naRiba.com

Ще задам въпроса по-друг начин тогава. Когато на сонара показва дъното и се вижда тънка бяла линия по-цялото дъно, дъното твърдо ли е или меко

snegk написа:Ще задам въпроса по-друг начин тогава. Когато на сонара показва дъното и се вижда тънка бяла линия по-цялото дъно, дъното твърдо ли е или меко

Илийка привет !!! Винаги горния слой е тиня,без значение,искаме ли или не,това е факт особенно когато става въпрос за метри навътре от брега !!!Така че,при всички положения,горния слой е тинест и в зависимост от дебелината на линията/няколко слоя показва сонара/ преценяваш колко е тинятаколко е по-мекия слой под нея и твърдия който е по дефолд - най-отдолу.Друг е въпроса че сонара отчита по-твърдо дъно и по меко,но при всички положения,горния слой винаги е размекнат от водата стига да не е долу чакъл,трошен камък или скала.Каменистото дъно,няма как да е гладко - факт !!! Винаги когато има неравности,сонара ги показва и от теб зависи да прецениш какво имаш на дъното.За шаранджия като теб,това е важно и от голямо значение,за успеха на риболова.Трябва да си преценяваш по дебелината на линията колко аджеба е размекнатия слой/тинята/за да си пуснеш на такова място стръвта,на което да не потъне в тинята и рибата да я намери бързо и лесно.В упътването на сонара си пише за Грунд слоевете и трябва да си преведеш какво имат в предвид.Аз така си превеждам видяното на екрана на сонара и мисля че що-годе знам какво е под мене дъното.Може и да греша,ама ако е така,обещавам когато стана Нептун,да си поправя грешката в разсъжденията ми

Може и неправилно да съм се изразил,но в общи линий,нещата стоят по този начин

Сонара освен,че показва като картина на дъното показва и стойности които се намират долу в дясно цифрите!
Колкото по-ниски толкова е по-твърдо дъното,а колкото е по-високо толкова е по-меко!
Определено за шарана му трябва от 30 до 90 стойности,45-60 е перфектно!(поне моите наблюдения са такива)

Да,на определени сонари го има,но и цвета на дъното и пластовете говорят сами по себе си за твърдост или тиня.А бе,най-важното е за всеки собственик на сонар,да може да чете по дисплея,другото е ясно,имаш пари - купуваш и толкова,ама ако не разбираш какво показва,това е лошо

До колкото разбрах от превода, там пише, че твърдото дъно е с поширока сива ивица.

Grayline
GRAYLINE ® ви позволява да се прави разлика между силните и слабите сигнали. Той "бои" сиво на цели, които са по-силни от предварително определена стойност. Това ви позволява да каже разликата между твърди и меки дъното. Например, мека, кални или буренясал дъното се връща по-слаба символ, който е показан с тесен или не сива линия. А твърдо дъно връща силен сигнал, който предизвиква широка сива линия.

Ако имате две сигнали с еднакви размери, едната с сиво и други без, а след това целта със сиво е по-силен сигнал. Това помага да разграничи плевелите от дървета, на дъното или риба от структура.

GRAYLINE ® да се регулира. От GRAYLINE ® показва разликата между силните и слабите сигнали, за адаптиране на чувствителност може да изисква от различни GRAYLINE ® ниво.

="cucko"]Сонара освен,че показва като картина на дъното показва и стойности които се намират долу в дясно цифрите!
Колкото по-ниски толкова е по-твърдо дъното,а колкото е по-високо толкова е по-меко!
Определено за шарана му трябва от 30 до 90 стойности,45-60 е перфектно!(поне моите наблюдения са такива)

Л.ВИЧЕВ- krokibg написа:Да,на определени сонари го има,но и цвета на дъното и пластовете говорят сами по себе си за твърдост или тиня.А бе,най-важното е за всеки собственик на сонар,да може да чете по дисплея,другото е ясно,имаш пари - купуваш и толкова,ама ако не разбираш какво показва,това е лошо

