Диалози с Горския Дух
Публикувано на: Вто Юли 29, 2008 9:44 pm
Звъненето на часовника ме сепва, но бързо се осъзнавам и скачам от леглото. Поглеждам през прозореца и ме посреща непроницаема тъмнина. Все пак още е нощ, до разсъмване има много време, но бързам. Там някъде в планината ме очаква една река с прекрасни петнисти риби.
Бързо се обличам и взимам приготвения от предната вечер багаж. Изскачам от блока и тъмнината ме обгръща. Дежурните изпращачи също са налице, полицая пред входа на РПУ-то и кварталното куче. Единия ме поглежда сънено, а другия мързеливо помръдва с опашка и пак отпуска глава за да се отдаде на сънища в които сигурно гони купища котки на някоя зелена морава.
Пътя е пуст по това време, фаровете самотно чертаят линии по асфалта.
В планината съм тъкмо навреме за да уловя мига на показването на слънцето иззад върховете.
Посядам, отсипвам си кафе от термоса и с благоговение се потапям в гледката.
Слънцето бавно се показва,
отначало само като зарево, малко по малко изсветляващо, докато първия , а след него и други лъчи ласкаво погалят по темето Горския дух.
Това е една скала която се извисява над гората като същински господар и пазител, зорко бдяща над дърветата, реката и горските обитатели.
- Ще ме ощастливиш ли днес с някоя красавица, господарю – провиквам се към него.
Услужливото ехо , този верен паж, мигом връща отговора:
- Красавицаааааааа, красавицаааааа - Явно днес е благоразположен към мен
Изправям се , изплаквам чашата от кафето в бистрите планински води и бавно се отпрявям нагоре по пътеката срещу течението. Още доста имам да се покатеря преди да стигна до тихите, сенчести вирове в чиито подмоли се крият петнистите красавици.
Около мен тишината е почти оглушителна, нарушавана само от ромона на водите, които препускат между камъните в бързеите.
От унеса ме сепва тропот на копита и сърдито пухтене. (Явно пак го сепнах оня стар глиган. )
Излизаики от храстите виждам и виновника за топурдията. По скоро виновници.
Дива свиня подтичва нагоре по байра следвана в редичка от все още шарените си малки. Явно бяха окъсняли, залисани в игри около водата и моето присъствие ги бе сепнало. Не можах да изкарам апарата достатъчно бързо и гората ги погълна преди да успея да ги снимам. Задоволих се да щракна само стъпките им в калта:
С повишено настроение от тази среща продължавам пътя си.
Скоро съм до първия удобен вир. Внимателно се прокрадвам и леко замятам блесната към отсрещния подмол. После пак, и пак , и пак. Нямам дори подгонване. Местя се на следващия вир, после и на следващия. Повече от два часа замятам различни примамки, но нито една риба не иска да ме ощастливи.
Слънцето вече е напекло, а от опит знам , че щом напече и пъстървите се прибират в хладните подмоли и спират да гонят блесните.
Време е да преосмисля тактиката...
Връщам се обратно до първия вир и премонтирам въдицата. Слагам еднограмова плувка, кука десятка и леко утежнение. За стръв си нося кутиика бял червей.
Слагам грозд от него на куката и замятам. Плувката спокойно преминава почти през целия вир и вече почти в края изведнъж се гмурва. Засечка и усещам приятната тежест на мятащата се риба. Но... какво е изумлението ми когато докарвам рибата пред мен и виждам овалното тяло на бабушка!!! Тя пък как ли се е взела тук???
Откачам я и я пускам обратно.
Стигам до следващия вир. Ударът е още в началото на вира. Рязък и брутален. Усещащ каква е рибата засичам и вадя кефал.
Малко поядосан продължавам нагоре. Следващия вир е дълъг и дълбок. Плувката бавно се носи по него, едва забележимо трепва и се скрива под водата. Засечка и пръта се огъва. Това е нещо едро.
Но защо ли така вяло се бори???? Леко придърпвам и скоро виждам под водата странен силует... костенурка!!!!
Е това вече е прекалено!!!!
Пускам я да си ходи и тя сърдито и както ми се струва с мърморене, се отправя обратно към водата:
Явно горския дух не ме е разбрал или се подиграва с мен!!!!
Унил се отправям нагоре по течението. Замятам тук там , но нищо....
Стигам до следващ вир и там виждам....
