Айде пак у Гръцко
Публикувано на: Сря Мар 05, 2008 8:42 pm
Е тоя път издържахме три седмици от последното ходене на Киркини и сърцата ни влечаха отново надолу, към византииските ширини.
Набързо бе сформирана стабилна група в състав : Ивака, Емо Василев, БКД, моя милост и скритата лимонка Емо от Трявна, решил да избяга от необятния север на България.
За цел на пътуването бе избрана станалата широкоизвестна в последно време река Ангитис или Ангиста ( незнам как се произнася точно )
Тръгването в малките часове на деня бе съпроводено с много шеги и закани към гръцките риби, някак си неусетно минахме през Перник, откъдето взехме Емо Василев и стигнахме до границата. Там естествено имаше проблеми само от българската страна, където отваряхме багажниците, докато гърка само погледна личните карти и ни помаха да минаваме.
Гърция ни посрещна с рязка смяна на температурите и цъфнали дръвчета
Пристигнахме на реката, но уви тя не се оказа мечтания рибарски рай. Следите от нашего брата българския рибар личаха навсякъде. По брега бяха разхвърляни бутилки, пакети от захранка, опаковки от вафли, кутии от цигари, одеяла, дрехи и всевъзможни боклуци с надписи на български. Като добавим и намиращото се наблизо сметище на близкото село идилията става пълна
Все пак в реката се забелязваше присъствие на риба и това ни накара да побързаме да разпънем въдиците. Колегите се хванаха за директните, а аз подмамен от плясъците на гонещите разспери оборудвах спининга и поех в мъглата.
Мятах на по перспективните места , но хищниците явно нямаха за цел да се занимават с моите примамки и затова се насочих към другите от групата. Те , след захранване, бяха успели да съберат рибата и вече започваха да се вадят епизодични риби
Извадих мача ио се настаних до тях. Течението обаче се оказа доста силно и плувката ми се носеше скоростно по водата, затова пуснах по голяма дълбочина за да легна с цялото утежнение на дъното и така влачейки да забавя изтичането.
Настаних се под Ивака , който ползваше 9 грамова близалка и успяваше да задържи линията в течението. Скоро ми се наложи да му асистирам с кепа
за да извади ето този красавец
аз от своя страна изтичах надолу по течението и скоро също започнах да лъжа риби. Кълвяха едри морунажи, кефали , а и един разспер не издържа на белите червеи. Кефа да се дадят едри риби в силното течение е голям.
За съжаление по обед духна вятър и това повлия отрицателно на кълването , рибите се разредиха, а и мъката да замяташ в силния вятър бе голяма. Помъчихме се още известно време и единодушно решихме че така няма да стане и трябва да се търси ново място. Скоро открихме едно по заветно и се пренесохме с цялия багаж.
оказа се че то не е толкова дашно като първото , но нямаше какво да правим и разпънахме цирка
половихме още малко и извадихме няколко риби, сред които и една голяма каракуда на фидер.
После се отдадохме на друг вид удоволствия...
Следващия ден протече почти идентично с изключение на големите риби , които се бяха покрили и пасуваха. Все пак , в един дълбок бързей успях да закача голяма риба, която в продължение на 5 минути отказваше да мръдне от мястото си и само клатеше глава, а когато ми писна и я напънах яко се стрелна надолу по течението, взимаики за секунди 30 метра аванс , след което за съжаление се откачи
По обед вятъра пак се усили и решихме да спретнем една разузнавателна обиколка. Речено-сторено. Оставихме багажа на Бобката, който бе решил да ги мъчи до последно , а останалите четирима се натоварихме в небезизвестната "Червена калинка" на Ивака и поехме към... Бяло море!!! Ето го и него
По пътя спирахме навсякъде дето видим вода и на всички такива места имаше коли с Благоевградска регистрация. Колегите от Югозападна България много яко са налазили по всички гръцки водоеми, а и по Бяло море. Дано това не ни донесе рестриктивни мерки от страна на гръцките власти. Имаше даже и микробус с мангали , които обикаляха по сметищата и събираха желязо. Луда работа - Международен бизнес по цигански.
За последния ден ни остана да направим снимки с рибата:
Получи се добър риболов, въпреки условията начесохме крастата...
но... на накой от Нас ни бе малко и решихме навръщане да спрем на Керкини и да пробваме и тамошната риба.
За няколко часа разказахме играта на местните , които ловяха на директни с щукарски тапи, куки четворки и некакво тесто за стръв. Резултата на най добрия от тях бе 4 уклея, докато ние без да се напъваме напълнихме два живарника с риба, предимно уклей. Резултата можеше да е много по добър ако не се опитвахме да ловим каракуда през по голямата част от времето, а уклейте ни пречеха , а и ивака не бе решил да почива и захвърли въдицата:
Ето резултата:
На връщане висяхме близо час на българската граница, докато през гръцката отново минахме само с махване.
Е това е накратко.
