Да вметна малко инфо за две от реките около Плевенъ. След като изкарах яка от към работа командировка само си мислех като се прибера Вит ще се е нормализирала и ще изкъртя джуките на всичкото клен у ряката. Отивам в понеделник, а реката направо изчезнала ми и бистра като сълза.

Трета година ходя по тези места толкова малка и бистра не я бях виждал. Обикалях, мятах, но нямаше никакъв помен от риби. Капо.
Вторник пак там ама нещо ми се уби мерака. В един участък намерих доста групирани скобари, ама нали не съм с плувка без да сгъвам въдицата

запраших за река Искър с големите надежди, че там риба бол и където и да метна все ще хвана
Преди да стигна Оряховица се отбих на едно блато където на времето съм ловил щуки и костури на рибе обаче там пък панаир. Хората при които се спрях ми обясниха как в 5:00 часа сутринта са хванали последното свободно място

. Ми тогава аре на Искъро. А там есенна идилия

Майко, майко сега ще им пръсна джуките, ама като не познавам местата къде да мятам сега. Обикалям си мятам си и нищо, а на плувка си ловкат скобар доволно. Капо.
Сряда сутрин изпращам жената на работа в компанията на кафе и цигара. Още не си бях изпушил първата цигара и вече си мислех как да извъртя терца от капо. Мисля си, че клена сигурно се е събрал със скобара за зимата и ще ходя да ги мъча на въпросната скобарска седянка на Вита. Към следобеда се кордисах на позиция и започнах да облавям периметъра

Първо отчетох няколко плахи кълванета на Чъби миноу. Смених го с Черфул и веднага се закова таз миниатюрка

Леле това много дребно за ноември бре. Обаче към 17:00 когато слънцето се скри зад дърветата Чъбито го съпроводиха на два път доста големи батковци. Прибрах се и докато си пиех ракията умувах как да ги излъжа тия батковци.
Четвъртък 16:00 паркирвам се директно на въпросното място. Целия в камуфлаж, с патешко ходене заемам позиция. Започвам да мятам, а от долу вървейки по средата на реката, която му е до кръста ми пристига мухар. А аз в тая прозрачна вода гледам как цели пасажи се изпаряват на горе. Мухаря продължава и той след тях, все едно гони добитък с ласо. Обстановката тамън се нормализира и някво булдо пада точно пред мен. Обръщам се и гледам индивид с телескоп задавайки ми въпроса " Как е, има ли нещо?"

Стана голяма патардия, ама се оттегли и той. Обаче вече слънцето се скрива, а тряба да се ловят батковци. Мятам с бияча дето се ме е вадил от трудни ситуации Чъби миноу и линията ми олеква. Леле, леле в ядът си от разправии не съм го закачил хубаво на вирбела и аре 25 кинта назад. Следва много пъти м---та и цигара с кафе. След няколко обхождания с новия потенциал Черфул се заши нещо. Бах много се дърпаше, викам си това е яка батака, а то се указа скобар зашит за опашката.

Така приключи и таз седмичния заход, под мотото скобара е навсякъде. Май ще ставам плувкар. На вас колеги, наслука!