляте и веднага теглите с всичка сила назад, има един момент на шок, който може да използвате и да я измъкнете от дупката. По-интересен е случая с рофоса. Според мен, рофоса живее в една основна дупка, която е нещо като голяма пещера с много тесни тунели в които се крие. Там е възможно да се хване, защото е любопитен и обича да наблюдава,но при най-малка опасност се крие по тунелите. Въпроса е, да не го уплашите и да го застреляте. Някои си мислят, че той ще избяга навътре по тунелите, но това е невъзможно, защото стрелата пречи. Изтрела трябва да е прецизен, а не само да му закачи кожата, защото почва да се мята като луд в опитите си да откачи стрелата. При това положение трябва само да хванете стрелата с ръце и да го изкарате. Най –добре е да се издебне извън основната му дупка, докато ловува. Но това е доста трудна задача, а и той винаги има резервни дупки които си е набелязъл за да се крие. Какво прави неопитния харпунджия ? Гмурка се, вдига шум, подплашва рофоса, той влиза в първата резервна дупка, човека светва с фенера, почва да търси по дупките и невероятен късмет - вижда опашката на рофоса. Стреля, почва да дърпа, нище не става, излиза за въздух, после пак и пак. Разбира, че ще изгуби не само рибата, но и стрелата, защото трябва да отреже кордата. Защо става така, защо рибата предпочита, да и се разпори корема, а не да излезе, да започне да се мята с надежа да се освободи. Отговора ми присветна по-следния начин. Когато хвана риба се стремя да я убия по най-бързия начин. На всички риби, като им влезе кукана в главата правят едно последно усилие да се освободят, извиват си тялото и се мятат по начина, по който плуват с последна надежда да се освободят. Какво прави рофоса, като му влезе ножа в главата ? Вместо да се мята, разтваря хрилете си и горната си перка. Защо? Защото това му е инстинктивното движение да се закрепи на стените в дупката и да не може да бъде изкаран. Затова и застава с опашка към изхода. Някой харпунджии с по-малък опит си мислят, че като го ударят с втора стрела, той се отпуска и може да бъде изкаран. Да, ама не. Само става по -лошо, още повече забива перката и хрилете в стените на дупката. Какво да направим ? Най-добре според мен е да го оставим в дупката, стрелата вързана на нещо и да се върнем на следващия ден. Защо? Защото рофоса ще се опита да избяга в дупката в която живее и е сигурен. Защо не трябва да правим сложни подемни механизми и други подобни? Защото колкото повече дърпаме и натягаме, долкова повече инстинкта го кара да запира в стените на дупката с хриле и перки. Освен това, повечето от неопитните харпунджии влизат с 3-4 ножа, фенери по колана и други такива. Шанса да се закачим е изключително голям. Обикновено при такива ситуации адреналина е голям, човек седи и дърпа,почва да излиза при излючително ниско ниво на кислород в кръвта. Какво ще стане ако закачи ножовете или фенера във въжето на буя ? Неистово дърпане със всичка сила, защото кислорода е в края си, позивите за вдишване са неудържими, би трябвало да се върне надолу, но при тая липса на въздух ?!!! Какво ще постигне ? С ритането и дърпането изразходва последните си запаси от кислород и нататък всички знаем. Защо трябва да четем всичко това при положение, че Дапиран казва във филмите си, че не можем да извадим рофос от дупка с гръб към нас ? И аз не знам Защо трябва да се тренират екстремни апнеи над 4-5 минути? Според мен заради такива случаи. Дапиран казва,че не трябва да се убиват рофоси под 5 килограма. Аз мисля, че по един може, защото е един от много женски, а ако убием големия, лишаваме ареала от мъжкия. Не, че ако набараме ще му простим

Ама да го оставиме разкъсан от стрела в дупка по време на размножителния период (тази година Юни,защото беше много студено) е малко тъпо, нали ? Това е мое лично мнение и не мога да ангажирам никой.