naRiba.com

Братци какво става с вашите успехи? Нищо не писахте до сега, а поне да я отчетем годината. Все имате я нещо за разказване, я за показване! Драснете по някой ред да ми стоплите душата! Сега с тези корони има поне повече време за писане и споделяне! С вашите постове ще си почеша и аз голямата си краста. От години не съм зареждал харпуните си. Само се ги гледам, е по един път си навличам неопрена за да поплувам напролет в яз. Сопот до дето не се е появил планктона, но нищо не съм видял от две-три години за да ви пиша. Хайде острете перата и почвайте отчет на сезона!

Здравей, Диканаров!

Признавам последно време, рядко влизам тук. Този форум ме запозна с много приятели и съм научил много неща. Тази година гмурках от Шабла до Шкорпиловци. Искаше ми се да сляза до южните ширини Ахтопол и Синеморец. Не съм гмуркал там. Този сезон беше различен. Морето много се промени. Срещнах за първи път монахини на Север. До сега не бях виждел в нашето море. Спарита има почти при всеки излет. Няколко пъти видях и морски хиени. В началото на сезона миграцията закъсня или все не намирахме време в подходящото време. Много по-млако плетерина видях и по време на миграцията. Кефали си имаше. След сезона на разгонването се покриха в дълбокото. Платерината не се завъртя този сезон в плиткото и нещо ми се струва, че намалява. Имаше слука, но срещите бяха редки. Нямах имного продължителни гмуркания. Дребните и мирни риби също не са така много. Враните са повечко тази година и често се срещахме. Лефери, този серон не можах отстрелям, само няколко чернокопа. За първи път имахме и среща с глутница морските вълци. Мидите този сезон на север са още по-малко. Рапана е дребен, но пак си го събираме. Доволен съм от сезона и с нетърпение чакам следващия. Разказа за сезона е само един. По на там ще го кача. Ще прегледам снимките и от тях да има за сезона.

Поздрави!

Благодаря Бояне! Много хубава врана си отстрелял! Как стана?

Това беше последното ми влизане този сезон. Преди около месец. Намерих малко време след работа. Имаше да свърша и една задача по спасяване на оборудването на колега, но морето не пожела да го върне. Имах още около час. Та проверих близките камъни. На второто гмуркане видях платеринка и я взех. после потърсих и други. Намерих още една. При едно пикиране забелязах врани на няколко метра под мен. Спрях и се върнах, че щях да се озова точно сред тях. Върнах се назад раздишах. Гмурнах и близо до къмъните се придвижих до мястото на което ги бях видял. После пропуснах. След това на края на рифа една голяма дойде от средна дълбочина. почнах да ги търся. Няколко пъти ги видях, но без шанс за стрелба. Почти на края на излета почти на свечеряване. Минаха като на парад пред мен около десетина риби. Бързаха, но нямах апнея да изчакам. помислих и за двоен. Стрелях. Видях че е точен. След истрела се завря в една дупка. Реших да натегна въжето и да не я оставям да се напъха. Както беше писал за мурените.. Така с натегнато въже раздишах и се гмурнах. Хванах стрелата и я издърпах. Доволен като за след работа се прибрах.

Бояне, като си спомня, че съм закривал сезона на 23.12 и съм го откривал на 06.01 ми се доплаква, ама такъв е животът, непредсказуем! Как мислиш, защо приятелите не пишат, не споделят, не пускат по някоя снимка. А какви харпунджии са знаем много добре и двамата. Е Булти си отиде, светла му памет на Митко, но другите? Имаше такива хубави теми, как да си направя дървен харпун, как да ремонтирам, , техники, наблюдения и прочие, а сега мълчание, глухо мълчание. И Златко си мълчи, а защо? Имаш ли някаква престава? Виждате ли се , макар и случайно? Говорите ли си? Аз съм в страни и недоумявам какво става! Ако имаш нещо да ми кажеш, драсни да ме светнеш. Поздрави и бъди ЗДРАВ!Весо

На цялото харпунджийско воинство, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Желая ви пълни кукани и НА РАВНИ!

