Изгрев и Залез....
Публикувано на: Чет Юли 17, 2008 6:18 pm
Сутринта имах работа и станах рано. Погледнах през прозореца и пред очите ми се появи божествена гледка:
За съжаление докато привърша слънцето вече се бе изкачило високло и препичаше стабилно. Но деня е почивен и трябва да се оползотвори. Поради липса на време заради пропиляната утрин решавам да забегна нейде наблизо.
Не ми трябва много време докато го реша и въоръжен със спининг и чантичка с примамки се мятам на маршутката за Негован.
Маршута е река Искър и по-точно местата от моста на разклона за Негован и Чепинци.
След час съм там и с нетърпение се шмугвам в спасителната сянка на върбите обрамчили реката отвсякъде. Местата там са много диви, човешки крак рядко стъпва, уплашен от високата човешки бой трева, милионите стръкове коприва, къпини и прочие „опасности” за изнежените ни души. Може би затова там все още се срещат неуплашени риби, които смело преследват примамката.
Спирам под моста и приготвям въдицата. За начало залагам на изпитания боец МЕПС ХД1. Първо мятане и със затаен дъх наблюдавам кленчето което се изстрелва изпод колоните на моста и подгонва примамката. Уви нещо го усъмни и само проследи примамката до краката ми без да атакува. Но здраве да е , сега започвам.
Продължавам надолу , проправяики си с мъка път през гъстата растителност. Огромните върби са сплели клони над главата ми и правят плътна сянка, през която рядко ще пробие слънчев лъч. Именно на тези светлинни петна проследявам движението на блесната и наблюдавам преследващитяе я риби. За беда това са все маломерни кленчета , неможещи да налапат куката и само бият по листото на блесната.
Явно по-едрите риби са се изместили надолу по течението, където е по открито и слънцето грее по водната повърхност.
Трябва да се промени тактиката. Сменям блесната със СОМ 1 и започвам да замятам плътно до отсрещния бряг и покрай моя , водейки примамката максимално близо до брега. Скоро чувствам плътен удар и върха на спинигарката се огъва. Първия костур скоро позира за фотосесия. Опитът не ме излъга: раираните разбоиници са тук, стоят в засада в подмолите и очакват непредпазливите дребосъци.
Продължавам надолу, като се придържам към избраната тактика: Замятане надолу покрай брега последвано от няколко изстрела към отсрещния подмол и смяна на мястото. Тактиката определено е успешна, няколко костура не издържаха и брутално атакуваха примамката.
СЛедващия удар е плутен и тежък, рибата се навира в клоните на паднало дърво и упорито отказва да излезе оттам, но все пак накрая се предава и излиза за фотосесия:
Малко по малко излизам от шубрака и вече съм на огряните от слънцето брегове. Отдалечил съм се на километър надолу по течението , където има поредица от добри , дълбоки вирове. Време е да потърся отново кефалите.
Отново монтирам ХД – то. Проверената многократно примамка веднага се отчита. Един кефал се изсрелва изпод туфа водорасли и безцеремонно атакува.
Кратка борба и го полагам в тревата за снимка.
Следват нови и нови риби който вдигат адреналина ми до небето.
За жалост няма никоя от килограмовите тупалки, с който съм се срещал друг път по тези места.
Май трябва да им предложа друга примамка???
Слагам 4 сантиметров воблер, собствено производство. Чисто нов и още непроверен. Това ще е боиното му кръщение. Първото мятане е пред краката ми. През очилата наблюдавам играта му. Изглежда ми съвсем наред. Задничето му се тресе като на кючекчиика. То така си и изглежда, шарен и бляскав, като шалварите на танцьорка на ориенталски танци.
Няколко замятания по течението ме убеждават в бъдещето на примамката. Играта и отчетливо се чувства на върха на пръчката. Няма да мине много и някой сърдит кефал ще се опита да изгони натрапника от свойте владения. Естествено такъв не закъснява:
Стигам до продълговат , дълбок вир. Тревата ме скрива до гърдите, тъй че рибите не могат да ме забележат. Замятам косо към отсрещния бряг . Воблера се приводнява на педя от брега. С късо махане с върха на пръта го потапям и в този момент следва удара.
Тази риба е по-едра от другите преди нея. Ултра лайт спининга ми се свива и се принуждавам да отпусна малко аванс. Влакното ми е в унисон с пръчката: 0.12.
Рибата прави тегели из вира, даже се пробва да скача над водата в стремежа си да се освободи от острите куки. Не бързам да я вадя искам изцяло да се насладя на мига, на борбата с достойния противник.
Все пак това е кефал , а не борбена пъстърва и сравнително бързо се уморява и предава. Притеглям предалата се риба към брега и нагазвайки с единия крак във водата се протягам и внимателно подхващам омаломощената риба отдолу. Смъртно уморена тя не се съпротивлява и кротко лежи в ръката ми. Полагам го в зелената трева за заслужена фотосесия.
След което го пускам отново във водата. Не осъзнал в първия момент какво става , той кротко лежи в плича, но в следващия момент с внезапен плясък потъва в дълбините на вира.
Бавно се изправям и прибирам въдицата. Слънцето вече преваля и залеза е близо, а на мен ми предстой дългия обратен път през подивелитешумаци на реката.
И днес взех своето от нея , заредих се с енергия, напълних главата си с птичи песни, а кожата с ухапвания на комари.
Успокоен и релаксирал съм готов да посрещна дългата работна седмица в големия град за което тихо благодаря на реката разделяйки се с нея.
