naRiba.com

Ще продължа тук за новото начало на надводният риболов. ако прецените го преместете в правилната тема


Сезонът не беше само в приключения под вода. Имаше такива и над вода. По-точно риболов и разходка с лодка. Пак благодарение на Ники! Писа той че продавал лодката. Аз му писах, че ще я взема, но по-на там. Той пари не чакал и направо ми я докара още есента на 2016г. Ма аз нали съм си скромничак не обичам така. Намерих начин да си я платя. Бях много щастлив една детска мечта се беше сбъднала. Още от както с татко влизахме с гумената лодка на Крапец да ловим попчета, пък после минем и през ветроходният клуб в Каварна, на който хванах точно последната година, мечтата ми беше за лодка. Варно, че беше с платно, но едно по-едно.
Та да напиша за лодката Зандер 3.30 с твърдо дъно. Моторче-пърпорче 2,7 к.с.
В началото си мислех за да я ползвам повече за подводен риболов и само около брега. В действителност не се оказа точно така. Първият екипаж бяха жената и дъщерята. Направихме кръщението на Болата. Обиколихме носа и застанахме на завет около даляна. Дори и хванахме някоя друга рибка. Върнахме се много доволни и усмихнати. Аз все още леко съм притеснен, но със времето и практиката идва и увереността. После се опитахме да влезем с брат ми около мидените ферми в Каварна, но задуха. Направихме и гмуркане с Тошко около голфа, но беше много мътно. Помня, че на излизане си купихме чернокоп от таките в Каварна.
Зимата на 2016-2017г. премина не толкова в четене на неща за подводен риболов, но и в такива за лодки, оборудване, двигатели, въжета, котви направо голяма каша. Каша каша, но от тук от там нещата почнаха да се избистрят. Чаках с нетърпение началото на сезона. Водата нещо не искаше да се стопли и така до една събота, когато
дойде и първото влизане. Брат ми беше дошъл от Русе и нещо го сърбяха ръцете. Та влезнахме на Болата
в 10. 10.30 Пред арката много делфини в брега. Проба нищо.
После пред носа .Водата студена.
Лодка дойде от дълбокото и казаха ,че колегата пред пещерата хваща по един два сафрида. 11 сме там аз и брат ми Момчил.
До 12.30 2.5 кг едър сафрид. Брат ми две шестици аз дведве петици.
Рибите на 100м. В ляво от нос.Калиакра посока Каварна.
Аз с малки куки зелено брат ми с големи шарени. Той хващаше повече аз повече се наслаждавах и двамата много доволни.
Излязохме без проблеми.
(
Няколко влизания след това имаше някакви проблеми с двигателя. Гаснеше. Беше неделя и го оставих на приятел да го занесе на майстор в Каварна. Оправи го и продължих с разходките.
При следващите влизания вече почнах и да посвиквам. Взех и да показвам на брат ми как да управлява. Бяхме влезли от страната на Зеленка. Некъде преди даляна матора взе да прекъсва. Проба не ще. Хващайте греблата. Аз нали съм капитан и възложех тази задача на единственият юнга. Той пък силен като бик. Не си знае силата. Бързо излязохме на брега точно до даляна. Там отворих капака погледнах какво има под него, почесох се умно бутнах тук там и запали. Тръгваме към носа. Там едни големи мечки ни накараха да се върнем на завет. Хванахме някой друг дракон и взех решение да се приберем. Никакъв проблем. На следващият ден пак там и пак същата работа от към риба. Решаваме да отидем до Каварна по вода. Жените и децата са там на плаж. Да ги поразходим малко. После ще вземем другата кола и ще се приберем Реното от Зеленка. Малко преди Дълбока свършва горивото. Доливам и продължаваме. Скоро след това пак проблем. Мотора нещо прекъсва. Този