Здравей, Диканаров!
Всеки ден е празник щом сме в морето. Миналата година за последно гмурках на 14.12.2019г.
Много често се връщам в сарите сезони и разни други теми. Така откривам и много неща, които колегите са споделили, но е трябвало да мине време да ги разбера. Не мога да кажа защо не пишат колегите. Всеки си има негова истина и си е прав. Не е само тук така и по другите места е подобно. Аз също много рядко споделям. Местата на които гмуркам обикновенно съм ги споделил. Не отказвам и на нови колеги да направим някое гмуркане заедно. Не мога да обяснявам кое как го правя, както Ники. Аз не разбирам от подводен риболов, че да го предавам на други и за това не искам да приемат всичко което казвам. Поглеждам оборудването и как се гмуркат. Ако видя нещо им казвам. Нови колеги не се включват в дискусии. Старите си знаят нещата. По някога не споделят за да не се съберат много хора на едно място. Те също са си прави. С години са откривали места и после на готово да ги предадат няма да е много добре. Споделя ли са и са написали много информация и знания. Не обичат много да се повтарят или го правят, когато видат че има нужда. При мен и повечето от мързел. Знам, че тук четат и хора които нямат възможност да са в морето и разказите им напомнях за прегръдката му. Споделям на други места. По бързо и удобно е, но само със снимка. Така се губи информацията за времето и състоянието на морето. Разказите ми помагат да си го припомням. Така след време тази информация се натрупва и се появяват знания. Знанията преминават в опит. Опитта в майстворство. Аз още натрупвам опит.

Морето много се променя. Нямам този опит на старите колеги. Под вода съм от дете, но наблюденията ми са от десетина години. Като дете помня как в Каварна татко вадеше миди от дървеният мост. Дори ми е казвал, че не си отваря очита под вода а сапо са спуска по траверсите и с ръце ги обира. Имаше и много миди в брега почти при всеки камък. Помня как когато направиха буните в Каварна вадехме миди. Влизал съм с маска и съм виждал как са по всеки тетрапод. Сега ги няма. От няколко години се опитвам да обирам рапаните на буната там където се гмуркам в Каварна. Когато дойде октомври и ноември рапаните се покачват до най-високите части на тетраподине и после те остават голи. До пролета новите мидички се захващат отново и около лятото има насежда, но после за две три седмици нещата се променят.
По буните във Варна е същата работа. Тази година няма нито една мидичка. Преди години гмуркахме с Иво на Галата. Имаше много миди по рифа. Няколко сезона мястото ни харесваше докато през 2017г. при един излет целият риф беше покрит с рапани. След две седмици рапаните ги нямаше и мидине също. От тогава пак правим по някое гмуркане в района но рибата не е тази което беше преди. Виждал съм как пасаж платерина са търкат в камъните с миди от движенията на телата им малки червечета се отделят от своите скривалища и стават храна на рибите. Та там където има миди има и риби. Поне моите наблюдения са такива.
Много хора се научиха да ядат рапани. Само ние можем да помогнем на морето, колкото повече хора се научат да ги консумират толкова по-голям шанс имат рибите. За траленето няма как да коменирам. Там работят толкова много хора и изхранват семействата си. Няма как да се спре а и не трябва да се забранява.Трябва да мине време, хората да се научат как да използват морето. Рапаните стават все по-малки и се обират все по в брега. Орането на морето не е както оранта на земята. В полето се прави веднъж на сезон в морето се минава през едно място няколко пъти. Странно е но мисля, че дори имаше и закон, които да забранява траленето в Черно море над 1000м.
На полето сега е модерно да се използва No- till технология при която не се извършват толкова обработки на почвата. Това е подходящо при едни видове почви, но при други не е. Също е и в морето. На места има много наноси по дъното. Сладкото ни Черно море е най-благоприятно в света за развитие на фито и зооплактон. Това води и до голямата степан на такъв, които след своят живот пада на дъното. Минават години и той се отлага по дъното. Започват и процеси на гниене и разлагане. и оформяне на дъното. Там където са създани благоприятни условия се захващат и миди. Те образуват големи колонии и полета. Чел съм за подобно поле във Варненският залив през миналият век. Сега не знам дали го има.
Щом няма храна рапънът ще продължи да намалява като големина. Ще започне да се работи по-дълго време за достигане на рентабилност от дейността. Част от корабчетата ще се пренасочат в други морски дейности. Производство на риби като аква култури, Производство на черупчести мекотели. Та защо не и производство на култивирани рапани. Не съм срещал в литературата пък и не съм търсил много, калко кг. миди са нужни за 1кг рапани. Килограм миди е около 3,5лв а килограм рапани около 1лв. Та тук сметката излиза, че е по-добре да се отглеждат миди от колкото рапани. Колкото повече мидени полете се направят толкова повече рифове се съсданват. Рибата също се увеличава многократно. Наличието на много мидени полета ще допринесе и за по бързото възпроизводство на дивата мида поради наличие на повече хайвер. Сега сме още в началото на резвитието на аква културите. Сигурен съм, че ще дойде време, когато фермите ща станат много. Просто това е пътя за изхранване на населението на земята.

