naRiba.com

В затворени водоеми захранката за мен е задължителна без значение какво ще ловим(друг е въпроса за рецептата). Без нея не ходя и на реката,но последно време търся каракуди и там вече идва обратния ефект.Три излета имам на едно място(напипах ги),перфектен риболов,поддържам огъня само с царевица(по 10-тина зрънца през 30-40 мин.),като последните два излета си правя експеримент. Единият ден сутрин само с царевица (да спася капото),след обед с храна ,познайте!? Вчера стартирах с храна ,пак познайте,до два часа си бърках в носа(даже спах под едно дърво),от тогава до вечерта яко дране и оправяне на головата разлика,пак само с царвичак.Та както казаха по-нагоре колеги много ама много зависи от условията!То за това е интересен риболова де!

Я и аз да хвърля малко захранка в темата .

Понеже на няколко места прочетох в темата мнения, че е по-опасно да се захрани неправилно от колкото да не се захрани, та ми възникна и моят въпрос или по-точно "Къде пак сбърках?". За две седмици направих три риболова на Панчаревското езеро. Два от тях бяха на стената, а последния навътре по язовира. И трите пъти заложих на захранка ВДЕ за бабушка, бял червей и жито за стръв, които присъстваха и в захранката. Понеже знам, че обикновено бабушката кълве близо до дъното и на дълбоко на първия ми излет там и захраних. Дълбочина около 6 м., на около 20м. от брега, но се оказа, че рибата не е там, а кълве на 10 метра от брега и не е нужно да се мери дъното, а дълбочината на монтажа да е около 2 метра. Бях направил захранката стегната, но при така развилите се обстоятелства реших да я стискам съвсем малко и като пада да прави облак, а не да се завира между камъните на стената и риболов стана. Говоря за първите два излета. На ден имах по около 100 бабушки. За моите стандарти е добре.
На последния ми излет реших да потърся спокойствие, защото на стената си е лудница в събота и рано-рано си намерих едно закътано местенце и то само за мен. Подходих по-подобен начин. Пробвах се с мача на дистанция, оказа се, че е дълбоко около 5 метра, захраних там и за два часа хванах две малки бабушки и нищо повече, докато не приложих тактиката за 2 м. дълбочина и 10 дистанция и без захранка хванах няколко риби за нулавреме, ОБАЧЕ като захраних по горе описания начин риболова спря. Хвърлих на незахранено място - риба има и така облавях и захранвах с експерименти, но останах очуден защо тази пущина бяга от захранката? И къде сбърках?

Дано не съм станал досаден. Поздрави и наслука на всички.

И на мен ми се е случвало след подаване на малко захранка риболова да спре. Затова ми е любопитно да науча от по-опитните възможните причини за това явление.

miro253 написа:ОБАЧЕ като захраних по горе описания начин риболова спря. Хвърлих на незахранено място - риба има и така облавях и захранвах с експерименти, но останах очуден защо тази пущина бяга от захранката? И къде сбърках?

Дали бабушките просто не са последвали храната на дъното, докато ти ги търсиш нейде в висините?
Друг вариант е ако има течение, храната да ти се е отваряла високо и течението да е отнасяло частиците, а с тях и рибите.

Пробвах и на старото петно и на дъното на новото. Рибата все едно беше свършила. Може би ВЕЦ-а нещо направи, защото водата беше студена.

butnik написа:Терзиев,при първа възможност ще доразвия темата...

Бутник,хайде намери малко(и не чак толкова малко)време,че сезона се преполови...

Добре си се ориентирал. Последните години Панчарево се затлачи много и обема му намаля драстично. Сега, когато пуснат ВЕЦа, в язовира влиза много студена вода и стига чак до стената. Настанява се на дъното и рибите се качват горе. Пролетно време, когато всичката вода е студена, ефекта не се забелязва, но лятото рибите се качват над термоклина. За съжаление риболова там зависи изклячително много от ВЕЦа, а не толкова от риболовеца.
След месец нещата ще се оправят, водата па повърхността ще изстине и на стената ще тръгнат рибите на мач и фидер.

miro253 написа: За две седмици направих три риболова на Панчаревското езеро. Два от тях бяха на стената, а последния навътре по язовира. И трите пъти заложих на захранка ВДЕ за бабушка, бял червей и жито за стръв, които присъстваха и в захранката. Понеже знам, че обикновено бабушката кълве близо до дъното и на дълбоко на първия ми излет там и захраних. Дълбочина около 6 м., на около 20м. от брега, но се оказа, че рибата не е там, а кълве на 10 метра от брега и не е нужно да се мери дъното, а дълбочината на монтажа да е около 2 метра.

