Съботна забежка...
Публикувано на: Пон Авг 25, 2008 8:55 am
Ха добър ви ден и успешен ви старт на новата седмица 
Не съм писал от бая време, но този път реших да ви разкажа за едно кратко излетче от изминалите дни, което противно на досегашната ми практика имаше за основна цел кефалите.
Така се случи, че се наложи да изкарам уикенда на село и предварително си бях наумил да пробвам какво може да ми предложи скромната рекичка, минаваща наблизо. Като казвам скромна, имам предвид наистина малка барица, едвам събираща сили в летните жеги. Рибките са дребни и малобройни, но тук там в редките вирове може да се открие някой кефал или пръскач. Някога имаше повече риба и съвсем прилични екземпляри, но това време за съжаление е отминало отдавна, и основна причина сме разбира се ние - хората...
Точно към един от тези вирове се бях насочил в събота, въоръжен само с една блесничка и много желание да успея да прилъжа поне една рибка:
Вирът е тесен, но доста дълъг, а това горе е една плитчина в самото му начало. От тук започнах риболова и дори записах сефтето за деня
Хубава рибка, която определено не очаквах
Рибки с подобен "мерен" размер са вече рядкост тук, а тази ме да се почувствам щастлив и да усетя истинския пулс на света около себе си. Стана ми някак топло и радостно, че успявах все още да доловя този пусл... Върнах рибката бързо в прохладните и бистри води на бързея зад мен и продължих нататък 
По-нататък ме чакаше самия вир: красиво място сгушено между още по-красиви скали! Не е трудно да се досети човек защо местните хора наричат въпросния вир "питите"
Струваше си човек да се поспре тук и да забрави за времето. Малък, щастлив и сгушен между скалите смуквам една цигарка - велико
След нея се залавям отново със спининга. Дръпвам бързо един малчуган измежду два малки камъка, където се образува интересен бързей. Дълбочината е около 10-тина см. но рибката успява да намери блесната и изхвърча на около половин метър над водата! Хитринка, която не съм виждал у тукашните обитатели, и която му спестява срещата с мен Аз нямам нищо против и продължавам...
Предвижвам се съвсем бавно и незабележимо по скалите и избирам една засечка в тях за да се скрия и заметна към отсрещния подмол. Успявам и след повеждане на блесната усещам солиден удар! Този е по-истински и успява да ме размотае из целия вир, че дори и от аванса да си вземе. Невероятни няколко секунди...
Първия опит за снимка не е от най-успешните, но след това миряса малко
Е това вече си е истински успех за тукашните условия. Подобни рибки с размер около 35-40 см. са единици и съм сигурен че няма втора такава в този вир. Малко са и в останалите вирове и е чудо, че са оцеляли досега... Красиви и достойни за уважение риби, които ще е истинско кощунство да не върнеш на тази толкова изтерзана река. Дори се почувствах малко криво, че въобще ги обезпокоих Това са нейните риби, пазени и закриляни с толкова мъка и любов. Това е нейната душа и нейния пулс... Колко чудесно е, че са все още там и пазят жив спомена за някогашната й сила...
Връщам й го, и почти усещам нейната благодарност...
Минал е около час, а вече мога спокойно да прибера въдицата и да отнеса у дома всичко видяно и усетено, и всичко онова за което думите са малко...
Правя последни замятания колкото да дръпна последен малчуган от една плитчина и да усетя любопитните почуквания на още 3-4 подобни рибки...
После е ред на последната цигарка и за едно безмълвно сбогом...
Поздрави!
Не съм писал от бая време, но този път реших да ви разкажа за едно кратко излетче от изминалите дни, което противно на досегашната ми практика имаше за основна цел кефалите.
Така се случи, че се наложи да изкарам уикенда на село и предварително си бях наумил да пробвам какво може да ми предложи скромната рекичка, минаваща наблизо. Като казвам скромна, имам предвид наистина малка барица, едвам събираща сили в летните жеги. Рибките са дребни и малобройни, но тук там в редките вирове може да се открие някой кефал или пръскач. Някога имаше повече риба и съвсем прилични екземпляри, но това време за съжаление е отминало отдавна, и основна причина сме разбира се ние - хората...
Точно към един от тези вирове се бях насочил в събота, въоръжен само с една блесничка и много желание да успея да прилъжа поне една рибка:
Вирът е тесен, но доста дълъг, а това горе е една плитчина в самото му начало. От тук започнах риболова и дори записах сефтето за деня
Хубава рибка, която определено не очаквах
Рибки с подобен "мерен" размер са вече рядкост тук, а тази ме да се почувствам щастлив и да усетя истинския пулс на света около себе си. Стана ми някак топло и радостно, че успявах все още да доловя този пусл... Върнах рибката бързо в прохладните и бистри води на бързея зад мен и продължих нататък По-нататък ме чакаше самия вир: красиво място сгушено между още по-красиви скали! Не е трудно да се досети човек защо местните хора наричат въпросния вир "питите"
Струваше си човек да се поспре тук и да забрави за времето. Малък, щастлив и сгушен между скалите смуквам една цигарка - велико
След нея се залавям отново със спининга. Дръпвам бързо един малчуган измежду два малки камъка, където се образува интересен бързей. Дълбочината е около 10-тина см. но рибката успява да намери блесната и изхвърча на около половин метър над водата! Хитринка, която не съм виждал у тукашните обитатели, и която му спестява срещата с мен
Аз нямам нищо против и продължавам...Предвижвам се съвсем бавно и незабележимо по скалите и избирам една засечка в тях за да се скрия и заметна към отсрещния подмол. Успявам и след повеждане на блесната усещам солиден удар! Този е по-истински и успява да ме размотае из целия вир, че дори и от аванса да си вземе. Невероятни няколко секунди...
Първия опит за снимка не е от най-успешните, но след това миряса малко
Е това вече си е истински успех за тукашните условия. Подобни рибки с размер около 35-40 см. са единици и съм сигурен че няма втора такава в този вир. Малко са и в останалите вирове и е чудо, че са оцеляли досега... Красиви и достойни за уважение риби, които ще е истинско кощунство да не върнеш на тази толкова изтерзана река. Дори се почувствах малко криво, че въобще ги обезпокоих
Това са нейните риби, пазени и закриляни с толкова мъка и любов. Това е нейната душа и нейния пулс... Колко чудесно е, че са все още там и пазят жив спомена за някогашната й сила... Връщам й го, и почти усещам нейната благодарност...
Минал е около час, а вече мога спокойно да прибера въдицата и да отнеса у дома всичко видяно и усетено, и всичко онова за което думите са малко...
Правя последни замятания колкото да дръпна последен малчуган от една плитчина и да усетя любопитните почуквания на още 3-4 подобни рибки...
После е ред на последната цигарка и за едно безмълвно сбогом...
Поздрави!
Вече месец немога да намеря време да изляза край водата! 
: Много яка природа и готини рибета.
