И все пак реката живее!!!!!!!!!!
Публикувано на: Сря Юли 09, 2008 8:20 pm
Повлиян от успешния пъстървов риболов преди ден решавам да направя подобен такъв.
Но умората от броденето по планинските чукари си е казала думата. Мускулите ме болят, а краката туптят щом се отпусна.
Затова решавам да заложа на нещо по близко. Още повече че вече е почти обед, а мен ме мъчи и махмурлук.
След кратко суетене мятам в раничката шише вода, няколко сухара, малко блесни и воблери, грабвам спинингарката и съм готов.Живарник няма да ми трябва: знаете защо, кеп също. Мястото което съм избрал не предполага наличието на трофейни екземпляри.
А то е: река Искър в участъка от гара Искър до летището.Не съм обикалял по тези места от започването на работата по новата писта на софииското летище, когато голяма част от реката бе разкопана и впоследствие вкарана в бетонно корито.
Започвам риболова от железопътния мост. Докато се приближавам към реката отдалеч чувам глъчка и смях. Посреща ме гледката на двама мъже заметнали въдици и надигнали шишета с бира и едно момче ,което под гордите им погледи, се опитва да усвой тънкостите на риболова с парашут. По- нагоре се виждат още няколко човека яростно размахващи парашути.
Обичайна гледка по тези места. Ядосан се спускам малко по надолу и сглобявам въдицата. За начало избирам малък 3 сантиметров воблер, самоделка, но скоро го сменям с блесна, защото рибите са много наплашени и всеки плясък по повърхността веднага ги кара да търсят безопасноста на подмолите.
Първата риба ми клъвва под моста на пътя за Казичене. Малко кленче:
Въпреки че е средата на лятото то усърдно пръска семенна течност по ръката ми. Тинейджър...
Пускам го да намери по-подходящ обект на сексуалните си щения и продължавам:
Малко по надолу от моста , под сянката на тополите се е появил нов квартал от колиби и картонени къщи. На покривите на някой от тях се мъдрят и сателитни чинии
Решавам да не рискувам да минавам през средата на поселището и затова скатавам въдицата и излизам на стария път покрай реката. Път е силно казано , защото се е превърнал в една огромна клоака. По протежение на разбития асфалт са натрупани десетки тонове стройтелни и битови отпадъци , а и вонята си я бива. Пак до този път преди имаше и автополигон от който сега не е останало нищо. Само запознат би познал къде е бил. Явно някоя сметопочистваща фирма е решила че е по-евтино да разтоварва колите там вместо на сметището. Познато , българско изродено съзнание!!!!!!
Щом решавам че съм заобиколил ромското гето се покатервам през купчините боклук и се мятам в гъстите шубраци обсадили реката.Зеленината е неописуема и почти кара съзнанието да забрави мизериите наоколо. Почти...
След кратко провиране се озовавам до водата. Мястото изглежда девствено, реката се извива около дърветата, наоколо летят птици.
Прекрасно нали... Стига да успееш да се абстрахираш от висящите от клоните парцали и найлони, довлечения от високата вода през пролетта диван и странните слузести подобия на водорасли покрили дъното.
Е аз не успах да се абстрахирам. Все пак замятам и още на първото завъртане на ръчката на макарата върха оживява от напъните на мятащата се риба.
Точно зад бигела на макарата ми се червенее и креслото...
Стигам до следващия вир и от гледката направо ми причернява. Навсякъде има мъртва риба.
Десетки мрени, кефали и кротушки безжизнено се носят по течението, стоят заклещени между камъните и се подават от подмолите:
Надолу по течението имаше още стотици мъртви едри и дребни риби , но ще Ви спестя гледката
Явно банда идиоти са тровили и бяха оставили този погром след себе си
След малко пред очите ми се разкрива интересна гледка. Момче и момиче, на по около 25-28 год. се приближавт през шубраците към мен. Спират на 20-тина метра и момчето вади серкме. Налапва топчето и замята. Момичето скача след него в отвратителната мизерия и заедно започват да пълнят рибките в торбата. Наблюдавам ги отвратен, как щасливо пляскат из отровите и мизерията. Разбирам ромите , но тези си бяха българи и то не изглеждаха на изпаднали селяци.
А мен ме бе гнус дори да нагазя щом закача някъде блесната.
Покъртен от тази гледка безмълвно се отдалечавам размишляваики върху простотията българска.
