Мистър Мърфи беше с мен!
Публикувано на: Вто Юли 29, 2008 9:04 pm
От откриването все си ходя почти безуспешно за риба и не пускам теми в този раздел, защото всеки ден би трябвало да пиша по една
, но смятам да отдам нужното внимание на днешния абсолютно каръшки излет!
Всичко започна както обикновено - натоварване на снаряжението и пристигане на това иначе толкова перспективно място:

Времето беше идеално, течението на реката слабо, нивото беше рипнало - абе, с кеф човек да започне да лови.
Хубаво, ама е редно да се захрани преди това.
Рипнах в гуменарката, сложих баката с варена и ароматизирана царевица, взех една 10л. туба от минерална вода за шамандура и към нея вързах котвата от моторната лодка.
Влезнах и започнах да греба, но изведнъж ми се счупи гребло, течението ме пое, но 20-30м. по надолу успях да излезна, гребейки само с другото гребло.
Дотук добре.
От двете гребла направих едно като за каяк и загребах пак срещу течението, за да заходя и да пусна шамандурата.
Прецених, че дистанцията от брега е ок и пуснах котвата с въжето и тубата, обаче се оказа, че е по-дълбоко и че тубата носи котвата по течението.
Вече бесен от толкова гребане (поне да беше без първите две букви
), започнах да дърпам юнашки въжето, за да изкарам котвата, ама нещо пресилих нещата и котвата се заби в лодката, след което се чу едно "пффффффффф" и аз вече бях във водата, лодката под мен, баката със захранка пред мен, а въжето с котвата около мен.
Хвана ме шубе да не се оплета във въжето на котвата и зат'ва заплувах към брега, зарязвайки всичко във водата.
...течението отнесе лодката и баката:

Въпреки че едва ли би имало начин да хвана нещо без захранка, по системата "надеждата умира последна" заметнах въдиците в очакване, надявайки се, че съдбата щедро ще ме възнагради с много амури, шарани и сомове за всички неволи, които претърпях.
Блажени са вярващите!
Единственото нещо, което през 15 мин. ловях, беше това:

Затова пък, приятелчето с мен, верен фен на плувката, хвана 128 уклея и подобри рекорда си.
Съвет!
Ако си тръгнал за риба с мистър Мърфи, спри, искам да остана сух.


Всичко започна както обикновено - натоварване на снаряжението и пристигане на това иначе толкова перспективно място:

Времето беше идеално, течението на реката слабо, нивото беше рипнало - абе, с кеф човек да започне да лови.
Хубаво, ама е редно да се захрани преди това.
Рипнах в гуменарката, сложих баката с варена и ароматизирана царевица, взех една 10л. туба от минерална вода за шамандура и към нея вързах котвата от моторната лодка.
Влезнах и започнах да греба, но изведнъж ми се счупи гребло, течението ме пое, но 20-30м. по надолу успях да излезна, гребейки само с другото гребло.
Дотук добре.
От двете гребла направих едно като за каяк и загребах пак срещу течението, за да заходя и да пусна шамандурата.
Прецених, че дистанцията от брега е ок и пуснах котвата с въжето и тубата, обаче се оказа, че е по-дълбоко и че тубата носи котвата по течението.
Вече бесен от толкова гребане (поне да беше без първите две букви

Хвана ме шубе да не се оплета във въжето на котвата и зат'ва заплувах към брега, зарязвайки всичко във водата.
...течението отнесе лодката и баката:

Въпреки че едва ли би имало начин да хвана нещо без захранка, по системата "надеждата умира последна" заметнах въдиците в очакване, надявайки се, че съдбата щедро ще ме възнагради с много амури, шарани и сомове за всички неволи, които претърпях.
Блажени са вярващите!

Единственото нещо, което през 15 мин. ловях, беше това:

Затова пък, приятелчето с мен, верен фен на плувката, хвана 128 уклея и подобри рекорда си.


Съвет!

Ако си тръгнал за риба с мистър Мърфи, спри, искам да остана сух.
