В четвъртък беха празници и отново отпраших
nariba.

,а времето беше да си стои човек в къщи.

Дъжд вали из ведро, аз немам чадър и чак си се чудя къде отивам. Ама нали сърце рибарско не трае, та и аз така. Пристигам на местото Х

и разпънах въдици, кепове, столове. Покрих се с един голям найлон и се започна едно чакане и презареждане на въдиците, като мисълта “какво правя тук в тоя дъжд“ ми даваше весело настроение. И така минаха 3 часа, даже и не можех да си бъбря с моа човек, понеже и той се беше скрил под чадъра.
По едно време свирна аванса на Ани и аз изскочих като ужилен из под найлона. Беше един шаран 45 сантиметра. Даже и не го фотнахме в тоа дъжд. Пуснахме го, презаредих въдиците и тъкмо седнах и се наместих в укритието

, и датчика ми свирна. Скочих и той млъкна!

И тъкмо да седна пак и нещата се повториха, като тоа път аванса пригласяше на датчика без да спира. Засечка и след има няма 4 мин. извадих на предния шаран брат му. 43 см. .

- DSCF2612.JPG (1.4 MiB) Преглеждано 1118 пъти
Фотнах го колкото да докажа в къщи, че съм бил
nariba и го пуснах да расте, щото аз бех тръгнал за иедру

. Времето минаваше с презареждане и дъжд. Телефона звънна, беше жената и ме помоли да купя семели (малки хлебчета) като се прибирам. В тоа дъжд явно чаках и най-малкия повод за да си бия камшика.

Събрах за нула време такъмите и мокър до кости се изстрелях към колата. Купих семели за жената и една водка за мен за да приключа доволно тоя риболовен ден. И те така приключи последния ми риболов.

.Успех на всички и само иедри!!!