Честно казано този водоем бях го задраскал, но пак взе да ми харесва . Рибата е доста наплашена /кану-каяци, лодки, водни колела, ВЕЦ, джетове, рибари, риболовци и т.н./ в него и повечето хора си мислят, че я няма, но тя просто е на определени места. Това ми го доказа колега със сонар, а по темата: миналата седмица пак ми се случи по подобен начин - хвърлям захранка и там риба няма иначе на 2 метра отпред отзад, от ляво, от дясно се появява. Спрях да храня и започнах да стрелям само червей. Бабушката пощуря е и дребните костурчета , но резултата внушително се подобри, а захранката ми беше някаква специална на ВДЕ за бабушка. Според мен тя ще работи перфектно есента и зимата. Цвета и е точно като на тинята в Панчарево .

Така, айде и аз да споделя скромният ми опит.
Аз ползвам някаква, явно местна захранка тук във Видинският край, ванилия с коноп, кюспе, някаква смеска за шаран и каракуда, която мирише на ванилия, жито, царевица, хляб и червеи бели. Омесвам тази така богата храна , нема сито нема миксери , но задължително я претривам с длани поне 20/тина пъти. Споменах жито, слагам по много малко в захранката , колкото да я залъжа рибата и царевица. Тук е момента да споделя, че хляба го прибавям под формата на трохи. След като съм овлажнил храната тогава.Царевицата и житото също после както и елите червеи а по някога дори и не си копувам а разчитам само на насъщния, който не ме е подвел до сега един единствен път. Та омесвам храната и почвам да си оправям такъмите. и като се знам какъв съм поврътлив, значиии има немааа 1 час седи храната после пак я претривам ако ми се стори суха и слагам вода и 2/3 от нея се озовава на дъното на водоема .Послеее у напреднала фаза на занятието наречено риболов си подхвъргам едни орехи ама през определено време а не хаотично и така.
Сега, аз да питам и да помисля малко на глас. Ицо каза, че ако замесиш храната още от вечерта и я оставиш да преседи логично е тя да е попила достатъчно от водата и всички вещества съдържайки храната да са попили достатъчно вода, което прави храната тежка и плътна, и по трудно се разтваря според мен във водата. Сега Ице, директно към теб въпроса, щото можеби си забелязъл , незнам, но ако направим така да оставим храната , тоест да я направим от вечерта и я ползваме едва на другата сутрин, когато метнем топките във водата от това, че те са се напоили достатъчно с вода няма ли да проработят в по късен етап или иначе зададен въпроса , няма ли да заработят по бавно, от колкото една храна приготвена примерно 40 мин преди да почнеш същинският риболов. А и моето мнениее е , че храната требва да е като пепел направо като брашно, защо, защото ако е с едри частици рибата се храни с нея, а не това ни е целта а да я задържим на петното като постоянно в еднакво темпо подаваме я пелети я царевица я други лакомствя но не прекалявайки. По тоя начин храната събужда апетита , но рибата не може да се насити с нея и прибягва до царевицата или това което ти поднасяш с прашката и съответно на куката. Ти как мислисш ?

Ето от мене една шаранджийска рецепта.
Взимам 1 кг. пшенично брашно и го запичам във фурната до като покафенее. След като изтине към него прибавям 200гр. белен слънчоглед, 200гр. смляно кюспе, 200гр. овесени трици (или смлени овесени ядки), 5 яйца, 3 лъжици захар, една лъжица сол, две кубчета мая за хляб, 200-300мл. прясно мляко и вода до като се получи тесто като за хляб. За аромат слагам 5-6 ванилии (всеки според вкуса си). Това тесто като втаса го пека като питка . На водоема тая погача я накисвам с вода и добавям още семена или ядки по избор (аз слагам още слънчоглед, кюспе и малко коноп). Ако не се получи желаната консистенция може да се добави малко готова захранка, но с не по-различен аромат от основния. В рецептата липсва царевичния привкус и именно в това е тайната . Работи перфектно в тихи и обрасли с растителност води. Няма да ви притесняват бабите и перките гаранция .

Това си е погача за хапване. Като тесто трябва да го поставиш или на пружина или на инлайн хранилка.

Естествено , и за фидер става. Като се запече брашното, то свързващите му свойства намаляват и захранката става по-рехава и с тъмен цвят. Аз правя повече такива (и подобни), когато ходя за Шаро при дълъг излет. Тогава повечето ги суша на сухар и винаги имам в излишък. Хубавото е, че игнорира повечето плевелни риби и събира каракудата и шарана. От опит знам, че навърти ли се перката шаран няма да уловиш .

georg77 написа: От опит знам, че навърти ли се перката шаран няма да уловиш .

Бих поспорил малко върху твърдението ти.Винаги на захранката идват първо дребните риби,а завърти ли се едра риба дребосъка им отстъпва.

Винаги на захранката идват първо дребните риби

Така е, но завърти ли се перката ще се завърти и костура (или друг хищник) и ще настане движение около петното. Шарана не обича много да му шават около него . Единствената риба с която шарана "съжителства" е каракудата (дори и при размножителния период). При отличния улов на шаран винаги се вадят каракуди и шарани между тях. Друга риба едвали има на петното и изобщо из между пасажа . Това е мое мнение и не го налагам на никого. Опита ми е достатъчен за да отстоявам твърдението си