naRiba.com

„Че съм умен, умен съм, но защо съм толкова красив ?
Може би защото съм скромен, а скромността краси човека !
А пък и колко много риба хващам...........“

Горе-долу с тези мисли съм зает през 10-те минути път до вкъщи, като само от време на време ги прогонвам за момент, колкото да ми мине през ум :
„
Толкова много пари кво ше ги прая ? „


Всъщност почти съм сигурен какво ще ги правя, просто чакам правиният момент.
Той всъщност настъпва много по рано от колкото очаквам, а именно два часа след като съм се прибрал. Правилният автомобил за риболов се търси в момента защото вуйчо ми е ОFF до края на седмицата и сега е момента да го свършим.
Много оптимистична прогноза , като имаме напредвид че сега е сряда вечер?!
В четвъртък вечер автомобила е намерен и само остава да отидем да си го вземем. Телефона на собственика е на гласова поща, заоива решаваме да отидем на място сутринта и по схемата „с нахалство към прогрес“ пак......
Речено сторено, без изрична уговорк сутринта в 7 без много сме на адреса където е колата, изкарваме собственика от леглото, който не може да разбере какво се случва, и му казваме че идваме да я взимаме .
Той милия се чуди и се мае , ква кола ше взимаме , като купувача пътува с влак насам и ше пристигне всеки момент ?
However, пощенски плик, два пръста дебел със съдържание * хиляди лика на Кралицата променят правилата на играта и 15 минути по-късно карам към къщи специализирания автомобил за риболов Нисан Микра след новият ми автомобил за риболовни подвизи , а именно :



След като се прибираме, следва естествено обилно изчистване на автомобила и най-важният тест от всички. Свалям задните седалки и слагам калъфа със щеката. Единият край се допира до облегалката на навигатора a другият остава на 5 см от плътно затворения капак.

Баси кефа лек !
Място за целия китайски народ, целта изпълнена и даже надминаваща очакванията ми. Вечерта естествено сядаме да се почерпим, или по точно вуйчо ми да ме почерпи с неговото уиски за моята нова кола! Но това са дребни подробности, важното е да има черпане !!!
На следващия ден най-същественото нещо което свършвам е да стана на време защото все пак съм на мач !
Long story Short, тегля пег номер :


Който се намира :


Никога не съм бил от тази страна (всъщност аз със моя 3 седмичен риболовен стаж къде ли съм бил, ама....) и ми е интересно. Спирам колата възможно най-близо и започвам да разтоварвам багажа едновременно със започващият дъжд.
Струпвам всичко накуп на бетона и започвам да разпъвам и да оценявам ситуацията.
Гьол.
Вода ( и отпреде и от горе)
Риба.
Рибари.
Нищо по различно от друг път.
Как ще ловя днес ?
„Едно към гьотере“ и ако зацикли нещо риболова ще премина на най-лекия микро-сет и ще ловя на системата „както дойде“ !
Докато разпъвам багажите, към мен идва с количка с оборудване едно момче , което със сигурност е около 16 годишно, защото още не може да кара кола и майка му го води всяка сутрин и идва и си го прибира всяка вечер. Докато разпъваме сергийте и нареждаме дъжда се запознаваме, казва се Брадли (Брад), разменяме по още някоя дума и се заемаме с важните неща, а именно заклипвания, грамажи и други неща от арсенала на мачовия дънар. Мен естествено сетъпа си ми е същия, бомб, метод и линия на щека. Брад като допълнение вади и една въдица с линия, която само съм виждал по филмите , а именно пелет ваглер. Интересно ми е, но съм повече мокър и замръзващ отколкото любопитен и отивам да прекарам оставащото ми време в кафето и магазина.

На старта си слагам купа 2мм пелети на щеката и влизам на границата на хоризонта с метод фидер.
Естествено свършил това започвам да гледам какво правят хората около мен. Брадли започва на бомб. А колегата в дясно на метод. След като първият час минава , положението е все още розово, всички сме първи.
Тука колегите малко променят системите си. Брадли започва да цапа като ненормален с тоя пелет ваглер а колегата в дясо минава на бомб. Решавам че и аз малко ще променя и минавам на кукуруз. На края на втория час битката е мнооого оспорвана, защото все още всички сме първи.
В средата на третия час, колегата в дясно минава на линията си на щеката и започва да лови скимърси от по 100 грама. Аз решавам да го последвам , само че за мен се оказва малко трудно, защото дъжда спира и започва вястъра. За нетренирано рибарче като мен е много трудно да намери баланса в плувка 0.6 и страничен вятър.За капак ловя като типичен англичанин и 30-те сантиметра линия между върха и плувката ми идват малко и немога да стоя и 10 секунди на едно място. Решавам че това все още не е за мен и се връщам на метода. След това си решение спирам да гледам десния ми съзтезател ( за да не се дразня) и минавам към левия- Брадли. След като е минал през метод, бомб и пелет ваглер, явно му писва и си изважда една мааааалка совалчица. След това я закача за едно маааааалко топ-сетче и сондира дълбочината на маааааалко по близо от 40 сантиметра от брега пред следващия пег.
Баси кви несвойствени неща прави тва момче ?
За момент се сещам че това е нещо друго което съм гледал из нета – марджин фишинг.
Намира дълбочината , която е нещо от порядъка на 1 метър, след което отваря една кутия с царевица, изсипва една пета в къпинга и захранва.
След това се връща на метод. Докато наблюдавам с интерес, дори получавам първото си кълване и рализирам половин килограмова платичка. Все е нещо!
След половин час Брадли си събира методчето, взима си топсетчето, закача едно кукурузче и го подава на 9 метрова щекичка на местенцето където захрани с царевичка. Почти веднага незнам дали му изчезва плувчицата, ама със сигурност му се разпъна ластичето поне 7 метра !
Малкия не се шашка, явно знае какво прави и го е правил много пъти и с отработено движение потапя върха под водата и го държи там докато шарана не се умори сам, след което :














