В неделя следобед, след консултация с "Клуб знатоков", се озовах на "Булеварда на пъстървите" или

Да, ама булеварда беше затворен за ремонт и пъстърви нема.

Помятах около час, поразгледах и накрая си набих чуковете към моите места. Пътувам и един мазен черен коратак пресича пред мен. Пробвах да смажа гумите с него, ама гадината се оказа доста чевръста за килограмите си. Викам си - ква ли простотия ще ми се случи. Спирам на едно място, където знам че има добра риба. Облавям от всички възможни посоки - нищо. Вече се каня да се местя отново и добичето удари. Чукна леко блесната, явно са набоде, направи красив скок над водата и бега. Още десетина минути напразни опити да я вдигна отново и се отказах. Нищо, другия път!

Явно тва ми е каръка от котака... мамка му!

Ново място. Още на второ-трето подаване открих с миниатюрна американчица. Малка, ама риба!

Следващо вирче, втора риба. Малко по-живичка - 27 санта. Добрееее...

Трето вирче. Изпод корените на дърветата се вдига рибка, но не кълве. Още няколко подавания, все по-близко до корените и закачих. Дърпах, дърпах и хряс - върха на въдицата отиде.

Мамка му и котак!!!

Понеже съм гърмян заек и винаги ходя с два комплекта такъм и добре, че колата беше наблизо, отидох и всех другия Серт и обратно в боя.

Вече се канех да приключвам и ми оставаше още едно място за проверка. Там също знаех, че се крие нелоша риба. Няколко пъти я бях вдигал, но все не искаше да удари. Само ескортираше примамките до краката ми и се връщаше обратно в укритието си. Да, ама днес господ се оказа българин и реши да ме възнагради за предишните ми мъки.

Първо подаване, два оборота на макарата и БАМ!

Еми тва е, другарки и другари! За тез пари - толкоз!