Явно ново превъплъщение на горския властелин. Леко се приближавам и леко подхвърлям няколко червейчета.
Явно е гладен защото набързо ги излапва и пак застива в позата на будист, гледайки ме с ъгъла на окото.
- Е надявам се вече да си благоразположен към мен – подхвърлям аз
Той нищо не отвръща но ми се струва , че виждам лека усмивка в ъгълчето на голямата му уста.
Следващото замятане е в дълбок вир , със скала в единия край. Плувката още не се успокоила след замятането , когато нещо отдолу я заби. Засечка и първата пъстърва е факт. Прекрасна балканка около 25 санта.
Снимка и я пускам пак обратно.
Успокоен се устремявам пак напред. Стигам до голям вир, достъпът до който е невъзможен поради оградилите го отвякъде скали. Единствения начин да заметнеш е от горе, от скалата, която е на около5 метра над водата. Никога не съм хващал риба тук.... Но защо ли да не опитам, получил съм благословията на Властелина на гората.
Спускам стръвта отгоре и още щом се докосва до повърхността, отнякъде изскача сянка и атакува. Дори не се налага да засичам. Рибата е голяма и напъва силно към дълбокото. Минават няколко минути преди да успея да я укротя и извадя на повърхноста. Ами сега. Кордата ми е 0.16, повода 0.12 а аз съм на ПЕТ метра над водата. Решавам да рискувам и я вдигам нагоре. Рибата е уморена и не се мята, което много ми помага. Малко по малко я повдигам докато накрая е в обсега на кепа. Гребвам я от въздуха и най-накрая отдъхвам.
Прекрасна риба , 38 см. Отдавна не съм хващал такава.
Продължавам своя път, замятайки в перспективните места.
Жертвоприношението пред духа го е благоразположило към мен и ударите следват един след друг. Пъстървите са се наредили на опашка пред куката ми.
Хващам, снимам, пускам!!!!!!
По-едно време ми омръзна и да снимам и само хващах и пусках. Рибите бяха в порядъка около 25 см. с няколко по дребни. Общо около 15 риби.
Така и не усетих кога деня е превалил. Време е да се връщам обратно. Решавам да заметна още в един вир и да се спускам надолу, към колата.
Тихо, по всички правила се приближавам и замятам към отсрещната скала. Ударът следва веднага. Засичам и отсреща се бялка тялото на едра пъстърва, но се забива в туфа водорасли и се откачва.
Ядосвам се на неуспеха , но решавам да заметна пак, въпреки че се съмнявам че е подплашила останалите обитатели на вира. Замятам пак там и удара пак е веднага. Този път съм уверен св себе си и една 25 сантиметрова се озовава за малко извън водата.
„Е тази вече подплаши всичко” си мисля и се изправям. Нагазвам във водата, тук трябва да пресека реката, но стигаики до средата не издържам и пак замятам към отсрешния бряг, на един метър от предишните замятания. И... отново удар веднага. Даже не го очаквах и едва не го пропуснах. Все пак успях да засека и още една риба , 27 см. излезе да се запознаем.
Внимателно я откачам и я пускам обратно.
Пресичам реката и се озовавам над местото където ми клъвнаха рибите. Беше дълбоко 30 сантиметра. В този момент видях че ми се е развързала връзката на обувката. Оставих въдицата във водата и се наведох да се завържа. Изправяики се по навик потърсих плувката, но не я веидях. Изненадан и учуден леко засякох. Изведнъж пръта се огъна и аванса застрашително заскърца. Мамка му, та оттук извадих две риби и изтървах една. Всичко във вира би трябвало да се е изпокрило.
Затегнах аванса и борбата започна. Рибата напъва към подмола и водораслите, аз се мъча да и попреча. Малко по малко напъните и отслабваха и успях да я доведа над кепа. Гребнах я и беше моя.
Малко по-голяма от рекора за деня. 39 сантиметра.
Сърцето ми бие до пръсване. Явно горския дух бе решил да ме изненада за последно!
Присядам на тревата и бавно се успокоявам. После ставам и бавно прибирам въдицата. Не искам да насилвам късмета си и благоразположението на Горския властелин. Това ми бе достатъчно. Зареден с енергия и с тъпа болка в краката бавно се отправям към колата. Дори не поглеждам повече към реката. Нека да ми останат добри гледки и за другия път.
Поглеждам скриващото се зад дърветата слънце.
После отправям взора си към Властелина. Той си е там, надвесен над гората, зорко бди в спускащия се здрач.
