naRiba.com

Знам, че ставам досаден и банален за аудиторията с моите дунавски скобари, но много се изкефих на петъчния си риболов и не мога да не разкажа за него
Поради факта, че в петък работих само до обяд, реших че следобеда ще е удачно време да изпробвам едно ново за мен местенце на Дунав в близост до с. Горни Цибър. Отдавна слушам все хубави неща за там и бях твърдо решен да ида да го видя и да похвърлям. Първоначалния оглед бе извършен още преди 10-тина дни, когато харесах чудесно местенце за скобар - полегат бряг, дъно от глина и чакъл (поне брега бе такъв), силно течение. Още тогава реших, че това ще е местото, на което може да се направи приличен излет с "мамка"- начин на риболов, който не се практикува по този край. И пак тогава предчувствах, че ще съм голяма атракция сред колегите наоколо , но...всичко по реда си
Отидох на мястото към 5 следобяд и с радост установих, че не е заето. От ляво имаше 2 мъже и 2 жени, коитo се оплакаха, че не кълве нито на плувка, нито на дъно. Оставих ги и започнах приготовленията – съблякох се и влязох във водата за да проверя как е дъното пред мен (има ли закачки, каква е “настилката”, полегато ли е...), след което напълних мрежата с хляб и камъни (мамката) и отново влязох за да я пусна.
Започнах да хвърлям след 10-тина минути и още с второто хвърляне извадих първия скобар . Рибата бързо беше надушила хляба и се беше събрала точно пред мен. Започнах да вадя хубави скобари почти на всяко хвърляне – кеф голем! Както очаквах, действията ми не останаха незабелязани от колегите до мен и скоро единия мъж дойде пристъпвайки от крак на крак. Въпреки рибарското си самочувствие се осмели да ме попита на каква стръв хвърлям, на което аз му отговорих – "бял червей”. “Ние”, вика, “сме с торен, дали ще клъвне?” . Предложих му да пробват на хранилка с хляб и стиропор, ако ще хвърлят на дъно. Но те май нямаха такива такъми в себе си и човека си отиде...
Аз продължавах необезпокояван да дърпам скобарите
След още половин час дойде и другия колега, този път само за да погледа . Застана зад мен и внимателно наблюдаваше какво правя, без да ме пита нищо. Погледа пък си тръгна и той... След още 15-тина минути дойде ред и на едната колежка. Появи се направо с въдицата си (директен телескоп 4 м.), приближи се съвсем близо до мен и съвсем директно ме попита: “Извинявай, ще ми обясниш ли точно какво правиш?”. Ейййй, много хубаво ми прозвуча – ушите ми леко порастнаха, а рибарската ми гордост направо се разтапяше от удоволствие . В гласа й имаше някаква нотка, която казваше: “Добре, предаваме се! И понеже на мъжете им е неудобно да те попитат, го правя аз...” Не че съм фукльо, ама тръпката си беше страхотна - да даваш уроци на местните колеги, на тяхна територия .
Обясних подробно начина, по който ловях и предложих ако нямат “мамка” (не можеха да имат, при положение, че не знаеха какво е!) да пробват да омесят малко хляб и да го ползват за захранка И това не се прие и момичето си тръгна с ясното разбиране, че няма как да прилъжат скобарите при себе си.
Аз продължих с риболова до 19.45 като направих около 6-7 кг. скобар плюс няколко морунажа. За това време имах още няколко безмълвни посещения от колегите с цел наблюдение, но за мое съжаление никой не остана за последния урок – връщането на рибата. Пуснах обратно всичкия улов с изключение 6-7 риби, които бяха умрели в живарника и ми се щеше и това да видят от мен, но не се получи... Видя ме обаче един друг колега, дошъл с намерение да стои целия уикенд. Много се учуди, след това реши, че нямам фризер, после, че нямам на кого да дам рибата, докато накрая стопли: “Ама ти я ловиш за удовослтвие, а?!?!!” Еврика, и такъв риболов има!!! Определено си спечелих симпатиите му и на тръгване ми предложи да ми пази място, ако реша да ида през уикенда. Естествено че се съгласих и си тръгнах предоволен .
И естествено се възползвах от петъчната покана и в неделя повторих същия риболов, но рано сутринта. До 12 на обяд наскубах още 5-6 кг., снимах ги (с лентов апарат и затова не помествам снимки), пуснах ги и още по-доволен се прибрах за заслужена следобедна почивка.