Нека колегите също пуснат някоя снимка та да стане по пълно. Бобка ти си
НАСЛУКА
Набързо бе сформирана стабилна група в състав : Ивака, Емо Василев, БКД, моя милост и скритата лимонка Емо от Трявна, решил да избяга от необятния север на България.
За цел на пътуването бе избрана станалата широкоизвестна в последно време река Ангитис или Ангиста ( незнам как се произнася точно )
Тръгването в малките часове на деня бе съпроводено с много шеги и закани към гръцките риби, някак си неусетно минахме през Перник, откъдето взехме Емо Василев и стигнахме до границата. Там естествено имаше проблеми само от българската страна, където отваряхме багажниците, докато гърка само погледна личните карти и ни помаха да минаваме.
Гърция ни посрещна с рязка смяна на температурите и цъфнали дръвчета
Пристигнахме на реката, но уви тя не се оказа мечтания рибарски рай. Следите от нашего брата българския рибар личаха навсякъде. По брега бяха разхвърляни бутилки, пакети от захранка, опаковки от вафли, кутии от цигари, одеяла, дрехи и всевъзможни боклуци с надписи на български. Като добавим и намиращото се наблизо сметище на близкото село идилията става пълна
Все пак в реката се забелязваше присъствие на риба и това ни накара да побързаме да разпънем въдиците. Колегите се хванаха за директните, а аз подмамен от плясъците на гонещите разспери оборудвах спининга и поех в мъглата.
Мятах на по перспективните места , но хищниците явно нямаха за цел да се занимават с моите примамки и затова се насочих към другите от групата. Те , след захранване, бяха успели да съберат рибата и вече започваха да се вадят епизодични риби
Извадих мача ио се настаних до тях. Течението обаче се оказа доста силно и плувката ми се носеше скоростно по водата, затова пуснах по голяма дълбочина за да легна с цялото утежнение на дъното и така влачейки да забавя изтичането.
Настаних се под Ивака , който ползваше 9 грамова близалка и успяваше да задържи линията в течението. Скоро ми се наложи да му асистирам с кепа
за да извади ето този красавец
аз от своя страна изтичах надолу по течението и скоро също започнах да лъжа риби. Кълвяха едри морунажи, кефали , а и един разспер не издържа на белите червеи. Кефа да се дадят едри риби в силното течение е голям.
За съжаление по обед духна вятър и това повлия отрицателно на кълването , рибите се разредиха, а и мъката да замяташ в силния вятър бе голяма. Помъчихме се още известно време и единодушно решихме че така няма да стане и трябва да се търси ново място. Скоро открихме едно по заветно и се пренесохме с цялия багаж.
оказа се че то не е толкова дашно като първото , но нямаше какво да правим и разпънахме цирка
половихме още малко и извадихме няколко риби, сред които и една голяма каракуда на фидер.
После се отдадохме на друг вид удоволствия...
Следващия ден протече почти идентично с изключение на големите риби , които се бяха покрили и пасуваха. Все пак , в един дълбок бързей успях да закача голяма риба, която в продължение на 5 минути отказваше да мръдне от мястото си и само клатеше глава, а когато ми писна и я напънах яко се стрелна надолу по течението, взимаики за секунди 30 метра аванс , след което за съжаление се откачи
По обед вятъра пак се усили и решихме да спретнем една разузнавателна обиколка. Речено-сторено. Оставихме багажа на Бобката, който бе решил да ги мъчи до последно , а останалите четирима се натоварихме в небезизвестната "Червена калинка" на Ивака и поехме към... Бяло море!!! Ето го и него
По пътя спирахме навсякъде дето видим вода и на всички такива места имаше коли с Благоевградска регистрация. Колегите от Югозападна България много яко са налазили по всички гръцки водоеми, а и по Бяло море. Дано това не ни донесе рестриктивни мерки от страна на гръцките власти. Имаше даже и микробус с мангали , които обикаляха по сметищата и събираха желязо. Луда работа - Международен бизнес по цигански.
За последния ден ни остана да направим снимки с рибата:
Получи се добър риболов, въпреки условията начесохме крастата...
но... на накой от Нас ни бе малко и решихме навръщане да спрем на Керкини и да пробваме и тамошната риба.
За няколко часа разказахме играта на местните , които ловяха на директни с щукарски тапи, куки четворки и некакво тесто за стръв. Резултата на най добрия от тях бе 4 уклея, докато ние без да се напъваме напълнихме два живарника с риба, предимно уклей. Резултата можеше да е много по добър ако не се опитвахме да ловим каракуда през по голямата част от времето, а уклейте ни пречеха , а и ивака не бе решил да почива и захвърли въдицата:
Ето резултата:
На връщане висяхме близо час на българската граница, докато през гръцката отново минахме само с махване.
Е това е накратко.
Нека колегите също пуснат някоя снимка та да стане по пълно. Бобка ти си
НАСЛУКА
