6 дена релакс в Родопите
Публикувано на: Пон Юли 28, 2008 5:12 pm
Не знам точно как да я почна тая тема, но всичко по реда си!
Тръгване в неделя 20.07'08 в 5:10 по посока Сърница. Пътя нормален, комбито лети до към къде Пещера и от там нататък - МЪКА! Нагоре, завои, свят да ти се завие!Изкачване до св. Константин:


След това спускане до стената на яз. Батак и покрай него до разклона за Доспат:



Преминаване през ужасния участък от около 3 км. преди Сърница, пред който и улиците на Сараево през време на войната бледнеят - дупка до дупка и супер гигантски слалом м/у тях!


Тези са на връщане и са "нагоре", иначе на отиване се спускаш през този участък. И крайната цел - Сърница:

Освен тази джамия има още една в самия "град", а преди това има вилно селище "Крушата", или както там си го наричат, където също има джамия! Що песен, що нещо чух от тях, не е истина!
Чух се с Дяката и се разбрахме да ме чака на пътя след мостчето. Оказа се, че неговият бивак не е до водата, както аз си го представях, а доста нагоре на края на една полянка под сянките на боровете. А моята представа за многодневен риболов е да съм до водата и да си хвърля тежката артилерия и да чакам заветния удър (писък на сигнализаторите)! Затова продължихме по пътя и си намерихме добро и широко място със полянка, със сенки и подходящи условия както за дъно, така и за плувка. Разпънахме бивака, хапнахме и се заех с хранилката и царевицата.



Шаран така и не не хванах, като пробвах всички налични методи, с които разполагах - на косъм на топчета, на суха царевица, на варена, на консервирана и на млечна. Единственото пипане от захраненото място бе на прилична перка на млечната царевица:


Повечето риба хванахме на плувка в ляво от нас в залива на варено жито на 1,5-2 м дълбочина:



Ходихме до Сърница за рибета - щипоци - 30 бр. и резултата е един единствен костур. Хартисаха поне десетина от тях! Пред нас на 10-на метра имаше пояс от водорасли, които почваха от дъното - 3 м до 20 см под повърхността на водата, а по-навътре намаляваха и на 5,5-6 м (дълбочина) беше вече чисто. Рибата се въртеше точно в тази зона - след ивицата водорасли на около 2 м (дълбочина), но като цяло в горните слоеве на водата, но не ще да кълве на нищо! Минахме на възможно най-тънки линии и малки куки, за да залъжем някоя и друга перка и 3-4 каракуди. Захранване редовно с какво ли не - жито, млечна царевица, ароматизирани захранки - 5 вида + дип ванилия. Малко снимки с риби:





Помощните ми средства в риболова, благодарение на които получавах подробна информация за рибите и водата:




По-навътре си имаше риба и на по-дълбоко, но само толкова! В първите 2 дена времето беше супер - почти като на плаж, като имаше и такива моменти:



След това доста захладня и малките останаха много разочаровани, щото това им беше любимото занимание.
За снимките на масата няма какво да коментирам - те говорят сами за себе си:




Намерихме на брега някво подобие на мрежа:

след което попадна тук:

Не мога да не спомена и гостуването на Дяката, Мима и кучето му Джек при нас :



Изкарахме доста весели мигове заедно, имаше и акордеон, но интересно защо аз нямам снимки с него - дано той има и ви ги покаже! Ето и малко красиви моменти:





Получи се като цяло една хубава почивка сред хубава природа и доста прохлада (по-скоро студено) за всички от компанията, с тук-там хваната някоя и друга рибка! Спирам, за да не стана отегчителен, а който иска да гледа, снимките са в галерията. Ще има още, но чакам, приятеля ми да ми ги запише, щот сега няма нет.
Хайде със здраве!
Тръгване в неделя 20.07'08 в 5:10 по посока Сърница. Пътя нормален, комбито лети до към къде Пещера и от там нататък - МЪКА! Нагоре, завои, свят да ти се завие!Изкачване до св. Константин:


След това спускане до стената на яз. Батак и покрай него до разклона за Доспат:


Преминаване през ужасния участък от около 3 км. преди Сърница, пред който и улиците на Сараево през време на войната бледнеят - дупка до дупка и супер гигантски слалом м/у тях!


Тези са на връщане и са "нагоре", иначе на отиване се спускаш през този участък. И крайната цел - Сърница:
Освен тази джамия има още една в самия "град", а преди това има вилно селище "Крушата", или както там си го наричат, където също има джамия! Що песен, що нещо чух от тях, не е истина!
Чух се с Дяката и се разбрахме да ме чака на пътя след мостчето. Оказа се, че неговият бивак не е до водата, както аз си го представях, а доста нагоре на края на една полянка под сянките на боровете. А моята представа за многодневен риболов е да съм до водата и да си хвърля тежката артилерия и да чакам заветния удър (писък на сигнализаторите)! Затова продължихме по пътя и си намерихме добро и широко място със полянка, със сенки и подходящи условия както за дъно, така и за плувка. Разпънахме бивака, хапнахме и се заех с хранилката и царевицата.
Шаран така и не не хванах, като пробвах всички налични методи, с които разполагах - на косъм на топчета, на суха царевица, на варена, на консервирана и на млечна. Единственото пипане от захраненото място бе на прилична перка на млечната царевица:


Повечето риба хванахме на плувка в ляво от нас в залива на варено жито на 1,5-2 м дълбочина:



Ходихме до Сърница за рибета - щипоци - 30 бр. и резултата е един единствен костур. Хартисаха поне десетина от тях! Пред нас на 10-на метра имаше пояс от водорасли, които почваха от дъното - 3 м до 20 см под повърхността на водата, а по-навътре намаляваха и на 5,5-6 м (дълбочина) беше вече чисто. Рибата се въртеше точно в тази зона - след ивицата водорасли на около 2 м (дълбочина), но като цяло в горните слоеве на водата, но не ще да кълве на нищо! Минахме на възможно най-тънки линии и малки куки, за да залъжем някоя и друга перка и 3-4 каракуди. Захранване редовно с какво ли не - жито, млечна царевица, ароматизирани захранки - 5 вида + дип ванилия. Малко снимки с риби:





Помощните ми средства в риболова, благодарение на които получавах подробна информация за рибите и водата:

По-навътре си имаше риба и на по-дълбоко, но само толкова! В първите 2 дена времето беше супер - почти като на плаж, като имаше и такива моменти:



След това доста захладня и малките останаха много разочаровани, щото това им беше любимото занимание.
За снимките на масата няма какво да коментирам - те говорят сами за себе си:




Намерихме на брега някво подобие на мрежа:

след което попадна тук:

Не мога да не спомена и гостуването на Дяката, Мима и кучето му Джек при нас :



Изкарахме доста весели мигове заедно, имаше и акордеон, но интересно защо аз нямам снимки с него - дано той има и ви ги покаже! Ето и малко красиви моменти:





Получи се като цяло една хубава почивка сред хубава природа и доста прохлада (по-скоро студено) за всички от компанията, с тук-там хваната някоя и друга рибка! Спирам, за да не стана отегчителен, а който иска да гледа, снимките са в галерията. Ще има още, но чакам, приятеля ми да ми ги запише, щот сега няма нет.
Хайде със здраве!