Сонарите имат няколко режима:
- Structure ID+: В този режим, слабите сигнали се представят като светли пиксели на екрана, а силните сигнали - като тъмни пиксели. Това означава, че дъното се изобразява така (за черно-бял сонар !): най-напред има една сива, тънка или не толкова тънка ивица - (кръщавам я No 1), която изобразява меката тъкан (слоят се отразява като средно-слаб сигнал), т.е. тиня, утайки от "лигави" водорасли и други меки слоеве, отложени върху дъното. Колкото е по-тънък слоя на утайките, толкова е по-тънка тази сива линия на екрана на сонара. Под ивица Nо 1 следва веднага ивица No 2, която е черна (твърдото дъно), т.е. на екрана черните пиксели са силните сигнали в този режим. Колкото един сигнал е по-силно отразен към сондата, толкова по-твърд е предмета, който го е отразил, а това се изобразява в този режим като черни пиксели, т.е. като черна ивица. Тя е толкова по-тънка, колкото е по-плътен твърдия слой и обратно - толкова по-широка, колкото е по-малка неговата плътност. Тази ивица (слой на екрана) я номерирах като No 2. Следват по-светли слоеве след ивица No 2, които на екрана се изобразяват като плавно преливане от тъмно сиво към чисто бяло, т.е. сигнала към сондата отслабва в дълбочина на слоя, което означава все по-бели пиксели на екрана. Най-общо, този слой го номерирам като No 3. Най-голям интерес за нас представляват слой No 1 и слой No 2, т.е. тинята и твърдото дъно. За този режим толкова.
- Black (черно дъно): В този режим, най-силните сонарни изобразения от дъното се изобразяват в черно (черни пиксели). На екрана дъното се изобразява в два цвята: първи слой (No 1), който представлява сижо изображение на екрана и изобразява състоянието на дъното - непосредствено над и малко под граничния слой вода-дъно. За разлика от предния режим, растителността и тинестия слой тук се сливат в едно изображение. Следва слой No 2, който е изобразен с плътно черни пиксели от границата със слой No1 до долния край на екрана на сонара, т.е. Слоеве No 2 и No 3 в този случай са обединени като изображение на екрана и са изобразени в черно. Този режим дава рязък контраст между дъното и водния слой, но не дава мнодо информация за самия граничен слой. Лично аз използвам този режим или когато съм установил вече състоянието на дъното, или по-рядко в стационарен режим на риболов от лодката.
- White Line (бяла линия): Този режим е точно обратно копие на ржима Black, т.е. в този режим най-силните сигнали се изобразяват в бяло. Всичко казано за режима Black важи и тук, но завъртяно като негатив на Black-изображението, или: Слой No 1 е изобразен в сиво-черни пиксели, след които следва слой No 2 изобразен в бяло (силен сигнал). Има една разлика спрямо режимът Black - на екрана се вижда и слой No 3, но като изображение прилича много на това от изображението на слой No 3 от режим Structure ID+. Казах обаче, че този слой не ни интересува, тъй като той се намира под твърдото дъно.
Snegk може би има предвид този режим на работа или следващия:
- Invese (инверсен или обърнат образ): това е режим, при който всички неща, казани за режим Stricture ID+ са обърнати точно обратно, или изображението на всички слоеве на дъното в този режим не са нищо друго, освен негативно изображение на изображението, което се получава на същото дъно, но в режим Strukture ID+. Или в този режим, силните сигнали (т.е. твърдите предмети) се изобразяват на екрана като бели или светлосиви-до средно сиви пиксели, а слабите сигнали се изобразяват като тъмно сиви - до черни пиксели. Тук дънните слоеве се виждат така: слой No 1 - като тъмносива до светло сива ивица (точно обратното на това при режим Strukture ID+), а твърдото дъно започва от чисто бяло и в дълбочина преминава към сиво (слой No 2) Следва черната ивица на слой No 3, постепенно преминаваща в бяло - слой, от който не се интересуваме.
Общо взето това е от мен относно разчитането на графиката на дъното. За рибите и водния слой е много по-сложно. Там и аз не съм много пъти сигурен какво точно се вижда.
Дано да съм ви помогнал колеги. Ако някой може да напише още нещо, нека да го сподели.
НАСЛУКА

Забравих да уточня в горния си пост, че това, което написах е за Пирана макс 170 сонар на Хюмънбърд, т.е. двулъчев, с 8 нива на сивото. Написаното важи за черно-белите сонари от този клас, но мисля, че и по-високите класове сонари имат тези опции плюс допълнителните режими. Обърнете внимание най-вече на: силен сигнал - изобразява се като.... цвят пиксели (за даден режим), слаб сигнал - изобразява се като.... цвят пиксели (за даден режим).
За Грей лайн режима важи същото.

