Айде пак на Лобош
Публикувано на: Нед Ное 25, 2007 8:31 pm
Събота е хубав ден.
Първия от уйкенда!!!
Време е за риболов след напрегнатата седмица в офиса.
Особенно след като Ивака ходи за риба всеки ден и само ме ядосва по телефона. Това прави работата още по-трудна и деня още по тягостен, а часовника сякаш някой му е заковал стрелките на едно място. Познато, а???
Та събираме се в събота сутрин по тъмно с Ивака и Маковец, щурмуваме близкото денонощно за кафе и започва дежурното чудене на къде да поемем. Този път Ивака си носи въдици така че дилемата е голяма...
След половин час мотане в приказки надделява мнението на Ивака. А той както винаги е за ЛОБОШ. Тоя човек е влюбен в тоя гьол!!!
Още повече , че предишния ден пак е бил там и е наловил доволно уклей. Съгласяваме се с уговорката че като ни омръзне ще се пренесем на Струма за щука.
Тези надежди обаче са пресечени още в Перник, реката тече мътна и голяма, влачеики боклуци. Е здраве да е...
Спираме в Радомир да заредим със стръв. Магазина е пълен с рибари пазаруващи кубинки и дрожди за пъстърва. Мълвата е че и на трите платени гьола край града са пуснали пъстърва и народа бърза. Продавачката ни гледа странно докато купуваме "Сезони" за уклей.
Стигаме до язовира и ни посреща обичайната гледка. Народ, въдици, викове, кучета, музика от заведението...
Който е ходил , знае...
Рибата се е групирала между двата понтона и не мърда оттам. Разбираме това след едночасово напразно подхранване от другата страна на понтона и напразно взиране в замрелите плувки, докато на 4 метра от нас, от другата страна на понтона, колегите регулярно вадят уклей. Започваме да мислим за преместване на Арката, когато нервите на Ивака не издържаха и отиде да хвърля до мостчето на понтона, в плиткото, пред заведението. След малко отидох при него и точно тогава той измъкна уклей. Решихме да се сбутаме двамата до мостчето , на брега а Мариан да застане на ъгълчето на понтона и да замята към брега и да се опитаме със захранка да дръпнем рибата в плича. Има надежда да стане, поне сега сме от правилната страна.
Ивака забърква захранката с магии и започваме да вадим по някоя рибка, като постепенно захранката си казва думата и кълването се засилва.
Това естественно не остана незабелязано от тълпата и двама души, застават на мостчето , врязвайки се между Иво и Мариан и започват да замятат в петното, докато Мариан е принуден да замята встрани. Това естественно веднага се отрази на кълването му. "Колегите" замятат все по близо, няколко пъти линиите се пресичат, а ние замятаме все по встрани, към брега, където естествено не кълве. Накрая не издържахме и вдигнахме скандал на по нахалния и той се изнесе, но другия преспокойно продължи да замята.
Наложи се промяна в тактиката. Мариан дойде до мен и тримата рамо до рамо започнахме да мятаме до брега, хранейки регулярно. Ивака , доколкото можеше се опитваше да пречи с УИП-а на субекта замятащ върху линиите ни перпендикулярно. Захранвахме под върховете на въдиците , но това не пречеше на онзи да хвърля върху нас. Е , позната картинка от Лобош. Всяка зима е така.
Малко по малко живарниците се пълнеха и бяхме доволни. От време на време някой костур или едра бабушка успяваха да се преборят с уклейте и внасяха разнообразие в риболова.
Ловихме до към 3 следобед и захранката свърши. рибите веднага се дръпнаха навътре, но ние вече си бяхме взели своето и събрахме. Естественно местата ни бяха заети още докато събирахме, колегите прескачаха въдиците и багажа ни бързайки да заемат "дашното" място.
За времето от около 10 до към три, всеки от нас имаше по около 100 - 120 рибета. Повече от доволно, като се има предвид тълпата. Като пресметна се пада по риба на 2-3 минути.
Ето го Лобошкия майстор:
а ето ме и мен с общия улов:
ето още една:
Получи се приятен риболов, като изключим обстановката. Рибата се влияеше страшно много от захранката. Настърви ли се взимаше дори и на кука 12 , с три бели червея. Веднъж дори извадих две рибета на куката но едната се откачи във въздуха. Не е за вярване , но е истина!!!
Наслука на всички и отивайте на Лобош. Ако можете да се абстрахирате от тълпата , вероятноста да направите добър риболов е голяма. Особено при правилно изградена тактика!!!
