Просто не знам откъде да започна. Затова ще я карам хронологично. Ето какво стана през почивните дни.
Ден Първи.
Река първа.
Уникална, без следи от човешко присъствие. Втора река в живота ми, на която не е стъпвал човешки крак:
Изглежда мижава, ноооо:
Риби имаше зад всеки камък, а във всеки вир – по няколко.
Изобщо не бяха наплашени. Ти я пускаш и я буташ, тя не ще да си ходи:
Резултат – хванати четири по педя и десетина по двайсе санта. Контакт с още безброй маломерки. Трябваше да гледам къде стъпвам, защото не ги беше страх. Докосване до непокътнатата природа. Оставих я такава, каквато си беше – понеже доста се увеличи рискът от среща с някоя мечка или глиган. Пък и си викам – я дай да отида за нещо по-едро.
Ден Първи.
Река втора.
Една от Мойте реки. Зарибявана преди четири години. Свръхтайна. Прекрасна.
Ври от риба.
Сега леко поемете дъх:
Случи се и нещо интересно. Преди три години бях хванал една около 40 санта на едно място – в един як подмол. Гергана се казва! Тая година я пробвах в течението и не се излъга. После цопнах в подмола и ме пое. Засякох без да я чакам – яко дърпане и се откачи. Пробвах отново – дръпна втори път и пак откачи. И повече не щя. Нещо е нахитряла и не моем я излъга лесно. А и май е надебеляла бая, ако се съди по дърпането. Пробвах и няколко блесни, но въобще не им обърна внимание.
Разбира се – ако я бях изчакал втория път, щях да я хвана, но имаше риск да нагълта, а то не си струва. Нищо – догодина ша се побориме пак.
И още нещо – предния ден някой беше ходил по реката. По всичко личеше, че е майстор и знае какво прави. Към тоя Човек - ако чете форуми – благодарности, че не ги е прибрал. Гарантирам, че те са си там – живи и здрави, всичките до една. Догодина ще има смисъл да ходим отново.
Равносметката – десетина мерни и безброй контакти с всякакви други. Най-различни размери. Реката ври от живот. Омръзна ми да ловя и преместих, за да проучвам нови места.
Ден Първи.
Река трета.
Непозната река.
Викам си – е, тука дори и аз не мога да хвана.
Иначе – ето къде оцеляват рибите в такова маловодие.
Въобще не ги пробвах, защото ме домързя, пък и те нямаше да искат да взимат.
Толкоз за първия ден.
Ден Втори.
Река първа.
Непозната река. Чудесна и прекрасна, въпреки маловодието.
Хванах и три риби по около 25 санта.
Но като цяло – големите риби са изловени. Обаче имаше безброй дребосък – във всякакви размери, т.е. има надежда.
Ден Втори.
Река втора.
Непозната река, отново почти пресъхнала.
Ей тука сега има една риба:
Стои под камъка в горния му край, с лице към течението.
Тя ми разказа играта! Направо ме разби!
Забелязах я с пристигането до вира – стоеше в долния край на камъка, с лицето към мен.
Като я скивах – замръзнах. Викам си – ша те гепя, защото тоя ден нещо не ги хващах достатъчно. И като на забавен каданс се започна едно поднасяне на стръвта, адски мъчително. А тя си седи, гледа ме и не обръща никво фнимание. Отне ми дваесе минути безкрайно бавни движения. Като на оная китайска гимнастика, дето нещо се протягат наляво-надясно, ама поне сто пъти по-бавно.
Накрая стръвта кацна пред устата й. А тя въобще не помръдва. Помръдвам стръвта – тя не ще. Помръдвам пак – тя пак не ще.
Таман бях започнал да се вдървявам – и явно си каза – чекай да му взема на тоя левак, иначе цял ден ша кисне тука да ми досажда. Е, поборихме се малко, колкото да я видя, че е около 25 санта. И ми се откачи в краката, та не можах да я снимам. Това си е проблем при безконтрена кука и често се случва. Но по-добре – тъкмо не я пипаш и не се гърбиш да я откачаш от куката. А и аз нямаше да мога да се наведа по никъв начин. Не и след тая гимнастика.
Като се откачи – избяга под горния край на камъка и ми обърна гръб с пренебрежение.
Та Тя ми разказа играта. Е тва е Риба. Изпълнен съм с респект. Заради нея ми се образува такова тежко сфащане на всички телесни части, че не моем си мръдна и миглите в момента. И добре че удари – иначе още щях да вися там.
Едвам се качих до колата – на път към следващата река.
Ден Втори.
Река трета.
Непозната река, пак без вода.
Обаче имах сили само за тия две снимки от един вир, и за нищо повече. Изобщо не пробвах, само поседях малко и се кефих на хлад на прекрасното място.
Толкоз от мен за почивните дни. Дано да съм го предал като хората, защото умрях от кеф – особено първия ден. Надявам се да ви е харесало.