Тази опция към кои от гореизброените отговаря.GRAYLINE ®

Аз лично я нямам като опция. Имам само изброените по-горе четири режима, но можеш да се ориентираш по следния начин къде попада опцията (като ориентир): Силният сигнал се отразява от твърдите предмети (дървета, камъни, скали, чакъл), слабият сигнал - от предметите с ниска плътност. Начина по който се изобразява (като цвят) всеки един от тях се определя от режима, който си избрал. Ако в твоя режим "Грейлайн" е записано (в ръководството за употреба виж), че силните сигнали се изобразяват като бяло, значи, като погледнеш екрана на сонара в зоната на дъното, трябва да видиш една ивица в граничната зона между водата и дъното, която е бяла (условно това отговаря на слой/ивица/ No 2 от моите режими, които съм описал по-горе) и отговаря на твърдото дъно. Колкото дъното е по-твърдо, толкова тази ивица трябва да е по-тясна и обратното. При теб обаче, тази ивица може да се изобразява и в друг цвят (сив или черен). Просто зависи, как в този режим се изобразяват силните сигнали, които се отразяват от твърдото дъно. Ако ми кажеш модела на сонара, мога да поровя малко за да видя нещо по-точно. Просто този режим го нямам. Жалко, че в момента нямам как да приложа снимки на моите режими, но можеш да видиш в НЕТ-а за Humminbird Piranhamax 170 ръководството и да сравниш с твоите режими. Те нещата не са много по-различни. Просто режимите са различни комбинации от изобразяване на двата вида сигнал силен и слаб.

п.п.1: Рибата как се изобразява около дъното (като цвят) спрямо цвета на самото дъно?
п.п.2: Режимът за Grayline може ли да се избере самостоятелно и да раборти едновременно с някой от горните 4 режима, които аз съм изброил, или Grayline ижключва останалите режими?
п.п. 3: Ето и няколко примерни графики за разчитане:

На снимка 1 са посочени 4-те режима, описани в по-горния ми пост подробно (за сонар Piranha max 170)


На снимка 2 е посочена примерна графика за сонар Lowrance X-4 Pro с функцията Greyline. Посочените с маркери от мен риби са само тези, които се намират в придънния слой:
На графиката са посочени и условните 3 слоя - аналогични на тези от горната снимка.
Изображенията са само примерни.


В СЛУЧАЯ, ГРАФИКАТА НА ЛОУРАНС Е АНАЛОГИЧНА НА ГРАФИКАТА НА ПИРАНАМАКС 170 ЗА РЕЖИМ INVERSE (режим 4 на снимката)

Златен си брат.Точно този Лоуранс 4 x про си заприходих.Преди бях с Гармин 300це цветния и сега ми е малко объркано, но с тези снимки всичко е окей.