Ехх тия скобари бе . Браво колега , еваллла! Трябва и на теб подобно на други колеги да ти дадат черен скобарски пояс. Чакам снимките с нетърпение.

интересно ми е точно какво представлява тая мамка! само месен хляб и камъни за тжест в мрежа lie ?
ако не те мързи сега можеш да се порадваш и да обясниш подробно щот съм ламер по реките а искам да ходжа да се пробвам. :винк:

Значи мамката представлява следното нещо:
1. един обикновен живарник (мрежест, а не телен, без обръчи, т.е най-обикновена мрежеста торба)
2. В единия край на мрежата (не на отвора!) е монтирана (завързана здраво) здрава метална халка, през която свободно да може да минава влакно с дебелина поне 1 мм.
3. Найлоново влакно с дебелина поне 1мм. и дължина около 50 м., в единия край, на което е монтирана "бочка" от стиропор (сферично парче стиропор). Другия край е привързан към дъсчица или др. удобен предмет.

Мрежата се пълни с хляб, но не омесен. За предпочитане е по-стар хляб (не спечен), които да се рони, а да не става клисав при намокряне. Виждал съм колеги да поставят и по някое парче стар козунак или кюспе на плочики... Поставят се 3 - 4 обли (за да не скъсат мрежата) речни камъка с достатъчна големина, за да потопят и задържат на дъното въпросната "мамка". Отвора се завързва, така че мрежата да е сравнително стегната и да няма празни пространства в нея. Вкарва се във водата (обикновено с плуване или замятане от брега) на място с чисто дъно (пясък, чакъл, глина...) и бързо или средно течение, на дълбочина м/у 1,5 до 2,5 м. (повече не е нужно, а и става неудобно за работа). Получава се така, че торбата с хляб лежи на дъното, а стиропора показва точно къде се намира, като същия трябва да се дръпне леко от брега (от другия край на влакното), за да се потопи, така че хем да не пречи на риболова, хем да се вижда от риболовеца.
Идеята на цялата система е, че намокряйки се хляба започва да пуска трохи, които носени от течението образуват "пътечка", събираща рибата дори на 200-300 м. (а може и повеч ) надолу по течението. Ефектът е много по-добър от омесения хляб, който пуска само "мляко"
Лови се по следният начин: Замята се няколко метра пред стиропора, така че плувката да има време да се изправи преди достигането до него. Целта е тя да мине колкото е възможно по-близо (от външната страна) до "бочката", т.е до "мамката" Стръвта трябва да се движи в непосредствена близост до дъното или дори леко да го докосва.
Често се случва поради желание да се мине наистина близо до стиропора същия да бъде закачен от плувката (куката), при което трябва да отпуснем вланко от брега, да изтеглим бочката до себе си, да откачим и после да навием отново влакното, така че бочката да се върне на място без да се помества самата мамка.
В края на риболова мамката се издърпва с помощта на найлоновото влакно (въженце), развързва се, изпразва се от съдържанието й и се прибира.
В Дунав това е класически метод за улов на скобар и морунаж, но често се случва да се появят и риби като мъздруга, платика, мряна, толстолоб... Затова е нужно да имаме готовност за изненади - хубав аванс на макарата и малко по-дебело влакно за повод (0.15-0.20).
В крайна сметка трябва да кажа, че по описание едва ли ще може да се изработи мамка и използва успешно от човек, който не е виждал въпросното нещо никога. Трябва да се види и тогава става доста просто...
От друга страна не съм много сигурен, че този метод е приложим в по-малки реки. Не ми изглежда добра идея дори за реки като Искър, Огоста или Струма... Но все пак не мога да твърдя със сигурност - аз лично съм ползвал мамката само в Дунав