- Довиждане Дух – промълвявам тихо и поемам по пътеката.
Чака ма дългия път към голямия град.
Бързо се обличам и взимам приготвения от предната вечер багаж. Изскачам от блока и тъмнината ме обгръща. Дежурните изпращачи също са налице, полицая пред входа на РПУ-то и кварталното куче. Единия ме поглежда сънено, а другия мързеливо помръдва с опашка и пак отпуска глава за да се отдаде на сънища в които сигурно гони купища котки на някоя зелена морава.
Пътя е пуст по това време, фаровете самотно чертаят линии по асфалта.
В планината съм тъкмо навреме за да уловя мига на показването на слънцето иззад върховете.
Посядам, отсипвам си кафе от термоса и с благоговение се потапям в гледката.
Слънцето бавно се показва,
отначало само като зарево, малко по малко изсветляващо, докато първия , а след него и други лъчи ласкаво погалят по темето Горския дух.
Това е една скала която се извисява над гората като същински господар и пазител, зорко бдяща над дърветата, реката и горските обитатели.
- Ще ме ощастливиш ли днес с някоя красавица, господарю – провиквам се към него.
Услужливото ехо , този верен паж, мигом връща отговора:
- Красавицаааааааа, красавицаааааа - Явно днес е благоразположен към мен
Изправям се , изплаквам чашата от кафето в бистрите планински води и бавно се отпрявям нагоре по пътеката срещу течението. Още доста имам да се покатеря преди да стигна до тихите, сенчести вирове в чиито подмоли се крият петнистите красавици.
Около мен тишината е почти оглушителна, нарушавана само от ромона на водите, които препускат между камъните в бързеите.
От унеса ме сепва тропот на копита и сърдито пухтене. (Явно пак го сепнах оня стар глиган. )
Излизаики от храстите виждам и виновника за топурдията. По скоро виновници.
Дива свиня подтичва нагоре по байра следвана в редичка от все още шарените си малки. Явно бяха окъсняли, залисани в игри около водата и моето присъствие ги бе сепнало. Не можах да изкарам апарата достатъчно бързо и гората ги погълна преди да успея да ги снимам. Задоволих се да щракна само стъпките им в калта:
С повишено настроение от тази среща продължавам пътя си.
Скоро съм до първия удобен вир. Внимателно се прокрадвам и леко замятам блесната към отсрещния подмол. После пак, и пак , и пак. Нямам дори подгонване. Местя се на следващия вир, после и на следващия. Повече от два часа замятам различни примамки, но нито една риба не иска да ме ощастливи.
Слънцето вече е напекло, а от опит знам , че щом напече и пъстървите се прибират в хладните подмоли и спират да гонят блесните.
Време е да преосмисля тактиката...
Връщам се обратно до първия вир и премонтирам въдицата. Слагам еднограмова плувка, кука десятка и леко утежнение. За стръв си нося кутиика бял червей.
Слагам грозд от него на куката и замятам. Плувката спокойно преминава почти през целия вир и вече почти в края изведнъж се гмурва. Засечка и усещам приятната тежест на мятащата се риба. Но... какво е изумлението ми когато докарвам рибата пред мен и виждам овалното тяло на бабушка!!! Тя пък как ли се е взела тук???
Откачам я и я пускам обратно.
Стигам до следващия вир. Ударът е още в началото на вира. Рязък и брутален. Усещащ каква е рибата засичам и вадя кефал.
Малко поядосан продължавам нагоре. Следващия вир е дълъг и дълбок. Плувката бавно се носи по него, едва забележимо трепва и се скрива под водата. Засечка и пръта се огъва. Това е нещо едро.
Но защо ли така вяло се бори???? Леко придърпвам и скоро виждам под водата странен силует... костенурка!!!!
Е това вече е прекалено!!!!
Пускам я да си ходи и тя сърдито и както ми се струва с мърморене, се отправя обратно към водата:
Явно горския дух не ме е разбрал или се подиграва с мен!!!!
Унил се отправям нагоре по течението. Замятам тук там , но нищо....
Стигам до следващ вир и там виждам....
Явно ново превъплъщение на горския властелин. Леко се приближавам и леко подхвърлям няколко червейчета.
Явно е гладен защото набързо ги излапва и пак застива в позата на будист, гледайки ме с ъгъла на окото.