Аз го гледам зяпнал и незнам какво става !
Пуска го в живарника и подава нов кукуруз.Няколко минути по късно е вече закачен за втора риба.
Аз си прехвърлям метода, обаче повече гледма Брадли като ги вади тия риби, от колкото да си гледам въдицата и респективно давам шанс на порив на вятъра да ми оплете влакното около върха и чувам много готин пляск. Виждам си метода как лети и как цопва някде отпреде във водата. Просто хвърлям бомб-а и продължавам да гледам Брадли. През останалите около 2 часа успява да извади 7 риби, което с първите две прави 9. Идва и сигнала за края на мача, който ме заварва прибирайки оборудването. Първо ме валя три часа, после ме духа 2. Умирам от студ и замръзвам, така че хич не ми пука. Хвърлям си жалкта платика обратно във водата и отивам на разследване.
Какво?
Кога ?
Как ?
Защо ?
Внимателно запомням всичко което ми е казал Брад и със 100 mph изчезвам към нас в опит да изпреваря настинката.
Първо на първо имам 1 платика, значи не съм капо !
Второ на второ нямаше смисъл да чакам кантара за половин кило.
Трето , днешният ден не е загубен защото научих няколко нови неща. Спирам за малко до магазина да си купя набавя няколко неща и продължавам към нас.....

Спирам пред гаража, разтоварвам багажа, прибирам се у дома и сядам да пия една ракия !!!
Да, да !
Пия ракия ама друг път!


Сядам с лаптопа както съм мокър и пиша в лентата на Google “ margin fishing” и започвам да преглеждам всички резултати един по един.
Margin fishing според Батю е :
http://www.youtube.com/watch?v=XEHXXACbz4w

Според Стив Рингър е :
http://www.youtube.com/watch?v=ZrgobUWP_hI

Ник Спийд казва да правя така :
http://www.youtube.com/watch?v=pwfAIYNGNTw

Аверите от Frenzee ми викат :
http://www.youtube.com/watch?v=eTF95UchL2E


Сигурно около полунощ решавам че съм научил достатъчно и отивам обратно в гаража да го приложа.
В действие влизат централната ролка на снимката


Плувка номер 4



И кука номер 14 от следният вид


След като приротвям такъма , спокойно отивам да си взема душ и да заспивам.
Бърз преглед на ФБ преди лягане ми разкрива че деветте риби на Брад са излезли точно 100 паунда и с тях е спечелил мача........


Спа бързо щото няма време. Заспивам и според мен ставам след 15 минути, според часовника след 7 часа, но както и да, няма да ставам дребнав за 6 часа и 45 минути, все пак 27 години съм чакал да стане сега !
Чай, ритуали, натоварване, път, Голд Вали, Джон, пари, теглене...
Теглене викаш ?
Теглене!
Бъркам в шампаниерата и изваждам


