Октомврийска въздишка
Публикувано на: Пон Окт 08, 2007 9:11 am
Октомври неусетно ниже дните си и все повече напомня за близките студени дни. Времето предлага странна смесица от слънчеви часове, следвани от сиви облаци, северен ветрец и обилни порции дъжд. Носи се усещане за тъга в странно съчетание с красотата на пъстрата есен...
С такива мисли посрещнах тази събота и дълго се колебаех дали да направя поредната си разходка около реката. Ходеше ми се разбира се, но реших да не бързам и прекарах у дома дъждовния дообед... Незнайно как дори подобно време е в състояние да изглежда красиво и да ми вдъхне нужната доза енергия. Някъде към 15 ч., когато няколко слънчеви лъча свенливо влязоха през влажния прозорец, реших да взема тояжката и да видя какво ми е приготвил съботния ден
Отправям се към избраното място и жадно поемам от аромата на есента. Много красота и смирение има в подобни моменти, а душата е по-лека от перце... Ума е чист и трудно се задържа върху конкретни мисли. Просто препуска и се оставя изцяло на съзерцанието... истинско опиянение.
Стъпвам на познатата пътека и очаквам да видя къде ли ще ме отведе днес...
Отвежда ме право към Реката и към нейните рибки
След първата глътка адреналин е време за цигарка сред величието на крайдунавските гледки.
Вятъра продължава да упорства и да носи мирис на дъжд. Облаците се сгъстяват на запад и подсказват, че е време октомврийския ден да угасне. Оставят ми все пак няколко минутки за още една усмивка...
... а после ме подканят да занеса у дома днешните си трепети
...
Поздрави
С такива мисли посрещнах тази събота и дълго се колебаех дали да направя поредната си разходка около реката. Ходеше ми се разбира се, но реших да не бързам и прекарах у дома дъждовния дообед... Незнайно как дори подобно време е в състояние да изглежда красиво и да ми вдъхне нужната доза енергия. Някъде към 15 ч., когато няколко слънчеви лъча свенливо влязоха през влажния прозорец, реших да взема тояжката и да видя какво ми е приготвил съботния ден
Отправям се към избраното място и жадно поемам от аромата на есента. Много красота и смирение има в подобни моменти, а душата е по-лека от перце... Ума е чист и трудно се задържа върху конкретни мисли. Просто препуска и се оставя изцяло на съзерцанието... истинско опиянение.
Стъпвам на познатата пътека и очаквам да видя къде ли ще ме отведе днес...
Отвежда ме право към Реката и към нейните рибки
След първата глътка адреналин е време за цигарка сред величието на крайдунавските гледки.
Вятъра продължава да упорства и да носи мирис на дъжд. Облаците се сгъстяват на запад и подсказват, че е време октомврийския ден да угасне. Оставят ми все пак няколко минутки за още една усмивка...
... а после ме подканят да занеса у дома днешните си трепети
...
Поздрави
) ме задържаха вкъщи.
и сълзи 
А и може би "не е коректно" към Йовков някак 
Къде е братчето ми да си скъса 'сите видове дипломи като ви чуе... 