naRiba.com

Една шарена 65-ца:

[youtube]tJOFhKMqWNg[youtube]

Привет младежи,

Тази година много мъчна по големите реки. Все кални, мътни и големи. Тъкмо се поизбистрят, а аз в офиса. Тръгна ли на път отново замътени. Та тръгнах командировка миналата седмица и където и да се обърна по пътя хвърляйки по едно око от мостовете, отдолу реките тотални бози. На 31.07.2014 г. привърши работния ден от срещи и поех с колата да потърся река, която става за хвърляне и вероятен риболов. Бая обикаляне падна, докато към 18.30 ч. намерих едно малко поточе, което беше бистро Бях минал няколко пъти оттам, а не го бях видял. Може би заради джунглата, която беше покрай него. Джунгла не джунгла спирам. Спретнах се със скоростта на светлината и хоп на първото място. Виждаха се преминаващи кефали, които само чакаха нещо да им се изпречи на пътя, задоволяващо апетита. Реката не беше голяма, но цялата покрита с подводна растителност, което допълнително затрудняваше риболова. Намерих участък, който позволяваше замятане. Първо замятане и кефалите се спуснаха в гонка за атака. Закачи се един младеж (26-27 см), който след снимка на сухо се върна обратно при другарите



Наблюдавах го как се скрива в дълбокото и като се загледах под водната повърхност останах с отворена уста. В чистия участък на 20-30 см дълбочина беше като магистрала от прелитащи кефали (малки и големи). След атаката на един от тях не искаха да повторят обаче. Тръгнах да се провирам нататък сред коприви, храсти, надвиснали клони. На моменти се оплитах като пате в калчища, а косата ми се покри се перелина от паяжина. Местата, бяха толкова обрасли, че едвам се провирах, камо ли да заметна. Ако нямаше храсти, тръстики и какво ли още не, подводна растителност имаше навсякъде. Като се замисля, идеално място за едри риби. Трудно за ловене, но не и невъзможно. Замятах на топчест воблер, който съблазняваше за атака, но не винаги се реализираше закачена риба. Стигнах до едно място обаче, което беше хем сравнително чисто откъм храсти, хем от подводна растителност. Беше си дълбоко, като гледах мястото. докато се приготвих за замятане забелязах 5-6 сенки на едри охранени риби, които обикаляха бавно, като акули пред атака. Ето го мястото:





Все едно бяха шарани Стояха в дълбочина, повече отколкото закачения воблер можеше да се потопи. Внимателно без да мърдам излишно смених с друг воблер, потъващ, който е извадил сериозни пъстърви наскоро, а и преди време. Ударите на сърцето биеха бясно, а то щеше да изкочи от гърдите. Заметнах в очакване, но уви воблерът се оплете при полета си. Само активизира кефалите и ги напрегна. Заметнах още веднъж, и с първите обороти рибката се потопи в дълбочина. Кефалите правиха кръгове около него, докато един не атакува. Такъв бесен удар и мощен плясък сред спокойната вода. Рибата беше сериозна. Добре, че кепът беше на гърба и се проврях сред папура и го загребах. Много красив, едър кефал се бореше в него. Изнесох го нагоре по брега, защото рискувах да се гмурна заедно с него в тъмната вода. Рибата около 40 см. с широк изтумбен корем. Краката ми трепереха от вълнение Щракнах една снимка и хоп обратно във водата. Бях сигурен, че рибите са се разбягали, но не. Кръстосваха отдолу на метър дълбочина. Заметнах още веднъж без да очаквам следваща атака, но напротив. Последва зверска атака на друг кефал със същите размери, но направи кратко развиване и набиване в подводна растителност и се откачи. Голяма риба беше и този, но се освободи. След това всичко се изпокри.

Ето го младежа


Провирах се още известно време сред джунглата, но единствено удари отразявах и виждах рибите, но трудно се закачаха или оплитаха сред гората от потопени треви.

Тръгнах си емоционално зареден и това скътано местенце, което криеше своите тайни. Как не съм го видял досега. Друг път отново ще пробвам. Там определено има големи риби, съдейки по укритията, които имаха.

Поздрави и наслука

Павка, то като шаран бре!

Да живнем малко темата

Сезона на пъстървите преключи, но пък сезона на щуките не е
Денят е Неделя, откриване на щукарския сезон!
Бригадата - аз, Жоро, Христо (HZL) и Милен (тюлена)

Язовирчето, рано сутрин:





Жоро, неуморен мята джъркове по 75 грама



Аз пък заложих на доказалото се с годините оръжие - мепс лусокс 2-ри номер.
Резултатите не закъсняха:











Още малко красоти:







Най-голямата щука за деня:





Колегите нещо не се представиха много добре, но все пак имаха по някой и друг удар.
Жоро изпусна доста голяма риба. Важното е, че разходихме, а и компанията също е важна.