Много писах пък нищо не казах. Поканвам новите колеги а и не само тях да споделят и коментират. Така от множеството мнения могат всеки може да извлече полза.

Моите наблюдения са от преди 10 на години до сега .Преди знаех места ,където набързо може да си наскубя миди с размера от мидарника без да бродя много .Това го правех когато нямама и кьораво попче да се загледаш .И сега ги бера ама от рибната борса .Последните 4г постепенно намаля и изчезна.На моите камъни има рапани с рзмера на градински охлюв гризат бебета миди с размера на бобено зърно.И на север и на юг където ходя по рядко вече не я срещам.Сранно защото когато имаше ги гледах десетки пъти и все ме домързяваше да мъкна тежка торба по стръмнината .Тази дилема отпадна но остана неприятното чувство ,че вече няма диво и чисто място където да си набера Чернa мида.

Момци, а знаете ли , че в яз.Сопот са се завъдили от десетина години миди едно към едно с черната мида, но поради ежегодното спадане на нивото с по 6-8 и повече метри и оголване на дъното мидичките стават с размер до 5-6 м.м. и са на чепки по камъните по дъното. Те са и причината за чести скъсвания/срязвания на влакната на въдиците на тежко или на джиг. По стената при много ниско ниво съм виждал и мидички с размер 2-3 см. Това го нямаше преди години в язовира. Тези миди не пълзят в калта, като сладководната мида, а са прилепени към камъните и бетонните части на потопени мостове и са на кичури с форма и цвят на черната морска мида. Има и водни охлюви, но те не ядат мидите, като рапанът и не стават по- голями от 5 см. Нямам представа тези миди сродни ли са с морските или не! От къде се появиха? Веднъж с лодката като приближавах стената видях нещо, което много ми приличаше на голямо шише изправено до водата, като дамаджана с дълго гърло. Като наближих на около 60-70 метра, това шише полеття на 1 метър над водата. Оказа се пеликан, който е бил нагазил във водата и изправен клюнат му е бил по шията, та не се виждаше отделно, а главата оформяше гърлото на дамаджаната. Такъв дзвер никой не бе виждал по язовира, а и после не е регистриран, но може той, такива като него, патици или корморани да са пренесли миден хайвер. Чудно ще ми е, ако соленоводна мида да се завъди в язовир. Дали е еволюция или миграция на сладководни миди подобни на черноморските не знам. Но съществуването им е факт днес в яз.Сопот. Дали някой има инфо по въпроса и може да го осветли? Ще ми е много любопитно!

Подобни дребни миди има на Дуранкулашкото езеро. Вярно, че като дете не си спомням дали се срещаха често. Различна е от морската, малко по-ръбата е и ядката и е червена. Следващия път можеш да провериш каква е ядката.

express.servise написа:Моите наблюдения са от преди 10 на години до сега .Преди знаех места ,където набързо може да си наскубя миди с размера от мидарника без да бродя много .Това го правех когато нямама и кьораво попче да се загледаш .И сега ги бера ама от рибната борса .Последните 4г постепенно намаля и изчезна.На моите камъни има рапани с рзмера на градински охлюв гризат бебета миди с размера на бобено зърно.И на север и на юг където ходя по рядко вече не я срещам.Сранно защото когато имаше ги гледах десетки пъти и все ме домързяваше да мъкна тежка торба по стръмнината .Тази дилема отпадна но остана неприятното чувство ,че вече няма диво и чисто място където да си набера Чернa мида.

