1700 км. красоти и .....
Публикувано на: Вто Авг 19, 2008 10:57 pm
Доста се чудих къде да пиша, но като малък са ме учили да слушам по ..... старшите 
та след съвета на Марко - ето ме и мен в успешни.
Всичко започна така
Вектрата така беше натоварена, че задните гуми се бяха скрили почти наполовина под калниците, все пак отивахме на палатка за цяла седмица.
За съжаление времето не беше благосклонно с нас - вятър, вълни и пълна невъзможност да се доберем до местата за риболов - и така три дни.
Естествено ние си имахме други занимавки след като не ставаше за плаж и риболов
Вечерите минаваха еднообразно
И така до заветната утрин на 04.08. - с излюпването след тежката вечер ни посрещна Райко
Тръгнахме с Данчо Видинлията по козите пътечки и докато стигнем до мястото се натъкнахме на ето това
Докато Данчо се чудеше как е попаднало това чудо на скалите
аз вече бях разпънал и мислех да намокря потъващата бомбарда останала вързана от миналия сезон. Естествено на тези мазни вълни поради сулгана имаше доста празни засичания 
, но все пак това за което бяхме тръгнали го видяхме
и така докато стане жега си останахме само с него
Оттам на плажа
и по обед дойде Здравко от Биг Брадър с яхтата
На следващата сутрин се записа и Данчо
но с риболова не вървеше, нямаше ги дори и въздесъщите дракони които придаваха рибен вкус вечер на масата.
Така до 07.08. когато събрахме цялата цигания и обратно в Бургас, трябваше да се приготвим за прехода до Рилските езера. Два дена релакс и подготовки и в събота потеглихме. Пристигнахме в Паничище към 17.00 часа където ни посрещна невероятно време - слънце, птички и пички планинарки, които бяха отседнали в хижата предния ден. Вечерта заредихме културно все пак на следващия ден щяхме да се качваме до езерата.
Уви нещо се сви в стомаха ми като погледнах сутринта - мъгла, мъгла и пак мъгла - нищо се не види на 10 метра, все пак бяхме отишли и поехме с джипа на горе. Качихме се на новата хижа в 10.15 и дремахме до 12.30 докато не се разсея малко мъглата. Точно бяхме качили баира и хоп .. пак мъгла, но няма връщане и напред към Бъбрека. По едно време гледам някакви хора клечат пред мене и докато се чудех кво ли правят за малко да нагазя в езерото
Не се минаха и 10 минути и О БОЖЕ духна вятър и пред нас се показа цялото величие на езерото
За съжаление тази невероятна гледка трая не повече от 3-4 минути и пак потеглихме напред или назад не знам - в тази мъгла човек не може да се ориентира, добре че имаше и други хора които явно знаеха къде се намират.
Безуспешно дремахме 1 час да се вдигне мъглата и да видим Окото, но поне си изядохме сандвичите на брега му и потеглихме обратно, не посмяхме да се изкачим до Сълзата. След като слязохме до Близнака отново духна и прогледнахме , но късно не ми се катереше отново 40 минути обратно нагоре и продължихме надолу. Минахме покрай Трилистника
после през Рибното и накрая покрай Миризливото
- така го нарече един чичко който вървеше с нас, сигурно заради десетките палатки на Дановистите, накацали по чукарите . Благополучно в 18.30 стигнахме до изходната точка - хижа " Рилските Езера". Това приключение ще ми държи най-малко 5 години, вечерта бях капнал само дето не заспах на масата. На сутринта посетихме още едно чудно място
и поехме за Видин.
Вечерта е ясно какво сме правили, но на сутринта бяхме на голяяяямата река
мястото беше захранвано цяла седмица от приятел на Данчо - бат Асен, за което сме му много благодарни, но такъв ни бил късмета - първия ден едно бебе
втория още три малко по големи, на които за съжаление нямам снимки, щот забравих да заредя апарата
Следващите дни се отдадохме на заслужена почивка, но Колю го драскаше и в събота отиде с жена си до къмпинга да видят стари познати и да намокри блесните и ето го резултата
близо 50 санта распер и като го засърбяли ръцете......на следващото хвърляне удар, без да успее да регулира аванса, щото замалко да му вземе пръчката и 0.35 корда се скъсала като конец. Хората наоколо коментирали че най-вероятно е било сом, но никой не може да каже със сигурност.
В неделя безславно от към риболовни слуки поехме към Бургас, но както писах ни остана разходката и запечатаните в над 1200 снимки красоти на майка България.
Май се отплеснах малко, но исках да споделя с вас преживяното.
Дали темата е за Успешни - за мене лично да, посетих места и изживях чувства непознати за мен до момента, така че НАСЛУКА на всички и опознайте Родината.