Ето го и Христо, ухилен:



И накрая още малко красоти:

Бравос Мариянски

Екстра сте изкарали, а като гледам само ти си уловил риба. Приключи с пъстървите и подхвана щуките. Страхотно място

Пускам един репортаж от преди две седмици, който беше и преди последния ми риболов на пъстърва. Риболовът е на кефал. Една абсолютна джунгла, която умело крие своите тайни. Видях няколко огромни кефала, но само един се престраши да атакува, но се откачи почти веднага и един друг, който преследваше като сянка воблера, но не се престраши. Изпокъсах няколко блесни, заради трудния терен, но важен е кефът, който изпитах. Като гледам и мястото е рядко посещавано от риболовци, който ме радва за бъдещи посещения на това място, на което ме отведе една от командировките ми.

Ето я реката.





А ето ги и кефалите, които позираха за снимка преди да отплуват обратно в укритията













Няколко часа сред бурени и трънаци и около 10-на хванати риби, а риби определено имаше, които доста често удряха, но част се осмеляваха да атакуват по-стръвно.

Поздрави и скоро със щукарски подвизи, ако късметът е на моя страна

Привет отново,

Липсата на време си каза думата и вече две седмици не мога да опиша един двучасов риболов на кефал в голямата вода.

Командировка в страната, която ме отведе доста надалеч. ЗА специално ходене от София не мога да си помисля, но като съм на път въдицата е винаги отзад в багажника и чака сгоден момент. Той се появи на 03.06.2015 г. Приключих работата с последната фирма и газ към реката наблизо - р. Янтра. Водата голяма и леко замътена, но все пак с видимост. Примамките воблери и блесни. Обикновено в този участък се обаждат доста риби, но вярно, че от август нататък. Но тъй като не ми се обикаляше много заради малкото време залоих на един участък само и само мятане, мятане и въртене.

Ето я и реката



А ето ги и рибите, които излезнаха. Дали заради течението, но доста борбени ми се сториха. Не им се излизаше на сухо нещо.









За три часа три риби. Толкова за това време. Дано лятото да бъде по-благосклонно

Ето я и блесната



А залезът страхотен на реката.


Поздрави и наслука

Привет отново,

Ето че сега остана да драсна два реда за един кратък риболов този път не за петнисти хищници, а за кефали по р. Тунджа. Денят 24.06.2015 г. Цял ден каране по ангажименти. Даже на едно място по пътя спрях на едно малко поточе с образувани вирчета. Подшушнаха ми, че имало едри кефали. Спрях за половин час и както си бях облечен с обувки и панталон се спуснах да заметна няколко пъти. Разписах се с три кефала, но не трофейни. Единият 30 см, другите по-малко. Не ги снимах, че едно слънце ме беше напекло. Сгънах такъмите и газ към Тунджата. Викам си дано да не е замътена, че имаше такива предположения. Така се и оказа. Позамътена, но не плътно кафяво. Спрях на участък, на който за първи път спирам и не знаех какво да очаквам. Имах три часа за риболов и веднага взех да замятам наляво и надясно. Първо с воблер, по-късно с блесна Mosca 4-ти номер. Доста време мина докато открия първата риба, но след това близо два часа само раздирах реката, но без успех, докато преди стъмване набарах един забързан участък и за нула време се хванаха няколко борбени кефала, най-големите към 30 см. Кефът беше на макс макар и за малкото оставащо време преди да се стъмни съвсем. Всяка риба си е обратно в реката, а с мен хубавите емоции и красотата на тази чудна река. Ето и снимковия материал













Поздрави и до следващия път

Привет,

Мина цяла седмица от последния риболов, но ето, че дойде време и за него.

Командировката миналата седмица ме отведе в район, който беше откъм лерса на пъстървови реки или поне не близко до мен. Имаше резервен вариант - ще се ходи за кефали Миналата година открих едно място, което определено криеше своите тайни и имах намерението този път да проверя какво е положението. Времето беше доста горещо, но щом е за риба няма значение. Важното е да съм на реката. Бях подготвен с блесни и топчести воблери. Първият ден полових 3 часа, а втория малко повече, преди да трябва да се прибирам вече към София. Реката ме посрещна перфектна: Бестра и хладна, но пък доста обрасла. Бях си забравил уреда за телепортиране, та трябваше да газя сред коприви и трънаци, надвишаващи човешки бой. Изпонадрах се доволно, а и местата бяха доста трудни за откриване, поради гъста обрасналост и на моменти невъзможност за достигане до водата, а в останалата част от случаите трябваше да внимавам и от заплитания по подводната флора. Идеално място за развитие на тлъсти кефали.

Ето го и поточето, което уж тясно, но на моменти доста дълбоко, а там именно бяха и рибите.


Първият ден упорствах на блесна, но определено беше тегаво, заради многото заплитания по подводните лиани, но все пак се излъгаха 3 кефала, като единия си беше хубав - 30 см. Снимка и обратно във водата.



Втория ден след приключване на служебните ангажименти отново на реката. Този път в друг участък. Жегата още по-голяма

Поради многото закачки предишния ден заложих на плиткогазещ воблер HZL, който за съжаление по-късно посях в едно невъзможно място за освобождаване.



На първата проводка се закачи красив кефал, който позира за кратко и обратно в реката.