път колкото и умно да гледах нищо не можах да направя. Хайде пак на греблата. Юнгата гребе много бързо. Направо летим. Летим летим. После и аз погребах малко. Така летим, че направо счупихме крило. Ключа, които държи греблото се счупи, загрял от умора. Имам нов. Бях сменил само единия предната година и ме домързя да сменя и другия. Хайде сега като кану. Излизаме нито риба хванали нито възможност да влезем. Прибираме се с наведени носове. Звъня по телефона, майстора от Каварна не вдига, във варна обяснявам какво що чак след седмица може да го погледнат. Прибираме се. Монтирам новият ключ. Отваряме капака изваждаме резервоара и карбуратора. Забелязваме, някакви боклуци в резервоарчето. Почистихме го. Отворихме карбуратора. Почистихме и него. Пак никакъв резултат. Брат ми е още няколко дни в Каварна . Отивам при познат и го моля за двигател. Той ми дава резервният си. Беше с по-дълъг ботуш. Не даде времето да го пробваме.
Една вечер излизаме да се видим с приятели в Каварна. Група свири в заведение на центъра. В разговор с приятел разбирам, че не е бил много подходящ заетия двигател за нашата лодка. Също така разбирам, че с майстора от Каварна се познаваме и дори преди малко сме се поздравили. Уговаряме се за другият ден да го види. Отивам в уреченото време в сервиза. Гледам на двора един мотор, не за лодка, на половина. Данчо е станал подготвил се е и ме чака. Гледам го как работи. Всичко му е подредено. Моторът е сложен на стойка с колела, пипа сръчно и без излишни движения и чудене. Просто си личи рутината. От обяснението пак тръгваме към карбуратора. Отваря почиства продухва. Пали и приятно бръмчене се чува от варела. Още само минутка вика. Взема от една кутийка едно малко нещо като напръстник. Слага го на маркуча след резервоара и приключва. От там до края на сезона проблем с карбуратора или нещо друго по двигателя нямаше. Оказа се, че в горивото има боклуци, които задръстват карбуратора и това малко филтърче върши чудеса. В началото си мислех, че прашинки пясък или боклуци влизат в момента на пълнене на резервоара. След това забелязах, че на дъното на тубичката, която бях промил, след зареждане има черни, големи като гума от молив неща. Взех си фуния с цедка и така наливам горивото. Мотора е много икономичен. Два резервоара май не съм изгарял на излет. Преди да влезем го зареждам още на брега и ако се наложи доливам веднъж.
Със всеки един излет започвам да усещам по-добре вълните. Дори риболовът не ми е така интересен, колкото преди. Вярно, сега отговорността е по-голяма и от там и притеснението за екипажа.
Ако сме само двамата с брат ми, почти няма никакво притеснение или е само за лодката. Знам, че е много добър плувец, спортист а и има голямо сърце. Тази година за пети път скочи на Йорданов ден за кръста.
След години прекъсване и година в очакване отново за пети път скочи в осветените води и за пети извади кръста! Благодаря му за мъжеството и желанието! Неговото пожелание е за младите за синът му, за тези, които идват след нас и като виждат делата му да ги следват и продължават да творят. Той дава пример, както за тези след него така и за всички нас. Как с труд, тренировки и много постоянство могат да се постигат резултати във всяко едно отношение. Как трябва да се дава пример на тези, които идват след нас и те да подражават на големите. Благодаря, Момчо! Зарадва както мен така и всички около нас. Продължавай да твориш по начина, който ти се знаеш така даваш пример на всички!


