naRiba.com

След предния ми ветровит и неуспешен риболов на гореспоменатия водоем утре пак забивам на там. Тоя път трябва да имам прогрес (поне знам пътя и попрочетох за сравнително дащни и удобни места тук- там ). Дано времето да е с мен ( ако ли не, аз съм малко тъп и много упорит ) Ако има съфорумници ще се радвам да се видим и сменим по някоя приказка . Оставям колата до пътя и се суркам по урвите надоло. Ако видите синя пловдивска фиеста не разбивайте стъклата( няма нищо ценно вътре), а се суркайте и вие при мен. Добре сте дошли.

Успех и да пишеш после.Аз ще ходя в петък евентуално .

успех! и да драснеш некой ред като се върнеш !

Ам кък да не , връщам се -душче и веднага сядам да творя!

"Сега ще ви разкажа как за малко не умрях "( само не ми казвайте ,че не знаете от кой филм е това изречение ).
Всичко започна така: img,ghdjahgsjahsgja( тука чакате снимка ама няма щото си оставих телефона да не ме занимават с глупости и да си почивам). Вечерта преди риболова сън не ме хващаше и както се предполага дремнах само 2 часа. Ставане в 4.45, кафе в колата и тъкмо на разсъмване пристигнах на язовира. От обясненията на колегата Скиталец (за които му благодаря ) в общи линии разбрах ,че за да хвана риба трябва да се суркам по кози пътечки до язовира. На една от обивките(от Пампорово към Кричим, след Михалково се пада 4 или 5) съгледах спряла кола и си рекох,че щом тези са слезнали и аз мога да слеза . Взех да разтоварвам багажа и в това време спря още една кола и човека ми каза да дръпна малко напред, да паркира и се оказа ,че е зааедно с хората доло. От приказка на приказка срам не срам попитах да ли доло има място за мен и той ми каза ,че те са на другия бряг с лодка , място има но не става за на леко(14м дълбоко и пъло със закачки). Посъветва ме да се върна на предната отбивка , там иимало пътека и предния ден имало някви хора които си тръгнали с риба. Рекох ОК аре пак на ново твари , аре пак разтоварвай и те ти те "Пътекатаааа". Това чудо на рибарската упоритост, беше широко има няма 15 см. и изобщо не се виждаше , ама нали индианското ми име е Зоркото око, съгледах я фанах се за чутурата и леко де леко се попсувах (на глас). Ама кво да права, до тука съм стигнал няма предаване-рибата зове. Нарамих все багаж и стъпалце по стъпалце взех да се суркам( някой беше пробвал да изсече жалко подобие на стъпала) и това продължи до 10-15 стъпалце, на което направих троен аксел с толуп и на каваци взех да изучавам земното притегляне. Десет метра по надоло имаше симпатична отвесна скаличка към, която тъкмо се бях запъти. Да, ама господ имал други планове за мене и ми тури в ръчичките един храст . Абе за спирането- спрях се , ама бая се поиздрах . Няма да ви занимавам как с 300 зора стигнах до брега , само ще ви кажа ,че не само стигнах ами си рапънах и такъма . Взех да мера дълбочини с директния , ми то къв директен 8 м. влизат и искат още. Взех мача(тва мача голям дюзен да знайте ейййй ). та отмерих малко над 9 метра и се започна риболова . Захранка "Мундиал червеноперка ". Стръв : жито , консерва царевица, кус-кус, бял червей, а за дъно качамак. В 7.40 бях извадил вече първия слънчак (къде ма търсите вие мене ), поздравих го с шут и смених стръвта. Дъното беше много мръсно , закачки колкото искаш. Даже не знам как и риба хванах. Първата перка дойде 20 мин след слънчака , яка баба към 25 см. Започнах с кука 12 на оунър, ама много навътре го вземаха и направо лепнах 9 номер. Слагах по 2 жито с бял на върха . Както се вижда от по-горе тегав беше риболова . Вятър закачки , чакаш 1 мин докато стръвта стигне дъното. Въпреки това с много йединйе и много инат, тотала показа 7 червеноперки като първата и само една платика около 350-400 гр, откачване на нещо около 1.5-2кг . Имаше и десетина малки перки ама те не се броят , регулярно ги пусках да викат лелите си. Към 15.30 времето се развали- взе да гърми , аз се извънах към пътечкта ииииииииииии..... абе не се чудих много, поех по горе описания "път", БЕЗ САЛТА И ФИГУРИ ОТ АКРОБАТИКАТА , но с"посяти " две колчета и поставка за чадъра. Колко ми е акъла и чадър бях помъкнал" абе тъпакоооооо къде ша го ръгаш тоя чадър по тоя каманак еййййййййййй" По данни от колегите на язовира иам хванати на мойто място шаран към 2 кг и изпуснат друг по голям; на същото място малко по в дясно от лодка късане на голям сом, бяла риба около 6-кг , но на последък последните 2-3 дни бялата не дава; перките и платиките си вървят. Баси мамата голям ферман изписах. Риболова ми не беше зле , но се замислям вече дали да хода там, че мн премеждия. От мен за сега толкова . ФНИМАВАЙТЕ МНОГО ПО ПЪТЕЧКИТЕ. Успех колеги

Чудим се..абе кво се чудим, ако беше добре кво ли ша прайш тука.Евала ти прайм..мнооо смях падна... Аз не бих се ( как беше ) суркал надолу пеш,та ако ще и гола невеста да ме чака..