За съжаление докато привърша слънцето вече се бе изкачило високло и препичаше стабилно. Но деня е почивен и трябва да се оползотвори. Поради липса на време заради пропиляната утрин решавам да забегна нейде наблизо.
Не ми трябва много време докато го реша и въоръжен със спининг и чантичка с примамки се мятам на маршутката за Негован.
Маршута е река Искър и по-точно местата от моста на разклона за Негован и Чепинци.
След час съм там и с нетърпение се шмугвам в спасителната сянка на върбите обрамчили реката отвсякъде. Местата там са много диви, човешки крак рядко стъпва, уплашен от високата човешки бой трева, милионите стръкове коприва, къпини и прочие „опасности” за изнежените ни души. Може би затова там все още се срещат неуплашени риби, които смело преследват примамката.
Спирам под моста и приготвям въдицата. За начало залагам на изпитания боец МЕПС ХД1. Първо мятане и със затаен дъх наблюдавам кленчето което се изстрелва изпод колоните на моста и подгонва примамката. Уви нещо го усъмни и само проследи примамката до краката ми без да атакува. Но здраве да е , сега започвам.
Продължавам надолу , проправяики си с мъка път през гъстата растителност. Огромните върби са сплели клони над главата ми и правят плътна сянка, през която рядко ще пробие слънчев лъч. Именно на тези светлинни петна проследявам движението на блесната и наблюдавам преследващитяе я риби. За беда това са все маломерни кленчета , неможещи да налапат куката и само бият по листото на блесната.
Явно по-едрите риби са се изместили надолу по течението, където е по открито и слънцето грее по водната повърхност.
Трябва да се промени тактиката. Сменям блесната със СОМ 1 и започвам да замятам плътно до отсрещния бряг и покрай моя , водейки примамката максимално близо до брега. Скоро чувствам плътен удар и върха на спинигарката се огъва. Първия костур скоро позира за фотосесия. Опитът не ме излъга: раираните разбоиници са тук, стоят в засада в подмолите и очакват непредпазливите дребосъци.
Продължавам надолу, като се придържам към избраната тактика: Замятане надолу покрай брега последвано от няколко изстрела към отсрещния подмол и смяна на мястото. Тактиката определено е успешна, няколко костура не издържаха и брутално атакуваха примамката.
СЛедващия удар е плутен и тежък, рибата се навира в клоните на паднало дърво и упорито отказва да излезе оттам, но все пак накрая се предава и излиза за фотосесия:
Малко по малко излизам от шубрака и вече съм на огряните от слънцето брегове. Отдалечил съм се на километър надолу по течението , където има поредица от добри , дълбоки вирове. Време е да потърся отново кефалите.
Отново монтирам ХД – то. Проверената многократно примамка веднага се отчита. Един кефал се изсрелва изпод туфа водорасли и безцеремонно атакува.
Кратка борба и го полагам в тревата за снимка.
Следват нови и нови риби който вдигат адреналина ми до небето.
За жалост няма никоя от килограмовите тупалки, с който съм се срещал друг път по тези места.
Май трябва да им предложа друга примамка???
Слагам 4 сантиметров воблер, собствено производство. Чисто нов и още непроверен. Това ще е боиното му кръщение. Първото мятане е пред краката ми. През очилата наблюдавам играта му. Изглежда ми съвсем наред. Задничето му се тресе като на кючекчиика. То така си и изглежда, шарен и бляскав, като шалварите на танцьорка на ориенталски танци.
Няколко замятания по течението ме убеждават в бъдещето на примамката. Играта и отчетливо се чувства на върха на пръчката. Няма да мине много и някой сърдит кефал ще се опита да изгони натрапника от свойте владения. Естествено такъв не закъснява:
Стигам до продълговат , дълбок вир. Тревата ме скрива до гърдите, тъй че рибите не могат да ме забележат. Замятам косо към отсрещния бряг . Воблера се приводнява на педя от брега. С късо махане с върха на пръта го потапям и в този момент следва удара.
Тази риба е по-едра от другите преди нея. Ултра лайт спининга ми се свива и се принуждавам да отпусна малко аванс. Влакното ми е в унисон с пръчката: 0.12.
Рибата прави тегели из вира, даже се пробва да скача над водата в стремежа си да се освободи от острите куки. Не бързам да я вадя искам изцяло да се насладя на мига, на борбата с достойния противник.
Все пак това е кефал , а не борбена пъстърва и сравнително бързо се уморява и предава. Притеглям предалата се риба към брега и нагазвайки с единия крак във водата се протягам и внимателно подхващам омаломощената риба отдолу. Смъртно уморена тя не се съпротивлява и кротко лежи в ръката ми. Полагам го в зелената трева за заслужена фотосесия.
След което го пускам отново във водата. Не осъзнал в първия момент какво става , той кротко лежи в плича, но в следващия момент с внезапен плясък потъва в дълбините на вира.
Бавно се изправям и прибирам въдицата. Слънцето вече преваля и залеза е близо, а на мен ми предстой дългия обратен път през подивелитешумаци на реката.
И днес взех своето от нея , заредих се с енергия, напълних главата си с птичи песни, а кожата с ухапвания на комари.
Успокоен и релаксирал съм готов да посрещна дългата работна седмица в големия град за което тихо благодаря на реката разделяйки се с нея.
.Хубаво ги лажеш рибките по малките Амазони в Блгариа.Чакам што поскоро да се саберем.
и риби си кадар да фащаш ,апа и убаво пишеш ,кефиш яко
Стискам ти ръката...
отново ме смая със този много добър репортаж 
другият път големите топалки да снимаш