Малко след него бе думна доста по-охранен хубавец, който разви малко от макарата, но в крайна сметка беше изваден за фотосесия, преди да заплува обратно. Кефал 40 см.





Казах си "Е сега ги утрепах" и РЪЦ. Не ги утрепах. Останах си само с гледките на големи риби докато се придвижвах. Този направо си беше стандартен размер. Виждаха се риби, които минаваха летвата от 50 см. Един такъв кефал ме вида отдалеч и веднага се изстреля настрана, но ченето ми увисна при гледката на изчезващата сянка.

Ето по такива места в дъното се придържаха големите.





В дъното на снимките се виждат по чистите участъци. Именно там се спотайваха и припичаха. Казвам припичайки, защото този ден рибите бяха доста апатични: дали заради жегата незнам, но изредих почти всичко от кутиите с примамки. Проследяване, оглеждани и дотам.

Хвана се още няколко риби, но с по-скромни размери от предишния младеж.



В края на лятото като се разсеят горещите дни може да имам по-добра слука, а и стига да отида на това красиво място.

По пътя ме посрещнаха и цяла купчина плодни бонбони "ЛИНД"



Няколкото часа отминаха. Дори и с няколко уловени риби бях доволен. Видях толкова много и големи кефали, че все едно ги бях хванал всичките.

Слънцето залязвайки също ме изпрати със страхотни нюанси



Поздрави и наслука

Здравейте колеги,

Тази седмица отново бях командировка. Случих обаче страхотни горещини в посоката, към която се бях отправил. При това бях с още един колега и за съжаление пъстървовата ми река за риболов пропадна и трябваше да се задоволя единия ден на кефалско място. Нямаше лошо Лошото беше горещината, в която се потопих. Вода се лееше от мен, а реката беше толкова топла, че рибите също бяха толкова апатични. Успях да хвана няколко кефала, но заради жегата ме домързя да ги снимам.

На следващия ден очакван риболов от доста време по Янтра. Реката страхотна, но жегата и жулещият пек и тук се бяха настанили трайно. Въздухът беше влажен и свалих няколко килограма от изпотяване. Рибите определено бяха решили да пасуват, независимо разнообразието от примамки, с които ги обстрелвах. Доста места смених и се придвижвах, но нямаше удар, дори и на малка рибка. На едно място за 10 мин успях да хвана три хубави риби на сребриста MOSCA 4-ти номер. Тях вече ги снимах и ги изпратих по живо, по здраво. Дори и с три риби се накефих, че иначе щях да си остана единствено с раздирането на водната шир. Ето няколко снимки да онагледят излета втория ден.



Парвият кефал малко над 30 см, но заради течението прискърца за миг аванса



Ето и другите два малко по-малки.





Двата часа риболов минаха неусетно, както и започнаха.

Луната ми изпрати към колата и ми каза "До следващия път"



Поздрави и наслука

Привет колеги,

Приключи пъстървовият риболов за тази година, но не и риболова като цяло

Измина една седмица от последния ми риболов, в средата на миналата седмица. Бях командировка в страната и нямаше как да не се впусна в нови риболовни приключения. Въдицата беше заела обичайното си място в багажника на колата и единствено чакаше и тя кога ще я разгъна и размятам в някоя река. Още първия ден от работното пътуване останаха 2 часа, в които да начеша крастата. Реката не е голяма. Бях поаднал случайно на нея преди 2 години и чат пат се отбивам до нея, когато съм в района. Паркирах колата, скокнах набързо в екипировката и с тръпнещо сърце се отправих към водата приклекнал леко. Времето беше облачно, но малко преди да се приближа съвсем до водата се показа слънцето и обагри всичко около мен във вълшебни нюанси





Завързах в края на линията едно грозно пате (беше си доста хубаво всъщност) и заметнах. На първата проводка още, диагонално ме атакува и първият кефал, но се откачи бързо. Втори не повтори и затова се преместих. На следващото място още с първото замятане ме проследи и атакува неголям, но борбен кефал







Бърза фотосесия и обратно в реката. Казах му да повика по-големите. Така се и оказа. Повика ги, но забравих да продължа с пожеланието. Само ги повика да ги видя, но не и да се хване някой. На едно от местата придвижвайки се като партизанин, надигнах око сред едни храсталаци и на труднодостъпно място забелязах сенки на големи риби, толкова големи, че сенките заемаха почти цялата площ на хубавото петно. Вълнението голямо. Заметнах от сложна и неудобна стойка, но не уцелих петното, а в едно клонче на надвиснало дърво. Добре, че се откачи след известно опъване на линията. Замятане отново. Цопване точно където трябва. Тъмните сенки забързаха ход, като акули пред жертва. Грозното пате беше атакувано от едър и борбен кефал, но борбата продължи за части от секундата. Дори тази среща ме накара сърцето да заблъска лудо в гърдите. Рибите се изпокриха и останаха единствено по-дребните, като този, който се показа от същото място.