Абе ей, мишоци, аз за тоя пег имам , норариално заверен план, скица, чертеж и документ от общината че е бил на дядо ми още от времето когато Римляните са се подвизавали по тея места.
Глей ся ко стаа.......
Спирам си колата на паркинга, разтоварвам си багажа и почвам да се оглеждам. Пристига съседа ми от дясно, някакъв маняк на около 50 който не познавам. Поздрвяваме се.
Между нас има свободен пег , питам го ще лови ли на него?
Той отговаря отрицателно. Опсиии, Margin fishing !!!!
В тоя момент пристига колегата от ляво и в малката ниска фигура разпознавам Марк Годард. Спира си пикапа,стоварва един мазагин ободудване на брега през един пег от мен и почва да разпъва.
Заемам се с дистанцийте. Тука пак има 50 метра до въжето и се опитвам да хвана дистанцията. После нагласям и бомб-а. Накрая идва ред на новата ми тактика Margin fishing. Разпъвам шарански топсет със оранжево бънджи, което почти не ми е ясно как е минало през върха, щото според мен е 20+ номер и на него закачам лудата линия от снощи. Опитвам се да намеря място към колегата вдясно, който ми каза че няма да лови там , обаче от толкова много клонаци от някакъв пън нямам никакъв шанс да ловя на повече от 5 метра, което ми се вижда несериозно за зимата. Обръщам се на ляво към Марки Джи който тъкмо си слага такъм на топ-сета и започвам да сондирам свободният пег между двама ни. Действията ми явно събуждат интереса му и той ми каза :
„No, no,no,no,no Mate! That’s my peg! I am fishing here !” – демек, лек, обирай си крушите.
Решавам че съм много малък да се карам с батковците, все пак имам много още да уча от тях и отстъпвам. Вътрешно кипя и вря, обаче знам че по-добрия вариант за мен и за в бъдеще е да съм кротък и си слагам дебилска усмивка.
Първо на ум използвам всички нецензурни думи който знам по негов адрес, после го псувам и накрая го проклинам два –три пъти за по сигурно. В един момент проклетията ми взема връх и решавам че едва ли и той има нотариален акт за пега и според правилата мога да риболувам до половината разстояние между двама ни, което си значи на един метър от неговата плувка. Почти решавам да забъркам 2 кила захранка и да ги изсипя там и да му покажа от къде изгрява слънцето, обаче в последният момент се сещам че това не е моята линия на поведение и изключвам. Решавам че ще му покажа от къде изгрява слънцето някой ден, но не сега.........
Мисля си само за предстоящият мач, правя си линия на 13 метра, овлажнявам захранката и 5 минути преди началото овлажнявам и 2мм пелети.
На старта подавам къпинг на щеката и влизам на метод.Чакам 20 минути след което прехвърлям. След около 4 минути плахо потрепване на 2 oz ми връх привлича вниманието ми. Изчаквам за да се уверя че не е лайнер...мдааааа, не е и започвам да прибирам първата риба.Почти веднага ми става ясно че е скимър, обаче е риба !
Прибирам я и отивам за втора, на десетата минута пак същата схема и втори скимър.Потретвам и след 10 минути още един. Четвъртото хвърляне излезе калпаво с малко повече корем от колкото трябва и падна малко настрани, но решавам да не го местя и явно с право за щото след 10 минути се боря не с поредния скимър , а с шаран! Докато го вадя не си позволявам да се радвам, защото винаги когато се зарадвам и нещата изсъхват ! Кепчосвам го и едва тогава пускам мазна усмивка.
Водя с 4 на нула на Марки Джи на колегата в дясно. Хвърлям пак и минавам в ритъм. На всеки 15-20 минути прибирам нещо към кепа. Марки явно започва да се притеснява и започва да ме пита нещо, при което аз обаче решавам че ми е много студено и си слагам качулката.Когато се провикна за втори път , бях зает да си слагам шапката, а третия път си слагах очилата

Марки, фекалия моето момче, си остава фекалий без значение в коя държава е! Аз нали ти казах че ще ти покажа от къде изгрява слънцето........
На петия път се обръщам и го питам:
“Did you said something mate ?”
“Yeah, how many you have ?”
“Sorry mate, the wind is blowing and can’t hear you, around 15 pounds mate.”
“What are you fishing ?”
Ей на тоя въпрос ми дойдоха наум поне 14 различни отговора :
- На въдица мейт
- На сухо,сдъвкано, арменско Г***О
- На забавен червей мейт, плези им се и им се подиграва и те за тва кълвът
- Тайна мейт
- На метод мейт

Решавам да съм добро дете и си признавам,
“Method mate, 8mm hard pellet.”
И продължавам да си ги дърпам. Не е необходимо да целя същото петно, просто трябва да приземя метода в едно пространство около 2 метра широко между две туби.
Докато е там кълванетата си следват спокойно, сигурно и последователно, и аз не сменям нищо. Марк успява да хване един шаран в началото на втория час и един третия, а четвъртият хваща и една платика. Колегата ми отдясно май успя да счупи капото, но днес си ловя добре и не се занимавам да гледам хората.
Бавно но славно се нося към края на мача и с интерес забелязвам Марки да си влиза на петното си на 50 сантиметра от брега . Тотално си зарязвам метода, и започвам да гледам как се прави с интерес. Очаквам ако клъвне някоя риба, да усетя тресането на върха и си гледам марджин на живо. Храни с най-голямата купа на къпинга насипна захранка. Гребе с топсета направо от кофата и го потапя на мястото където риболува.
40 минути следва тишина (при него, при мен си дойде един шаран и една платика )
И нкрая със задовоство виждам как му потъва плувката. Толкова ми е интересно че даже забравям че не ме кефи тоя тип и искам да видя какво ще стане. Засича, черното хидро излиза 40 сантиметра и след него цялата линия със закачен костур накрая.
Е на тая псувня която последва, може да завиди всеки Карановски копанар ! Това си беше висше образование в сферата на псуването и може би доктрска степен след това.......
Повече кълваета няма и за двамата през останалите 20 минути, което доведе до сигнала за край на мача. Марки просължава да псува, а аз доволен събирам. Бавно, бавно и славно ! Все пак отивам да го разпитам за линията му за Margin , след което той идва да ми види рибата, вижда колко платики имам и ми казва да ги тегля отделно, защото има отделен джакпот за силвърфиш и с толкова риба най-вероятно ще го спечеля.Минава кантара и тегля 58-4-0. От които 30 паунда силвъри и 28 шарани. След което отивам на топло в кафето. Джон ме пита кво става, аз му викам хванах 2-3.....
Идват картоните,нашия почва да пише........ и пита някой теглил ли е за силвърфиш джакпот днес, че не виждал в тея картони ? От вратата с обажда синът му, (а.к.а Батю)
„Аз теглих“
, при което Марк им казва че и Милен бил теглил, имал доста. Пак получавам знаменит поглед и чупка в устините Джон записва нещо остстани на таблото.
44-14-0 само скимъри.....еми Батю е куче и знае как да лови.
Губя силвър джакпота от него, ама чакам да видя нещо няма ли да закача, все пак днеска добре лових........