Последно имаше на Болата на големите камъни.

Двойка лавраци като гарнитура.

Беше средата на есен 2020г. От много време се каним с Иво да направим едно ходене семейно до южните ширини. По прогноза го даваха да вали за събота и неделя та отложихме пътуването, но уговорката за гмуркането остана. В петък си легнах рано и още по рано се събудих. Навън тъмница и много не ми се надигаше, но като знам, че Иво е много точен станах за утрината подготовка. Направих си упражненията и се подготвих, уж гледах да съм тих но не ми се отдаде. Бях готов половин час преди уговорката и реших да изляза да чакам на вън. Беше студено, взех кафе от автомата на близо. Отпих няколко топли глътки. Не го изпих цялото. Свърших си задачите. Иво дойде в точното време натоварихме нещата и потеглихме. По пътя си говорихме за риболовните излети на последък и това, че морето е много различно тази година. Много често се срещат врани както на север така и на юг. Срещнах монахини на север за първи път от както се гмуркам. Дали това, че миналата година в Гърция ги видях със стотици и как се прикриват, когато идва друг вид риба или просто не съм ги виждал. Почти на всяко гмуркане този сезон виждам спарови риби. Кефаловите нещо намаляха или поне аз рядко ги срещах. След около час пъркираме в началото на буната. Морето изглежда спокойно. В завета на буната са вързани лодки, няколко има и пред носа, Слънцето се опитва да се прокрадне през облаците. Обличаме неопрените Иво проверява да не сме забравили нещо. До нас спира кола. Познати на Иво колеги с въдици. Ще пробват за заргани. Бяхме погледнали на картата как изглежда носа за да се ориентираме, защото и двамата не бяхме гмуркали преди тук. Първото впечетление е че е мътно, но само метър два по на вътре си има голяма видимост. Течението е към носа и навръщане ще е по-трудно. Дълги секи под ъгъл влизат навътре в морето. На места височината на скалата почти излиза над водата, което затруднява плуването с буя, но още не съм му отпуснал дълго въже и това не ми е проблем. Харесвам си една дупка в секата и се прикривам. Малко съм открит от дясно, като предполагам, че рибите ще дойдат от север. Намам голяма апнея, малко пради да реша да изплувам от дясно виждам силуети на риби. Опитвам се да не мърдам и знам, че няма да чакам а ще стрелям по първата възможна. Почнаха да се приближават като леко се спуснаха до дъното. Една застана пред стрелата леко повеждане и изстрел. Приятно подръпване. Имах да плувам още и да имам компания, затова я последвах с цел да не се скъса. С нова корда съм и знам че дори и да не е много лошо ударена няма да имам проблем. Последва вземане на стрелата и събиране на монофила. Платеринката беше добра не голяма, но като знам че последно време не бях виждал пасажи а само единични риби се зарадвах. Не си правех труда да ги търся втори път. Продължих към боруна. Иво е някъде пред мен виждам му буя но него го няма. Малко преди да стрелям ми беше помахал. Дали е отишъл на вътре. Лодките изглеждат доста на близо. Изкачвам се на една скала да се огледам. Повечето се оглеждам на вътре и по едно време го виждам излязал на брега и маха двета ръце, но не като -,,ела тук“ а по-скоро – ,,тук съм“ Гмуркам няколко пъти, но още нещо ме гризе. Да не е взел някоя котка е да я обработва на брега. Отправих се към него да го проверя и когато наближих видях, че е по други задачи. Течението тук беши от север и то доста силно. Проверих скалите в брега. Пак ми се мернаха накакви платеринки. Легнах на дъното и ги почаках. Този път дойдоха от север но бяха много забързани. Дали бистрата вода ги кара да подминават с двеста или има нещо след тях не можах да дочакам. Стрелях по една и видях, че съм я уцелил в опашката. От доста време нямам подобен истрел но въпреки това успях да я направя другарка на другата.„