Часът напредна и светлината бързо загуби от светлите си нюанси и се спусна мрак. Първия ден толкова. Следващия ден се бях разбрал предварително с колегата slavv да направим съвместен риболов в следобедните часове на същото място. Служебните ангажименти отминаха и хоп към 14,30 ч бях на реката. Спретнах се и Станислав се появи в уречения час и той въоръжен с блеснарката. Заметнах на първите няколко места и набързо се уловиха 2-3 кефала, но не бяха от големите. Нямах търпение да се хване някоя по-голяма и борбена риба. Станислав ми разказваше толкова сладкодумно за предишни риболовни успехи. Ако аз не успеех да хвана нещо по-така, се надявах поне него да наблюдавам в показното. Станислав ровеше предимно на повърхностни примамки, които за мен бяха новост. Наблюдавах го какво прави и как боравеше с пръчката. Перфектни отработени движения.



Не мина много време и първата риба му атакува. Застанах и само го наблюдавах. На едно от следващите замятания го атакува красива и борбена риба, която бързо след хващането беше дарена със свобода.



Кефалът беше много красив. Определено.

Придвижвахме се по реката, като сенки, за да не ни усетят рибните сенки в реката. На едно трудно достъпно място ме остави аз първи да заметна. Огледах първо мястото и в едно петънце се спотайваше охранен кефал. Навсякъде беше обрасло и се наложи да сменя примамката с плуваща. Заложих на малък плуващ воблер HZL с окраска на балканска пъстърва. Заметнах и точно в петното падна. Едрият кефал се изнерви и направи бързи кръгове и се скри. Викам си "замятам отново". Втори изстрел и точно на правилното място. Един оборот и друг кефал със сходни размери атакува и разпени водата. Заби се за момент в подводната растителност, но с борбата си се откопчи от тях и го придърпах до себе си. Още във водата се забелязваше, че е със страхотна окраска. Загребах го с кепа и вътре полегна най-красивия кефал, който съм хващал досега. Абсолютно златна риба. Жълт кефал със силна мускулатура, който дори и извън водата се бореше за живота. Измерването показа 41-42 см. От вълнение трудно можех да го заснема. Все пак това е златната рибка





Последва и пускането на свобода, а ръцете и краката потреперваха от вълнение



Желания си помислих по-късно, когато се бях прибрал вече.

Тази риба ми беше достатъчна за целия риболов. Толкова се накефих. Пробвахме и на други места по-нататък, но за съжаление само една риба се улови още. Големите риби пасуваха този ден. Все пак и двамата със Станислав хванахме хубави и красиви риби.

Още няколко снимки





Няколкото часа риболов се изпариха като миг. Компанията беше страхотна и живот и здраве и друг път бихме повторили. На Станислав благодаря за съветите и майсторската демонстрация

Поздрави и наслука :fish15:

Привет колеги,

Миналата седмица се понесох командировка из България в търсене на нови обекти, както служебни, така и риболовни. Приключиха служебните ангажименти в късния следобяд и газ към реката. Този път обект на риболова щяха да са кефалите. Времето топло, та дори ми се стори и горещо. Постоях 15 мин в рибарските ботуши е веднага усетих спарването на крайниците. Заредих патрондаша с воблери и скок по местата. Срещнах още няколко други рибари, които упорстваха на стръв. Отдалечих се от тях и започнах да обстрелвам водната шир. На моменти се размърдваха спотаени кефали, но плахо преследваха примамките, които бяха с премачкани тройни куки за по-лесно откачане. Имах на разположение около 2 часа риболов преди да се стъмни подобаващо. Времето малко, но достатъчно да зареди рибарската душа с красиви гледки. Ето я и реката ...



Малко в страни последва и първия удар на красива борбена риба, около 35 см, която явно доста добре се беше подготвила за размножителния период. Беше издула корема. Бързи няколко снимки и обратно във водата да търси място за мръстене.







Душата грейна отново

Понесох се отново по реката, като сменях примамките и местата, на които замятах. На няколко пъти се закачаха подобни риби, но уви. Единствено оставяха мощни кръгове в реката от завихрянето. Една от рибите така атакува, че подскокна във въздуха като пъстърва, разтръска и се откачи. Така разбунтува водата, че рибите се изпокриха трайно, а и времето за риболов бързо приключи.

Толкова за няколко часа, но все пак дори и за малкото време се почувства приятно тръпката от потрепващата въдица

Наслука на всички колеги :fish15:

Привет отново колеги,

Още един излет състоял се миналата седмица по време на командировка из българските простори.

