Безкраен празник II
Публикувано на: Пон Сеп 01, 2008 12:19 pm
Петък, събота и неделя бяхме четирима колеги в района на Раждавица, Драговищица и Стенско в командировка. Но понеже Струма и други реки са наблизо, аз си взех и въдиците! И какво стана?!
Първо спряхме да ударим по една шкембе чорба на Извор. Заведението е направо приказка, а чорбата - да си оближеш пръстите:
После шефката категорично ме отлюспи от екипа и служебните задачи и когато Струма блесна пред нас, ми каза да оставам тук и без риба да не се връщам. Намерих последния достъпен вир по дефилето над Раждавица и започнах подготовка:
За довиждане и за наслука колежката Цвета Цунгер ме благослови така:
Не след дълго дръпнах първата риба на троха хляб и за мое учудване беше каракуда, хванах я на границата на мощното течение на два метра дълбочина:
Дотогава бях сам на вира, но се появи колегата Ангел от София и с мое разрешение застана под мен, та да може да ползва обилната захранка - трохи, промикс за река, бисквитена и обикновена галета, бели червеи и глина. И започнаха да излизат и други рибки:
При мен каракудите ставаха все по-едри докато накрая се забоде тоя мутант:
Нямах с какво да премеря този караконджул, но не подозирах, че такива има в Струма и то в горното й течение. После пуснах дребосъка да расте, отбрах едрите и се прибрах при колегите в Стенско:
После имаше цър-пър - пилешки пържоли с гъби, мешана салата и бяло вино:
В събота отидохме на събора в Драговищица, където сам кметът Драголюб бъркаше манджите, а курбана го въртеше една симпатична леля:
И там се повеселихме доволно, пък като стана икиндия колежката Цунгер реши да дойде с мен на един вир на прекрасната Драговищица:
Кака ви Цунгер за пръв път в живота си пипна въдица, но под моето вещо ръководство, на бърза ръка изпедепса занаята. Вижте я колко е радостна с първата си рибка:
То не бяха въздишки и Радини вълнения, ей за сефте виждам жена да целува жива риба в устата!
Хванахме около 40 рибета, но понеже бяха дребни ги пуснахме обратно. По-важното е, че си имаме нова бойна колежка-въдичарка!
За довиждане - ето ви още един прекрасен изглед от реката:
Вечерта хапнахме каракуди по доцентски с магданоз и чесън, салати, варени картофи и бяло вино и в неделя по обед се прибрахме благополучно в София.
Наздраве, юнаци!
Първо спряхме да ударим по една шкембе чорба на Извор. Заведението е направо приказка, а чорбата - да си оближеш пръстите:
После шефката категорично ме отлюспи от екипа и служебните задачи и когато Струма блесна пред нас, ми каза да оставам тук и без риба да не се връщам. Намерих последния достъпен вир по дефилето над Раждавица и започнах подготовка:
За довиждане и за наслука колежката Цвета Цунгер ме благослови така:
Не след дълго дръпнах първата риба на троха хляб и за мое учудване беше каракуда, хванах я на границата на мощното течение на два метра дълбочина:
Дотогава бях сам на вира, но се появи колегата Ангел от София и с мое разрешение застана под мен, та да може да ползва обилната захранка - трохи, промикс за река, бисквитена и обикновена галета, бели червеи и глина. И започнаха да излизат и други рибки:
При мен каракудите ставаха все по-едри докато накрая се забоде тоя мутант:
Нямах с какво да премеря този караконджул, но не подозирах, че такива има в Струма и то в горното й течение. После пуснах дребосъка да расте, отбрах едрите и се прибрах при колегите в Стенско:
После имаше цър-пър - пилешки пържоли с гъби, мешана салата и бяло вино:
В събота отидохме на събора в Драговищица, където сам кметът Драголюб бъркаше манджите, а курбана го въртеше една симпатична леля:
И там се повеселихме доволно, пък като стана икиндия колежката Цунгер реши да дойде с мен на един вир на прекрасната Драговищица:
Кака ви Цунгер за пръв път в живота си пипна въдица, но под моето вещо ръководство, на бърза ръка изпедепса занаята. Вижте я колко е радостна с първата си рибка:
То не бяха въздишки и Радини вълнения, ей за сефте виждам жена да целува жива риба в устата!
Хванахме около 40 рибета, но понеже бяха дребни ги пуснахме обратно. По-важното е, че си имаме нова бойна колежка-въдичарка!
За довиждане - ето ви още един прекрасен изглед от реката:
Вечерта хапнахме каракуди по доцентски с магданоз и чесън, салати, варени картофи и бяло вино и в неделя по обед се прибрахме благополучно в София.
Наздраве, юнаци!
Как в тази суша намери и печурки бе? 
А за да е още "по-красива"днешната картинка,знойна група "концесионери " златари разбиха/взривиха/ цялото корито на реката след Ръждавица ,почти до моста над Струма за Кюстендил 