Иво дойде и се отправихме към лодките. Течението се усили и особено върху секите се усещаще доста. Видимоста е отлична вижда се дъното въпреки, че вече почти няма слънце. От запад се задават облаци. Пасаж ува се намира точно под мен. Закотвям буя и се гмуркам. Увата се пръска и след това на не много гъст пасаж почва да се изнизва. Аз съм малко под върха на секата и стрелата на харпуна е на самият връх. Пред мен е пясъчно поле. В един момент увата се пръсна и друг вид риби дойдоха от към гърбът ми. Огромни сафриди подплашиха увите. Чудих се дали да стрелям, но се надявах и леферче да мине. Не мина и изплувах. Въжето на буя беше доста опънато Течението е и на вътре. Дали да не оставя жилетката и да гмуркам по-лек. Не го направих по- тежък ще мога по-лесно да се задържам. Хванах се за буя и се опитах да съм с глава срещу течението. Раздишах и погледнах часовника. По принцип не го правя, но исках да проверя с и без жилетка каква ще е разликата. С жилетката минута и двайсет с резерв. Повече не ми трябва и продължих така. Опитах и малко по на вътре почти до лодките там намерих хубаво място, но апнеята намаля много. Явно съм тежък и течението е още по- силно. Може някъде на вътре където се срещат двете течения да е рибата, но няма да проверявам сега. Увата все така упорито се задържаше под буя чувствайки сигурност. Преди седмица видях заргани, които я гонеха, но днес не ги виждах. При едно от последните ми гмуркане в дълбокото нещо пак я подплаши. Вече почвам да разрпознавам кога съм аз или друг обект. Този път беше една котка. Подплаших я и аз. Видях как грациозно обърна и се върна в дълбокото а аз поех към плиткото. Доста усилия положих да плувам срещу течението. Точно пред боруна една малка платеринка въобще не се криеше. Някак и тя се стараеше да е близо до мен. Дали има нещо интересно на около. Платерината не изглеждаше ранена, но нещо беше с различна украса, като че ли нямаше люспи по част от тялото. Направих няколко гмуркания и тя все така не се отделяше от мен. Реших да я освобода от притесненията. Вярно е малка и от много време не ги стрелям . Не беше интересен изстрел. Когато я разгледах видях как по главата и част от гърба люспите като че ли ги няма. Дали е имала среща с зъбатко или е била болна не можах да разбера. Иво се завърна от дълбокото и решихме леко по леко да се изнасяме. От запад се задаваха облаци. Минах близо до брега а Иво по на вътре в една линия. Така ако подплаша нещо Иво ще го види. В пликото на няколко пъти видях спарита. Малки дребни с още жълтеникави перки. Тази година много често ги срещам почти нямам гмуркана при което да не се засечем. Доста са любопитни, но и са плашат лесно. Тръгват уж право към теб, после се обръщат и пак в обратна посока. После пак идват и се приближават малко по-близо и само чакат да мигнеш да се покрият. На излизане видяхме и колега да влиза. Той мина по- в дълбокото. Видях как Иво се спря и си поговориха. Мислехме да отидем да проверим как е на буната. Там в началото имаше един колега с въдица. Видях го от далеко, но прецених, че няма да му е проблем да хвърля. После чух, че морето било само за нас. Излязох и си поговорихме. Казах, че когато вадим чепарета и бомборди сме добри пък иначе плашим рибата. Разбрахме се, но вече не ми се гмуркаше. Иво и той дойде та решихме да излезем. Беше почнало да вали и дори да гърми. Двамата познати на Иво се прибраха. Нямало заргани общо взето десетина риби. Докато умуваме какво да правим заваля много силно. Иво както винаги беше с много ведро настроение. Някак ми напомни за Левски, когато са били с Ботев, но не му го казах тогава. Смееше се постоянно и пееше под дъжда а аз стоях под една макара. Както той се изрази ,,песента беше на Хиподил с текста искам бира с водка...нищо друго неща Под дъжда с бира в ръка и няколко часа гмуркане допреди това “