Денят още не беше започнал, а на мен пред погледа ми плуваха риби. Знаейки, че в края на деня ще имам възможност да се сражавам с рибите като джедай мира не ми даваше. Както и да е, служебните ангажименти поприключиха и с мръсна газ се запътих към плануваната река. Задминавах всичко живо по пътя. Пристигнах някъде към 18.00 ч. Значи на разположение около 3 ч за риболов. Разгънах такъмите, а в някои от тях се намърдах подобаващо. Като видях каква е джунгла и треви повече от човешки бой сметнах за удачно да се екипирам и в гумени ботуши,че със сандали щеше да екстремно. Приближих реката, а тя доста пообрасла от последния път. Както и да е. Трябва да се съобразяваме с условията. Заложих на HZL плитко газещ воблер, идеален за ситуацията. Оставаше само и рибите да са благосклонни към предложената им примамка. Първите 15 мин само разучаване, докато не намерих малко по-удобно място за замятане, прикрит от буша, както Станката (SLAVV) казва. Заметнах и започнах да обирам с леки придърпвания. Приближи се охранен кефал и проследи примамката, но не атакува. Пробвах го още веднъж, два, а той видимо се беше прикрил в дълбочина. Приближавайки брега от дълбочина се изстреля същият красавец е спря хода на воблера, като същевременно сгъна и пръчката подобаващо. Разбунтува се и разчиташе на дебелото си тяло, че ще победи, но днес се бях настроил аз за победа и след епична кратка борба беше кепчосан. Дебел, охранен и много красив кефал 40 см. Усмивката се залепи на лицето, а сърцето тупкаше учестено изпълнено от придошлия адреналин. Няколко снимки и го върнах във водите.







Преместих се на ново място, заметнах и забелязах няколко сенки как кръжат неспокойни покрай подадената им примамка. На едно от поредните обирания се закачи подобна риба на първата, също толкова борбена, която беше загребана с кепа, преди да я овековеча за спомен. Красив кефал около 40- см. Снимка и обратно да радва с присъствието си също толкова красивата река.





Викам си, бре какво стана. Мина половин час, а аз с две риби и то много борбени и красиви.

Запровирах се сред джунглата от оплетени растения. Изглеждах сигурно отстрани, като диво прасе шетащо в царевица. Не се вижда, но само шумка и издава присъствието си с движещата се растителност. Стигнах до ново място. Погледнах плахо в дълбините на водата. Тук си беше дълбоко място и както на брега, така и под повърноста същинска джунгла. Гледам през поляризационните очила и ченето ми овисва до коленете. На метър под повърхноста се реят 5-6 кефала като бухалки. Сърцето се разблъска в гърдите и не мога да го удържа. Ще изхвръкне, а и не мога да заметна в нормална кондиция. Всичко притреперва от адреналина изпълнил всяка част от мен. Повеждам с отворена уста и уголемени очи. HZL-то гази на 15 - 20 см под горния слой на водата. Приближи се един от старшите в групата и огледа внимателно, това което премина през ловната им територия. А аз целият се изпотих от вълнение. Рибата се виждаше, че е доста по-голяма от първоуловената. Заметнах още няколко пъти и на едно от обиранията беше атакуван внимателно без рязък удар от същия исполин. Въдицата все едно се закачи в камък. Докато не се убоде на куката и не изригна все едно бях хвърлил голям камък във водата. Подскокна във въздуха, като пъстърва и изтръпнах от размера му. Беше толкова широк в тялото и охранен в тялото, с красиви златисто сребристи люспи. Натисна ме за няколко секунди и се откачи, а воблера излетя като от катапулт в близките храсти. Онемях Риба сигурно около 50 см, но много охранена. Затворих очи и си казах няколко думички... Посъвзех се след току що приключилата борба и пробвах още с няколко замятания, но тъмните сенки вече бяха изчезнали.

Измъкнах се от джунглата и се отправих на друго място. Притаих дъх и отново заметнах. След няколко обирания ме разстресе отново хубава риба около 40 см, която позира за миг преди да се върне в ловните територии



Последва го още един



Викам я да пробвам на поперите, които Станката ми даде пред време. Нали трябва да се упражнявам. Бях го гледал какво прави и реших също да пробвам сходни маневри. В началото нищо, но след това последваха няколко атаки, при които изтръпнах. Такива бесни удари и водата така се завихряше при атаката, но така и не успявах да ги извадя или не се бяха закачили добре. Явно бях уцелил момент на активност. Е малко по-късно се разписах и с първия кефал на попер, но не го снимах. По-късно се появи и друг, който вече позира на фотосесия, както и още един. Бяха по-малки от предходните. Да не си кажете, че само едри са атакували през деня







Времето напредваше доста застрашително. тези няколко часа ми се видяха, като цял ден, но няма как да е иначе при толкова удари с реализирани или пропуснати риби.

Хванаха се още няколко риби и ме атакуваха отново по-прилични риби, но тях така и не успах да извадя на брега.

Наслаждавах се на природата около мен. Слънцето вече клонеше към залез и цветовете около мен така силно започнаха да се насищат. Чуваха се птички, имаше лек повей на ветрец, който да ме разхлажда и да полюшва високите треви, които бяха същинско море.













Последният кефал, който позира преди да бъде върнат обратно беше също много красив. Беше си харесал HZL-то



Бях изключително доволен. Тази година пъстървите нещо са ми кът в резултата, но този риболов на кефали ми навакса по-слабите представяния сред петнистите красавици.

Поздрави и от тези младежи, които като алпинисти се бяха покатерили на тази тревичка.



С преповдигнато настроение се добрах до колата, а в мислите ми са все още риболовните емоции от преди седмица.

