naRiba.com

baretata написа:Юли моята щракалка вече пътува с Апостол за Гърция. Убедих се че работи доста добре, но оказва се че мюрето работи повече с кефалите. За друга риба не знам, обаче мюрето е трепача на кефалите.

Ще се наместят те нещата, но защо все по трудния начин да се стига до вярното решение, ей това, наистина не мога да го разбера

k0c3t0 написа:Колеги имам едно предложение.Ако някой иска щракалка мога да му направя безплатно само ми трябва пластмасово зъбно колело-че се оказаха много трудни за намиране.Другото е от мен.

Коце, Пращам ти линк.

http://www.mdm-bg.eu/brand/product/bid/ ... 3/pid/313/" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;" rel="nofollow" rel="nofollow

Не знам колко си техник, но ще поясня, че думата "модул" е число, което характеризира големината на зъба на колелото. Иначе казано модула умножен по 3,14 (Пи) това ти дава стъпката между два зъба.
Броя зъби умножен по модула и по 3.14 ти дава средния диаметър на колелцето. Иначе казано усреднен диаметър между най-външния на колелцето и най-вътрешния по който са закопани зъбите. Абе кажи речи външния диаметър на колелцето.
Това ти го пиша не за друго, ами като говориш по телефона или пишеш и-меил да си наясно какво точно да им заявиш.
Според мен (на око) модул 1 е ОК. но си прецени и ти, да не те подведа нещо.

Владо цяла зима ги дискутираме тези щракалки в групата "Подводен риболов" във Фейсбук а виждам, че и ти си от хората, които чак сега чуват за тях .
Та от многото дискусии ето ви малко информация наготово:
-Всеки принтер намиращ се на боклука има около 10 зъбчатки идеални за щракалка.
-Най-добрата пластина е карбоновата пластина.
Има и още доста, който му е интересно да идва в групата и да чете

Не чувам сега за тях, но това,но че не съм взел участие в дискусията във Фейса е друга тема. Така съм решил.
Исках да наблегна на това, че по принцип, всяко ново нещо е нормално, да се посрещне с недоверие. Тук-по нашите земи, се посреща направо на нож, на война.
Гледах там, как те дъвкаха за цената която си определил. Е...като питаха турския колега за директна оферта, каква стана тя???
Помниш ли, каква война беше, когато за пръв път на пазара излезнаха ластиците 14.5мм. То беше вой, то беше чудо. Истинските мъже стреляли само 20мм. ластици, а другите били слабаци... Сега да си правил статистика колко ластик 20-ка се продава спрямо 16мм. (да кажем) или 14.5 с малката дупка. Къде отидоха мъжкарите? (или им дойде акъла)
За ролерите беше същата война ... и какво излезе после...
И още... и още...
Както написах на едно друго място - от манталитета по нашите земи е. Не може нищо да се направи.

Златко, златен си този сезон! Техники, тактики, прикритие, стрелба все са ти в кръвта! Пожелавам ти и слука с хищни вълци за награда на нещата, които провиш!

Това е от днес, имах обаче много пропуски.

Златко, имай малко милост бееее. Някой от нас са на училище баш сега.
Пп. Браво. Ставаш все по-добър във снимките. Чакаме сега разказа. Ади понапъни се и напиши няколко реда.

Ето до какво води кофти избраната позиция:

Кефала идва бавно и спокойно.


Харпуна обаче стърчи напреде. от това рибата се стряска и започва да забързва и да се изнася далече от опасността.


Този дето държи дръжката на харпуна пък се мери високо и....
кефала отиде да си лее куршум някъде.

Привет на всички във форума и поздравления за уловените риби.
Най после успях да открия сезона и аз със скромен улов но стрелбата по рибите беше...HEADSHOT!!!

Понеже и днес не ме свърташе у дома реших да ида за риба. Е те това е.

[youtube]5r7i4yxrEpQ[/youtube]
Днес отскочих до градинката на Баретата заедно с Мариийка за да скъсам и аз някое морско рибе. Ама Баретата беше минирал с медузи всичкото секретно място. Отделно Мариика се оказа марзелана и с мен работа нещеше да върши. Незнам друг ли си имаше или какво. Накрая се разделихме с нея. Тя остана да си чака охажор а аз да си се прибирам. Ошетах навсякъде. Риба си имаше макар и на малки групи. Видях четири големи кефала, стрелях по три и два си ги взех. Едри платерини имаше три пъти и две си взех. Дребнички видях десетина пъти и само една се присъидини. Камерата изкара три часа запис преди да свърши тока и последните две големи риби ги няма на кадрото. Морето езеро и даже не ми се излизаше. Грешки направих доволно. Ама поне се посработихме с новия харпун. Имам взета риба както от упор, така и от дистанция.

Супер риби си имаш, браво Ники.

Я аз пак се оплетох и поста ми стана малко миш маш.

Ама след много опита изкарах клипа.

Вчера беше същото, след третия метър надолу медузата изчезваше.

Та как беше при мен
Ники ми се обади още по обяд, но аз бях на 100км от морето и само чаках да свърша със задачите и да натопя кокалите.