И не се излъгвам де......winner , winner, chicken dinner както си пеят децата.
Може да е само секцията, ама има написано с червено на реда с името ми и даже следва и плик


което за мен пак е равносилно на
http://www.youtube.com/watch?v=04854XqcfCY


…………………………….
Аз съм машина човече !!!

Браво , страхотен репорт отново )))
Бях изпуснал страница и половина та си ги прочетох , направо ме накара да се гордея с теб )))) пожелавам ти още по-големи успехи )))

Нямам думи.жесток си,Ж Е С Т О К ....чакаме продължение

Има нова статия Хайде Миленски поствай я и тук.

Този разказ е художествена измислица.Всички прилики с действителни лица и събития са случайни !


Вече кога ходя за риба, кога на мач и кога работя, чесно казано и аз не знам........
Ежедневието ми е съвкупност от дейности през който си мисля само за риба. Ту печеля мач след който получавам огромен чек , стотици ръкостискания и пиша 1 000 000 статии за списания, ту Уил Райзън ми звъни да ме кани аз съотборник, ту се събуждам помежду им!
В крайна сметка мечтите се сбъдват и гледам да си мечтая колкото се може повече, обаче почва да ми писва да си мечтая самотно у нас и решавам, че е по-добре да си мечтая под подалото се Априлско слънце на брега на езерото. Все пак и вчера изкарах някой паунд в кафяв плик и мога да си позволя да отида да си правя кефа...
С тези мисли в главата си натоварвам Нисана и се отправям към редовното си място за риболовни золуми, а именно езерото с платиките, по известно като Голямото Езеро на Бадшот Лии.
Спирам си на паркинга, естествено до любимият си пег(1) защото мързела е един от двигателите на света и изминавам 6-те крачки до водата.Вече печеля пликове по няколко пъти в седмицата и започвам да се държа като истински професионален съзтезател. Те така правят, слизат, обикалят и гледат! Кво гледат и аз незнам, ама ше прая като тях ! Слизам , обикалям ( две крачки на ляво и три към колата ) и решавам че днес ще се преместя малко, защото имам друг план.




Заемам последната платформа в дясно(2) и вадя два фидера, ще правя проба. На около 30 метра пред мен е камъша пред който улових лин. Единият метод кацва точно на 5 сантиметра пред него (3)натоварен с 2мм пелети и 6мм пелета на куката, а другият зареден по абсолютно същият начин хвърлям на същата дистанция само че в открита вода, може би наоколо 10 метра пред папуреца. Двете пръчки са във водата след не повече от 10 минути от както съм свалил платформата. Признавам си, преди 5 години като четях за риболов на фидер и си виках:
„Тея какво ме занимават с тея дънарщини ?
Сега 97% от риболова ми е на фидер, ако имам 3-4 часа за да отида за риба за удовоствие ще отида само с фидер. Много ми е по приятно, много ми е по леко като нося на гръб и много повече време прекарвам риболувайки от колкото разпъвайки. А относно факта че е дънарщина, ми то гроздето като е на високо и е кисело! Докато не опитате, няма да разберете, обаче мурафети и тарикътлъци има също толкова колкото и в риболова с щека, въобще не е проста дънария! Дънария за висшисти!

Горе долу това си и мисля докато чакам и първото кълване. Хвърлям поглед през дясното си рамо и виждам един Мавър Платинум Лъгидж да дреме в багажника на колата. Като ловя на Голямото езеро нося всичко, защото не ми се налага да нося на далеч и слагам малко повече багажец да има.Викам си Айде от мен да мине.. ше ти дам шанс днеска.....
Вадя щеката, „изтупвам и прашището“ (Венци, щи плащам ако трябва, кво да прая....) и я разпъвам .Слагам и един мачов топсет с 1.06мм латекс и закачам такъм с 0.6 грама и 0.14/0.12. Първо си проверявам десният „марджин“(4), бележа на такъма колко е дълбочината и след това сондирам право пред себе си(5). Бележа и тази си дълбочина на същия такъм и съм готов за бой. Къпинг с 2мм пелети пред мен и къпинг със захранка в плиткажа, след което я оставям да си почива на слънце щеката и решавам че е време да изследвам дълбоките дебри на назалната си кухина или както е по известно по нашите географски ширини (или дължини) да си бъркам в носа..........
Нищо същественно не прекъсва унеса в който съм изпаднал, слънцето препича и аз започвам са се прозявам. Прехвърлям фидерите през 20 минути и се кефя на деня. От време на време пробвам и петната на щеката, не без особен, а без никакъв ефект. Наближава обяд и вече знам че водата се е стоплила достатъчно и екшъна ще започне всяка секунда . Не се и излъгвам, когато малко по-късно върхът на метода, хвърлен в папура, заиграва и преминава в дъга! Баси кефа, батко! Не толкова фактът, че улових рибата ме кара да съм щастлив, колкото фактът, че предвиждам какво и кога ще сеслучи. С тея мойте леки фидери, борба се усеща само при 5 килограмов шаран, така че този 2 килограмов лин излиза за по млко от 2 минути. Доволно се олигавям целият в слуз, пускам рибата в живарника, 4 минути се опитвам да си махна слузта от повода и накрая съм готов.......
Прицелвам се и приземявам следващата доза пелети възможно най-близо до камъша.Тъй наречената ми дълбоководна въдица в открита вода продължава да си дреме кротко, без перспектива за кълване. След още 40 минути чакане и „само“ още един двукилогрмов мушмурок на камъшарката следва промяна в плана. Всички фидери отиват в калъфа и идва ред на щеката. Щом ядaт само около камъша в плиткото, без да идват 10 метра по напреде и до другия фидер или са наблъскани вътре, или минават да търсят храна в близост до брега. Започвам да ловя само на щеката, като сменям двете петна през десет минути. При едно от поредните смени на местата, малката антенка на плувката влиза под водата и след 4 секунди си спомям да казвам на глас :
„Уффффф, Миленеееее, ма колко си прос !“