та след съвета на Марко - ето ме и мен в успешни.Всичко започна така
Вектрата така беше натоварена, че задните гуми се бяха скрили почти наполовина под калниците, все пак отивахме на палатка за цяла седмица.
За съжаление времето не беше благосклонно с нас - вятър, вълни и пълна невъзможност да се доберем до местата за риболов - и така три дни.
Естествено ние си имахме други занимавки след като не ставаше за плаж и риболов
Вечерите минаваха еднообразно
И така до заветната утрин на 04.08. - с излюпването след тежката вечер ни посрещна Райко
Тръгнахме с Данчо Видинлията по козите пътечки и докато стигнем до мястото се натъкнахме на ето това
Докато Данчо се чудеше как е попаднало това чудо на скалите
аз вече бях разпънал и мислех да намокря потъващата бомбарда останала вързана от миналия сезон. Естествено на тези мазни вълни поради сулгана имаше доста празни засичания , но все пак това за което бяхме тръгнали го видяхме и така докато стане жега си останахме само с него
Оттам на плажа
и по обед дойде Здравко от Биг Брадър с яхтата
На следващата сутрин се записа и Данчо
но с риболова не вървеше, нямаше ги дори и въздесъщите дракони които придаваха рибен вкус вечер на масата.
Така до 07.08. когато събрахме цялата цигания и обратно в Бургас, трябваше да се приготвим за прехода до Рилските езера. Два дена релакс и подготовки и в събота потеглихме. Пристигнахме в Паничище към 17.00 часа където ни посрещна невероятно време - слънце, птички и пички планинарки, които бяха отседнали в хижата предния ден. Вечерта заредихме културно все пак на следващия ден щяхме да се качваме до езерата.
Уви нещо се сви в стомаха ми като погледнах сутринта - мъгла, мъгла и пак мъгла - нищо се не види на 10 метра, все пак бяхме отишли и поехме с джипа на горе. Качихме се на новата хижа в 10.15 и дремахме до 12.30 докато не се разсея малко мъглата. Точно бяхме качили баира и хоп .. пак мъгла, но няма връщане и напред към Бъбрека. По едно време гледам някакви хора клечат пред мене и докато се чудех кво ли правят за малко да нагазя в езерото
Не се минаха и 10 минути и О БОЖЕ духна вятър и пред нас се показа цялото величие на езерото
За съжаление тази невероятна гледка трая не повече от 3-4 минути и пак потеглихме напред или назад не знам - в тази мъгла човек не може да се ориентира, добре че имаше и други хора които явно знаеха къде се намират.
Безуспешно дремахме 1 час да се вдигне мъглата и да видим Окото, но поне си изядохме сандвичите на брега му и потеглихме обратно, не посмяхме да се изкачим до Сълзата. След като слязохме до Близнака отново духна и прогледнахме , но късно не ми се катереше отново 40 минути обратно нагоре и продължихме надолу. Минахме покрай Трилистника
после през Рибното и накрая покрай Миризливото
- така го нарече един чичко който вървеше с нас, сигурно заради десетките палатки на Дановистите, накацали по чукарите
. Благополучно в 18.30 стигнахме до изходната точка - хижа " Рилските Езера". Това приключение ще ми държи най-малко 5 години, вечерта бях капнал само дето не заспах на масата. На сутринта посетихме още едно чудно мястои поехме за Видин.
Вечерта е ясно какво сме правили, но на сутринта бяхме на голяяяямата река
мястото беше захранвано цяла седмица от приятел на Данчо - бат Асен, за което сме му много благодарни, но такъв ни бил късмета - първия ден едно бебе
втория още три малко по големи, на които за съжаление нямам снимки, щот забравих да заредя апарата
Следващите дни се отдадохме на заслужена почивка, но Колю го драскаше и в събота отиде с жена си до къмпинга да видят стари познати и да намокри блесните и ето го резултата
близо 50 санта распер и като го засърбяли ръцете......на следващото хвърляне удар, без да успее да регулира аванса, щото замалко да му вземе пръчката и 0.35 корда се скъсала като конец. Хората наоколо коментирали че най-вероятно е било сом, но никой не може да каже със сигурност.
В неделя безславно от към риболовни слуки поехме към Бургас, но както писах ни остана разходката и запечатаните в над 1200 снимки красоти на майка България.
Май се отплеснах малко, но исках да споделя с вас преживяното.
Дали темата е за Успешни - за мене лично да, посетих места и изживях чувства непознати за мен до момента, така че НАСЛУКА на всички и опознайте Родината.
, че и риба си хванал не си капо.Ами какво друго да ти кажа?! Успех занапред и наслука!