Малко преди буната виждам колега. Познат е. Бате Жоро.

. Спирам да си поговорим. Току що излизал от водата. Имало и рибки. Каза къде какво минавало и предложи да погледне харпуна. Да но днес бях с другия. Въпреки това направи преглед на оборудването и каза че съм се обзавел само гмуркане трябва.
Огледах се и аз по неговото и видях Марийка, въпреки , че тогава още не и знаех името.
Паркирам на буната. Там един чичка с жена си прави кефа седнал на едно столче опънал три въдици и си наслаждава на слънцето. Поприказвахме и казва да знаеш тук преди два дни един какви големи риби имаше, но имаше и изкуствена мюре. Ми и аз съм ги виждал казвам , но само на снимка.
Облякох се на бързо. Чичката закачил въдицата. Предложих да я откача като вляза.
Морето вече не беше така спокойно1 както преди обяд. На мястото на белите медузи имаше пяна образувана от разбиването на вълните в камъните. Не беше и много бистро по-скоро мътно или нормално за сезона. Направих три гмуркания за спасяване на такъма, но накрая го скъсах.
Тежестта беше паднала в една дупка и не можах да я освободя.
Скъсах я куката се заби в ръкавицата ми. Така чичката хвана ръкавица и след като я освободи ми я върна.
Тези три гмуркания ми показаха, колко много съм се разсъхнал.
Апнеята ми хич я нямаше. Бях взел и допълнителна тежест. След няколко подготвителни гмуркания на плитко я свалих и се потопих в дълбокото.
На дъното видях много барбуни и доста пясъчни попчета. Там имаше и се един пласт малко по-бистра вода. Първите няколко пъти апнеята никаква я нямаше.
После приложих наученото от Ники и нещата почнаха да се подобряват.
При едно от гмурканията ми идва хубава риба, но много близо до върха на стрелата. Направо се почеса в него. Изстрел и пропуск. Стоя имам още време и виждам как рибката идва и ме оглежда аз не мърдам и тя се оттегля . Издърпвам стрелата и изплувам. Така след две гмуркания пак там се срещаме, но сега е по бдителна и минава от далеко и не пожела да мине пред стрелата а направи завой и се върна от посоката от която дойде. Нещо не ми се стои на едно място и решавам да се поразходя до другият ъгъл. Така от камъче на камъче бавно напредвам. Гмуркам и от двете ми страни хубави големи камъни. Тих съм и не мърдам. Идват платеринки. Чакам чакам идва, но вече не мога да чакам. Следващите гмуркания никой не идва. Нещо при изплуване ухото свири.
Издухвам секрета. Ако се забавя много с раздишването и не мога да изравня. А преди година пак така но след продължително гмуркане а сега явно имам някаква хрема.
Та както си раздишвам горе, слънцето ми е зад дясното рамо а пред мен камък. Виждам сребърна точка да се приближава и да се уголемява. Движи се на ляво на дясно. Почти бях сигурен че ще ме огледа от страната на слънцето и затова поведох предварително. Последва далечен изстрел. Стрелата премина през рибата с част от въжето. Тя тръгна към дъното. Пуснах харпуна и направих няколко бързи раздишвания.
Гмурнах се и хванах двата края на кордата. Притиснах рибата към гърдите и я хванах здраво в ръката. Тръгвам на горе, но стрелата се е закачила. Подръпвам и се освобождава., но след метър пак така подръпвам по-силно и излизам. Освобождавам рибата и я закачам на кукана. Е вече си имам примамка на кръста.
Почти на другият ъгъл съм и там има рибари. Пак при раздишването виждам сребристи точки да се уголемява. Насочвам харпуна. Едната е много голяма. Опитвам се да я прицеля. Другите се завъртат около нея и и се отъркват. Разколебават ме. Аз вече си имам риба. Така след години пак ще им се радвам. Пропускам ги без салюти.
Няколко гмуркания и тръгвам да се връщам. При едно от потапянията виждам хубава опашка и решавам да стрелям. Пропускам. Е поне опитах. Пак се връщам в началото. Там виждам още един колега и му се обаждам да се знаем. Поглеждам и за тежестта там е. Да и минават платерини като на сезонна миграция. Може и да е била дневна, стотина риби на дълбочина около метър.
Прицелвам се и повеждам една от последните. Правя я другарка на по-голямата на кръста. Правя и няколко гмуркания на пролетните места. Вече все по-често не мога да изравнявам. Време е да излизам. Забивам харпуна и се гмуркам за тежестта. Точно я намествам на колана и пак сребърна точка. Много съм рязък и тя се плаши, но пак се опитвам на далечен изстрел. Този път неточен. Няколко претърсващи гмуркания и излизам.
Прибирам се и звъня на Ники да го питам за рецепта, че ме мързи да чета, но не вдига.
Намерих темата, където е описал тази рецепта, на която и се каня от година и запретнах ръкави. Получи се много добре, като за първи път.
Благодаря Ники за всичките неща, които ни подари!
Изводи от днес да се гмуркам с кеф