Къде... къде... за сефте на Богров
Публикувано на: Съб Ное 17, 2007 8:07 pm
Деня започва лошо. Алармата на телефона сякаш пробива дупки с бургия в мозъка ми. Едва протягам ръка да го изгася и се надигам. Зле ми е. То какво ли да ми е след като съм пил цела нощ...
Не боляла глава от хубава водка , а!!! да, да... както се казаваше в оная реклама... само дето там за пари си говорят, не за пиене.
С мъка се обличам в тъмното и приготвям багажериите, които снощи ме примързя да събера. Взимам кофичката с каракудки, забравени от миналата седмица на терасата (ей, жилаво племе т'ва каракудяка, нема една умрела за цела седмица, без да им сменям водата) и съм готов. Ивака както винаги е точен. Звъни ми точно в 6,30. Намъквам се в ботушите и се изнасям тихо. Полицайте, които точно се събират за работа пред РПУ-то, ме гледат подозрително, ама ги мързи и не ме спират. А друг път са ми проверявали калъфа за оръжие...
Състоянието на Ивака се оказва идентично с моето.... ПИЯНИЦИИИ!!!!!
Вземаме по кафе от близкото денонощно и започва голямото чудене къде да се завлечем. Оказва се , че Иво дори въдици не носи, само един спининг. А и главите болят. Това оказва решаващо значение за избора на място.Колебаем се между Белопопци или Богров.
Решаваме , че на Белопопци ще е голяма навалица за да спинингуваме и се спираме на непознатия за нас гьол Богров.
На мястото сме първи. То кой ли е луд да се замъкне още по тъмно за щука. Е докато обикаляме около гьола да си избираме място, една кола профучава покрай нас , явно забързани към некое дашно местенце. В крайна сметка избираме место срещу колегите, поне да ги гледаме какво вадят , че на риба не се надяваме... А те набързо измъкват 7-8 плувки и ги размятат наоколо.
Заметнахме и ние наличните ни две плувки и взехме да прочесваме около тях със спинингите. Ама то спининг и махмурлук са противопоказни и затова бързо се отказваме и присядаме на сладка приказка.
Малко по малко прииждат още коли , за да придобие гьола обичаиния си вид. Почти всяка просека е заета, хора обикалят наоколо и замятат навсякъде.
Колегите срещу нас се суетят, премятат, сменят местата на тапите ама нищо. Ние дори не си гледаме въдиците. Все пак по едно време се обръщам и гледам плувката я няма. А, ама т'ва било наща щука , бе!!!
Без да бързаме отиваме до въдицата и се опитваме да намерим с поглед плувката , която би трябвало да е на границата на шавара. Няма я! Взимам въдицата и изчаквам. След малко от шпулата започва да се изнизва влакно. Изчаквам още малко , но притеснен от посоката в която поема, а именно навътре в шавара, затварям скобата и засичам. За моя изненада отсреща нещо се опитва да ми оказва съпротива! Явно не е писалка!!! Понапънах я и тя се бялна отдолу. Поне кило е.
Придърпвам я към чистото и за моя радост тя се обръща и излиза от шавара, насочвайки се към откритата вода. Поумарям я малко и скоро глътна въздух и полегна настрани. Придърпвам я към брега и я извличам на сухото. в този момент скъса, но Ивака се метна върху нея и я затисна.
Вадим кантарчето и я теглим. Кило 250гр.
Е бива като за непознат , изтарашен софииски гьол. Колегите отсреща се амбицират и започват отново да премятат въдиците. Амбицираме се и ние и пак грабваме спинингарките. Аз бързо се отказвам, но Ивака е упорит, навлича гащеризона и зацепва из шаварите. Връща се след половин час изморен и капо.
Решаваме , че е време да се изнасяме и набързо събираме багажа. Правим още няколко снимки и се изнасяме.
Излизаики на ботевградско, на JPS-са се появява някакъв водоем отдясно на пътя посока София. Решаваме да видим що е то и се забиваме в пресечката. Скоро пред нас се показва приятно гьолче. На брега има 3 коли и 4 човека, а във водата около 50 тапи!!!!! Целия бряг е окупиран. Има тапа през 5-6 метра и така около целия гьол. На всичкото отгоре до него има некакъв бетонов възел ли какво ли и на брега се мъдри лодка. Лодка на локва , която е дълга 100 м.!!!
Може да се ползва само за едно нещо!!!! МРЕЖИ!!!
Отписваме гьола от бъдещите си планове и се изнасяме.
Спираме и на моста на р. Искър. Има доста коли, а едно семейство , което е точно под моста , тъкмо си тръгва и вадят от водата живарник от който изситват един уклей. Мятаме се отново в колата и се прибираме. Баш по обед сме си в София да лекуваме махмурлука и да кройм планове за нови походи.