Не просТ, не заслужавам даже да бъда напречен с правилно изписана дума! Ластикът е излязъл около 21 метра и дори и да има риба закачена на другият край, то тя е в съседното графство .
До сега чаках да ми клъвне, сега ще чакам да се умори и да излезе!
Бавно и леко след 10-тина минути докопвам топсета, при което установявам че от 21 съм ги свалил на 20 метра разлика.
Младо момче съм и мозъка ми (понякога) сече бързо. Решавам, че ще се правя на статуята на свобода и вдигам високо топсета над главата си в дясната си ръка, с лявата намирам пинсета (сместо книга), с която издърпвам влакното, с което е вързан бънга... да продължавам ли ?





Дядо вади ряпа става малко, обаче я изваждам. Много красива двукилограмова ряпа. Светеща на слънцето с уникални червени очи.
„Баси колко съм велик!!! Направо сам ше си направя статуя! Не издържам!” – са мислите който ми минават през главата докато се мъча да сложа малко пелетки в къпинга и да ги изсипя на петното.Мозъка ми е изцяло зает с величието ми и почти не обръща внимание на действията който извършвам.
Какви действия ли ?
Ми след като сглобявам щеката и започвам да я бутам напред, стигам до пето или шесто коляно, вдигам и задният край от ролера и чувам шумът на парите!
Как кой шум бе?
Шумът на неправилно балансирана щека, при което настъпват трайни механични увреждания в областта на средата на стуващото 100 паунда шесто коляно, с последваща фрактура и загуба на целоста ! А на бас че и с нож не можете така да го отрежете ?





Само се засмивам, щеки като вестници , пари също. Вадя другата щека от калъфа взимам нейното шесто коляно и продължавам.
След като нищо не се случва повече от час, изтълкувам счупеното коляно като знак, че е време да си ходя и започвам да събирам. Опаковам багажа, звъня на фотографа и докато го чакам започвам да си мисля. Абе аз съм много прост! Тука 25 лева пари за билети плащам, ми бензин дет изгорих ? Туй, само да ловя и да пускам е тъпа история! Тъй и тъй ше я измрежат или ще я взривят или бат Пенчо ше дойде в сряда, докато съм на мач и ше улови цяла торба, ма такава скъпа торба, от Билла, с големи риби, едва да събират по широчина, същия размер като скобарите и кефалите от местният приток на река Wey до Horsham (a.k.a. Коневец) дет направи 76 бурканчета миналата зима от тях. Пък вика вкусни били, що да не пробвам и аз ?
Все пак с жена ми нали събираме празните буркани от Теско точно за такъв случай ! Хъм..........
Идва наща, прави ми снимка :




След което и споделям идеята и тя я прегръща с две ръце. Вика ше ги направим Южно Африканска плакия, със повечко кора от Баобаб, стават страшни! Вика, освен това всичките шарани дето ги уловиха на световното по фидер в Африка, така ги били сготвили и станали уникални! Томи Пикеринг и Стийв Рингър си поискали втора чиния, а индивидуалният Шампион Джъмбо , бил 74 кила преди да опита тая вълшебна гозба, обаче след това.........всички виждате къв е резултатът.
Пращам жена ми да си ходи и симулирм пускане на рибата във водата. Хвърлям я от живарника да цопне, само че съм си послал кепа и всички риби цопват в него! След това ги вадя леко без никой да ме види и ди овъргалвам в кал, прах и камъни, видях го в Интернет , много е тренди, всички го правят що да не пробвам и аз , и ги хвърлям в сака.....
По пътя към нас звъня на Локала да го питам за рецепта, той ми вика:
„В буркани, с повечко оцет, да им се стопят костите, стават страаашни !“
Викам си, чакай да звънна да питам и нашия, той поне има опит, да сподели и той, баща ми, кажи кво да я прая тая риба бе?
„Ше я нарежеш по дължина , ще извадиш костите с клещи и ще я препържиш,става мооозък! Пък кожичката ще я препържиш отделно, две бири изпива !“
Брех, интересни идеи ми дават тези хора........
Последен е Ивайло Янков, той пък ми вика:
„Сакън, Нидей. Аз кефалите от Гърция си ги нося, смесвам ги с филета от хищник, правя ги на кайма и кюфтета, няма такава вкусотия! Ако нещо остане неизядено, после много лесно го правим фишмийл захранка и пелети !“
Всички съвети ми се струват интересни и решавам да ги пробвам.Като се прибрах у нас, първо едната риба я хвърлих в мивката, а другите две във ваната и се захванах за приготвям материал за Африканска Плакия.
Стана страааааааашна ! Що нещо изпихме с братчеда, не е истина. На другата сутрин, в 3 ми звъни баджанака и ми вика:
http://www.youtube.com/watch?v=gytCi5a7AJg
Което преведено на нашенски значи, много вкусна риба си хванал вчера, ай днеска пак да ходим че и мойте циганчета гладни......Кво да го прая, семейство сме вече, в 7 сутринта бяхме там. Тарикатлъци мурафети, захранки, махранки както си му е реда и до обяд спретнахме