- Е надявам се вече да си благоразположен към мен – подхвърлям аз
Той нищо не отвръща но ми се струва , че виждам лека усмивка в ъгълчето на голямата му уста.
Следващото замятане е в дълбок вир , със скала в единия край. Плувката още не се успокоила след замятането , когато нещо отдолу я заби. Засечка и първата пъстърва е факт. Прекрасна балканка около 25 санта.
Снимка и я пускам пак обратно.
Успокоен се устремявам пак напред. Стигам до голям вир, достъпът до който е невъзможен поради оградилите го отвякъде скали. Единствения начин да заметнеш е от горе, от скалата, която е на около5 метра над водата. Никога не съм хващал риба тук.... Но защо ли да не опитам, получил съм благословията на Властелина на гората.
Спускам стръвта отгоре и още щом се докосва до повърхността, отнякъде изскача сянка и атакува. Дори не се налага да засичам. Рибата е голяма и напъва силно към дълбокото. Минават няколко минути преди да успея да я укротя и извадя на повърхноста. Ами сега. Кордата ми е 0.16, повода 0.12 а аз съм на ПЕТ метра над водата. Решавам да рискувам и я вдигам нагоре. Рибата е уморена и не се мята, което много ми помага. Малко по малко я повдигам докато накрая е в обсега на кепа. Гребвам я от въздуха и най-накрая отдъхвам.
Прекрасна риба , 38 см. Отдавна не съм хващал такава.
Продължавам своя път, замятайки в перспективните места.
Жертвоприношението пред духа го е благоразположило към мен и ударите следват един след друг. Пъстървите са се наредили на опашка пред куката ми.
Хващам, снимам, пускам!!!!!!
По-едно време ми омръзна и да снимам и само хващах и пусках. Рибите бяха в порядъка около 25 см. с няколко по дребни. Общо около 15 риби.
Така и не усетих кога деня е превалил. Време е да се връщам обратно. Решавам да заметна още в един вир и да се спускам надолу, към колата.
Тихо, по всички правила се приближавам и замятам към отсрещната скала. Ударът следва веднага. Засичам и отсреща се бялка тялото на едра пъстърва, но се забива в туфа водорасли и се откачва.
Ядосвам се на неуспеха , но решавам да заметна пак, въпреки че се съмнявам че е подплашила останалите обитатели на вира. Замятам пак там и удара пак е веднага. Този път съм уверен св себе си и една 25 сантиметрова се озовава за малко извън водата.
„Е тази вече подплаши всичко” си мисля и се изправям. Нагазвам във водата, тук трябва да пресека реката, но стигаики до средата не издържам и пак замятам към отсрешния бряг, на един метър от предишните замятания. И... отново удар веднага. Даже не го очаквах и едва не го пропуснах. Все пак успях да засека и още една риба , 27 см. излезе да се запознаем.
Внимателно я откачам и я пускам обратно.
Пресичам реката и се озовавам над местото където ми клъвнаха рибите. Беше дълбоко 30 сантиметра. В този момент видях че ми се е развързала връзката на обувката. Оставих въдицата във водата и се наведох да се завържа. Изправяики се по навик потърсих плувката, но не я веидях. Изненадан и учуден леко засякох. Изведнъж пръта се огъна и аванса застрашително заскърца. Мамка му, та оттук извадих две риби и изтървах една. Всичко във вира би трябвало да се е изпокрило.
Затегнах аванса и борбата започна. Рибата напъва към подмола и водораслите, аз се мъча да и попреча. Малко по малко напъните и отслабваха и успях да я доведа над кепа. Гребнах я и беше моя.
Малко по-голяма от рекора за деня. 39 сантиметра.
Сърцето ми бие до пръсване. Явно горския дух бе решил да ме изненада за последно!
Присядам на тревата и бавно се успокоявам. После ставам и бавно прибирам въдицата. Не искам да насилвам късмета си и благоразположението на Горския властелин. Това ми бе достатъчно. Зареден с енергия и с тъпа болка в краката бавно се отправям към колата. Дори не поглеждам повече към реката. Нека да ми останат добри гледки и за другия път.
Поглеждам скриващото се зад дърветата слънце.
После отправям взора си към Властелина. Той си е там, надвесен над гората, зорко бди в спускащия се здрач.
- Довиждане Дух – промълвявам тихо и поемам по пътеката.
Чака ма дългия път към голямия град.
.
Стархотен репортаж. 
Радвам се много като чета такива репортажи 