Къде ли ще забием утре................,....
Не боляла глава от хубава водка , а!!! да, да... както се казаваше в оная реклама... само дето там за пари си говорят, не за пиене.
С мъка се обличам в тъмното и приготвям багажериите, които снощи ме примързя да събера. Взимам кофичката с каракудки, забравени от миналата седмица на терасата (ей, жилаво племе т'ва каракудяка, нема една умрела за цела седмица, без да им сменям водата) и съм готов. Ивака както винаги е точен. Звъни ми точно в 6,30. Намъквам се в ботушите и се изнасям тихо. Полицайте, които точно се събират за работа пред РПУ-то, ме гледат подозрително, ама ги мързи и не ме спират. А друг път са ми проверявали калъфа за оръжие...
Състоянието на Ивака се оказва идентично с моето.... ПИЯНИЦИИИ!!!!!
Вземаме по кафе от близкото денонощно и започва голямото чудене къде да се завлечем. Оказва се , че Иво дори въдици не носи, само един спининг. А и главите болят. Това оказва решаващо значение за избора на място.Колебаем се между Белопопци или Богров.
Решаваме , че на Белопопци ще е голяма навалица за да спинингуваме и се спираме на непознатия за нас гьол Богров.
На мястото сме първи. То кой ли е луд да се замъкне още по тъмно за щука. Е докато обикаляме около гьола да си избираме място, една кола профучава покрай нас , явно забързани към некое дашно местенце. В крайна сметка избираме место срещу колегите, поне да ги гледаме какво вадят , че на риба не се надяваме... А те набързо измъкват 7-8 плувки и ги размятат наоколо.
Заметнахме и ние наличните ни две плувки и взехме да прочесваме около тях със спинингите. Ама то спининг и махмурлук са противопоказни и затова бързо се отказваме и присядаме на сладка приказка.
Малко по малко прииждат още коли , за да придобие гьола обичаиния си вид. Почти всяка просека е заета, хора обикалят наоколо и замятат навсякъде.
Колегите срещу нас се суетят, премятат, сменят местата на тапите ама нищо. Ние дори не си гледаме въдиците. Все пак по едно време се обръщам и гледам плувката я няма. А, ама т'ва било наща щука , бе!!!
Без да бързаме отиваме до въдицата и се опитваме да намерим с поглед плувката , която би трябвало да е на границата на шавара. Няма я! Взимам въдицата и изчаквам. След малко от шпулата започва да се изнизва влакно. Изчаквам още малко , но притеснен от посоката в която поема, а именно навътре в шавара, затварям скобата и засичам. За моя изненада отсреща нещо се опитва да ми оказва съпротива! Явно не е писалка!!! Понапънах я и тя се бялна отдолу. Поне кило е.
Придърпвам я към чистото и за моя радост тя се обръща и излиза от шавара, насочвайки се към откритата вода. Поумарям я малко и скоро глътна въздух и полегна настрани. Придърпвам я към брега и я извличам на сухото. в този момент скъса, но Ивака се метна върху нея и я затисна.
Вадим кантарчето и я теглим. Кило 250гр.
Е бива като за непознат , изтарашен софииски гьол. Колегите отсреща се амбицират и започват отново да премятат въдиците. Амбицираме се и ние и пак грабваме спинингарките. Аз бързо се отказвам, но Ивака е упорит, навлича гащеризона и зацепва из шаварите. Връща се след половин час изморен и капо.
Решаваме , че е време да се изнасяме и набързо събираме багажа. Правим още няколко снимки и се изнасяме.
Излизаики на ботевградско, на JPS-са се появява някакъв водоем отдясно на пътя посока София. Решаваме да видим що е то и се забиваме в пресечката. Скоро пред нас се показва приятно гьолче. На брега има 3 коли и 4 човека, а във водата около 50 тапи!!!!! Целия бряг е окупиран. Има тапа през 5-6 метра и така около целия гьол. На всичкото отгоре до него има некакъв бетонов възел ли какво ли и на брега се мъдри лодка. Лодка на локва , която е дълга 100 м.!!!
Може да се ползва само за едно нещо!!!! МРЕЖИ!!!
Отписваме гьола от бъдещите си планове и се изнасяме.
Спираме и на моста на р. Искър. Има доста коли, а едно семейство , което е точно под моста , тъкмо си тръгва и вадят от водата живарник от който изситват един уклей. Мятаме се отново в колата и се прибираме. Баш по обед сме си в София да лекуваме махмурлука и да кройм планове за нови походи.
Къде ли ще забием утре................,....
Айде и утре на щука, ама и Ивака да хване тоя път, стига само ти аааа... 
Великан в спининга..... 