Често бяхме трима рядко, четирима, няколко пъти петима и веднъж шестима.

Браво, батко страхотен разказ както винаги! Отново си успял да намериш най-точните думи и да ни пренесеш във вече отминалия сезон, да ни заредиш с оптимизъм за предстоящия. Да се надяваме идващия да е по-добър от предния и по-лош от този след него!

Бояне, благодаря ти отново за хубавият разказ на твои преживявания в и около морето! Видях и твоя снимка в един вестник за "третата" възраст, където си с една голяма низа платерини и кефал! Прекрасно! Продължавай така братко! Благодарен съм ти за всичко споделено! От доста години не съм се топвал в морето и ми тежи това, но го компенсирам със снимките си и вашите постове! Ако имаш път през с.Голяма Желязна на яз. Сопот моля те да ми се обадиш или гостуваш! Сам със семейството, или с приятел, или с "колега"! Там съм от средата на март до средата на ноември! Имам какво да ти покажа и да те впечатли! Там ползвам веднъж-два пъти седмично интернет в клуба на селото, като слизам да попълня интендантството! Тел. имам в указателя на Форума или на "лични"! Поздрави!

Ринко-брат ми, радвам се, че се върна в нашите редици! Правиш много хубави чепарета, че и риби хващат доволно! Така кефа ти е по-голям.
Благодаря, за поканата, Диканаров! Още в началото на подводният ми риболов, четях твоите разкази, за риболов по Либийските морета, както и на другите колеги. Доста време не се престрашавах да пиша. След време се запознах с Ники-рикитикитави. Той ми показа не само как се практикува хобито ми направо цяла философия. От това как се подготвяш у дома, през самият лов, уважението към рибите преминаващо и в тяхното приготвяне и накрая споделеното с колегите. Нещо което той ми каза в началото е че има много хора, които не могат да гмуркат и това им носи радост и на тях. След време разбрах, че радостта от споделеното е първо за мен.
Така намирам и много нови приятели.
Благодаря още веднъж за поканата! Щом знам, че си около Сопот, силата си знае работата, все ще ни събере някъде. Същото важи и за теб. Когато имаш път към Варна винаги може да се обадиш. Може и да направим някои излет заедно.

Благодаря Бояне за твоята покана! Ники е един от изтъкнатите корифеи на под-форума за харпунджилък, който все още споделя знание и опит! За съжаление доста качествени колеги нещо престанаха да пишат, а някои си и отидоха от този свят и да се надяваме, че са в по-добри ловни полета! Какъв празник ще е за мен, ако се съберете с Ники и с други харпунджии от Форума и дойдете да си направим една среща, да си извадим албуми и си покажем трофеи, да си спомним....! Мисля си, че ще е добре, ако си правим поне един път годишно харпунджийски срещи на различни места! Можем да направим началото при мен или на друго място, ако повече колеги предпочетат него!

На повечето места е така. Днес времето е много забързано и все по-малко време има за събиране. Стоим пред компютрите и споделяме. По повечето форуми има много събрана информация и е на едно място. Старите колеги просто няма какво ново да добавят. Всички знаят местата, времената и възможните риби. Техниките са им ясни оборудването също. Ники от къде намира време за да сподели и да желание не знам. Пък и излети да организира. Ще говоря с него и Иво пък ще може и да се съберем някъде. Лятото предпочитам да съм близо до морето. Пролетта и есента също през повечето време е така. Здраве да има възможност все ще се намери.