Стефко,маняк си Винаги чета с кеф това което си написал,а и е подробно и даваш винаги много ценна информация Сега четох за мамката,нещо не разбрах много там сьс стиропора като се оплете плувката или куката...ама май загрях .Значи хвьрляме мамката(нанасяме) и влакното(или там каквото е)се движи свободно през халката като на единият му край след халката е стиропора и като метнем мамката и стиропора се издига над нея.А като закачим отпускаме и почва да се движи свободно влакното и го изтегляме с плувката нали.А ако халката е отдолу(или не трябва да е отдолу,а може би някаде отстрани на мамката)няма ли да се затисне от камьните и да не се движи влакното свободно.И за да е малко по надолу стиропора дьрпаме леко влакното и тои потьва нали.А ако закачим куката в мамката какво правим

Значи хвьрляме мамката(нанасяме) и влакното(или там каквото е)се движи свободно през халката като на единият му край след халката е стиропора и като метнем мамката и стиропора се издига над нея.А като закачим отпускаме и почва да се движи свободно влакното и го изтегляме с плувката нали.А ако халката е отдолу(или не трябва да е отдолу,а може би някаде отстрани на мамката)няма ли да се затисне от камьните и да не се движи влакното свободно.И за да е малко по надолу стиропора дьрпаме леко влакното и тои потьва нали.А ако закачим куката в мамката какво правим

Колега Аглия, виждам, че ти е интересно, та ще се опитам да отговоря на нещата подред:
1. Добре си разбрал за стиропора, халката и минаващия през нея конец (много съм зле с рисуването иначе бих изтипосал една картинка )
2. Халката винаги е отгоре, а камъните винаги отдолу (т.е. на дъното), просто, защото се намират в двата противоположни края на мамката (не отстрани!!!!), а при внасянето мамката се хваща с ръка за халката и така се пуска. В резултат камъните си потъват надолу, а халката е отгоре (уффф, не знам дали го обясних много добре затова казвам, че трябва да се види...Като се сетя за моите първи опити с мамка ми се реве. Хем ги гледам по Дунава от 8-9 годишен....)
3. Това със закачването на стиропора, отпускането и откачването също си схванал добре
4. Стиропорът, както е ясно, е доста по лек от водата и изплува сам на повърхността й, но тъй като е свързан чрез влакното (през халката на мамката) към брега се подава на регулирания от вида потапяне (чрез издърпване) или показване (чрез отпускане). Такива действия са необходими, защото в Дунава силата на течението не е постоянно и при по-силно течение бочката се скрива, а при по-слабо се показва и пречи на хвърлянето!
5. Поради наличието на точен индикатор за местоположението на мамката закачванията в торбата с хляб са почти невъзможни. Виж ако го нямаше стиропора, си "вътре" на всяко хвърляне. Но макар и рядко се случват и такива закачвания, единствения изход от които е късане (ето защо е добре повода да е по-тънък от основното влакно. В противен случай може да се остави целия монтаж заедно с плувката и става мазало...). Добрата новина в такъв момент е, че скъсаната кука остава закачена на торбата и в края на риболова, когато издърпаш мамката можеш да си я прибереш обратно

Stefko написа:

Значи хвьрляме мамката(нанасяме) и влакното(или там каквото е)се движи свободно през халката като на единият му край след халката е стиропора и като метнем мамката и стиропора се издига над нея.А като закачим отпускаме и почва да се движи свободно влакното и го изтегляме с плувката нали.А ако халката е отдолу(или не трябва да е отдолу,а може би някаде отстрани на мамката)няма ли да се затисне от камьните и да не се движи влакното свободно.И за да е малко по надолу стиропора дьрпаме леко влакното и тои потьва нали.А ако закачим куката в мамката какво правим