Прибрахме се удома, разделихме рибата по равно, аз с мойта от вчера направих малко консерви с оцет, бая са постарах, ама накрая са получиха като от магазина






И на баджо му хареса, и вика утре пак да сме ходили ?
Викам му : http://www.youtube.com/watch?v=iPaC4ErPpDY
Не стаа, лек. Утре съм на мач, сряда е все пак.....
Ставам на другат сутрин , ама много трудно, щото три дена яли, пили и се веселили и главата боли на него бате!
Замъквам са у Райзънови, къде 3 минути преди 9 и направо съм последен на опашката за теглене, ама не ми пука, фризерът ми е пълен и си ми е добре. Квото изтегля, такова. Късмет му са вика.....
Идва моят ред, даже незнам на кое езеро ще ловим днеска, ама не ми и пука де. Се тая. Бъркам и




Тоя пег е тука, отбелязан с Х :



Спирам, преглеждам си снимките в телефона и виждам че батко там се класира много добре и е ловил много платики. Ако той може и аз мога!
Замъквам си багажа и разтоварвам самосвала. Събирам къде каква пръчка имам и скоро имам около 86 линии на атака и съм готов за старта. От някъде изскача един англичанин, наречен естествено Джон, който обича да си говори с мен и ми вика :
„Милен, какво правиш? Защо имаш толкова много въдици ?“
Баси, е то и аз не знам, кво да му кажа ? Викам му :
„Покривам си опциите!“
„Айде, вика, да не си покриваш много много опциите, ами вика разсъждавай, на това езеро има двама, които си говорят с рибата и всички останали гледат от тях. Единият е срещу тебе (Х), показвам ми Уил на другият бряг срещу мен и вторият е до теб, показва ми съседа ми вляво (Р). Гледай те какво правят и копирай, нали искаш да се учиш сега? Щом те и двамата не са изкарали щека, явно няма смисъл. Успех с мача!“

Замислям се над думите му и решавам че имат логика. Забравям щеката и решавам че ще атакувам като тях. Оглеждам съседа в ляво и се сещам че съм го виждал, облеченият от горе до долу с Мавър от по миналата седмица. Ше го гледам после, щото сега няма време вече.
Виждам че ще започва с метод, приготвям си метод и аз. На старта го изчаквам да хвърли, виждам, че естествено е до въжето, което повтарям и аз. Уилям си остава няколко метра разстояние до въжето и хвърля пред нас. На десетата минута и двамата със съседа си получаваме кълванета и прибирме по един скимер. Прехвърляме и упражнението се повтаря. Започваме да ловим с много добро темпо. Всяко хвърляне е риба. Съсредоточявам се изцяло към моя риболов и забравям кой е до мен и кой е срещу мен. Ловим изцяло риба за риба през първите два часа, когато аз получавам двайсет минути пауза.



