Екшън завършил с успех
Публикувано на: Вто Юли 22, 2008 11:02 am
Тръгваме с жената и детето за Плевенските блата. Тръгването в понеделник беше съчетано с невероятно моткане и пристигане в Плевен към 20.30 вечерта, късно за рапъване на лагер и последва напиване с родата от Плевен и преспиване там.
Вторник с тръняща глава поемаме към съответното блато с информация за много щука там. Като пристигнахме имаше ужасен вятър но оправихме лагера и решихме да я почваме щуката. Да ама не, приготвих тапите но няма дребосък за стръв, захранвахме какво ли не правихме но нищо положението отчаиващо а щуката си пляска под носовете ни и се подиграва с нас, дори ми се стори, че я чух да казва - ще ме хванеш за х.... какво да правиш съдба напих се и си легнах.
Сряда, вятъра ужасен но аз упорит и ядосан продължавам да търся дребосъка и да се възхищавам и ядосвам на скачащите пред мен зъбатки, открих едно закътано заливче на около 50 метра от мен, завет приятно местенце и за радост успях да хвана няколко уклеичета, червеноперки и слънчаци. Следва замятане на тапите и наточване за щуките. Половин час покои и изведнъш почти всичките тапи се раздвижиха изтръпнахме с жената засичане дърпане и йок, никъде нищо и така цял ден яко класическо кълване потапяне на 50 грамови тапи и ги вадехме без рибета, започна се едно чесане по главата гледане умно и пиене яко, напих се и си легнах.
Четвъртак трънящата ми глава реши да изчаквам повече, удря чакам си аз по 2-3-5 дори 10 минути резултат тапата се успокоява и рибето го няма, след дълго взиране разкрихме проблема. МААМКА им на водните костенурки. Интелигентни същества щом цопне тапата се подават няколко глави оглеждат се и право на там и започва веднага познатото ми вече кълване, пак се започна мислене и пиене за оросяване на мозъка. Синът ми се обади по едно време тате ако имахме пушка щяхме да ги застреляме, след това изказване пияната ми глава подскочи, еврика, да но разбира се не си бях взел пушката, обадихме се на родата в Плевен и въздушна пушка Gamo Hunter с оптика ми беше доставена до вечерта. Изключително мощна въсдушна пушка. Донапих се с приятни мисли за другият ден и си легнах.
Петък ставане замятане и яко пукане по черупките, реших да го бия по черупките пък ако не разберат от това да им пукна главите но се оказа, че са доста интелигентни същества, след масов обстрел започнаха все по рядко да ми закачат рибките, но от пляскането на съчми из водата и щуката в района изчезна, донякъде успокоен от стрелбата по жаби и костенурки се напих и си легнах.
Събота. Ден предварително определен за тръгване. Заметнах тапите и започнахме да събираме багажа. След около два часа удар, реших, че отново костенурка си прави майтап с мен засекох вяло и занавивах макарата, сърцето ми изтръпна усетих напъни от другата страна, даи бързо кепа, жената се строи готова със споменатото пособие, макар и да беше леко опъване все пак бях изпаднал в еуфория, пред нас имаше около три метра обрасло с водорасли, така,че кепчосахме голяма топка гъста растителност. Започна се едно ровене с треперещи ръце. Тук дойде голямата изненада не беше щука а един добър костур. Същият екшън в продължени на един час се получи три пъти. Заложих на по едра стръв и резултата доиде. Най - накрая щуката беше в ръцете ни. Естествено последва разопаковане на багажа и оставне още един ден. До края на деня имаше няколко удара но успях да извадя само още една зъбатка. За което бяхме доста доволни с жената. Обаче имаше сериозна грижа с провизийте тъи като беше ден за тръгване, но и проблемът беше решен с телефонно обаждане до Плевен и ми доставиха живителната течност която бях свършил пинах си и си легнах доволен.
Неделя ставане в 6.00 замятане и до вечерта още три зъбатки и няколко едри костура бяха в живарника. Щуките бяха със среден размер около килограм наи голямата 1.5 килограма. Имаше и няколко писалки около 300 грама който естествено си отплуваха за да се върнат наедрели след време. Събрахме си багажа и боклука и опътувахме.