Поздрави и наслука :fish15: и връщайте рибите, за да ги има незабравимите емоции за всеки един от нас.

Привет отново колеги,

Още един излет състоял се миналата седмица по време на командировка из българските простори.

Денят още не беше започнал, а на мен пред погледа ми плуваха риби. Знаейки, че в края на деня ще имам възможност да се сражавам с рибите като джедай мира не ми даваше. Както и да е, служебните ангажименти поприключиха и с мръсна газ се запътих към плануваната река. Задминавах всичко живо по пътя. Пристигнах някъде към 18.00 ч. Значи на разположение около 3 ч за риболов. Разгънах такъмите, а в някои от тях се намърдах подобаващо. Като видях каква е джунгла и треви повече от човешки бой сметнах за удачно да се екипирам и в гумени ботуши,че със сандали щеше да екстремно. Приближих реката, а тя доста пообрасла от последния път. Както и да е. Трябва да се съобразяваме с условията. Заложих на HZL плитко газещ воблер, идеален за ситуацията. Оставаше само и рибите да са благосклонни към предложената им примамка. Първите 15 мин само разучаване, докато не намерих малко по-удобно място за замятане, прикрит от буша, както Станката (SLAVV) казва. Заметнах и започнах да обирам с леки придърпвания. Приближи се охранен кефал и проследи примамката, но не атакува. Пробвах го още веднъж, два, а той видимо се беше прикрил в дълбочина. Приближавайки брега от дълбочина се изстреля същият красавец е спря хода на воблера, като същевременно сгъна и пръчката подобаващо. Разбунтува се и разчиташе на дебелото си тяло, че ще победи, но днес се бях настроил аз за победа и след епична кратка борба беше кепчосан. Дебел, охранен и много красив кефал 40 см. Усмивката се залепи на лицето, а сърцето тупкаше учестено изпълнено от придошлия адреналин. Няколко снимки и го върнах във водите.









Преместих се на ново място, заметнах и забелязах няколко сенки как кръжат неспокойни покрай подадената им примамка. На едно от поредните обирания се закачи подобна риба на първата, също толкова борбена, която беше загребана с кепа, преди да я овековеча за спомен. Красив кефал около 40- см. Снимка и обратно да радва с присъствието си също толкова красивата река.





Викам си, бре какво стана. Мина половин час, а аз с две риби и то много борбени и красиви.

Запровирах се сред джунглата от оплетени растения. Изглеждах сигурно отстрани, като диво прасе шетащо в царевица. Не се вижда, но само шумка и издава присъствието си с движещата се растителност. Стигнах до ново място. Погледнах плахо в дълбините на водата. Тук си беше дълбоко място и както на брега, така и под повърноста същинска джунгла. Гледам през поляризационните очила и ченето ми овисва до коленете. На метър под повърхноста се реят 5-6 кефала като бухалки. Сърцето се разблъска в гърдите и не мога да го удържа. Ще изхвръкне, а и не мога да заметна в нормална кондиция. Всичко притреперва от адреналина изпълнил всяка част от мен. Повеждам с отворена уста и уголемени очи. HZL-то гази на 15 - 20 см под горния слой на водата. Приближи се един от старшите в групата и огледа внимателно, това което премина през ловната им територия. А аз целият се изпотих от вълнение. Рибата се виждаше, че е доста по-голяма от първоуловената. Заметнах още няколко пъти и на едно от обиранията беше атакуван внимателно без рязък удар от същия исполин. Въдицата все едно се закачи в камък. Докато не се убоде на куката и не изригна все едно бях хвърлил голям камък във водата. Подскокна във въздуха, като пъстърва и изтръпнах от размера му. Беше толкова широк в тялото и охранен в тялото, с красиви златисто сребристи люспи. Натисна ме за няколко секунди и се откачи, а воблера излетя като от катапулт в близките храсти. Онемях Риба сигурно около 50 см, но много охранена. Затворих очи и си казах няколко думички... Посъвзех се след току що приключилата борба и пробвах още с няколко замятания, но тъмните сенки вече бяха изчезнали.

Измъкнах се от джунглата и се отправих на друго място. Притаих дъх и отново заметнах. След няколко обирания ме разстресе отново хубава риба около 40 см, която позира за миг преди да се върне в ловните територии



Последва го още един



Викам я да пробвам на поперите, които Станката ми даде пред време. Нали трябва да се упражнявам. Бях го гледал какво прави и реших също да пробвам сходни маневри. В началото нищо, но след това последваха няколко атаки, при които изтръпнах. Такива бесни удари и водата така се завихряше при атаката, но така и не успявах да ги извадя или не се бяха закачили добре. Явно бях уцелил момент на активност. Е малко по-късно се разписах и с първия кефал на попер, но не го снимах. По-късно се появи и друг, който вече позира на фотосесия, както и още един. Бяха по-малки от предходните. Да не си кажете, че само едри са атакували през деня







Времето напредваше доста застрашително. тези няколко часа ми се видяха, като цял ден, но няма как да е иначе при толкова удари с реализирани или пропуснати риби.

