ЗИМА ЕЕЕЕЕЕ...
Публикувано на: Нед Окт 21, 2007 9:43 pm
Рано, рано в събота сутринта се събираме с Ивака и по предварително начертания график се отправяме към спирка първа от риболовния ден. Тази спирка първа е станалият широкоизвестен в последната седмица покрай репортажите на Ивака яз. Лобош. Взимаме по кафе от близкото денонощно барче и се измъкваме от заспалата София по тъмно без даже и полицаи да видим. Нещо което ни се случва мнооого рядко. Обикновенно сме им редовни клиенти. Ама какво да се прави като Ивака не може да се стърпи като отива на риба и крака му залепва за педала на газта... 
МЕРАК , к'во да го правиш...
На зазоряване , след луда гонка с пернишки голф, който бехме заподозрели че бърза да фане нашата риба, се изсипваме на брега. Голфа бързо е забравен, той остана нейде по-пътя да ни диша праха. А може въобще да не е отивал за риба даже, просто караше по пернишки.
Посреща ни чудна гледка: вода която прилича на супа от риба, чудиш се кое е повече рибата или водата. Май рибата...
Скоро ни се изяснява причината за това рибно нашествие. Огромно ято корморани се вдига от дърветата и атакува водата. Стотици са. Забиват се на 100 метра пред нас и започва пиршество.
Рибите още по плътно се набиват в брега, от който кормораните се държат настрани, явно притеснени от нашето присъствие.
Задъхани от гледката вадим въдиците от багажника и се отправяме към провереното многократно в предишните дни от Иво място. Това е един от понтоните. Но... посреща ни гледката на множество разхвърляни във всички посоки въдици. Явно от предишната вечер, и още по явно да пазят место на собствениците си. След малко от един фургон , чувайки ни да говорим, рошав и по слипове се измъкна и един от тях и ни изгледа страшно.
Нямайки намерение да си разваляме очертаващия се добър риболов със спорове зарязваме понтона , настаняваме се на брега, току до колата и разпъваме. Въпреки скачащата навсякъде пред нас риба , която определяме като бабушка, решаваме да търсим само и единственно костур на рибе. Топваме рачилото (ей, какви сме бракониери) в супата от риба и вече имаме предостатъчно стръв за целия излет.
Ивака разпъва уйпа, а аз залагам на мач.
В началото риболова бе доста тегав, костурите поемаха плахо и само дъвчеха рибетата, захапвайки уверено само най-дребните от тях. Все пак Ивака бързо ми дръпна с няколко риби, явно многобройните тренировки си казваха думата. Лошото бе, че костурите бяха все в графа "дребни". Аз очаквах нещо такова , впредвид рязкото влошаване на времето (термометъра в колата показваше +4 гр.), но Ивака , свикнал с добрия риболов предните дни , бе почти бесен.
Малко по малко температурата се повиши, даже и слънце се опита да се покаже. Това активизира едрите костури и риболова потръгна.
Рибите бяха групирани вляво от нас , така че през повечето време се налагаше да замятам пред Иво
, но важното е че кълвеше!!!
Ловеше се в добро темпо, с кратки прекъсвания , когато пасажа се измести встрани, но се въртяха пред нас , така че бързо ги намирахме отново и риболова пак тръгваше с пълна пара.
Около обед задуха гаден студен вятър и големите костури се покриха. Пак кълвеше , но предимно дребосъци , които само дърпаха рибето докато го умъртвят и после го зарязваха. Това доведе до увеличаване в процента на празните засечки, а и вече бяхме уловили доста риба и страхуваики се да не подобрим рекордите в костурския риболов на някои тролещи колеги , с който те толкова се гордеят , решихме да приключваме.
Изваждайки живарниците се видя , че сите дребни костури, на които се надявахме за стръв, и чиито майстор бях предимно аз , са духнали през дупките на живарника. Е все пак аз тоя живарник за големи риби съм го взел!!! Здраве да е. Хванах се за рачилото и за три пускания извадих десетина костурчета, 4-5 бабушки и 2 слънчака. Предостатъчно за стръв.