Това се случи за мен си е успешен и за това го пускам тук. Снимки ще кача привечер, в момента не мога да си намеря кабела. Не ме питаите за водоема няма да го кажа с цел опазване от мрежари и токаджий които са доста в този район.
Вторник с тръняща глава поемаме към съответното блато с информация за много щука там. Като пристигнахме имаше ужасен вятър но оправихме лагера и решихме да я почваме щуката. Да ама не, приготвих тапите но няма дребосък за стръв, захранвахме какво ли не правихме но нищо положението отчаиващо а щуката си пляска под носовете ни и се подиграва с нас, дори ми се стори, че я чух да казва - ще ме хванеш за х.... какво да правиш съдба напих се и си легнах.
Сряда, вятъра ужасен но аз упорит и ядосан продължавам да търся дребосъка и да се възхищавам и ядосвам на скачащите пред мен зъбатки, открих едно закътано заливче на около 50 метра от мен, завет приятно местенце и за радост успях да хвана няколко уклеичета, червеноперки и слънчаци. Следва замятане на тапите и наточване за щуките. Половин час покои и изведнъш почти всичките тапи се раздвижиха изтръпнахме с жената засичане дърпане и йок, никъде нищо и така цял ден яко класическо кълване потапяне на 50 грамови тапи и ги вадехме без рибета, започна се едно чесане по главата гледане умно и пиене яко, напих се и си легнах.
Четвъртак трънящата ми глава реши да изчаквам повече, удря чакам си аз по 2-3-5 дори 10 минути резултат тапата се успокоява и рибето го няма, след дълго взиране разкрихме проблема. МААМКА им на водните костенурки. Интелигентни същества щом цопне тапата се подават няколко глави оглеждат се и право на там и започва веднага познатото ми вече кълване, пак се започна мислене и пиене за оросяване на мозъка. Синът ми се обади по едно време тате ако имахме пушка щяхме да ги застреляме, след това изказване пияната ми глава подскочи, еврика, да но разбира се не си бях взел пушката, обадихме се на родата в Плевен и въздушна пушка Gamo Hunter с оптика ми беше доставена до вечерта. Изключително мощна въсдушна пушка. Донапих се с приятни мисли за другият ден и си легнах.
Петък ставане замятане и яко пукане по черупките, реших да го бия по черупките пък ако не разберат от това да им пукна главите но се оказа, че са доста интелигентни същества, след масов обстрел започнаха все по рядко да ми закачат рибките, но от пляскането на съчми из водата и щуката в района изчезна, донякъде успокоен от стрелбата по жаби и костенурки се напих и си легнах.
Събота. Ден предварително определен за тръгване. Заметнах тапите и започнахме да събираме багажа. След около два часа удар, реших, че отново костенурка си прави майтап с мен засекох вяло и занавивах макарата, сърцето ми изтръпна усетих напъни от другата страна, даи бързо кепа, жената се строи готова със споменатото пособие, макар и да беше леко опъване все пак бях изпаднал в еуфория, пред нас имаше около три метра обрасло с водорасли, така,че кепчосахме голяма топка гъста растителност. Започна се едно ровене с треперещи ръце. Тук дойде голямата изненада не беше щука а един добър костур. Същият екшън в продължени на един час се получи три пъти. Заложих на по едра стръв и резултата доиде. Най - накрая щуката беше в ръцете ни. Естествено последва разопаковане на багажа и оставне още един ден. До края на деня имаше няколко удара но успях да извадя само още една зъбатка. За което бяхме доста доволни с жената. Обаче имаше сериозна грижа с провизийте тъи като беше ден за тръгване, но и проблемът беше решен с телефонно обаждане до Плевен и ми доставиха живителната течност която бях свършил пинах си и си легнах доволен.
Неделя ставане в 6.00 замятане и до вечерта още три зъбатки и няколко едри костура бяха в живарника. Щуките бяха със среден размер около килограм наи голямата 1.5 килограма. Имаше и няколко писалки около 300 грама който естествено си отплуваха за да се върнат наедрели след време. Събрахме си багажа и боклука и опътувахме.
Това се случи за мен си е успешен и за това го пускам тук. Снимки ще кача привечер, в момента не мога да си намеря кабела. Не ме питаите за водоема няма да го кажа с цел опазване от мрежари и токаджий които са доста в този район.
+ доста таракнки 