Хванаха се още няколко риби и ме атакуваха отново по-прилични риби, но тях така и не успах да извадя на брега.

Наслаждавах се на природата около мен. Слънцето вече клонеше към залез и цветовете около мен така силно започнаха да се насищат. Чуваха се птички, имаше лек повей на ветрец, който да ме разхлажда и да полюшва високите треви, които бяха същинско море.













Последният кефал, който позира преди да бъде върнат обратно беше също много красив. Беше си харесал HZL-то



Бях изключително доволен. Тази година пъстървите нещо са ми кът в резултата, но този риболов на кефали ми навакса по-слабите представяния сред петнистите красавици.

Поздрави и от тези младежи, които като алпинисти се бяха покатерили на тази тревичка.



С преповдигнато настроение се добрах до колата, а в мислите ми са все още риболовните емоции от преди седмица.

Поздрави и наслука :fish15: и връщайте рибите, за да ги има незабравимите емоции за всеки един от нас.

Привет младежи,

От работа и ангажименти не остава време да драсна някой ред. През изминалата седмица успях да открадна някой и друг час и да размятам пръчката, в опит за улов на някой борбен и красив рибок. Паркирах колата до реката и със скороста на светлината веднага се премених в рибарските одежди. Фотоапарата на гръб, като този път и чадър взех, тъй като времето обещаваше да е на моменти дъждовно. Монтирах на края на линията топчест воблер HZL. Изпитан боец. Реших да го пробвам и въпросния ден дали ще се представи подобаващо. Регулирах аванса на макарата за евентуални напъни на по-едра риба. Приближих реката и установих, че джунглата е пълна. Такова провиране настана, докато достигна до първото що годе удобно място за замятане. Но без резултат. така и на следващото и на следващото. С две думи в началото само размятане на въдицата наляво надясно, но без резултат. Взе, че и запръска дъжд. Разгънах чадъра, но нямах трета ръка за целта. Бърза импровизация и го нагласих през елека и каишката на фотографската чанта. Стоеше точно над мен и съответно бях защитен от капките Нямаше как да се самоснимам. На едно от поредните места заметнатият воблер цопна и му придадох нужната игра под водата. Засили се риба, съдейки по раздвижването на водата. Целна го за миг, но не се закачи. Отново заметнах в същата посока, кратка пауза и повеждане. Водата се раздвижи и силна риба се засили към примамката. Този път имаше закачане, силен удар, развиване на аванс и подскоци и красив едър кефал. Докарах го до мен, но тъкмо да го кепчосам и офейка. Беше се освободил от куките. Красива риба над 40 см. Пробвах още няколко пъти, но плясъците на закачилата се риба явно бяха изплашили всичко в района. Преместих се по-нататък, провирайки се сред треви, храсти, паднали дървета. Абе джунгла



Трябваше да се провирам сред какви ли не видове на флората и фауната.



На следващото перспективно място се закачи и първата риба, която този път застана за малко пред фотото преди да бъде върната обратно в реката.





Уловиха се още няколко подобни риби и отново преследване на примамката при едно от обиранията от голяма риба, която като сянка следваше примамката. Следваше, но не атакуваше. Запромуших се след плетеницата от надвиснали растения навсякъде. Капките дъжд бяха оставили красива картина пред мен, подредени като живачни топчета по листата на растенията. Приклекнеш ли и веднага започват да блестят. Изправиш ли се и блясъкът изчезваше. Толкова красив аромат се носеше навсякъде от падналия дъжд и напоените треви наоколо.





Дори и охлювите бяха излязли на следобедна баня и освежаване



Доближих до едно място, на което съм имал успех и предишни пъти. Позиционирах се. Огледах внимателно ситуацията пред мен. Забелязваха се огромни подводници, покрити с едри бляскащи люспи. Прицелих се и изстрел. Воблерът се приземи точно, където бях планувал. Още с докосването на повърхността на водата и на около метър отстрани водата също трепна от спотайващата се охранена риба. Леко повеждане, а скритата риба само това и чакаше. Набра скорост и мощен удар, последван от изригване във водата. Мощни плясъци и прискърцване на регулирания аванс. Настана борба. Аз дърпам към брега, а красив едър кефал от другата страна дърпа в обратната посока. След минута приближи към мен и с едно движение попадна в кепа. Едър красив кефал, някъде към 45 см.









Няколко снимки с разтреперани ръце и хоп обратно в реката.

Нагласих се наново и заметнах в друга посока. Тъкмо HZL-то докосна водата след краткия полет и отново вълна от агресивна риба се насочи към него. Секунда две и пръчката отново сгъната от напора на силния кефал. Плясъци, на моменти оплитания в подводни закачки, но в крайна сметка полегна също в кепа. Риба с една идея по-малко от предишната, но пък успя да закриви куките на воблера.