Е признавам си : в рачилото имаше и два едри костура , които отидоха в живарника
Направихме две снимки ( батериите на апарата издържаха дотолкова ) и се изнесохме.
Време беше за спирка втора : ЩУКИТЕ на Струма!
Следвайки съветите на нашия телефонен навигатор Емо Василев (отидоха му безплатните минути, ей) скоро се озовахме на брега на Струма, на вливането на Арката. Реката съвсем не бе това което очаквахме. Особенно за Ивака. Той, като дунавско чедо, реки дето ги премята с въдицата като се засили, ги брой за дерета и обявява „Тука риба нема”.
Все пак , нямайки къде да ходим вече, решихме да замятаме. А и вятъра доста се бе усилил, но тук ни покриваше дигата и се траеше.
След доста спорове относно избора на място, съчетани с бая обикаляне по брега най-после се установихме. Разтоварихме багажа и се заехме да монтираме такъмите за лов на щука. Набързо спретнах едната въдица и закачайки на куката костур, мръднах малко по нагоре, в бързата вода за да я заметна. Все пак мястото с което разполагахме като вир бе доста ограничено и повече от 2, максимум 3 въдици щяха само да си пречат.
Заметнах на около 3 метра от брега, но течението бе доста силно и отнасяше такъма, затова придърпах в краката си, за да видя каква е дълбочината и надявайки се течението да е по-слабо. Плувката цопна във водата и аз вперих поглед в рибето, гледайки колко дълбоко ще потъне. В следващия момент нещо се бялна, голяма риба се извъртя и аз само успях да протегна ръка напред за да отпусна аванс и да отворя бигела на макарата с другата ръка.
Сърцето ми се разтуптя, та аз още мерех дълбочината!!! Леко подвикнах към Ивака, който оправяше такъми над мен , на високото, да донесе кепчето. Той ми се изсмя, а един колега който ловеше срещу мен , на отсрещния бряг с директен телескоп, ме изгледа като да съм чалнат. Все пак аз застанах срещу него преди 20 секунди, така че го разбирам.
Повторих повикването си към Ивака и този път той взе кепчето и все още невярващ, започна да слиза към мен сглобявайки го. Изчаках го да се приближи и засякох. В началото рибата тръгна към мен , но скоро усети каква е работата и се втурна по течението. Опитах се да я спра и тя се изхвърли над водата. Сега вече Иво, а и колегата отсреща , ми повярваха. Рибата се опита да се навре под едни клони но успях да осуетя намеренията й и борбата бе спечелена. След още няколко напъна я укротих и Ивака я гребна. Човека отсреща ни погледна, каза „ Момчета , Вие вече може да си ходите”, прибра си такъма и си тръгна.
Наш Ивчо естественно пак не беше доволен.
„Добре, бе не можа ли да почакаш поне една цигара да изпуша, надявайки се , че ще хванем риба, а бързаш толкова. Една риба имаше у т’ва дере и ти я извади. За какво да висим сега”
Успокойх го че сега ги почваме и се заехме да заметнем и останалите въдици.
Щом свършихме тая работа, аз хванах спининга и тръгнах да прочесвам реката.
Пообиколих бая по течението и на едно място един крокодил подгони силиконката, но без сериозни намерения, искайки явно само да я изгони от свойте владения. Видя ми се доста по едра риба от тази която извадихме.
Междувременно заваля дъжд, а както ми се стори и снежинки прехвърчаха и се върнах обратно при колата. Решихме да сменим мястото и отидохме там дето видях голямата щука. Заметнахме плувките и хванахме по един спининг . Монтирахме „ Драшкович” и взехме да прочесваме. Само че след десет минути заваля доста силно и се прибрахме към колата. Установи се че едната тапа на Иво е заминала нанейде. Засечка... но... ядец. Щуката бе успяла някак си да отмъкне стръвта, която бе 25 сантиметрова бабушка!!!
Времето много се влоши
(термометъра се бе смъкнал до +1С’) и решихме да се прибираме
Затоплихме батериите на апарата и се оказа че имало още малко живец в тях та успяхме да щракнем щуката под мешавицата от дъжд и мокър сняг
и отпрашихме за София която ни посрещна с много сняг и обичайните задръствания.
