Яз. Малко Шарково за мен е онова място, на което се събират енергийните полета от загадъчната Странджа, от срамежливия Сакар, от родната Тракийска низина и от хилядолетната история на земите в региона ... Добавяйки и сантимента, който имам към това място откак се помня, заедно със свежестта на водната шир - това ми изстрелва душата нейде у висините (май източните цивилизации го зовяха "нирвана" ...). След доста планиране и перипетии, в крайна сметка на 23 Юни акустирахме на брега на язовира. Според първоначалната ни информация, активността на рибата бе доста колеблива, та се бяхме настроили повечко за тотален релакс край софрата. Шаранджийският риболов го знаете що за чудо е - една кола трудно събира багажите, та докато се пренаредят, сглобят и пригодят в бойна готовност всички такъми, докато се избистри тактиката, съобразена с моментното състояние, си отнема време. А докато това стане си задуха типичният Шарковски вятър, ама мераклийската ... въпреки това, Жоро като стар и изпитан боец се метна на греблата и със завидна лекота откара прясно сварената царевица на има-няма 150 метра и след няколко курса стойките бяха опънати на желаната дистанция. И, понеже бяхме комбинирали риболов с поредното зарибяване на Шарково този ден, телефонът звънна - хайде, на стената сме, време е да разселваме. Благодарение на ангажираността на Жоро и отзивчивостта на още няколко човека, третото подред зарибяване с шаран бе осъществено на този ден и във водите на язовира плуват още няколко стотин хиляди бройки шаран! Затова - ще има отделна тема.
Докато траеше това, бях останал да довършвам последния монтаж в компанията на сладкопойните местни пилета, но изведнъж дойде онзи така чакан звук "пип, пийп, пип-пип-пийййййййййййп ....", на кълбета до стойката, а онова отсреща вече вземаше доволно аванс ... тръгна доволно, след което просто спря ... не ще и не ще ... баф мааму, айде отиде в клоните ... подивях! Сефтето си отива .... в последен опит да си го върна му отпуснах влакното и след секунди последва поредният мощен рън встрани - ти си Митко! Ултеграта за няколко секунди обра линията и вече бе под мой контрол. След 15-тина минутки до брега беше прекрасен дивак, който положи морна снага на мекия кеп. Не знаех на кой свят съм ... уникално красив дивак бе в ръцете ми ... аз преди това бях цопнал кадемлийски у водата, нямаше как да хвана фотото в тоя момент. Не знам кво съм правил минутките след това, само помня, че чух следващата песен на нещо по-различно от местните пиленца - пииииииииип .... този път обаче си замина ... Дойде Жоро от зарибяването, не бях го виждал да е толкова засмян и доволен ... викам я да те видя моеш ли се кефиш повече от това - един брой дивак и един изпуснат ... е може, разпъна си усмивка от ухо до ухо
Последва серия от случки, които не зная дали мога да опиша детайлно, понеже бях на 77777....7-мото небе от кеф и акъла ми го нямаше, но накратко за период около 5 часа имаше нон-стоп серия от яко вземане, водене, кепчосване, изпускане, късане, захранване и нанасяне и скорострелни монтажи ... беше взело да притъмнява и нещата се поуспокоиха ... оу верно, имам и малко снимки (дебело подчертавам, в 90% от случаите не ни беше до фото, но все пак щракнахме тук-таме), ето затова става дума:
Действието се развиваше ето тук:
Един от най-красивите шарани, които е попадал в ръцете на Жоро:
и определено най-красивият, който аз съм прегръщал:
Мисля, че това е животинка, която е оцеляла години в безумна борба с всякакви гадове - от бракониерите, минавайки през всякакви озверели "риболовци", стигайки до пълчищата корморани и водни обитатели, животинка, която КАТЕГОРИЧНО заслужава да живее още дълги години! И, разбира се, след кратка фотосесия, последва моментален рилийз с уговорка пак да се срещнем след години! Клипът все още не съм го обработил - предстои да го подготвя и ще го предоставя като визуална демонстрация как трябва да се отнасяме с такива шарани.
Достатъчно добро начало и сефте на новата ми стойка
,
която устоя съвсем непоколебимо на безумните пориви на вятъра и зверски вземания на водните обитатели. Ха дано бъде все така стабилна и дашна откъм рънове
Имаше едно вземане, много специфично и като по учебник: "пип, пиййп, пип-пип-пип-пиййййййййййййй...п", засечка, отсреща товарният влак ... доста трудно излиза, но пък нямаше аванси ... хм, странно! След 15-тина минути се видя голямата глава на достолепен амур .. АМУР, УАУ! Небивал екстаз ... кепът ми дойде малък ... едва се събра животното, но ми беше доста странно как нито веднъж не взе аванс ... след майсторско кепчосване и наместване, в кепът се озова амур около 10 кила и МНОГО странна форма - беше със счупен гръбнак и доста изкривен, а и имаше тоно до опашката си голяма отворена рана, което обясни липсата на мощно вземане с аванс пред брега:
Зачудихме се с Жоро какво да го правим ... преценихме, че това животно няма много жанс за оцеляване и решихме да го задържим. Ако бе в добро здраве и форма, категорично единственото възнможно бе бърза фотосесия и моментален рилийз.
http://media.snimka.bg/s1/5438/037119092.jpg
Е, след толкова емоции към 22.30 най-после дойде ред и затова:
,
последвано от тежка софра ... която не съм документирал по обясними причини
сигурно ми вярвате, наистина беше тежка софра
нали затова бяхме тръгнали!
Последва утрото на Еньовден - денят, в който утрин млади девойки събирали билки по полето ... абе, погледнах за млади девойки, ама явно са станали по-рано от мен, та видях само това:
http://media.snimka.bg/s1/5438/037119100.jpg
... и то с телефона, фотото бе нейде захвърлено из палатката ...
Вторият ден бе генрално различен - един единствен удар и то нереализиран. Цял ден тотално нищо. Тишината бе нарушена от трофеен кефал, който отнесе костур педарка като куцо пиле домат:
За съжаление едното диваче при ваденето си и поради моя грешка бе наранено и се наложи да бъде преселено в живарник, за да го видим дали ще се оправи .. не успя милото, та се наложи да бъде пожертвано ...
Като крайна равносметка, за два уникални дни, прекарани на Шарково имахме 5 скъсвания (заплитания в растителността), две скъсани куки (едната след сериозна борба с много голямо животно), един амур около 10 кг, един шаран 7-8 кг, два от порядъка на около 4 кг. и един трофеен кефал. Междувременно, едната сутрин заложих на риболов на директен за около 2 часа и имах над 30 добри бабушки, 4 костура около половинка и няколко "баби" над половинка - риболов на плувка имаше доволно.
Благодаря за безценните съвети и тактики на Жоро, благодарение на който успяхме да осъществим този уникален излет на яз. Малко Шарково. Опитът му и този път ни доведе до правилно избрана тактика, място, хранене и монтажи.
Накрая, след като дойде ред за тръгване, последва чинно почистване на бивака и брега, една 120 литрова торба бе доволно пълна с боклуци (наши и на колеги преди нас) - апелирам да се отнасяме с РЕСПЕКТ към природата ни и към водните обитатели! Държа да отбележа също така, че е в ход организация по охрана и патрулиране на язовира, след толкова зарибявания, сещате се няма как да оставим нещата на произвола! Апелирам и към вас, колеги, нека бъдем ангажирани и да защитаваме и занапред това уникално място!
