Лавраци
Лавраците не са това което бяха и определено беше сезонът на лавраците. Първият сезон в който отивах за лаврак и се връщах с лаврак. Предни сезони също се срещахме, но срещите ни бяха случайни. Вече се усеща онази отпуснатост, когато видя лавраци, както при платерините, когато не са цел. След като изгледах голяма част от клиповете на Добри по няколко пъти и си извадих изводите почнах да проверявам и изучавам района в който гмуркам.
Къде са лавраците от Добри:
Вдадени носове в морето
Лавраците винаги идвали от дълбокото
намерил лавраци първият10-12m; 15-17м. Големи камъни с каньони
Лавраците били там където са и враните
Лавраците идвали още в началото
След изстрел после се премествали на друго резервно място
Когато има термоклин лавраците били на границата или в топлата вода.
Лавраците обичат места където рифа прекъсва
Ляга на последните камъни и гледа към пясъка
Лавраците обичат структура на дъното като басейн.
Гмурка на 10м. От басейна и се придвижва тихо после изстрелът е бърз
Когато са по една или по две риби често се крият сред други видове, платерини или врани
най доброто време от средата на май до средата на юли
Лавраците остават зимата дори под 7-8С
Къде може ги има:
По първа точка по добро място което да отговаря от Калиакра не намерих. Много често съм се гмуркал там и от старите разкази знам, че би трябвало да ги има. Последните години опознах и малко района и почнах да търся места на които може да ги има. Добри беше казал, че обичат места като басейни, също така и такива които държат врани. Знаех къде има врани и оставаше да търся места подобни на басейни. Знаех и подобни или поне на мен ми приличаха на такива места и почнах да чакам близо до тях. Вярно имаше врани, но не ги закачах. Лягах по местата, които ми приличаха на басейн чаках обикалях, но все не ги срещах.
Калиакра е интересно място, но достъпа до там е сложен има много плуване а за лодка си трябва време и подготовка. Времето е от най голямо значение за там. Много често има силни течения и не става да се задържиш на едно място. Наличието на много лодки и рибари също оказва влияние на рибите а и сонарите на лодките много помагат да се намират пасажите. Не може много да се отпусне човек и все излизам, когато чуя лодка. Въпреки, че там задължително сме с буйове. Преди години една лодка беше минала върху колега. Добре, че се отърва само със счупен харпун.
Болата е място на което съм ги виждал под вода. Беше още в началото ми на подводен риболовец и ги подплаших. Там съм хващал и на ръце голям лаврак, но си беше чист късмет. Няма много дълбочини. Почти всяка година колеги хващат по някоя риба.
Следващото място е Русалка. Там съм срещал в заливите. Много е красиво и видимостта е доста голяма. Лесно се стига с кола, но дълбочините не са толкова големи. Има хубави камъни с укрития и каньони и най-голямото предимство, че има паркинг. Така съм спокоен за колата. Много от колегите го подминават, че не държи толкова риби, но на мен ми харесва. Времето когато термо клина е на по плитко там е подходящо да се проверява.
Яйлата- Там има много рифове и дълбочини. Достъпа е по лесен, колата остава далече има и паркинг. Както казва Добри по месеци трябва да се опознае един риф. Нямам толкова свободно време, но последно когато ходя винаги си опитвам да си начeртая карта. Просто не помня много и така се опитвам да се ориентирам. Често срещам и врани. Знам, че има лавраци, но още не съм намерил обичайните места на които се срещат. Има още време да се проверява.
Там където рифа прекъсва има интересни места и няколкото проверки показаха, че трябва да се проверява по- често.
Тюленово- Мястото което според мен е най-диво в нашият район. Има си и носове и дълбочини и скалисти проходи с много дупки. Трудният достъп и наличието на подходящи места ми подсказва, че трябва да се наблегне и резултатите ще дойдат.
Шабла районът на Шабла е много интересен и вълнуващ. Има си дълбочини има и плитчини, лесен достъп и много красиви места за почивка и релакс. Там също си трябват подходящите условия които карат рибите да влизат по-близо до брега.
Шабленската група си познава района и местата си ги пазят и проверяват.
Във Варна по време на миграция на Ной винаги има по някой друг лаврак. Интересно къде отиват след това. Определено трябва време да се проверява. Във Варна имам само един лаврак преди години знам и за още два от приятели и други от форуми и социални мрежи.
На юг от Варна местата на които може да има лавраци.
От книгата ,,Черно море под вода“ знам, че на времето е имало на Фичьоза. Проверките показват подходящи места, но още не съм срещал все още очаквам срещи. Паша дере също ми изглежда подходящо място, но там ходя много рядко от Иво знам, че ги има там. На Шкорпиловци също съм виждал, но пътя до там не е много лесен и има доста вървене. На Бяла знам, че се срещат, но съм се гмуркал само два пъти там. Обзор също само веднъж съм гмуркал.