В крайна сметка се получи един добър риболов като за началото на изненадващата зима. Дано следващата седмица да е още по благодатна към нас.
Пожелавам на всички успешен риболов през зимните месеци. Време е да почваме щуките.
НАСЛУКА.
МЕРАК , к'во да го правиш...
На зазоряване , след луда гонка с пернишки голф, който бехме заподозрели че бърза да фане нашата риба, се изсипваме на брега. Голфа бързо е забравен, той остана нейде по-пътя да ни диша праха. А може въобще да не е отивал за риба даже, просто караше по пернишки.
Посреща ни чудна гледка: вода която прилича на супа от риба, чудиш се кое е повече рибата или водата. Май рибата...
Скоро ни се изяснява причината за това рибно нашествие. Огромно ято корморани се вдига от дърветата и атакува водата. Стотици са. Забиват се на 100 метра пред нас и започва пиршество.
Рибите още по плътно се набиват в брега, от който кормораните се държат настрани, явно притеснени от нашето присъствие.
Задъхани от гледката вадим въдиците от багажника и се отправяме към провереното многократно в предишните дни от Иво място. Това е един от понтоните. Но... посреща ни гледката на множество разхвърляни във всички посоки въдици. Явно от предишната вечер, и още по явно да пазят место на собствениците си. След малко от един фургон , чувайки ни да говорим, рошав и по слипове се измъкна и един от тях и ни изгледа страшно.
Нямайки намерение да си разваляме очертаващия се добър риболов със спорове зарязваме понтона , настаняваме се на брега, току до колата и разпъваме. Въпреки скачащата навсякъде пред нас риба , която определяме като бабушка, решаваме да търсим само и единственно костур на рибе. Топваме рачилото (ей, какви сме бракониери) в супата от риба и вече имаме предостатъчно стръв за целия излет.
Ивака разпъва уйпа, а аз залагам на мач.
В началото риболова бе доста тегав, костурите поемаха плахо и само дъвчеха рибетата, захапвайки уверено само най-дребните от тях. Все пак Ивака бързо ми дръпна с няколко риби, явно многобройните тренировки си казваха думата. Лошото бе, че костурите бяха все в графа "дребни". Аз очаквах нещо такова , впредвид рязкото влошаване на времето (термометъра в колата показваше +4 гр.), но Ивака , свикнал с добрия риболов предните дни , бе почти бесен.
Малко по малко температурата се повиши, даже и слънце се опита да се покаже. Това активизира едрите костури и риболова потръгна.
Рибите бяха групирани вляво от нас , така че през повечето време се налагаше да замятам пред Иво
, но важното е че кълвеше!!!Ловеше се в добро темпо, с кратки прекъсвания , когато пасажа се измести встрани, но се въртяха пред нас , така че бързо ги намирахме отново и риболова пак тръгваше с пълна пара.
Около обед задуха гаден студен вятър и големите костури се покриха. Пак кълвеше , но предимно дребосъци , които само дърпаха рибето докато го умъртвят и после го зарязваха. Това доведе до увеличаване в процента на празните засечки, а и вече бяхме уловили доста риба и страхуваики се да не подобрим рекордите в костурския риболов на някои тролещи колеги
, с който те толкова се гордеят , решихме да приключваме. Изваждайки живарниците се видя , че сите дребни костури, на които се надявахме за стръв, и чиито майстор бях предимно аз
, са духнали през дупките на живарника. Е все пак аз тоя живарник за големи риби съм го взел!!! Здраве да е. Хванах се за рачилото и за три пускания извадих десетина костурчета, 4-5 бабушки и 2 слънчака. Предостатъчно за стръв. Е признавам си : в рачилото имаше и два едри костура , които отидоха в живарника
Направихме две снимки ( батериите на апарата издържаха дотолкова ) и се изнесохме.
Време беше за спирка втора : ЩУКИТЕ на Струма!