Използвам затишието за да огледам ситуацията. Съседът си ги лови в темпо, Уилям се е кротнал и дреме. От унеса ми ме изкарва хубава плавна дъга на върха и за сефте за деня се сборвам с нещо по така.
Веднага получавам и въпрос от съседа:
„Шаран ли е?“
Щом те питат и си говорят с теб на мач, значи нещата са добре, решавам аз и явно се движа в желаната посока.
„Мисля, че е шаран!“- отвръщам аз и продължавам да навивам.
Изваждам го, само за да хвърля и да закача друг ! Ихуууу!
„Шаран е, да!“ е отоворът ми на следващият му въпрос.
Продъжаваме да ловим риба за риба, само че аз явно съм едни гърди напред, защото минавам под постоянно наблюдение. Продължавам да отговарям с риба на всяка следваща негова и ми е много готино. Остават 30 минути до края на мача и аз започвам да се моля за още един шаран, така леко да с затвърдя положенийцето........Естествено, който има вяра, бива възнаграден и скоро запъвам още един шаран. докато го вадя, съседът зашива един и той.
Прибираме си рибите и хвърляме обратно, веднага следва кълване и усещам, че е скимър, само, че съседът зашива още един шаран. Прибирам рибата и хвърлям за нова. Уви пак е скимер! Докато навивам съседа ми засива още един шаран.
Решавам че тоя пич вече не ме кефи толкова много...даже хич!
Прехвърлям и вадя последната си платика за деня, докато той вади следващият си шаран.
Тромба.
Край.
Ставам и отивам при него, здрасти аз съм Милен, здрасти аз съм Пемб.
Как лови бе, показвай тука. Нищо тайно. Храна, пелети ,метод.
Ми ти как лови?
Ъ? Тоя въпрос не съм го очаквал, ама му казвам че по същият начин. Храна, пелети, метод.
Браво ми вика, работи ти системата, мисля, че ме би.
Казвам му, че няма начин, има повече риба от мен и да е спокоен. Събирам багажа, идва Джон и ми казва, че съм ловил много добре и че ще спечеля секцията. И ми казва за вбъдеще да си сверявам часовника с Пемб и Уилям.
Да бе Уилям, бях забравил че го пуснах да участва и днес тоя сладур!
Много тихо мина нещо днес, кво ли е направил.....
Багажа и на кафето.
Пристигат картоните и пишат на таблото. Бля-бля-бля, 20 паунда , 18 паунда, 30 паунда……….
Милен 50-10-0……………………………………
………………………………
……………………………..
……………………………..
Pemb 54-8-0.....
Еми аз му казах, той не вярва..... както и да е, достатъчно близо съм до него и съм доволен. Като за две седмици стаж по мачове, става !
Бля-бля-бля
Продължават да пишат по таблото......
....................
Бля-бля-бля
...................
10 паунда
8 паунда
Уилям Рейзън 62-0-0

Тоя па сладур от къде го измисли това? Хем бля баирите цял ден хем и първи стана...Пак......
Идва ред на червеният маркер по таблото.
Първи Уилям
Втори Пемб
.....
....
....
Трети Милен
Доволна усмивка цъфва по лицето ми.
Батю влиза, взима си една бира и сяда на ъгловото сепаре. Почва да си говори нещо с Пемб и да коментират. Баща му е готов в това време с наградите и започва да обява. Трети – Милен, Втори – Пемб и първи Уилям. Раздава ни пликчета и всички сме доволни. Батю разпитва Пемб какво и как е ловил, а аз седя и подслушвам някоя дума да не вземат да си кажат без да чуя....
Идва сестра му на Батю, прави снимки на първия, втория и на третия в класирането за Фейса, след което снима и самото класиране.
Аз продължавам да слухтя кво си говорят големите и чувам:
„Milen how did you catch today?“
В първият момент не разбрах че мен питат, но като го повториха загрях! И определено тва не беше на Пемб гласът!
За усмивката която последва нямам думи да опиша. То бива да съм толкова добър, ма ся и на Уил Райзън да обяснявам как да лови......
На вътре, на плитко и на хляб ми се стори несериозно.
Отговор номер 3 Сухо, сдъвкано, арменско директно отпадна от листа ми с възможните отговори и реших да съм добро дете, отново !
„ На метод , с храна и пелети.“
„And on the hook?“
„Твърда пелета.“
„Thank you Milen.“
Ox, говори ми, кажи го пак
Днешният ден определено си струваше, звъня на жена ми да изкара една консерва от лин да празнуваме като се прибера от работа и изчезвам, че пак съм закъснял. Решавам, че класирането ще го сваля от нета, защото нямам никакво време и отивам да бачкам. Преди да запаля, не пропускам да



И доволно продължавам............


Ту би континюед...........

Повече и по начесто ТУК

Продължавай в същия дух !

Добър си !

Продължавай.

Неусетно измежду работа и квалификацийте за Фишомания дойде и ред за единственото ми участие тази година в турнирите на Мавър. Имах билет за Мавър Мач Дис Голд Вали на 24-ти май. Тъй като последните 4 седмици пътувах всеки уикенд до комплекса Монк Лейкс в Кент за да тренирам за последният кръг от Фишо, бях пренебрегнал местните съзтезания съсвем. Изхождайки от факта че щях да бъда на собствен терен пропуснах и последната възможност да участвам в провелият се в Сряда мач и единствената подготовка за денят Х се състоеше в нови влакна на шпулите и прогонени линии за тях.

Сутринта в 7:30, наслаждавайки се на кафето си, установих че съм на път да прекарам още един невероятен ден . Невероятен от към метеорологична обстановка имам впредвид:



Въпреки всичко, отидох, видях, подредих и изтеглих :





Обикновено при населено езеро този участък се отчита добре и аз бях доволен от жребият си.

Паркирах колата на междинният паркинг и докато разтоварвах багажа дъжда спря. Бързо пренесох всичко необхдимо и след не повече от 15 минути бях готов с метод фидер, бомб род и два пелет ваглера, съответно 4-грамов от пяна и 14 грама от новата серия XL на Drennan.
За стръв приготвих :




2мм пелети
8мм пелети
8мм утежнени пелети
и две шепи захранка Крил
Отделно за да подсигуря разнообразие от стръв за куката извадих и




След като свърших и това погледнах към щеката. Тук трябваше да помисля добре , да приготвя ли щека в случай че няма шарани и да се опитвам да си сдпечеля секцията със платики или да се придържам към плана че ми трябват само шарани за да спечеля мача и да си концентрирам цялото внимание върху тях ?
Решението някак си дойде от самосебе си и две минути по-късно се видях да заключвам чохала със щеката в колата.
На връщане огледах добре и видях че имам за съседи на 116 и 117 Джеб Атууд и Томи Хилиар.



