Invader написа:..................Ловях с две пръчки. Поводите бяха плетени 15 лб на Суфикс. И на двете ледкор Суфикс 25 лб. Едната беше с повдигач, а другата без. Нямах пипане 2-3 часа и реших да променям по нещо от монтажа, докато имам успех. И той не закъсня. Единия монтаж го преработих, като повода го смених с 12 см монофил 0.30 с две царевички на косъма и след 20-30 мин. имах слука-около 2 кг. шарко. И така още два пъти, все този размер и пак с този монтаж. Мислех, че трудно ще се самозасечат рибите с тази 40 г. тежест, но не беше така. Първата, докато стигна до пръчките, си взе 10-на метра аванс. И трите ги заковах в долу вляво. ......................
Колеги, Вие имате ли наблюдения с кой монтаж имате повече слука? Например повод - плетен/флорокарбонов, вид на хранилката. И колко често прехвърляте пръчките?
Колега, какъв точно да е монтажа и материала за повод, зависи от конкретния случай; в голяма степен зависи и от състоянието, начина на хранене и поведение на шараните по отношение на примамките и монтажите. В поста нищо не спомена за водоема, какъв точно тип е- платен, неплатен...посещаем, непосещаем и т.н. но като чета за тия рокади с монтажа и какво точно е било успешния вариант, явно става дума за понаплашени риби, които ако все пак се завъртят покрай петното и примамките, до толкова са нахитряли от хващаниия и пускания че или няма да "захапят" на нормалния монтаж, или ако го направят, имат отработена схема на лапане и плюене на стръвта...без да се хванат, без даже да има някаква индикация на сигнализатор или друго, щото "работата" въобще не може да опре до тежеста, камоли пък и до самозасичане. В такива ситуации е препоръчително да се ползват т.н. "ултимативни" монтажи и риболова с хранилки "метод фидер", като цяло и без значение дали е "мач" или "спесимен", е един от тях- късия повод(7-12см) и сравнително тежките хранилки (според метода, линиите, рибите и т.н.), задължително монтирани с фиксиран или полуфиксиран "инлайн"- монтаж, предполагат свеждането до минимум манипулажциите на шараните с монтажа и стръвта и при най-леко зацепване на куката следва незабавно самозасичане.
Сравнително твърдия и къс повод който си ползвал- 12 см 0.30(монофил) в случая може да се окачестви към един конкретен тип монтажи или т.н монтажи "Stiff-rig" при който след засмукване на стръвта, късия и много твърд повод пречи куката да бъде изплюта, без шарана да буде убоден и да хукне нанякъде със все последствия...
Ето едни вързани три такива монтажа с дължина 5-12 сми и три различни големини и форма на куките:
В случая, куките са размери 3, 4 и 8, повода е от флуорокарбон 19.5 либри (0.35) на Корморан, косъмът е вързан предварително с безвъзлов възел и е от тънко плетено влакно 0.06 мм:
В твоя случай, не знам какъв е бил косъмът, но в общи линии е сработил точно този вид монтаж- на картинките ясно се вижда как флуорокарбона седи като тел, а ако се поизпъне леко на пара, ще седи още по, като тел. Желателно е и възлите да се постегнат на пара или да им се капва секундно лепило, щото този материал има чудодейното свойство да се саморазвързва при големи напъни

Фактически, твърдия повод на този монтаж, затруднява бързото изплюване, настава лека паника и мръдване нанякъде, следва убождане, бягство и понеже тежеста е "инлайн", а повода къс- сработва цялата маса на инерцията на тежеста и шаро бодро поема към кепа...
Това в общи линии е и основния принцип на риболова с хранилки метод!!!
п.п. много ще е интересно и ако се споделят малко повече детайли относно водоема; спортед мен или шараните са се плашили от плетения повод и въобще са заобикаляли стръвта, или са я манипулирали "тарикатски"- да лапат леко и да я плюят моментално, преди куката да се зацепи в устната...