Следвайки съветите на нашия телефонен навигатор Емо Василев (отидоха му безплатните минути, ей) скоро се озовахме на брега на Струма, на вливането на Арката. Реката съвсем не бе това което очаквахме. Особенно за Ивака. Той, като дунавско чедо, реки дето ги премята с въдицата като се засили, ги брой за дерета и обявява „Тука риба нема”.
Все пак , нямайки къде да ходим вече, решихме да замятаме. А и вятъра доста се бе усилил, но тук ни покриваше дигата и се траеше.
След доста спорове относно избора на място, съчетани с бая обикаляне по брега най-после се установихме. Разтоварихме багажа и се заехме да монтираме такъмите за лов на щука. Набързо спретнах едната въдица и закачайки на куката костур, мръднах малко по нагоре, в бързата вода за да я заметна. Все пак мястото с което разполагахме като вир бе доста ограничено и повече от 2, максимум 3 въдици щяха само да си пречат.
Заметнах на около 3 метра от брега, но течението бе доста силно и отнасяше такъма, затова придърпах в краката си, за да видя каква е дълбочината и надявайки се течението да е по-слабо. Плувката цопна във водата и аз вперих поглед в рибето, гледайки колко дълбоко ще потъне. В следващия момент нещо се бялна, голяма риба се извъртя и аз само успях да протегна ръка напред за да отпусна аванс и да отворя бигела на макарата с другата ръка.
Сърцето ми се разтуптя, та аз още мерех дълбочината!!! Леко подвикнах към Ивака, който оправяше такъми над мен , на високото, да донесе кепчето. Той ми се изсмя, а един колега който ловеше срещу мен , на отсрещния бряг с директен телескоп, ме изгледа като да съм чалнат. Все пак аз застанах срещу него преди 20 секунди, така че го разбирам.
Повторих повикването си към Ивака и този път той взе кепчето и все още невярващ, започна да слиза към мен сглобявайки го. Изчаках го да се приближи и засякох. В началото рибата тръгна към мен , но скоро усети каква е работата и се втурна по течението. Опитах се да я спра и тя се изхвърли над водата. Сега вече Иво, а и колегата отсреща , ми повярваха. Рибата се опита да се навре под едни клони но успях да осуетя намеренията й и борбата бе спечелена. След още няколко напъна я укротих и Ивака я гребна. Човека отсреща ни погледна, каза „ Момчета , Вие вече може да си ходите”, прибра си такъма и си тръгна.
Наш Ивчо естественно пак не беше доволен.
„Добре, бе не можа ли да почакаш поне една цигара да изпуша, надявайки се , че ще хванем риба, а бързаш толкова. Една риба имаше у т’ва дере и ти я извади. За какво да висим сега”
Успокойх го че сега ги почваме и се заехме да заметнем и останалите въдици.
Щом свършихме тая работа, аз хванах спининга и тръгнах да прочесвам реката.
Пообиколих бая по течението и на едно място един крокодил подгони силиконката, но без сериозни намерения, искайки явно само да я изгони от свойте владения. Видя ми се доста по едра риба от тази която извадихме.
Междувременно заваля дъжд, а както ми се стори и снежинки прехвърчаха и се върнах обратно при колата. Решихме да сменим мястото и отидохме там дето видях голямата щука. Заметнахме плувките и хванахме по един спининг . Монтирахме „ Драшкович” и взехме да прочесваме. Само че след десет минути заваля доста силно и се прибрахме към колата. Установи се че едната тапа на Иво е заминала нанейде. Засечка... но... ядец. Щуката бе успяла някак си да отмъкне стръвта, която бе 25 сантиметрова бабушка!!!
Времето много се влоши
(термометъра се бе смъкнал до +1С’) и решихме да се прибираме
Затоплихме батериите на апарата и се оказа че имало още малко живец в тях та успяхме да щракнем щуката под мешавицата от дъжд и мокър сняг
и отпрашихме за София която ни посрещна с много сняг и обичайните задръствания.
В крайна сметка се получи един добър риболов като за началото на изненадващата зима. Дано следващата седмица да е още по благодатна към нас.
Пожелавам на всички успешен риболов през зимните месеци. Време е да почваме щуките.
НАСЛУКА.
:):)