Kъде..къде... пак на Негован
Публикувано на: Съб Ное 10, 2007 5:02 pm
От няколко дни ми се въртеше идея за едно разкарване до Негован в главата. Писна ми от капота по цяла България, та да си опитам мойте си места, те поне са близо. Нищо че чета тука едни обезсърчаващи теми за тамо, аз на капота съм свикнал!!!
Та будя се сутрината и поглеждам през прозореца. А навън... вали един хубав, едър сняг... та и понатрупал вече. А и май подухва...
Мушкам се пак в леглото и започвам да размишлявам "Да ода или да не ода... Времето си е е..ло мааамата... ама може и да кълве... ама ша е голям студ... да, ама некоя баба щука мое точно сега да ми се нахвърли..."
Точка на тая дилема тури жената, която като ме гледа как се въртя из леглото ми вика "Абе къде ще ходиш в това време, я си стой в къщи, тъкмо трябва да се боядисат вратите"
Е те тва вече не го издържах. Скочих , приготвих спининга и две щукарки и газ към Негован.
Стигам там към 10 часа и к'во да видя. Ми чи то времето у София като пролет в сравнение с т'ва де ме посреща. Дуе един вятър, снежинките удрят косо, чак боли... А и видимост никаква, на 20метра виждаш бяла стена. И хора няма... поне доколкото се вижда де.
Разпънах спининга и взех да маам, обаче вятъра бързо ме отказа от тая идея. Не можеш да вдигнеш глава да погледнеш на де мяташ, веднага ти завира облак сняг в лицето. Спрях се до едни тополи, стари, солидни дървета, като застанеш до некое що годе те затуля от виелицата. Метнах двете щукарки на два метра от брега и се помъчих пак да спининговам ... ама не става. Па и гледам некой ми оставил подаръци... Явно местните, поощрени от лошото време и мислеики си че некой требе да е луд да се мота във виелицата тука, наметали едни тапи, навързали ги за едни колчета и се прибрали у село на топло. Два пъти им прибирам тапите пролетта и не се научиха. Е като не се учат... пак ги прибрах. (И другия път пак, ако са там... доде се научат)
Заслоних се до дърветата и зачаках. След малко едната тапа мръдна, подскочи, после изведнъж се гмурна. Поизчаках я малко и засякох. Оп една килограмка. Първата ми есенно-зимна щука от Негован за годината. Цунках я да видя нема ли да се превърне в принцеса, но не би. Е дано другия път. Ае обратно у водата да разправя на другите къв убав рибар има на брега. Заметнах пак въдицата, но виелицата явно се ядоса на непукизма ми и започна да бръсне отвсякъде. Скоро немаше сухо място по мене. То ако спининговам се трае, ама така на едно място зад дървото... СТУДДДД.
Събрах си панаира (Много трудно стана това, имах чувство , че ще ми се счупят пръстите от студ, а и хич не слушат) и се изнесох.
Та това е два часа на брега и една килограмка. Сега си мисля че ако бях издържал още щеше да има, но здраве да е. Важното е че доказах на себе си че съм луд, а на тези който четат , че на Негован има риба. Само трябва постоянство!!!!
НАСЛУКА НА ВСИЧКИ
Та будя се сутрината и поглеждам през прозореца. А навън... вали един хубав, едър сняг... та и понатрупал вече. А и май подухва...
Мушкам се пак в леглото и започвам да размишлявам "Да ода или да не ода... Времето си е е..ло мааамата... ама може и да кълве... ама ша е голям студ... да, ама некоя баба щука мое точно сега да ми се нахвърли..."
Точка на тая дилема тури жената, която като ме гледа как се въртя из леглото ми вика "Абе къде ще ходиш в това време, я си стой в къщи, тъкмо трябва да се боядисат вратите"
Е те тва вече не го издържах. Скочих , приготвих спининга и две щукарки и газ към Негован.
Стигам там към 10 часа и к'во да видя. Ми чи то времето у София като пролет в сравнение с т'ва де ме посреща. Дуе един вятър, снежинките удрят косо, чак боли... А и видимост никаква, на 20метра виждаш бяла стена. И хора няма... поне доколкото се вижда де.
Разпънах спининга и взех да маам, обаче вятъра бързо ме отказа от тая идея. Не можеш да вдигнеш глава да погледнеш на де мяташ, веднага ти завира облак сняг в лицето. Спрях се до едни тополи, стари, солидни дървета, като застанеш до некое що годе те затуля от виелицата. Метнах двете щукарки на два метра от брега и се помъчих пак да спининговам ... ама не става. Па и гледам некой ми оставил подаръци... Явно местните, поощрени от лошото време и мислеики си че некой требе да е луд да се мота във виелицата тука, наметали едни тапи, навързали ги за едни колчета и се прибрали у село на топло. Два пъти им прибирам тапите пролетта и не се научиха. Е като не се учат... пак ги прибрах. (И другия път пак, ако са там... доде се научат)
Заслоних се до дърветата и зачаках. След малко едната тапа мръдна, подскочи, после изведнъж се гмурна. Поизчаках я малко и засякох. Оп една килограмка. Първата ми есенно-зимна щука от Негован за годината. Цунках я да видя нема ли да се превърне в принцеса, но не би. Е дано другия път. Ае обратно у водата да разправя на другите къв убав рибар има на брега. Заметнах пак въдицата, но виелицата явно се ядоса на непукизма ми и започна да бръсне отвсякъде. Скоро немаше сухо място по мене. То ако спининговам се трае, ама така на едно място зад дървото... СТУДДДД.
Събрах си панаира (Много трудно стана това, имах чувство , че ще ми се счупят пръстите от студ, а и хич не слушат
) и се изнесох.Та това е два часа на брега и една килограмка. Сега си мисля че ако бях издържал още щеше да има, но здраве да е. Важното е че доказах на себе си че съм луд, а на тези който четат , че на Негован има риба. Само трябва постоянство!!!!
НАСЛУКА НА ВСИЧКИ
,това е награда за студа дето си брал. 
Иначе браво за улова,въудошеви ме! 