Колега Аглия, виждам, че ти е интересно, та ще се опитам да отговоря на нещата подред:
1. Добре си разбрал за стиропора, халката и минаващия през нея конец (много съм зле с рисуването иначе бих изтипосал една картинка )
2. Халката винаги е отгоре, а камъните винаги отдолу (т.е. на дъното), просто, защото се намират в двата противоположни края на мамката (не отстрани!!!!), а при внасянето мамката се хваща с ръка за халката и така се пуска. В резултат камъните си потъват надолу, а халката е отгоре (уффф, не знам дали го обясних много добре затова казвам, че трябва да се види...Като се сетя за моите първи опити с мамка ми се реве. Хем ги гледам по Дунава от 8-9 годишен....)
3. Това със закачването на стиропора, отпускането и откачването също си схванал добре
4. Стиропорът, както е ясно, е доста по лек от водата и изплува сам на повърхността й, но тъй като е свързан чрез влакното (през халката на мамката) към брега се подава на регулирания от вида потапяне (чрез издърпване) или показване (чрез отпускане). Такива действия са необходими, защото в Дунава силата на течението не е постоянно и при по-силно течение бочката се скрива, а при по-слабо се показва и пречи на хвърлянето!
5. Поради наличието на точен индикатор за местоположението на мамката закачванията в торбата с хляб са почти невъзможни. Виж ако го нямаше стиропора, си "вътре" на всяко хвърляне. Но макар и рядко се случват и такива закачвания, единствения изход от които е късане (ето защо е добре повода да е по-тънък от основното влакно. В противен случай може да се остави целия монтаж заедно с плувката и става мазало...). Добрата новина в такъв момент е, че скъсаната кука остава закачена на торбата и в края на риболова, когато издърпаш мамката можеш да си я прибереш обратно

Вече сьм добре подготвен за да направа и хвьрля(нанеса може би аз или някои друг )мамката теоритично .За практично ще видим по натам.Обяснил си всичко перфектно,сигурен сьм че и на други хора ще са полза постовете ти за мамката

Радвам се, че съм бил интересен и полезен, но пак ще кажа - до практическото изпълнение на нещата ще мине доста време (само помисли как ще завържеш здраво стиропора към толкова дебело влакно!!). И все пак ако имаш желание и ти идва отвътре ще стане
А сега към всички, които са чели нещата по-горе и са решили да изпробват този метод:
БЪДЕТЕ МНОГО ВНИМАТЕЛНИ!!! Не се опитвайте да пускате мамка, ако не сте добър плувец, или познавате слабо (или хич) мястото срещу вас. Реките могат да са много опасни с течението в тях, с резките дълбочини, водовъртежите и т.н. Особено това важи, когато ръцете са ви заети с торба тежаща 6-7 кг., и около нея се мотае въже. Нека поне първите ви опити да не са самостоятелни, а да има някой, който да ви помогне с цялата операция!!!

Stefko написа:Радвам се, че съм бил интересен и полезен, но пак ще кажа - до практическото изпълнение на нещата ще мине доста време (само помисли как ще завържеш здраво стиропора към толкова дебело влакно!!). И все пак ако имаш желание и ти идва отвътре ще стане
А сега към всички, които са чели нещата по-горе и са решили да изпробват този метод:
БЪДЕТЕ МНОГО ВНИМАТЕЛНИ!!! Не се опитвайте да пускате мамка, ако не сте добър плувец, или познавате слабо (или хич) мястото срещу вас. Реките могат да са много опасни с течението в тях, с резките дълбочини, водовъртежите и т.н. Особено това важи, когато ръцете са ви заети с торба тежаща 6-7 кг., и около нея се мотае въже. Нека поне първите ви опити да не са самостоятелни, а да има някой, който да ви помогне с цялата операция!!!