От разказите на Динко съм набелязал няколко места за проверки след време.
Емине, е кой не знае за него. Васил Атанасов не веднъж ни е радвал с репортажи от там. Също и за посещение от Добричкият морски вълк знам, че там се срещат, но и там съм бил само веднъж.
На юг от Емине съм бил няколко пъти но не съм срещал още. Иво има повече опит там а и много добра апнея. Знам, че ще ги намери скоро и по-често ще ходим на там.
Дълбокото гмуркате под 10м още не е много за мен и има какво да подобрявам. Наско има много хубава апнея и гмурка вече много по добре от мен. Казва, че идват още в началото. Наско беше и майстора на първият лаврак 4кг. Беше пуснал макарата и рибата разви голяма част от нея. Това помогна да ни зарадва със слуката.
Този сезон Наско първо ги намери. Вярно ги видял на първото гмуркане и каза, че ги има и да не стреляме по врани. А те също бяха доста. Намерих си един камък с много врани направо да ги погаля. Не ги закачах въобще а само чаках други. Може би час след като бяхме на мястото Наско стреля по лаврак. Адреналинът беше много голям и дори той със хубавата апнея не можа да го извади от първият път. Добре, че имаше макара и тя много помогна да го извади. Постояхме още час два в района, но не намерихме други риби от този вид. Решихме преди тръгване да постреляме и по врани. Въпреки това тези по дупките не ги закачахме. След това на брега започна фотосесия с хубавата риба беше 4кг. На брега имаше и други колеги и мълвата започна да се разчува. Оказва се че тези риби определено са териториални или по често ги има на определени места по определено време и остават там няколко дни преди нещо да ги прогони. Това го пишеше и в една книга Любомир Клисуров. Как намерил на юг от Бургас риф който се посещавал от лавраци. Казал на познатите си харпунджии да не ги закачат да може да ги снима. Така няколко дни рибите били там докато не дошъл непознат за него харпунджия и след ден рибите вече ги нямало там.
Остана да проверим и тази теория и на следващият ден пак сме на мястото с Наско. Доста по на страни от предният ден Наско пак намери лавраци и стрелял. За съжаление този път рибата се скъса. Още нямаме опит с големите риби а и харпуните ни не са подготвени за тях. Враните си бяха пак по местата. Вече дори можех да ги пипна с ръка. Гмурках близо до камъка и ги наблюдавах. При едно от гмурканията близо до повърхността се завъртя и един пасаж с големи кефали. Опитах се да застана тихо и рибите направиха кръг около мен. Чаках да видя след тях лаврак, но не видях. Малко след това чух мотор на лодка. Момчетата дойдоха и попитаха как е Казахме че имаше лавраци, но от час не сме видели. Паркираха лодката и започнаха за се приготвят. На мен малко ми се сви сърцето. Лодката беше паркирана на мястото където бяха враните два дни си бяха там и само ги гледах. Познавах харпунджиите от снимките, които бяха качвали по форумите и социалните мрежи. Знаех, че са едни от добрите в България. Казах, че гмуркам в района и се оказа, че не само са добри харпунджий, но и добри колеги. Преместиха лодката и отидоха на друго място. За тях местата нямат значение и знам, че те знаят и резервните места както казва Добри. Същата вечер в една социална мрежа видях снимка на един от тях с трофеен лаврак.
Малко преди да си тръгнем с Наско все пак стрелях по враните в дупката. Следващите дни го даваха времето да се развали
По втора и трета точка е ясно че си трябват дълбочини, но при нас ги има на север от Калиакра, Камен бряг и Тюленово.
Моите срещи с лавраци тази годена бяха най много от подводните ми приключения.
След слуката което имахме с Наско и от разказите на Добри и други хора си направих някои изводи. Лавраци си има навсякъде искат по спецялни места. Където да има спокойствие и сила. Рядко се срещат по многолюдните плажове и там където има много лодки.
По кое време.
Определено срещите ми този сезон са повече сутрин и по рядко над вечер. Предните сезони повечето срещи бяха над вечер.
Първата беше в района на Каварна. Бяхме с Иван. Той си гонеше платерините а аз не закачах враните. Бях легнал в подножието на едни скали а пред мен от дясно имаше малка скала а от ляво пясък. Лавракът дойде от дясно а аз бях застанал да чакам в посока ляво. Мина пред мен и малко над нивото на стрелата. Нещо в движението ми го накара да се обърне и да ме погледне последва разтуптяване на сърцето изстрел и пропуск. Не се ядосах само си запазих момента. Интересно беше, че беше по обяд.
