Happy Fine написа:Тореадор. Марко е бикоборец. Аз ви казвам бе ...
… или как по-простия отстъпи.
Малко след като реших, че пробването на новата ми въдица е неотложна работа, се качих в новата кола на Ники, като Марко ми помогна да натоваря ботушите за газене в багажника. С ужас си спомних пробването на предишната ми нова въдица, с която направих две последователни „капота”. Не можах да не призная пред себе си, че ако с тази направя три, ще подобря рекорда за последователни излети без хваната риба.
Прекрасна река, ярка светлина и ободряващ въздух. Хубаво място за риболов е р. Искър в близост до устието на р. Батулийска. Трябваше да пътувам 40 или 50 минути до там, време, което се вижда безкрайно много на развълнуван от нетърпение човек.
Беше в края на втория час риболов, когато с Марко решихме да тръгнем на север по течението. Новата въдица хвана „мерен”, новият воблер също. Стана ми леко и ме озари надежда да уловя поне „двумерен” или „двумерен и половина”. За целта се запътих към вира след бързея, оформен от скалите на отсрещният бряг. Марко изостана. Когато се разминахме видях, че в погледа му нямаше съмнение, че ще хване „трийсетак”, просто е въпрос на вяра. Като детска вяра.
Тъй като нивото на реката постоянно падаше, стигнах до вира, газейки в кал, дълбока на места 20 см. Водата пред скалите на отсрещния бряг беше бавна, като образува голям водовъртеж, при който сменя посоката си, преди течението. Съсредоточих огъня с воблера, колкото се може по-близо до скалата. „Няма начин да няма голяма риба там – на педя от скалата” – казваше в мен един глас и веднага друг глас подемаше „Може би на следващото хвърляне”. Разбира се това са само мисли, които поддържам и до днес – три дни след излета. Бях безкрайно съсредоточен в „облавянето на вира”, въпреки склонността ми към леко веселие – чувство, породено от сефтосването на новата въдичка, като не отделях поглед от равномерното вибриране на върха й, когато воблера влизаше в течението.
За да бъда напълно обективен в разказа си, зад мен имаше селско футболно игрище, което има денивелация от приблизително 7-8 метра височина спрямо коритото на реката, а разстоянието до него 25-30 метра, полегат наклон, обрасъл с храсти фелизи, и бодли, високи над метър и половина.
Така ловихме риба с Марко.
Откакто хванах кефал на туичинг, посредством придърпвания, преди да влезе примамката в течението ми стана интересно и започнах да се старая да подобря движението на воблера, досущ като жива рибка. За майсторите на спининга това е лесна работа, но за начинаещ туичингист като мен, изисква силна концентрация, като непрекъснато се търсят сравнения с движението на живата рибка.
Ето в това ми състояние зад мен се чу грохот все едно бягал, спънал се и търкалящ се по надолнището към реката спинингист, барабар с въдицата и оборудването.
Погледнах вдясно, видях Марко на около 20 метра в началото на вира – лови си пича. Тогава кой се търкаля? Погледнах назад и побягнах така, както не помня да съм бягал друг път, барабар с въдицата и оборудването, крещейки „Бягай”. Зад мен, на два метра търчащо говедо с наведена глава и рога. Сега си спомням, че докато бягах, бях изпаднал в онова нормално състояние в което изпада човек, под влияние на физическа възбуда, когато го гони бик, без да губи излишна секунда, а само да бяга. Да, ама Марко не бяга.
След като чу вика ми, дали от уплаха от наближаващото рогато говедо, Марко застана пред него, разпери ръце и взе да крещи с една идея по- малко от това да бъде чут в цяла София. И стана чудо - рогатото спря. Нов нечовешки крясък, изкърти скали и мивки и говедото отстъпи. Спря, обърна се, постоя така секунди, размисли и пак се засили към Марко. В този момент Марко бе в състояние на звяр или човек по време на опасност, с потребност да го замеря с камъни, да го разкъса на парчета или най-малко да му скъса главата. Хвърли два камъка, разпери ръце, изкрещя отново, като крясъка вдигна вълни в реката и ново чудо. Разяреният бик подви опашка.
По-простият отстъпи.
Бях седнал на височината и гледах как се отдалечава бичето. Исках да стана, но не можех. Ако не се бях обърнал и ако не го бях видял? Марко се приближи.
-Защо не бягаш бе човек? На тореадор ли се правиш? – му крещях аз, а той отвърна:
-Забравих си чантата с примамките, а в нея воблера БИЯЧ.
Накрая, след още два часа риболов, Ники хвана с мухарката общо 13 риби, включително два пръскача, Марко хвана „трийсетак”, а аз един „мерен”. Направихме обща снимка преди си тръгнем от реката. По пътя Марко страдаше за счупения БИЯЧ, който бил специален и сравнен със силата на оръжието е уловил всичко възможно в предишни риболови. Това от своя страна го направило незаменим, като за неговото спасяване си заслужава не бой с бик, а с ламя, за което без да съм търсач на приключения станах свидетел. Притежаването на такова оръжие като БИЯЧА било повод за рибарска гордост, въпреки многобройните организации за спасяването на китовете, за защита на живота във водата и т. н.
Малко след Владо Тричков попитах Ники:
-Jazzy, какво е пръскач?
Ники надлежно ми обясни.
Адски реално преразказано, почти хипнотизиращо 