Първия от уйкенда!!!
Време е за риболов след напрегнатата седмица в офиса.
Особенно след като Ивака ходи за риба всеки ден и само ме ядосва по телефона. Това прави работата още по-трудна и деня още по тягостен, а часовника сякаш някой му е заковал стрелките на едно място. Познато, а???
Та събираме се в събота сутрин по тъмно с Ивака и Маковец, щурмуваме близкото денонощно за кафе и започва дежурното чудене на къде да поемем. Този път Ивака си носи въдици така че дилемата е голяма...
След половин час мотане в приказки надделява мнението на Ивака. А той както винаги е за ЛОБОШ. Тоя човек е влюбен в тоя гьол!!!
Още повече , че предишния ден пак е бил там и е наловил доволно уклей. Съгласяваме се с уговорката че като ни омръзне ще се пренесем на Струма за щука.
Тези надежди обаче са пресечени още в Перник, реката тече мътна и голяма, влачеики боклуци. Е здраве да е...
Спираме в Радомир да заредим със стръв. Магазина е пълен с рибари пазаруващи кубинки и дрожди за пъстърва. Мълвата е че и на трите платени гьола край града са пуснали пъстърва и народа бърза. Продавачката ни гледа странно докато купуваме "Сезони" за уклей.
Стигаме до язовира и ни посреща обичайната гледка. Народ, въдици, викове, кучета, музика от заведението...
Който е ходил , знае...
Рибата се е групирала между двата понтона и не мърда оттам. Разбираме това след едночасово напразно подхранване от другата страна на понтона и напразно взиране в замрелите плувки, докато на 4 метра от нас, от другата страна на понтона, колегите регулярно вадят уклей. Започваме да мислим за преместване на Арката, когато нервите на Ивака не издържаха и отиде да хвърля до мостчето на понтона, в плиткото, пред заведението. След малко отидох при него и точно тогава той измъкна уклей. Решихме да се сбутаме двамата до мостчето , на брега а Мариан да застане на ъгълчето на понтона и да замята към брега и да се опитаме със захранка да дръпнем рибата в плича. Има надежда да стане, поне сега сме от правилната страна.
Ивака забърква захранката с магии и започваме да вадим по някоя рибка, като постепенно захранката си казва думата и кълването се засилва.
Това естественно не остана незабелязано от тълпата и двама души, застават на мостчето , врязвайки се между Иво и Мариан и започват да замятат в петното, докато Мариан е принуден да замята встрани. Това естественно веднага се отрази на кълването му. "Колегите" замятат все по близо, няколко пъти линиите се пресичат, а ние замятаме все по встрани, към брега, където естествено не кълве. Накрая не издържахме и вдигнахме скандал на по нахалния и той се изнесе, но другия преспокойно продължи да замята.
Наложи се промяна в тактиката. Мариан дойде до мен и тримата рамо до рамо започнахме да мятаме до брега, хранейки регулярно. Ивака , доколкото можеше се опитваше да пречи с УИП-а на субекта замятащ върху линиите ни перпендикулярно. Захранвахме под върховете на въдиците , но това не пречеше на онзи да хвърля върху нас. Е , позната картинка от Лобош. Всяка зима е така.
Малко по малко живарниците се пълнеха и бяхме доволни. От време на време някой костур или едра бабушка успяваха да се преборят с уклейте и внасяха разнообразие в риболова.
Ловихме до към 3 следобед и захранката свърши. рибите веднага се дръпнаха навътре, но ние вече си бяхме взели своето и събрахме. Естественно местата ни бяха заети още докато събирахме, колегите прескачаха въдиците и багажа ни бързайки да заемат "дашното" място.
За времето от около 10 до към три, всеки от нас имаше по около 100 - 120 рибета. Повече от доволно, като се има предвид тълпата. Като пресметна се пада по риба на 2-3 минути.
Ето го Лобошкия майстор:
а ето ме и мен с общия улов:
ето още една:
Получи се приятен риболов, като изключим обстановката. Рибата се влияеше страшно много от захранката. Настърви ли се взимаше дори и на кука 12 , с три бели червея. Веднъж дори извадих две рибета на куката но едната се откачи във въздуха. Не е за вярване , но е истина!!!
Наслука на всички и отивайте на Лобош. Ако можете да се абстрахирате от тълпата , вероятноста да направите добър риболов е голяма. Особено при правилно изградена тактика!!!
Юнациии!!!
искам да съм като вас като порасна 
НЯма значение отивам 