Та така изчакахме да премине дъжда и правехме планове за след това. По прогноза не го даваха да продължи много а след това дори щеше да е слънчево. Избрахме място пак на което не бяхме гмуркали преди това. На картата изглеждаше добре имаше си скали и в дълбочина. Малко преди да спре дойдоха двама колеги. Бяха с неопрените. Единия със сигурност е състезател. Виждал съм го по състезанията. Били на север от Бяла. Нямало много интересни неща та решили да сменят мястото. Потеглихме и ние към по-топли места. Намерихме пътя и паркирахме преди да влезем по черните друми, които вече бяха разкалени. Щяхме да вървим повече, но с това настроение на Иво пътя също беше песен. На мястото сме. В далечината видяхме делфини. Морето беше почти равно само в прибоя имаше малка вълна. Пожелаваме си наслука и потегляме. Облаците почти са се разпръснали и октомврийското слънце пронизва водата си играе по повърхността. Водата е малко по мътна, но това е само в брега. Иво вече е на вътре пък аз още се мотам по плиткото. Една забляна платерина и тя като мен си чопли по камъните. Видях я от далеко и притихнах. Когато се доближи изчаках леко да се вдигне да не стрелям по камъните. Закачих я на буя. В дълбочина е бистро. Виждаме рифа и се завираме по дупките да търсим врани. Да но сигурно и те са се заврели по дупките. На няколко пъти виждам много хубави попчета. С 90 ката съм и дори се замислям да опитам. Трябват ми две, три за рибена чорба. Раздишвам и се гмуркам. Пикирам и си намирам укритие. Малко пред мен има плоска скала. На нея е кацнало попче. Подавам леко върха на харпуна така, че стрелата да е успоредна на камъка и стрелям. Попчето вече е при платеринка. После намерих и друго и няколко пъти пропуснах. Общо взето стрелбите повечето пъти бяха в края на аптеята, която беше започнала да се завръща. Минах още малко по- навътре и закачих жилитката на буя. Пак реших да проверя колко е тази апнея. Часовникът е обикновен само с хронометър. Направих две три апней по над минута и нещо и спрях да засичам а само да се наслаждавам. От време на време се оглеждахме с Иво. Срещнахме се и обменихме видяното-невидяни врани. Продължихме с обследването на камъните. Малко след това дочух едно приятно подвиквате. Иво беше уцелил котка. Рядко ги стреляме, но има моменти когато така се подреждат нещата и това е било едно от решенията, довели ни до по-интересни риби. Решихме да излезем на брега. Рибата беше доста голяма. Плуването не беше леко, имаше обратно течение а и рибата сигурно е тежала. Иво я извлече на брега.Видяхме, че я е уцелил точно между очите. Опашният шип се развяваше във въздуха. Трябваше по най-бързият начин да я освободим и да не я мъчим. Предложих да я забия със стрела на моя харпун и така да не се мята. Не беше добра идея, уцелих я някъде по средата. После взехме един камък и затистахме опашката и така успяхме да и отрежем шипа и да я приспим. Следващото решение дали да я носим по брега или да вървим по вода. Иво предложи да я закачим на буя и той да я тегли пък аз отпред. Така пак навлязахме във водата тръгнахме да се връщаме. Плувам бавно и се оглеждам. Пред мен платерина стои като хеликоптер. Не се движи. Няколко пъти съм виждал подобно зависване, като хиликоптер поведение на платерини. Веднъж на Шабла легнал в една дупка над мен два пъти се появяваха подобни. Малко по в страни пак в подобна дупка открих една голама женска и множество мъжкари. Предполагам е било точно в момента изхварляне на хайвера. Около половин час стояха в тази дупка и не се преместиха. От време на време някои мъжкар излизаше и зависваше. Аз си стрелях по заргани и май за първи път уцелих. Преди година в Гърция пак подобно поведение, само не беше самотна риба а пасаж от десетина. Точно преди едно борунче. Докато си помислих, че трябва да се гмурна и така да премина боруна пред мен мина лаврак. Още две такива срещи имахме в Гърция и при двете имаше лавраци. Скоро ми се случи и тук в Черно море подобна картина. Плувам близо до рифа видимост много добра насреща няколко платеринки са се спрели. Иво е на няколко метра точно зад мен и е с буя. На буя има котка. Докато си помисля да се обърна да видя дали се виждат зад мен, забелязвам лаврак от дясно. Изглежда много сърдит, че го беспокоя. Стои и се чуди какво да предприеме. Повечето риби търсят сигурността на дълбочината. Иво е зад мен и явно това кара рибата да се опитва