Как тези хора не се поболяват и умират от отровите носени от водата и утаени в рибите незнам. Всеки от "рибарите", които срещнах, около 20-тина поне, прилежно прибираше рибките в торбата. Имаше семейства разположени на пикник, замятащи парашути и деца ловящи с ръце. Отвратително. Единствения човек , който ловеше законно, с блесна, бе заметнал отстрани още една въдица, пазена от приятелката му на която бе вързан парашут. Те също си бяха интелигентни гражданчета. НО ГЛАДНИ!!! Всичките сигурно умират от глад!!!!!!!!
Напук на всичко това реката гъмжи от риба. Бързейте са пълни с мренки, който жизнерадостно се бялкат по дъното, кленчета се припичат под надвисналите клони. Лошото е че не видях по голяма риба от 20 сантиметра. Впрочем видях, и то доста... но мъртви!!!!
В гъстото подплаших и майка патица, чието потомство панически се пръсна пред краката ми и после и бе нужно доста крякане да ги събере, а в обрасъл вир подплаших даже и видра.
Пресичайки полето пък изпод краката ми с пърхане се вдигна ято яребици.
Риболова много приличаше на пъстървовия. Прокрадване , замятане отдалеч и безкрайно предпазлива риба. Имах десетки празни почуквания и още повече проследявания на блесната до брега от предпазливи кленчета.
Нещата си дойдоха на мястото щом сложих най-малката блесна от кутията: МЕПС АГЛИЯ 00.
Извадих доста рибета, който демонстративно пусках току пред краката на беснеещите парашутисти:
щом наближих оградата на летището рибите взеха да стават по уверени и не толкова предпазливи и успешните удари зачестиха:
Явно близоста на охраната всяваше някакъв ефект в безжалостните селски душици и не смееха толкова да безчинстват.
Размера на рибите също се увеличи. Е не много, но аз бях доволен:
Последната уловена риба бе и най-едра:
Почти педя.
Случи и се ето това:
След построяването на новата писта на летището, рибата вече не може да се качва по течението и на тази останала над циментовото корито и се налага да се възпроизвежда сама. А както видях успешно. Проблем са само десетките бракониери който излавят всичко над 20 санта и затова рибетата са толкова дребни.
А преди през пролетта до тук се качваха килограмови кефали и бели мрени за да създадат потомство и риболова си бе истинско предизвикателство. Уви тези години са вече минало
Но все пак РЕКАТА се бори и продължава да живее напук на всичката човешка глупост и простотия.
Но умората от броденето по планинските чукари си е казала думата. Мускулите ме болят, а краката туптят щом се отпусна.
Затова решавам да заложа на нещо по близко. Още повече че вече е почти обед, а мен ме мъчи и махмурлук.
След кратко суетене мятам в раничката шише вода, няколко сухара, малко блесни и воблери, грабвам спинингарката и съм готов.Живарник няма да ми трябва: знаете защо, кеп също. Мястото което съм избрал не предполага наличието на трофейни екземпляри.
А то е: река Искър в участъка от гара Искър до летището.Не съм обикалял по тези места от започването на работата по новата писта на софииското летище, когато голяма част от реката бе разкопана и впоследствие вкарана в бетонно корито.
Започвам риболова от железопътния мост. Докато се приближавам към реката отдалеч чувам глъчка и смях. Посреща ме гледката на двама мъже заметнали въдици и надигнали шишета с бира и едно момче ,което под гордите им погледи, се опитва да усвой тънкостите на риболова с парашут. По- нагоре се виждат още няколко човека яростно размахващи парашути.
Обичайна гледка по тези места. Ядосан се спускам малко по надолу и сглобявам въдицата. За начало избирам малък 3 сантиметров воблер, самоделка, но скоро го сменям с блесна, защото рибите са много наплашени и всеки плясък по повърхността веднага ги кара да търсят безопасноста на подмолите.
Първата риба ми клъвва под моста на пътя за Казичене. Малко кленче:
Въпреки че е средата на лятото то усърдно пръска семенна течност по ръката ми. Тинейджър...
Пускам го да намери по-подходящ обект на сексуалните си щения и продължавам:
Малко по надолу от моста , под сянката на тополите се е появил нов квартал от колиби и картонени къщи. На покривите на някой от тях се мъдрят и сателитни чинии
Решавам да не рискувам да минавам през средата на поселището и затова скатавам въдицата и излизам на стария път покрай реката. Път е силно казано , защото се е превърнал в една огромна клоака. По протежение на разбития асфалт са натрупани десетки тонове стройтелни и битови отпадъци , а и вонята си я бива. Пак до този път преди имаше и автополигон от който сега не е останало нищо. Само запознат би познал къде е бил. Явно някоя сметопочистваща фирма е решила че е по-евтино да разтоварва колите там вместо на сметището. Познато , българско изродено съзнание!!!!!!