Втората беше на Север от Каварна. Вечерта нещо не можах да спа и станах рано. Облякох се и отидох до морето не изглеждаше много добре имаше си доста вълни. Паркирах колата и почаках малко да преценя. После се облякох и влязох във Водата. Бях си набелязал едно място за проверка не много далеч от брега. Пристигайки на мястото усетих течение което ме отнасяше на вътре. Знам че течението отнася и шумовете и се постарах да бъда колкото се може по тих. Пристигайки на мястото около 5 минути раздишвах. Някак усещах, че ги има. Починах си много добре. Много тихо и плавно се гмурнах и пикирах. Леко пуснах и плавниците и се прилепих за скалата. Рибите дойдоха от дясно. Движеха се бавно и някак си ми напомниха за вълча глутница. Не гледах в рибите а през тях. Така и те не ме виждаха или поне така си мислех, бяха на едно ниво над мен. Първата застана пред стрелата и въпреки, че след нея имаше и по-големи стрелях по тази, която беше на мушката. Стрелата мина през рибата. Останалите направиха една бърза чупка и офейкаха. Нямаше много борба. Прибрах лаврака и го закачих на буя надявайки се на не плаши другите. След половин час го сложих на кръста да привлича другите. Нито едното не помогна. Потърсих и допълнителните места. В плиткото си пострелях и по платеринки. След още час проверки и търсене на допълнителните места се прибрах доволен с първият уловен лаврак за сезона. Следващите дни нямах възможност за проверки.
Няколко седмици след това пак съм на познато място и познати рифове. При едно захождане между скалите ми се стори че видях няколко големи риби, но не беше много бистро и не бях сигурен какви са. Малко след това на десетина метра от мястото дойде лавраче вярно не беше едро, но си беше късмет. Не бях срещал от доста време малки лавраци и това ме зарадва. Там където има дребни има и големи. Потърсих в района и почти се канех да тръгвам. Легнал в една дупка пред мен е пясък. Леко тялото ми е обърнато на ляво. Както стоя тихо и не мърдам от дясно покрай мен усещам как преминават риби. Движат се плътно до дъното имам време да си избера, но почти всички риби бяха хубави. Няма адреналин и 100% изстрел. Видях как стрелата помества рибата и не я пробива. Бяха големи лавраци. Поне теорията, че където има и малки има и големи може и да работи. Прибрах се в къщи, но нещо в мене все ме гризеше. Бях със 75 цата стрелата при проверката в къщи не беше остра, даже е обла. Наточих и другата на 90 ката. Спа на пресекулки и сънувам, че рибите са още там. Отивам рано Не бързам и знам къде съм ги оставил снощи. Плувам много бавно и тихо. Може би направих трето гмуркане до една скала пред мен пасат платерини хубави едри красиви. Сутрин е по бистро. С 90 ката съм. Докато се наслаждавам на платерините някъде зад тях се материализира една по голяма риба почти не се движи. Дали ме вижда не знам. Стрелях по бързо от колкото си мислех. Просто ръката изпревари мисълта. Стрелата почти мина през рибата. Видях как рибата се обърна и потегли в този момент стрелата премина на цяло и рибата остана на въжето. Бързо развиване на макарата която дори и не освободих, че тя не беше затегната много. Рибата направи една обиколка на камъка и се опита да се завре в една цепнатина. Не и позволих и след минути се изправих на скалата с голям лаврак в ръцете. Час след проверката бях в колата и пътувах. Чувството беше различно рибата също. Бях постигнал това, за което мечтаех. Бях прочел доста за лавраците и бях изгледал доста клипове, но там не може да се види или опише вълнението. Трудно е и да се разкаже.
Седмица две след случката пак съм там. Половин час след като влезнах във водата легнах зад една скала там където дългият риф прекъсва. Няколко секунди след като се скрих зад скалата се подаде една глава. Наложи се да дръпна леко ръката назад толкова близо мина рибата почти нямаше как да пропусна. Вече не можех да се позная, знам че трябва да намаля. Толкова слука не е добре. Този сезон няколко пъти отивах за определен вид риба и се връщах с това за което съм тръгнал.
Годините натрупан опит даваха резултат. Пак почнах да чета старите теми и истории. Отново там където преди съм чел започнаха да излизат нови редове и познание. С времето историите намаляваха, но се увеличаваха клиповете и информацията в социалните мрежи. От клиповете на Добри може да се научи много и често си ги пускам да ги слушам когато правя нещо.
- dcc4c841.jpg (256.85 KiB) Преглеждано 1486 пъти