За стиропора незнам може би ще пробия вьпросният стиропор в средата и ще го вьржа там с влакното което ще е прокарано по средата с някакви здрави вьзли и би трябвало да не мрьдне(практически ).
А за нанасянето си прав аз поне не сьм добьр плувец без мамка камо ли с мамка 6-7кг не бих рискувал да плувам с нея .Така че сега може пьк да кажеш нещо за нанасянето на мамката(като изключим плуването),аз за замятане(ама няма да е никак надалеко) друго освен лодка(ама да я изключим и нея)друго не се сещам

За пускането на мамката: аз най-често го правя с плуване. Влизам във водата, като държа мамката в ръце (с едната държа халката, т.е торбата, а с другата - въжето) и ходейки по дъното стигам докъдето мога (обикновено докато водата стигне до врата ми). След това с плуване (само с крака) изминавам още 2-3 м. навътре, където се предполага, че дълбочината вече е около 1,80 - 2 м. и пускам мамката, като продължавам да придържам бочката, за да не се оплете.
В студено време (напр. април, окомври, ноември) не влизам във водата, а я хвърлам от брега, като за целта в мамката се поставя по-малко количество хляб, респ. по-малко количество камъни. Така тежестта е по-малка и е възможно мамката да се хвърли по-навътре във водата, а и се избягва неприятния момент от скъсване на мрежата (особено, ако е ползвана по-дълго време и е поизгнила). Може единствено да се нагази с гумени ботуши (или гащеризон) малко във водата и да се спечели още някой и друг метър.

Също така може да се използва мрежичка(човалче) от картофи, но да е с големите дупки( има и с много малки). Прави се здрав възел от едната страна и започва да се пълни с накъсан или нарязан хляб, качамак, кюспе и т.нат. Аз лично поставям един хляб и половина в човалчето- препоръчвам типовият хляб, защото има много приятна миризма, също така е добре да се използва и бракуван хляб, който е и по-ефтин . От повече няма смисъл. Все пак сме отишли за риба, а не да храним прасенца С едно такова човалче може да се изкара цял ден без да се поставя допълнително количество хляб!!! След като се постави хляба или там каквото се сетим( виждал съм да се поставят и черупки от яйца) се поставят няколко камъка и човалчето се завръзва. Взема се здрава корда( 0,60-0,80) и се завръзва за човалчето от страната не където са поставени камъните, а от другата страна. Взема се едно празно пластмасово шешенце от минерална вода 0,5 литра и се завръзва за кордата на разтояние 1,40- 1,60 метра от човалчето или шешенцето като се завърже и се опъне кордата на горе то(шешенцето) да е на едно ниво с брадичката на риболовеца. Шешенцето ще играе ролята на ориентир на мястото, където сме поставили човалчето с подхранката. И така вече сме готови за влизане в реката за да поставим "мамката". Само едно обобщение: най- отдолу са камъните следвани от хляба, после е кордата и накрая най- отгоре е шешенцето или някакъв друг маркер. При нас мамката се вкарва на не по-голяма дълбочина от 1,70 метра. Често се хващат и скобари на 1,20-1,30 метра дълбочина. Препоръчвам да се използват гащиризони или високи ботуши до чатала, защото може така да се настине пък и след време престоя във водата ще си окаже своето влияние- при нас всички рибари стоят голи до кръста във водата с часове дори и при лошо дъждовно време( най- доброто време за такъв риболов) Колкото и да е топло все пак водата на река Дунав е течаща!!!! Най- често се използват шешенца от минерална вода, кола или друго безалкохолно от 0,5 литра. Препоръчвам линията да се позадържа леко когато наближи мамката- кълването е най- често до самата мамка или малко след нея. Ами в най- общи линии е това- останалото е практика и експерименти. Аз използвам плувка 2гр, основно влакно 0,15 с повод 0,10 и кукичка колкото и да е любопитно номер 15 на Мустад 224N- вярно имам откачания, но за сега съм доволен
Стръв бял червей, но напоследък и на торният се постигат добри резултати- аз не го изпозвам, защото много лесно се изяжда и това налага честата му смяна . Най- често се използват кукички с размер от номер 14 до номер 10. За мен номер 10 е вече доста голяма кукичка, но всеки си има своите предпочитания. За сега при нас най-използваният номер кукички е 10-тият. Аз бих предложил от номер 15 до номер 12 най- много!!! Мамката може и да се хвърли от брега, но аз лично не го препоръчвам( получава се един плясък на водата, от който всякаква риба се плаши в радиус от десетки метри и дълго време после няма да имаме кълване) , защото не се знае как ще застане мамката, къде ще попадне, може и оплитания да се получат. Също така може да се използва и техниката на колегата Стефко с подвижното шешенце- мамката се хвърля заедно с шешенцето и след това се отпуска корда( от брега) колкото да се покаже шешенцето за да ни покаже къде е попаднала мамката. Този метод е за колеги които не искат да влизат в реката или когато времето е студено и не се разполага с гаширизон, и не искаме да се простудим
На слука и наистина риболовът на скобар на мамка е доста емоционален!!!!