Колко зор съм брал и аз по тези кози пътечки!То май и козите виждат затруднение по тях де,но поради тази причина все още се намира по някоя риба в тоз гиол!Поздрави и нали знаеш......Господ обича смелите!!!

Направо и аз сурнах по пътеката с теб !Много свежо разкажче и поздравления за риболова!

Добре написано, след толкова страдания все пак си боднал некоя риба. На моменти на "Антона" си мисля дали съм риболовец или алпинист, като постоянно си повтарям , че такова животно нема. Както пише по горе колегата Узуна, да ти кажа непристъпността на този водоем е една от причините във водите му все още да плуват трофейни риби. В петък трагвам на там и мисля да остана до неделя. Като се върна ще драсна и аз някой ред.
П.С
На този водоем е хубаво човек да носи със себе си и въженце с десетина метра дължина, тъй като при изкачване или слизане с багаж, ако е валяло си е направо опасно. Спомням си една година как и аз полетях от една козя пътека и цамбурнах във водата, щото скалата на която бях стъпил поддаде и се понамокрих.....

утрепах да се смея!напомни ми как преди няколко години имаше една компания,горе-долу около същото место,та бяха взели един пич с тях,който никога не беше ходил за риба и не беше виждал язовира!та седим си ние и изведнъж се чува викане''мама си д..ба тъпа,д..ба,та не си лежах аз на бялото чаршавче!-викане колко може!а то какво станало:урагана,както си слизал и той по пътечката,така се подхлъзна,та се спря 2-3 метра навътре във водата!приятелите му го излъгали,че ще правят цър-пър,само и само да го навият да дойде,пък то там откъде место за такива глезотийки!и аре у водата!голям смях падна,тоя пич се цова до обед!

Минаха няколко дена и пак взе да ме тресе крастата и като най-близо пак ще забегна към същия язовир. За да избегна скалното спускане уговорих лодка от един познат. Само за деня не съм сигурен още , но със сигурност ще е някой от делничните. Ако има някой желание да пише може и да се нагласим някък си.

Като гледам няма желаещи да си направим излет . Ам и сам войнът е войн. Утре сабахлян рано рано по росъ съм там.

http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=7&t=17724 ето резултата

Вали, трещи (по-добре да не амааа....) утре съм там.

Желая ти успех! Наистина твоите репортажи са живи и много интересни - имам чувството, че и аз се катурнах по баира надолу! И вземи тела за снимки!

С лекинко закъснение, предвид атмосферните условия, при които се проведе излета ми ,тая вечер сядам да пиша. Абе с две думи вятър и студ ми разкатаха фамилията на язовира, в резултат на което получих носотеч , главо и гъзобол и не бях в състояние да пиша темииииии. Днес съм по-бива и те така.
Четвъртък 4.30 , надигам се едвам гледащ от кревата ,задалжителното дабъл кофи, отварям вратата на хотела иии две бели мечки ме развъртяха вокруг. Бре бре бре , гледам термометъра и не вярвам на ушите си- два плюсови градуса по целзиевата скала . С прибежки и припълзявания се добрах до возилото и изпаднах в зимен сън . Събудих се 15 минути по-късно някъде между селата - колата вече загряла и вътре африка( ей тва само топлото ще ни спаси от студа да знайтее ейййй)
Към 6.20 бях на водоема ама то тъмно, та тъмно. Докато разтоваря просветля леко и смело и напето , се отправих да почвам екшъна. По пътеката се хлъзнах на нещо, амааа чак по свело и на връщане разбрах кво е . Добре бе, драги зрители , то може може да си маркираш и пазиш мястото, ама чак пък толкова да го "минираш" аре мерсии. Знам , че ще се намерят хора да защитят субекта с мотива , че е човещинка, ама да ме извинявате мястото е на пътя - открито от всякъде и "оръжието" е баш на първото стъпало от пътеката. Е как да стане тая човещинка а?
Разпънах такъмите , захраних и чакане . Да отбележа само ,че в тоя час времето беше супер- студено , но без вятър. Естествено дойде у първия посетител на куката

измъчена бабичка , но все пак сефте! Специално заради gogolisec си взех тамагочито да фотографирам.
Малко след това , прогнозата на синоптиците се изпълни , озъби се слънце иииииииииии.......... задува вятъррррррррр Започна се едно закачане и късане на куки , прекъсвано чат- пат ииии от вадене на рибки . В края на излета, към 14.30 , по закачките пред мен бяха натрупани вече 1 пакет оунър номер 10 и кило- две олово.
Бабушките бяха средни на размер и редки и този път само една задоволителна платика на дънце. С голям зор покрих законовата норма и издухан от бурята отвсекъде , се ориентирах към приключване. Ето тотала и работното място:


По време на вятъра се появи ей тая линия и ще сим благодарен, ако някой обясни каква е . Интересното е че на места върви по средата , а другаде покрай брега. Много прилича на течение амааааа, де да знам , някой ако знае да обясни.

На връщане през Михалково ,от бая време съм си набелязал една забележителност, която най-накрая снимах.

Ем навява ми спомени за любимият ми отбор и в същото време ме вбесява поради сегашното състояние на същия
По пътя още малко снимки от най-българската планина( не ,че не си обичам Балкана дет съм израстнал) Родопите.








Абеее със снимки не става трябва да се види.
Та така подсмъчащ и с температура , прибрах се , повече по живо - по-малко по здраво
За сега от мен толкова.