naRiba.com

С този пост ще ви запозная с обобщения и разработки направени от A. Kasumyan и K. Doving за вкусовите предпочитания на рибите. Използван е статистически издържан научен подход от посочените учени-изследователи.

Два са основните начини за изследване на вкусовите предпочитания на рибите – анализ на състава на естествената храна на рибите и анализ на химическия състав на вкусовите стимуланти, извлечени от естествената храна на рибите.

Основните изводи, които могат да се направят от разработките на A. Kasumyan и K. Doving са:
- Вкусовите предпочитания на рибите се различават силно според рода риби, дори и в едно семейство (например в семейство шаранови риби, вкусовите предпочитания на шарана и каракудата силно се различават).
- Рибите умеят да различават повече различни вкусове и не толкова добре различават различните аромати, съответно ароматите имат по-общо/не-родово специфично въздействие върху предпочитанията.
- Реакциите на обонятелната и вкусовата системи на рибите са различни към един и същ стимулант, което в определени ситуации може да означава например, че даден аромат на определен стимулант може да е предпочитан от разглеждания род риба, но вкусът може да е отблъскващ, което ще доведе до избягване на хранене от рибата.
- Водеща е вкусовата система, което в определени ситуации може да означава например, че даден вкус е предпочитан и въпреки непредпочитан аромат, рибата избира да се храни.
- Вкусовите предпочитания са генетично определени по родове риби и са водещи пред външните фактори на средата (например наличие на определена естествена, преобладаваща храна).
- Определени класове субстанции (определени аминокиселини и нуклеотиди) са обща, широка основа стимуланти за хранене при рибите
- Използването на миксове от стимуланти (определени аминокиселини и нуклеотиди) може да доведе до удвояване на обема храна, който се поема от рибите при хранене

Предпочитанията по класически определения за вкусове за популярни видове риба изглежда така (скала от -100 до 100, където отрицателните стойности са избягване, положителните привличане, а стойностите около нулата са показателни за безразличие):

Каракуда

Кисел вкус: -61.2
Солен вкус: 0.5
Горчив вкус: 6.1
Сладък вкус: 0

Бабушка

Кисел вкус: -100
Солен вкус: 32.7
Горчив вкус: 21.8
Сладък вкус: 32.7

Шаран

Кисел вкус: 53.9
Солен вкус: 22.4
Горчив вкус: 30.4
Сладък вкус: -13.8

Пример за извод, който може да се направи от данните по-горе е, че лесно можем да селектираме например само шаран, като прогоним досадните бабушки и каракуда, подхождайки със захранка с кисел вкус (например с вкус на цитросови плодове). Друг извод, който можем да направим е че, за да селектираме успешно каракуда, може да използваме захранка с горчив вкус (неутрална база с добавка на кафе или какао например). А за ефективното привличане на бабушки можем да използваме захранка, където имаме добре изразен сладко-солен вкус.

А сега идва време да навлезем в по-голям детайл и да отговорим на въпроса за предпочитанията към състава на ефективните захранки (какви аминокиселини да съдържат) и кои са достъпните източници на тези аминокиселини за приготвяне на захранка.

Опции за съставки на захранка за Каракуда (с най-високи стойности на предпочитания за съответния род риби)

Proline (трупно брашно, рибно брашно, яйца на прах, мляко на прах): 0.6
Glutamic acid (кафяв ориз, бобови култури, зърнени култури, соеви ферменти): 0.6
Isoleucine (бадеми, кашу, леща, нахут, соя, ръж): 0.6
Leucine (суроватъчен протеин на прах): 0.6

Опции за съставки на захранка за Бабушка (с най-високи стойности на предпочитания за съответния род риби)

Serine (трупно брашно, фъстъци, мляко на прах, соя, пшеничен глутен): 46.3
Arginine (трупно брашно, рибно брашно, мляко на прах, бобови култури, зърнени култури, соя, тиквени семки): 44.5
Threonine (мляко на прах, банани на прах, моркови на прах, яйца на прах): 41.7
Alanine (рибно брашно, трупно брашно, яйца на прах, мляко на прах): 39.4

Опции за съставки на захранка за Шаран (с най-високи стойности на предпочитания за съответния род риби)

Cysteine (суха закваска за кисело мляко, яйчен жълтък на прах, червени чушки на прах, чесън на прах, лук на прах, овес, пшеничен зародиш): 74.1
Proline (трупно брашно, рибно брашно, яйца на прах, мляко на прах): 55.7
Glutamic acid (кафяв ориз, бобови култури, зърнени култури, соеви ферменти): 42.3
Aspartic acid (трупно брашно, пшеничен зародиш, мляко на прах, овес): 40.7

Силно влияние в храненето на рибите и вкусови предпочитания по анимокисилини има температура на водата. По-долу ще намерите информация как предпочитанията се промянят при различна температура на водата - първата стойност е при 12.5 градуса, а втора стойност при 20 градуса:

Proline – 5 / 15 (извод: да се използва при по-висока температура на водата)
Glutamic acid – 18 / 7 (извод: да се използва при по-ниска температура на водата)
Isoleucine – 15 / 16 (извод: температурата на водата е без значение)
Leucine – 17 / 15 (извод: да се използва при по-ниска температура на водата)
Serine – 8 / 24 (извод: да се използва при по-висока температура на водата)
Arginine – 9 / 11 (извод: да се използва при по-висока температура на водата)
Threonine – 5 / 17 (извод: да се използва при по-висока температура на водата)
Alanine – 9 / 60 (извод: да се използва при по-висока температура на водата)
Cysteine – 15 / 60 (извод: да се използва при по-висока температура на водата)
Aspartic acid – 11 / 24 (извод: да се използва при по-висока температура на водата)

Бърз извод, който може да се направи за значението на температурата на водата и връзката със състава на използаната захранка че, че в зимни условия се избират съставки на захранка, който 1) са предпочитани от дадения род риби и 2) са предпочитани при по-ниски температури на водата. Пример за ефективна зимна захранка за бабушки може да бъде: Едро смлени брашно от кафяв ориз, брашно от ръж, грис, брашно от соя с добавка на сол, захар и какао.

Надявам се темата да бъде полезна най-вече на мераклиите, които имат желание да открият подходящата захранка, приготвена в домашни условия.

Поздравления и благодарности за старанието и добре поднесената информация.

Предстои да проверя доколко може с налични в магазините съставки да се направи добра домашна захранка. За целта днес понакупих достъпни съставки по вкусовите предпочитания на бабушките.

Спрях се на този микс, като избрах съставки и грамажи (според наличните опаковки), които директно да смеся:
- Пшеничен грис - 500 гр.
- Оризов грис - 500 гр.
- Овесени трици - 500 гр.
- Брашно от тиквени семки - 180 гр.
- Бананово нишесте - 120 гр.
- Сухо мляко - 100 гр.
- Какао - 125 гр.
- Захар - 90 гр.
- Сол - 30 гр. (тук търсеният баланс на сладкия и солен вкус го постигнах при съотношение 1:3 - трябва повечко захар, за да се балансира по-силния вкус на солта)
Полученият микс е 2 кг. и цената на един килограм излиза 6,30 лв. - точно в средата на цените на наличните купешки захранки, което е с 5/4/3/2 лв./кг. по-евтино от храните на SonuBaits, Daiwa, Trabucco, Colmic, Sensas и двойно по-скъпо спрямо цените на "Дядовата" и "Чичовата" (това са истински имена на захранки). Така или иначе цялото упражнение не е в никакъв случай в търсене на евтин вариант, а единствено и само в търсене на по-ефикасна захранка.

След смесването, сместа изглеждаше така:
Престои тези дни да я тествам на Паначарево, за което разбира се ще разкажа тук.

Ако храната проработи, ще продължа с усъвършенстването ѝ с добавянето на специализирани подобрители като мононатриев глутамат, бетаин и други.

Да, тестването на терен е важно. Нека да научим резултат от това.
Поздрави !

Така. Това научната работа на терен не е никак лесна. Не се стига лесно до научен пробив в откриване на мега работеща захранка.

Днес по обяд тествах описания микс и мога да споделя със сигурност, че не работи. За един час имах само едно кълване и съответно една хваната платичка.

Явно в някоя от съставките освен правилната аминокиселина има и други не правилни. Затова опростяваме микса - по-малко съставки, по-малко неща, които могат да се объркат.

Друг важен извод от днешната проба е нуждата от по-едър или по-голямо количество пшеничен грис и замяна на оризовия грис с пшеничен или царевичен, защото оризовия грис е много инертен.

Така втората версия на микса ще изглежда така:
- Пшеничен грис - 500 гр.
- Царевичен грис - 500 гр.
- Овесени трици - 500 гр.
- Сухо мляко - 200 гр.
- Какао - 250 гр.
- Захар - 200 гр.
- Сол - 30 гр.

За...и тая наука, много сложно става, а щом стане сложно все ще се повреди и нема да работи. Всичко се свежда до 1 има или няма риба и ако има и е на дередже да папа и прост хляб да размачкаш и намяташ във водата пак ще се събере и ще кълве. Ако няма риба и със злато захранка да замеша резултата ще е познатия....

Тия дни размишлявах, че аромата на пшеницата, царевицата и овеса не е кой знае колко силен и че сигурно ще е по-добре да се ползват вместо тях леко запечени и смлени фъстъци и слънчоглед. Речено, сторено. Взех половинка сурови фъстъци и половинка слънчоглед. След това ги запекох леко на фурна. Накрая ги минах през блендера. Добавих сол, захар и какао за баланс на соления, сладкия и горчивия вкус. Микса стана доста ароматен с преобладаващ мирис на печен слънчоглед. Също сместа си стана очаквано мазна, предвид съставките.
Предстои тест на вода.

Днешния тест на Пънча мина добре. Събраха се риби.
Изводи:
1. Този микс е доста мазен - трябва да се смеси с други съставки - например пшеничен/царевичен/овесен грис
2. Трябва да се внимава с количеството захар - освен да подслажда, захарта слепва съставките и микса става лепкав

Стана мн.интересно следя темата.аз пробвах ярма-микс от царевица и пшеница малко сурови фъстъци захар и какао.всичко на око има резултат мн.платички и някоя друга каракуда