Мамката може и да се хвърли от брега, но аз лично не го препоръчвам( получава се един плясък на водата, от който всякаква риба се плаши в радиус от десетки метри и дълго време после няма да имаме кълване) , защото не се знае как ще застане мамката, къде ще попадне, може и оплитания да се получат

С първото твърдение съм абсолютно несъгласен, когато става дума за скобара (поне в Дунав). Не знам защо, но това е толкова неплашлива риба, че няма накъде повече Виждал съм случаи, в които както си ловиш, пред теб с плясъци и викове преминават разни къпещи се хора точно над мамката ти , а в същото време плувката минава след тях и следва кълване Пълна неебавка е тоя скобар и такива плясъци и шум въобще не го бъркат.
Виж за оплитането и неправилното заставане на мамката (понякога) при хвърляне от брега съм съгласен, но през ноември например си заслужава риска

За ноември само с гащиризонче в което се влиза с двоен анцунг, дебели чорапи и вълнени терлици. Ако не- става се на шушулка и настинката е гарантирана. Иначе за плашенето- не знам аз лично не обичам излишният шум и пляскане, камо ли някой да ми се къпе над мамката Всичко това ме изнервя, пропускам кълванета и може би заради това твърдя, че скобара се плаши Стефко, ако имаш време я кажи като размери какви са скобарите при теб. Тук не са много едри, аз до сега не съм хванал някой едър скобар над 300-400грама- не знам защо така. Иначе за колограми и бройки- ти си знаеш. Надявам се есента да се покажат стабилните скобари, не че и тези сега не правят кефа, но все пак.
На слука и само големи скобари!!!!!

Стефко, ако имаш време я кажи като размери какви са скобарите при теб. Тук не са много едри, аз до сега не съм хванал някой едър скобар над 300-400грама- не знам защо така

Ами за размерите какво да ти кажа... тук до Козлодуй, на мястото за което разказах в началото на темата, излизат сравнително дребни скобари (като "вашите" - 300-400 гр.). За двете ми ходеня обаче имах няколко (2-3) сериозни кълванета - все късания. Предполагам, че или са били по-едрички скобари или някоя мренка се е завъртяла около хляба ми, но аз бях с тънко влакно (иначе съм много голям спец и давам акъл на хората как трябва да се застраховат с по-дебели поводи срещу евентуални изненади ), а аванса въобще не успя да отпусне влакно
Около Видин ситуацията е по-друга. Някъде бях писал тук, за впечатленията ми, че различните места държат различни по размер скобари. Т.е има места, където излизат и едри и дребни скобари, а има и такива, където едрите не излизат никога?!?! От началото на сезона на повечето места около Видин излизат скобари с посочения вече размер 300-400 гр. (почти не съм виждал изключения). Е да, ама малко по-нагоре по течението - селата Ново село, Флорентин, Ясен, Връв... си излизаха едри скобари с доста внушителни габарити. Само преди около месец мой приятел ми се похвали, че е ловял там добри риби (600-800 гр.), а баща му е имал скобар над 1,2 кг. (инфото е абсолютно достоверно, защото е от най-близкия ми риболовен авер).
С две думи има си едър скобар, но не навсякъде!!! Може пък наистина до есента да излезат по-едрите тупалки и да ги "почешкаме" малко Наслука и на теб

Благодаря Стефко!!! На слука и само големи скобари!!!!