Значи, да уточня нещо. И аз не съм спец в тази техника, защото все още не съм натрупал достатъчно опит със сонара, а и специално по отношение на разчитането на графиките, информацията е много оскъдна - и от страна на производителите, и от страна на потребителите. Това, което съм написал в постовете си е на база анализ на информацията, която имам и малкото ми опит при боравенето с личния ми сонар (за жалост все още малък опит), в който съм използвал тази информация за да я проверя на практика. Производителите на сонари дават само най-общи формулировки, ама кое как се вижда конкретно на екрана - нямя инфо, подкрепено с графики и примери по-обстойно. . Много проби, наблюдения и анализ трябва, но това трябва да стане от повече притежатели на сонари, заради разнообразието им. При цветните сонари (спрямо черно-белите) нещата са още по-сложни заради разнообразието от цветове, а всеки режим дава различна картина. Та мисълта ми е, ако може повече хора да споделят и да илюстрират нагледно в темата (с графики и снимки) кое как се разчита за различни ситуации, ще бъде неоценимо за всички нас, а най-вече за онези, които за първи път се сблъскват с тази техника. Има много тънкости в разчитането на изображенията. Всеки може да си купи някакъв модел сонар - от най-ниския клас до най-високия и след първите опити да каже: "Ама че боклук си взех, трябва да го сменя". Да, ама причината много често се оказва не в сонара, а в този, който не може да разчита информацията от него. По-скъп и с повече екстри сонар не означава повече възможности от един по-евтин (и то значително) по простата причина, че когато не знаеш, как да използваш информацията, която ти дава сонара и да разчиташ тази информация, то няма как да оцениш техниката. А много често, за повечето от нас е достатъчно да се спрем на един сонар с прилични възможности от по-нисък клас и да го четем правилно, от това да си вземем скъп и да не го разбираме. Още повече, че съвременните сонари от по-ниските класове вече имат всички основни екстри, които са ни необходими. Скъпите имат по-висока резолюция, чувствителност и допълнителни функции, които се оказва за много от нас след време, че не са ни чак толкова от полза или по-точно, я ги използваме, я не (с изключение на резолюцията). Инфирмацията и удоволствието от работата със сонара идват само след много, ама много наблюдения и анализ на изображенията. Аз имам много да уча още за сонарите. Мисля, поне моя модел да го разнищя до край. Тази година, живот и здраве, мисля да отделя доста време само на него - и то само за експерименти, наблюдения и анализ, защото иначе, работата ми със сонара може да се превърне в нещо, като гледане на чужда телевизия, в която предаванията са на език, който аз не разбирам. В такива случаи, човек гледа, гледа, па вземе и смени канала. Да, но каналът едва ли ми е бил виновен . Виновен съм си аз, че нещо не му разбирам езика . Така че, ако има колеги, които могат да споделят подробно личните си наблюдения и знания по разчитане на сонарните графики, ще бъде от полза за всички във форума. Аз лично, каквото науча и зная, ще го споделя.

Това е добре!
Разликата в сонара идва от брой лъчи и мощност на сондата!Другото което е че при по-висок клас сонари имат и GPS с които си запаметяваш всяка точка на дистанция или ако имаш карта за всеки водоем и всичко това може да си го записваш и след това да си го прехвърляш на PC-то за да събереш подробна информация и още нещо допълнителни екстри които в по-ниския клас липсват!
Малко клипове за този въпрос!
http://www.youtube.com/watch?v=iOfHd7NJmmo
http://www.youtube.com/watch?v=2VKrtKrfLb0
Има и много други примери!
А всеки може да си изтегли емулатор който да си го инсталира на PC-то и да си цъка настройките и опциите за да го разучи!По-принцип за всички сонари означенията са еднакви за разлика от опциите може да са в друго разположение и бутони!(същото е когато включите сонара без сондата излиза емулатор)
http://www.lowrance.com/Downloads/Product-Emulators/
http://www.eaglenav.com/Downloads/Product-Emulators/
и както виждате според вида на риболова се избират сонари! За шаран,за сом,за тролинг,за морски и т.н.
Например за шаран 20 и 60 градусовия лъч е достатъчен и изискванията да са с мощна сонда за да дава повече подробно инфо на дъното!

Л.ВИЧЕВ- krokibg написа:

snegk написа:Ще задам въпроса по-друг начин тогава. Когато на сонара показва дъното и се вижда тънка бяла линия по-цялото дъно, дъното твърдо ли е или меко

Илийка привет !!! Винаги горния слой е тиня,без значение,искаме ли или не,това е факт особенно когато става въпрос за метри навътре от брега !!!Така че,при всички положения,горния слой е тинест и в зависимост от дебелината на линията/няколко слоя показва сонара/ преценяваш колко е тинятаколко е по-мекия слой под нея и твърдия който е по дефолд - най-отдолу.Друг е въпроса че сонара отчита по-твърдо дъно и по меко,но при всички положения,горния слой винаги е размекнат от водата стига да не е долу чакъл,трошен камък или скала.Каменистото дъно,няма как да е гладко - факт !!! Винаги когато има неравности,сонара ги показва и от теб зависи да прецениш какво имаш на дъното.За шаранджия като теб,това е важно и от голямо значение,за успеха на риболова.Трябва да си преценяваш по дебелината на линията колко аджеба е размекнатия слой/тинята/за да си пуснеш на такова място стръвта,на което да не потъне в тинята и рибата да я намери бързо и лесно.В упътването на сонара си пише за Грунд слоевете и трябва да си преведеш какво имат в предвид.Аз така си превеждам видяното на екрана на сонара и мисля че що-годе знам какво е под мене дъното.Може и да греша,ама ако е така,обещавам когато стана Нептун,да си поправя грешката в разсъжденията ми