Щом решавам че съм заобиколил ромското гето се покатервам през купчините боклук и се мятам в гъстите шубраци обсадили реката.Зеленината е неописуема и почти кара съзнанието да забрави мизериите наоколо. Почти...
След кратко провиране се озовавам до водата. Мястото изглежда девствено, реката се извива около дърветата, наоколо летят птици.
Прекрасно нали... Стига да успееш да се абстрахираш от висящите от клоните парцали и найлони, довлечения от високата вода през пролетта диван и странните слузести подобия на водорасли покрили дъното.
Е аз не успах да се абстрахирам. Все пак замятам и още на първото завъртане на ръчката на макарата върха оживява от напъните на мятащата се риба.
Точно зад бигела на макарата ми се червенее и креслото...
Стигам до следващия вир и от гледката направо ми причернява. Навсякъде има мъртва риба.
Десетки мрени, кефали и кротушки безжизнено се носят по течението, стоят заклещени между камъните и се подават от подмолите:
Надолу по течението имаше още стотици мъртви едри и дребни риби , но ще Ви спестя гледката
Явно банда идиоти са тровили и бяха оставили този погром след себе си
След малко пред очите ми се разкрива интересна гледка. Момче и момиче, на по около 25-28 год. се приближавт през шубраците към мен. Спират на 20-тина метра и момчето вади серкме. Налапва топчето и замята. Момичето скача след него в отвратителната мизерия и заедно започват да пълнят рибките в торбата. Наблюдавам ги отвратен, как щасливо пляскат из отровите и мизерията. Разбирам ромите , но тези си бяха българи и то не изглеждаха на изпаднали селяци.
А мен ме бе гнус дори да нагазя щом закача някъде блесната.
Покъртен от тази гледка безмълвно се отдалечавам размишляваики върху простотията българска.
Как тези хора не се поболяват и умират от отровите носени от водата и утаени в рибите незнам. Всеки от "рибарите", които срещнах, около 20-тина поне, прилежно прибираше рибките в торбата. Имаше семейства разположени на пикник, замятащи парашути и деца ловящи с ръце. Отвратително. Единствения човек , който ловеше законно, с блесна, бе заметнал отстрани още една въдица, пазена от приятелката му на която бе вързан парашут. Те също си бяха интелигентни гражданчета. НО ГЛАДНИ!!! Всичките сигурно умират от глад!!!!!!!!
Напук на всичко това реката гъмжи от риба. Бързейте са пълни с мренки, който жизнерадостно се бялкат по дъното, кленчета се припичат под надвисналите клони. Лошото е че не видях по голяма риба от 20 сантиметра. Впрочем видях, и то доста... но мъртви!!!!
В гъстото подплаших и майка патица, чието потомство панически се пръсна пред краката ми и после и бе нужно доста крякане да ги събере, а в обрасъл вир подплаших даже и видра.
Пресичайки полето пък изпод краката ми с пърхане се вдигна ято яребици.
Риболова много приличаше на пъстървовия. Прокрадване , замятане отдалеч и безкрайно предпазлива риба. Имах десетки празни почуквания и още повече проследявания на блесната до брега от предпазливи кленчета.
Нещата си дойдоха на мястото щом сложих най-малката блесна от кутията: МЕПС АГЛИЯ 00.
Извадих доста рибета, който демонстративно пусках току пред краката на беснеещите парашутисти:
щом наближих оградата на летището рибите взеха да стават по уверени и не толкова предпазливи и успешните удари зачестиха:
Явно близоста на охраната всяваше някакъв ефект в безжалостните селски душици и не смееха толкова да безчинстват.
Размера на рибите също се увеличи. Е не много, но аз бях доволен:
Последната уловена риба бе и най-едра:
Почти педя.
Случи и се ето това:
След построяването на новата писта на летището, рибата вече не може да се качва по течението и на тази останала над циментовото корито и се налага да се възпроизвежда сама. А както видях успешно. Проблем са само десетките бракониери който излавят всичко над 20 санта и затова рибетата са толкова дребни.
А преди през пролетта до тук се качваха килограмови кефали и бели мрени за да създадат потомство и риболова си бе истинско предизвикателство. Уви тези години са вече минало
Но все пак РЕКАТА се бори и продължава да живее напук на всичката човешка глупост и простотия.