След всеки излет натрупаният опит ставаше все повече. След като открия как е правилният начин, гледах да правя нещата почти по-един и същ следващият път. Като това включваше и да подпра чашката за кафе с очилата след като заредим на бензинонстанцията. Открихме и как да завързвам лодката на тавана на колата. Въжето от пред на носа свършва с карабина. Дължината точно стига до мястото за теглич от пред на колата. По средата един здрав колан за теглене на коли преминаващ над лодката и едно въже за задните дръжки на лодката и теглича. Колана през средата все го връзвахме на възел и това някак си пречеше, докато татко един ден направи откритие. Даде ми една метална катарама, която вече не ползвам от колана за гмуркане. Така колана се стягаше много по-добре. При спиране на буната, оглед , кафенце, вадим багажа и го подреждаме от страни. Надуваме кила. Наливаме гориво. Преглед заключване на колата. Приводняване на лодката и товарене. Ники е измислил от пред в кокпита да се поставя една касетка. Там са котви въжета, гориво, жилетки, дрехи и други разни неща. Едната хладилна чанта е пред касетката до самият нос на лодката. Там стоят храната и водата. Другата е под пейката. Така помага допълнително за разпределяне тежестта на стоящите. Влизане ако е възможно преди изгрев, но и след това също е добре.
Първото влизане трима с Момчил и Видин беше някъде в средата на лятото. Тази сутрин на буната имаше някакъв кран, щели да пускат нещо във водата и се наложи да влезем от пясъка.
Видин е от Русе и не беше влизал досега с лодка в морето. Каза че плува добре и не го е страх, но на мен в началото ми беше притеснено. Чак когато скочи да спасява една пръчка спрях да се притеснявам за него. Взех да мисля за следващите пъти. Успяхме да влезем с изгрева. Посока към носа. Вятър събота запад, неделя североизток по обяд почти изток. В началото по-слаб после се усили. Ловим от началото на големите камъни с пещерите до около Арката на крепостта. После се връщаме и така няколко пъти. Пръски имаше доволно, но не ни правеше чак толкова впечатление. Вторият ден почти същото време, но една идея по-големи вълни. Едно от оловата не беше добре закрепено за въдицата и от клатенето се скъса. Опитахме се да се скрием близо до брега посока Сухото дере, но при опита ми да превзема една вълна лодката подскочи и една от въдиците падна във водата. Опитах да направя кръг но пропуснахме. Тогава Видин скочи без предупреждение и заплува към въдицата. Тя до този момент плуваше. Той успя да я спаси и дори си спаси и шапката, която беше паднала при скока. Доволни от спасената въдица взех да премислям нещата. Знам по някога, как когато най ти е кеф трябва да спреш. Особено след няколко поредни знака. То морето подсказва стига да можеш да спреш. Малко преди това имаше и нещо с котвата та решех да излезем. Дадох възможност за още десет риби и хайде на плаж. Когато излязохме наблюдавах морето. Вярно че не се промени много и със сигурност можеше да останем още, но има моменти когато спокойствието на тези, които ни чакат на брега е по-важно. Почвам и да разбирам когато съм бил с други капитани тези на брега са по-спокойни с някои от тях. Така създават и доверие, което трябва да се подържа. Чепаретата ги прави Момчил. Вече се справя повече от добре. Дори от голяма част от купешките. Това също е голямо удоволствие да хващаш с изработени от теб инструмент. Аз дори и една кука трудно връзвам и оценявам много трудът му. Това, че работят се разбира, когато пробваме и други чепарета. Неговите хващат по-хубави риби. За този излет Видин беше с едно олово модел на татко. Той си го ползва за риболов на попчета, че има по-голяма дупка за бидем. При риболовът на сафрид особено при голямо течение за правилната игра е важно и оловото. Тежкото олово изморява ръката и затова понякога слагам по леко. Особено при риболов с децата. Тези два дни ще запомня с това, че екипажа беше с едно от най-голямото тегло. Лодката са представи повече от добре. Влезе малко вода, но това беше напълно нормално при тези вълни и теглото. Аз по едно време се заиграх с вълните, той екипажа не разбра много, но под предлог че търсим риба поиграхме на конче. Важното е, че и двата пъти излязохме на брега при любимите хора. Извода за мен беше да гледам по-добре всичко да е закрепено. Да продължавам да гледам за прогнозата и да я сравнявам с условията в морето. Да излизаме, когато почнат да се показват знаците.

Сега. Прясно инфо от форума. Първата вълна платерини са вече в Варненския залив. За в момента размер 250-300грама.
Стягайте харпуните, перете неопрените и атака.
Нека най бързия отвори новата тема.
Пп неопрен се облича за първи път след дълга зима като се понакисне малко в топла водичка с малко шампуан. Хем да поумекне,хем да се постопли преди обличане.