И двамата са от местните риболовци,участват на мачове тук всяка седмица и двамата са били вече на финала на Мавър Мач Дис в предходни години, а Томи е и част от Дайва Доркинг.

Вече спокоен че няма са правя щека, беше време да финализирам линийте. Започах от метода. Първо заклипих на дистанцията на въжето, след което навих пет оборота на макарата и заклипих втори път. Идеята беше ако събера някаква риба и тя евентуално се дръпне назад да имам възможност да я последвам.
За бомб сетъпа и ваглерите просто хвърлих по няколко пъти за да намокря влакното и да видя къде ми е лимита.
След като свърших и това, остана само да сложа куки




след което бях готов.

Отидох да прекарам следващият половин час при Томи от когото разбрах че крайният пег на езерото, 118 ( фаворита за деня) ,не е бил изтеглен и че той е краен пег. Това донякъде беше успокояващо, защото между двата пега има прекарано въже и 117 не може да хвърля в крайбрежните части пред 118 където рибата търси убежище обикновенно в средата на мача.

С това наум прекарах следващия половин час в кафето и се върнах на стола си за началото на мача в 11.
След сигнала започнах на метод фидер с 2мм пелети и 6мм жълто попъп бандумче и започнах да се оглеждам какво се случва около мен като междувременно храних 8 мм пелети с прашката на 25-30 метра.
Както и очаквах почти нищо не се случи първите 15 минути и никой не улови риба на пелет ваглер или бомб, което ми даде увереност да продължа с търпеливо изчакване на линията с метода. Скоро прехвърлих пак и преди таймера да стигне 5-тата минута получих първото си кълване от еднокилограмова платика . До края на първият час имах 3, което си беше 3 килограма и по един шаран със същото тегло при съседите ми . Реших да си кротам на същата линия което доведе до 5 платики и един шаран около 2 килограма на края на вторият час което ме изведе начело на цялото езеро след което линията нацяло утихна . Съседите ми на 116 и 117 започнаха да дърпат по някоя риба от време на време което ми подсказа че е време да проверя линията си на 25-30 метра. Започнах с риболов на дъното , който не доведе до нищо съществено и преминах на ваглер. Вятърът обаче се усили и работатас 4 грамовата версия стана невъзможна и преминах на 14. В края на третият и началото на четвъртият час явно няколко риби се настаниха на петното и успях да хвана две една след друга, но естествено при следващото замятане улових Канадска гъска в разцвета на силите си която изпробва възможностите на аванса на макарата ми до краен предел. След като излетя, явно имаше проблем с управлението и започна да описва полукръг което ми помогна да си скъсам линията точно над съседното езеро.
Взех въдицата с по лекият ваглер и добавих 4-5 сачми 0 номер с надеждата да успея да достигна необходимата дистанция въпреки времето.
За мое щастие получих кълване на първото хвърляне и за мое нещастие рибата веднага успя да скъса от мястото на което поставих съчмите, замианавайки си барабар с плувката ми.
От тук натаък минах на дъно и започнах спешно да си правя нова линия, сложих 14 грамов Мултитип на Дайва и след не повече от 5 минути бях обратно в играта. Каква беше изненадата ми когато се оказа че с този ваглер първо не можех да получа нито едно кълване, второ не успявах да достигна дистанцията си .
В това време съседите ми започнаха да ловят с бясно темпо и на мен ми оставаше само да гледам. Да, обаче докато гледах видях че вятъра е доближил скъсаният от гъската ваглер на дистанция на която мога да го достигна с кепа.



Успях да го гребна и да го закача на вече готовата линия, след което успях да хвана още три риби до сигнала за край.

По мое мнение Томи на 117 беше спечелил мача, тъй като четвъртият час лови риба на всяко хвърляне, а също така ми се стори че и Джеб на 116 лови доста по-добре от мен. Когато дойде кантара, аз претеглих 11 пануда и 4 унций платика , както и 43 паунда шарани.Следваше Джеб, който претегли 47 паунда шаран и след него Томи със 90-4.

Незнаех какво да очаквам от този резултат, тъй като имаше още 82-ма риболовци на водоема и нямах поглед над тях заради високите тръстики, но когато се добрах до кафето и разгледах таблото, топла и мазна усмивка се плъзна по лицето ми .


(Кликнете върху снимката за увеличаване на мащаба)

Браво, Миленка! Екстра си се справил!!!

Извинявам се,че чак сега видях темата...може би защото аз има нужда от нещо...Уникален си.Научих доста неща за риболова в Англия от този репортаж,за което ти благодаря.Може един ден да се състезаваме заедно

Страхотни репортажи. Браво- ти си машинаааааа!
Нещо ново няма ли