да се измъкне пред мен. Леко само се потапям вземам го на прицел и го повеждам. Точно стрелям и той се спира а стрелата минава пред него. Адреналинът е на макс. Но не се ядосвам толкова много. Извиквам на Иво, че има лаврак. Той също го видял оставяме буя и се впускаме в лов на лавраци. Следващият час беше изпълнен с толкова много вълнения, които не сме изпитвали за повечето години на гмуркане. Това беше първото ни попадане на пасаж лавраци. Все бяхме чували и гладали клипове и снимки, но нама как да се опише подобна картина. След като години си плувал с мисълта за среща а сега се срещане почти през гмуркане. Рибите не са никак лесна мишена, въпреки, че са по едри от платерините. Появяват се под вълната поглеждат те за секунда и те преценяват. Докато се опиташ да завъртиш и задържиш харпуна на позиция лаврака прави рязък стар и се отдалечава. Стрелях няколко пъти, но не при такава чиста позиция, като при първият път. След малко виждам Иво победоносно изкарва лаврак над водата. БРАВО ИВО! Отивам да го поздравя за слуката. Ето че още една от желаните риби е постигната този сезон. Потупах го по рамото и продължих да ги търся. Усетих стягането, как не съм подготвен за подобен лов. На наколко пъти вълните ме изхвърляха върху скалите. Мислите летяха и не спираха, като вълните да те подхвърлят насам натам. Имаше още риби в района. За миг поспрях опитах да изчистя всичко от съзнанието. Сетих се за Ники и Лагутин. Само правилни и положителни мисли. Аз мога. Нещата не трябва да са напрегнати. Отпуснах се над водата и затворих очи. Раздишах и почнах да си проверявам частите и да проветрявам мислите. При познат начин на гмуркане е просто като познат танц. Ти не мислиш за стъпките а си слял с цялото. Когато си го правил хиляди пъти и се връщаш към това състояние много лесно. Намерих и много удобно място между две скали. Настаних се почти без шум и само след няколко секунди видях гърба на рибата. Беше малко под мен, но не ме беше усетила а си се придвижваше между камъните. Този път почти не я поведох а я оставих сама да застане пред стрелата. Още миг и ще изчезне и ще остане само сън. Накак ръката изпревари дори и мисълта или бях оставил духа да ловува. Почти нямаше борба и подръпване. Беше точно в хрилния капак. След като беше вече във ръцете ми адреналинът отново ме завладя. Извиках на Иво. Зарадвахме се и двамата на срещата и слуката. Постигнахме нещо което не се беше случвало до сега и двамата да вземем по лаврак. Дали това беше дар за постоянството и уменията или просто късмет.
След втората риба сякаш останалите се покриха. Отправихме се към мястото от където бяхме влезли. Емоцията беше пълна сега оставаше и да се приберем. Намерихме една пръчка и я използвахме за кол да носим рибите. Пътя на връщане беше изпълнен с много положителни емоции. Бяхме завладени от гледките на хубави риби в бистри води интересни моменти и сбъднати мечти. Стигнахме до колата решихме да не събличаме неопрените а да направим първото такова за сезона в къщи. По топло и приятно е а и така емоцията още те държи.
Паркираме пред нас и Иво ми помогна с багажа. Много на добре не е на добре. Цял ден бях оставил момичетата сами. Те също са имали премеждия, но не така приятни като на мен. Е все нещо трябва да е. Направиха ми накоя снимка с хубавата риба и настроението им се подобри. Седнахме да вечеряме. Имах чувство, че може да има още риби на мястото . В началото на сезона, когато се оглеждах по най-известната Варненска буна чух една история от Руслан и Александър Нейчев. Ставаше въпрос за нос Калиакра. Чухме се с Иво по телефона. Морската котка била 12,5 кг. Бая носене си беше. Разказах му историята и много бързо направихме план, а уж нямаше да гмуркаме на другия ден, но трябваше да проверим теорията.

Отлично Бояне! Що не вземеш да публикуваш един разказ във вестниците Минаха години или Трета възраст!Там има страници на ловна и риболовна тематики! А после, като събереш достатъчно разкази направи и книжка! Та ти си морският ни Емилиян Станев!