Да понахвърлям с две-три думи и за моите разходки от последните три дни.
Петък 16-ти август преди обяд - нищо за сериозно за отбелязване. Обиколих пясъците край града, рибки излизаха регулярно, предимно в детска и юношеска възраст.
Лових с медиум пръчка и мулти. Резултат - пет-шест расперчета и трийсетина щуклета, като най-голямото беше около 45 см. Щуклетата кълвяха най-стръвно на мепс аглиа лонгкаст 4 с джигова проводка.
Събота 17-ти след обяд - същото положение, с тази разлика, че имаше много повече хора, плаж, цамбуркане из плитките канали и лодки - да им се чуди на тая кота и при най-голяма дълбочина 2 м за района какво още не са омрежили. Всъщност едната, с трима пасажери, които едва я избутаха из лабитинта от плиткажи, се оказа с двама "спинингисти" на борда. Дрейфайки на 20 м от брега мятаха дребни блесни и начесто качваха в лодката по някое щукле педарка. Обратно не видях да се върне нещо. Нищо необичайно - както всяка "щукарска" година, и тази ще завърши с приключване...
Лових с лайт пръчка и макарка, на която навих за проба новото 8-жилно влакно с марка "Lazer - L8 max power" в размер #0.6 (0.15 mm). Оказа се невероятно попадение, отговаря на размер (на плитката шпула на ейджиса се нави точно колкото трябва), а кастингът с него е превъзходен. С такава лайт нагласа започнах редуването на леки примамки. Още с първите подавания на Дуо рюки спиърхед 45S хванах приличен распер над кило, който остана без снимка поради наличието на "съспишъс уитнис пезънт-пеншънър" в близост. След малко пробвах мини трилче, на което се закова мини-рибе.
Последва серия от два кефала, на които въобще не им беше мястото тук. Първият взе рюкито, а втория погълна мепс лонгкаст №4.
От там насетне - обичайното...
И щуклета, от най-малкия и по-глемия размер. Мерните вземаха по-уверено на туич.
Неделя - 18 август
След като станах по време подобаващо за една неделя и кратко колебание накъде да поема, избрах Янтра. В долното течение между Белцов и Беляново се надявах да срещна по-голямо видово разнообразие. Оказа се не точно така, както го мислех. Дори на съвсем обичайните за кефал места се мяркаха само редки дребни рибета, които без очила могат да разколебаят разпознаването между уклей и клен. За сметка на това щуклетата вече бяха изгладнели и за няколкото часа на реката бяха доминиращ улов.
В един момент хванах най-дребната сулка, която може да се хване, с което се надявам Мунчо да ми завижда поне до следващата неделя.
Не се размина и без неприятната гледка на скорошни огнища с разхвърляни боклуци, кутии от бира, торбички и бутилки. Как един не си беше прибрал остатъците...
Тоя от снимката, с ръкавици е пипал червеите, ама не се е гнусил да си остави кочината. Срамота!
Както и да е. Другата неделя ще взема торби за смет и ще отидем с жената на оборка.
В един момент имах силен удар с развиване на аванс, после рибата потегли и легна на дъното. Борбата продължи десетина минути и след драматични свещи в тинята, успях да извадя крокодила на брега.
Такъмчето: G Loomis SR842-2 GLX, Daiwa Aegis 2506, брейд Lazer L8 max power #0.6 (0.15 мм), Mepps Aglia Longcast №3