Може и неправилно да съм се изразил,но в общи линий,нещата стоят по този начин

Много точно е мнението. Искам само да добявя още нещо. Това нещо обаче зависи и от характеристиките на сонара. Много е индивидуално за всеки сонар.
Та по въпроса за НЕЩО-то: Всеки сонар изобразява две зони, които са най-важни (интересни) за риболовеца:
1-ва зона - тази над разделителната линия ВОДЕН слой-ДЪНЕН слой (т.е. самата граница вода-дъно) - това е самата водна среда, в която се извършва риболова.
2-ра зона - тази под разделителната линия ВОДЕН слой-ДЪНЕН слой - това е дъното и всичко под него, което е по-маловажно за нас.
Най-важното в случая, което ни интересува е, самата граница между тези два слоя и това, което става над тази граница. Точно в тази зона са и "закачките" и дънните рибоци.
Често пъти, тази гранична линия не е равна, а е силно назъбена и дори с резки промени във вертикала (дупки, издадености....). Но освен това, над линията на слой No 1 (който описах в по-горните си постове) може да се появи и още един междинен слой - между No 1 и водата, който на екрана (в зависимост от избрания режим на изобразяване на сонарния сигнал - Black, Inverse ....) може да се появи като вертикални линии, купчинки или нещо подобно над дънния слой. Това са изображения на меката растителност (водорасли, треви, дънери, клони....), които лежат на дъното или над него. В някои случаи, този слой може да достигне дебелина от 2 метра над мекото/твърдото дъно. Когато тези водорасли са много гъсти или дънерите са струпани много на едно място, режимът Grayline може да не е в състояние да отчете дънната риба, или по-точно, изображението й да се слее с това на водораслите или клоните/дънерите. Тогава изображението става много трудно за разчитане. В такива случаи трябва да се търсят участъци, които са границата между водораслите и чистото дъно. Рибите (хищника) обикновено е в тази зона, нищо че не се вижда на сонара.
Това се сетих - това добавих

Там където ловят шаранджийте,рядко има паднали дървета,защото голяма риба трудно се вади от такивма места и се избягват/бях шаранджия дълги години/ за да си нямат главоболия и да псуват.Преди сонарите да се появят на хоризонта,измервахме дъното с канапи,дебели корди или сезали,с направени на тях възли на всеки метър и с камък отдолу !!!Всички шаранджии,ходят на познати места,вече всички са открити и рядко,много рядко се проверяват нови такива,всеки залага на сигурното.Сонарите сега обаче,дават предимство и може навсякъде да застанеш,след като провериш какво има отдолу.Единственото което може да има и да не се разбере са водораслите,дънерите се показват,дълветата се виждат от почти всички сонари,само водораслите се показват от новите модели и пак се искат настройки и четене на екрана.Абе,вършат си работата,стига да гледаме и да знаем какво търсим

Л.ВИЧЕВ- krokibg написа:Там където ловят шаранджийте,..................................................................Сонарите сега обаче,дават предимство и може навсякъде да застанеш,след като провериш какво има отдолу.Единственото което може да има и да не се разбере са водораслите, дънерите се показват,дърветата се виждат от почти всички сонари,само водораслите се показват от новите модели и пак се искат настройки и четене на екрана.Абе,вършат си работата,стига да гледаме и да знаем какво търсим

Точно така. И в добавка, правилно да разчитаме гарафиката на екрана. Ако някой може да добави още за правилното разчитане на графиките - за различни модели, нека да го сподели. Отделните режими (и за кои режими) как изобразяват сигналите, обектите, рибите.... Ако може и някоя графика за илюстрация - още по-добре. А и не само за шИранчетата и сомчетата - и за щучките, и за други видове, как да разпознаваме мирните от хищника и т.н.. Принципно - правилното разчитане на графиката на екрана. Това е най-важното.