След като го върнах обратно в ловните полета се заех със смяна на тройката, че доста беше разчекната. Свалих с триста зора от друг невървежен воблер тройката, която пасваше като размер. С още триста зора я закрепих на HZL-то (как ги слагате тези тройки незнам. Останах без нокти и се набодох няколко пъти). Тъкмо и рибите се поуспокоиха малко докато привеждах в ред примамката. Готова за нова битка я запратих към следващата посока. Там отново зверски удар, но с кратко повеждане. Усетиха кефалите, че има натиск от моята страна на брега и се изтеглиха по-навътре.Останаха по-малките риби до около 25-30 см, от които имаше извадени около десетина. Явно мястото беше доста продуктивно, но след толкова извадени риби и плясъци, останалите се бяха изпокрили. Беше време да атакувам следващото перспективно място.



Там на няколко пъти отново щом воблерът докосваше повърхността на водата и вълна се образуваше от атакуващата риба. Такъв кеф не бях изпитвал от доста дълго време.

Уловиха се 7-8 риби по около 26-27 см





Имаше отново силни удари на по-големи риби, но предвидливо се откачаха в далечина след силен натиск.

Светлината започваше да намалява доста бързо и подсказваше, че беше време да се прибирам. За миг се показа зад гърба ми и слънцето, което огря пред мен и нарисува картина, като някой импресионист.



Имах уловени около 20 риби и също толкова изтървани. Всичките си плуват обратно в реката, чакащи нови срещи някой ден.

Красотата беше навсякъде около мен, галена от залязващите лъчи на слънцето. Един страхотен ден привърши, оставил силни емоции в душата на рибаря.

Поздрави и наслука

Привет отново,

Разгледах снимковия материал и видях, че един репортаж липсва.

Останаха няколко часа време за риболов. Звъннах на Станката и докато се доуточним, вече пътувахме към реката. Пристигнахме със сърбеж в дланите. Всеки тръпнеше от момента, когато ще размахаме въдиците, в опит да се преборим с някой кефал. Обект този ден бяха кефалите. Щяхме да ги атакуваме с чъби воблери. Аз залагах на HZL, плиткогазещи, а Станката на друга марка със сходни размери.



Разделихме се и се редувахме в участъците, където позволяваше замятане. Първият час и двамата без резултат, независимо хубавите риби, които виждахме и двамата. Дали от налягането или задуха, кефалите се носеха доста лежерно под водата. Засилваха се към поднесената примамка и след това продължаваха в друга посока. И ние с тях към следващото перспективно място. Газехме дълбоки треви и на моменти се загубвахме един друг. После отново се откривахме... Достигнахме до перспективно място. Спогледахме се и двамата. Погледнахме отново към реката. Забелязахме няколко по-тромави кефала да се припичат в един сектор. Теглихме чоп. Първи аз щях да стрелям. Имах право на 5 опита. Важното беше да презентирам примамката малко над кефалите. Рискувах да ги стресна в привечерните часове и да се разбягат. Първите няколко замятания подавах леко в страни, но ме подвеждаше лекия ветрец. След това замах и воблера докосна повърхността на водата 0,5-1 м пред тях. Все едно електричество премина през водата, защото всички риби също трепнаха. Поведох примамката и глутницата се спусна в атака. Един от всичките сгъна приятно въдицата е водата изригна. След недълга борба златиста риба около 35 см полегна в кепа, а усмивката се настани трайно на лицето





Няколко снимки и обратно във водата. Без ред на Станката. Зареди и той въдицата с един чъби воблер (мисля че Lucky craft) с единични куки. Заметна и веднага воблера беше проследен от охранен кефал, но единствено побутна примамката. Заметна още няколко пъти, но не искаха. Тъкмо да тръгваме и викам да заметна и аз отново. Първо приземяване и воблерът потъна в устата на борбена риба. Разхвърчаха се пръски във всички посоки, но въпреки напора, който оказваше, рибата я загребах с кепа. Красив кефал със златисти нюанси. Малко по-голям от предишния. Станката го измери 39 см. И каква мощна странична перка имаше младежът.





След това бързо пое към дълбокото да реанимира от борбата и натрупания стреса.

За съжаление малко по-нататък в местата посях вървежния воблер за деня

Сложих друг от култовите HZL. И при него имаше удари и закачания, но рибите бяха между 20-25 см. Ударите на големите липсваха въпросния ден. На едно от перспективните места с първо замятане се закачи кефал 25+, който реших да снимам. Тъкмо натиснах спусъка на апарата и рибата подскокна, откачи се и потъна във водата, но в същото време ме заши на една от тройките Добре, че рибата не беше на другата кука, ще жална ми майка тогава. Самите куки не са големи и контрите не са фрапиращи. Поради тази причина не съм ги и мачкал контрите. Но куката не излизаше. След 15 мин усилия и напъни с кохера, куката излезе. Поражения нямаше Заметнах и веднага се закачи риба. Бяха се успокоили за времето, докато правех интервенция по освобождаване.





До края на деня имаше още няколко атаки на хубави риби, но те само индикираха присъствие.

Събрахме въдиците и изпратихме реката с усмивка. В далечината облаците присветваха и ни караха да се разбързаме в крачките.

Върнатите риби ни чакат отново за среща някой ден
Поздрави и наслука до следващия път.