Този метод често и незаслужено се подценява от повечето наши въдичари. Вероятно причината е да не се “хаби” макарата за такава ситна плячка. Все пак има дни, когато на булдо уклеят тръгва така, че за час-два ни отказва от по-нататъшни действия, защото започваме все по-често да се питаме: кой ще го чисти? При булдото основната ни линия може и да е с по-дебело влакно дори – 0,22, 0,24. Мухите обаче трябва да са на много по-тънък повод. С основното влакно все пак се подсигуряваме срещу атака на някой клен, пък и по принцип при непрестанно движещия се такъм дебелината на основното влакно донякъде ни спасява и от прекаленото му усукване. Куките на уклейските мухи най-често са №18–№16, тъмнокафяви или черни на цвят. Замятането във водоем с неподвижни води е елементарно, но все пак добре е да се помни, че и уклеят като повечето риби обича втичалата, където дебне за частици храна. Така че откритото устие на поток, рекичка или тръба в гьола непременно се преслушват. В дни с лек ветрец и малки вълнички булдото също трябва да се опита. Привечер, когато уклеите се носят по повърхността навътре във водоема, булдото също може да ни свърши работа, за да ги достигнем на по-голяма дистанция. При риболов на булдо в река шансът винаги е по-голям. Иска се обаче типичната за речния риболов тактика с много ходене и смяна на местата. При всички случаи обаче не бива да се забравя, че булдото си остава предимно летен такъм.
Булдо с изкуствени мухи
Тези страници са оптимизирани за разглеждане с INTERNET EXPLORER 4.0
и по-нови версии, и разделителна способност на монитора 800х600 пиксела.
Възможно е въэникването на някои проблеми при разглеждане с NETSCAPE NAVIGATOR
състоящи се в загуба на кирилични букви и неправилно изобразяване на страниците
