carp87 & Doko - kastel
Публикувано на: Нед Юли 13, 2008 9:11 pm
Преди доста време с Мариян - carp87 се бяхме разбрали да посетим язовир Кастел. Уговорката беше в петък следобяд Мариян да ми вземе новите сопи и хенгъри които си купих от Нивелин и да ме изчака да свърша работа за да отпрашваме за язовира. Времето следобяда течеше доста бавно и имах чувството че петъчния ден няма да свърши никога. Най накрая ми свърши оперативката и бях свободен. Някъде около 6часа бяхме вече пристигнали
Веднага разпънахме цялото оборудвене. Малко след като пристигнахме дойде и Ицо. Видяхме се и той предложи да влезнем със сонара за да разгледаме как е положението. След бърз оглед разпънахме и захранихме буквално върхо главите им - разпъвахме 2 пъти веднъж първата вечер и веднъж втората, а през отаналото време ако се налагаше да презареждаме стреляхме от ръка.
Когато стрелях от ръка ползвах ПВА конец с наниз от топчета
Лових с 3 въдици - две на инлайн монтаж
и една на сейфти. Стръвта на две от въдиците беше мои топчета с аромат на ягода, и една на топче на стартбайтс скопекс.
Втория ден експериментирах и с царевица с аромат на мед но нямах пипане.
След като хапнахме, към 1 часа решихме да полегнем тъй като нямаше удари. Почти през цялата нощ неможах да спя след като сигнализаторите препискваха. Обяснявам си го с това че рибта се удря в кордата и затова преписква. В 4 без десет сигнализатора изпишя. Докато излезна от колата той леко развиваше аванс. Засечка и след около 10 минути в кепа полегна едни гол красавец. Кантара закова на 4.500кг.
След кратка фотосесия отплува обратно във водата където му е мястото.
Рибата беше ударила на мое топче и удоволствието беше доста по голямо.
На сутринта Ицо хвана една 5-ца на топче скопекс което му дадохме.
В събота през деня нямахме пипане. Жегата беше толкова голяма че освен да седиш на сянка и да пиеш студена бира друго неможеше да се прави. Дори на Стойчев му беше горещо
Към 6 едната от въдиците на Мариян отпусна и замлъкна. Първоначално помислихме че няма риба, НО след няколко секунди последва як рън на сигнализатора. Оказа се един палавник около колограм и половина, който се е закачил на прожина която някой от колегите на язовира е скъсал. За негово щастие прожината се закачи в монтажа. Още по интересното е че топчето се беше откачило от косъма и се беше заболо на едната от куките на прожината. Ето го и този така да го нарека късметлия
Ето я и прожината която извадихме със закаченото топче
Настана вечер и повечето колеги си заминаха. Отново разпънахме и настана очакване за нов удар. Кеповете разбира се бяха в готовност.
Времето беше доста хладно и добре че в колата имаше една зимна шапка иначе глатава ми беше измръзнала
Към 11 си легнах тъй като ми се спеше и точно в 1 часа се бях наспал, та реших да се поразходя на въздух. Отидох до стойкато и точно в този момент последва удар на средната ми въдица. Засякох и усетих съпротива. Доста ме размотава и успя да ми оплете другата въдица но за щастие врезна в кепа. Кантара закова точно 5 кг.
Тъй като нямам дюшек докато траеше фотосесията и меренето шарана седеше на кепа и за него се полагаха специални грижи
Въпреки грижите когато го пуснах той неискаше да отплава а седеше до брега и едва едва помръдваше. Помислих си че сигурно е наранен нещо но за щастие се освести и отплува обратно
В момента в който отплува ми олекна и ми стана приятно.
Накрая но не на последно място искам да благодаря на Ицо за това че този красив водоем съществува и за пореден път успявам да си почина и да се заредя с положителна емоция ловейки на него.
А и да не забравя. Тъй като трябваше да се открояваме от останалите носехме ето това
Надявам се повече хора да вземат пример и да връщат рибата обратно за да може утре отново да я хванем
Веднага разпънахме цялото оборудвене. Малко след като пристигнахме дойде и Ицо. Видяхме се и той предложи да влезнем със сонара за да разгледаме как е положението. След бърз оглед разпънахме и захранихме буквално върхо главите им - разпъвахме 2 пъти веднъж първата вечер и веднъж втората, а през отаналото време ако се налагаше да презареждаме стреляхме от ръка.
Когато стрелях от ръка ползвах ПВА конец с наниз от топчета
Лових с 3 въдици - две на инлайн монтаж
и една на сейфти. Стръвта на две от въдиците беше мои топчета с аромат на ягода, и една на топче на стартбайтс скопекс.
Втория ден експериментирах и с царевица с аромат на мед но нямах пипане.
След като хапнахме, към 1 часа решихме да полегнем тъй като нямаше удари. Почти през цялата нощ неможах да спя след като сигнализаторите препискваха. Обяснявам си го с това че рибта се удря в кордата и затова преписква. В 4 без десет сигнализатора изпишя. Докато излезна от колата той леко развиваше аванс. Засечка и след около 10 минути в кепа полегна едни гол красавец. Кантара закова на 4.500кг.
След кратка фотосесия отплува обратно във водата където му е мястото.
Рибата беше ударила на мое топче и удоволствието беше доста по голямо.
На сутринта Ицо хвана една 5-ца на топче скопекс което му дадохме.
В събота през деня нямахме пипане. Жегата беше толкова голяма че освен да седиш на сянка и да пиеш студена бира друго неможеше да се прави. Дори на Стойчев му беше горещо
Към 6 едната от въдиците на Мариян отпусна и замлъкна. Първоначално помислихме че няма риба, НО след няколко секунди последва як рън на сигнализатора. Оказа се един палавник около колограм и половина, който се е закачил на прожина която някой от колегите на язовира е скъсал. За негово щастие прожината се закачи в монтажа. Още по интересното е че топчето се беше откачило от косъма и се беше заболо на едната от куките на прожината. Ето го и този така да го нарека късметлия
Ето я и прожината която извадихме със закаченото топче
Настана вечер и повечето колеги си заминаха. Отново разпънахме и настана очакване за нов удар. Кеповете разбира се бяха в готовност.
Времето беше доста хладно и добре че в колата имаше една зимна шапка иначе глатава ми беше измръзнала
Към 11 си легнах тъй като ми се спеше и точно в 1 часа се бях наспал, та реших да се поразходя на въздух. Отидох до стойкато и точно в този момент последва удар на средната ми въдица. Засякох и усетих съпротива. Доста ме размотава и успя да ми оплете другата въдица но за щастие врезна в кепа. Кантара закова точно 5 кг.
Тъй като нямам дюшек докато траеше фотосесията и меренето шарана седеше на кепа и за него се полагаха специални грижи
Въпреки грижите когато го пуснах той неискаше да отплава а седеше до брега и едва едва помръдваше. Помислих си че сигурно е наранен нещо но за щастие се освести и отплува обратно
В момента в който отплува ми олекна и ми стана приятно.
Накрая но не на последно място искам да благодаря на Ицо за това че този красив водоем съществува и за пореден път успявам да си почина и да се заредя с положителна емоция ловейки на него.
А и да не забравя. Тъй като трябваше да се открояваме от останалите носехме ето това
Надявам се повече хора да вземат пример и да връщат рибата обратно за да може утре отново да я хванем
