Дунав - 06.09
Публикувано на: Пон Сеп 08, 2008 9:14 am
В събота имах интересен излет 
Решихме с едно приятелче да погледнем на ситуацията "отвътре навън", т.е да вземем лодчицата и да обиколим тукашните островни групи в търсене на мудни хищници 
Деня беше прекрасен, Реката - също, и всичко навяваше в душите ни оптимизъм за часовете пред нас:
Не знам защо, но имах твърдото усещане, че не може в ден като този да нямаме успех. Вярно, че бяхме изпуснали сутрешния пик на активността, но пък какви места изникваха пред очите ни - като извадени от някоя спинингова енциклопедия! Дебели бързеи, тихи заливчета, паднали клони и дървета, водовъртежчета и обратни течения... напълно недостъпни откъм брега. Абе много красиво с една дума:
Часовете обаче минаваха и все повече усещах, че освен с фотография и съзерцание май с нищо друго не се занимавахме както трябва
Рибки нямаше на въдиците, а учудващото беше, че и никъде във водата не се виждаха подгонвания 
Започнаха да ме обземат първите притеснения, че май пак целия ден ще отиде на вятъра...особено след като безрезултатно минахме през едно ръкавче, в което по моему трябваше да има поне някоя писалчица 
Или както каза моя спътник този ден - "аз ако бях щука нямаше да мръдна от тези места" Е да, ама щуки нямаше и ние продължихме нататък...
Ей това място пък беше като нарисувано за бяла риба
Не се вижда много добре, но точно след края на острова се образува страхотен водовъртеж с каменисто дъно и дълбочина около 5-6 м. Ако пък аз бях бяла риба нямаше да мръдна от тук
Наближаваше обед, слънцето взе да препича здраво и моите надежди за някакъв резултат леко взеха да се изпаряват С друга лодка при нас пристигна колегата Цено и заедно се мушнахме в един ръкав за да навестим един друг наш колега. Много е готино така - бръм насам, бръм натам, среща с познати муцуни и лафче между сериите от напъни
И добре, че беше Цено, за да открие спининговата сметка за деня, макар човека да не е отявлен спинингист
Откри я с един хубав распер около 1.5 кг. (пуснат) на Мепс Аглия Лонг N5! Малко след него дойде ред и нашия отбор да се разпише Колегата се сбори мъжката с един немирник:
Загреба си го сам и го измери - добър рибок малко над 2,6 кг. (Пуснат!)
Сега вече можеше да се ухилим и да си изберем една хубава сянка на брега за да починем и да хапнем докато отминат обедните жеги. Направихме го в добра компания на приятели, в комбинация със студена биричка и хубаво мезе Животът може да бъде много, много приятен на моменти 
Въпреки всичко ме глождеше мисълта, че аз все още не се бях разписал този ден и тайничко се надявах следобяда да е по-благосклонен
Напуснахме удобната сянка и масата някъде към 15.30 и се впуснахме в нови обиколки и нови опити да открием гладните рибки... Скоро Реката се усмихна и на мен, благодарение на едно мое малко странно хрумване Отначало взех две маломерни бели рибки, а по-късно и ококорен распер в стандартни размери - 1.5 кг. Не го измерих, защото побързах да го пусна, а за съжаление не успях и да го снимам като хората Затова пък снимах едни прелитащи патки над нас
Денят завърши чудесно и макар привечер да не успяхме да хванем повече рибки бяхме доволни от себе си. Беше и един много полезен ден, поне за мен, защото ми позволи да погледна на Реката и на себе си от малко по-друг ъгъл
И накрая разбира се за къде сме без един Дунавски залез
Поздрави!
Решихме с едно приятелче да погледнем на ситуацията "отвътре навън", т.е да вземем лодчицата и да обиколим тукашните островни групи в търсене на мудни хищници Деня беше прекрасен, Реката - също, и всичко навяваше в душите ни оптимизъм за часовете пред нас:
Не знам защо, но имах твърдото усещане, че не може в ден като този да нямаме успех. Вярно, че бяхме изпуснали сутрешния пик на активността, но пък какви места изникваха пред очите ни - като извадени от някоя спинингова енциклопедия! Дебели бързеи, тихи заливчета, паднали клони и дървета, водовъртежчета и обратни течения... напълно недостъпни откъм брега. Абе много красиво с една дума:
Часовете обаче минаваха и все повече усещах, че освен с фотография и съзерцание май с нищо друго не се занимавахме както трябва
Рибки нямаше на въдиците, а учудващото беше, че и никъде във водата не се виждаха подгонвания Започнаха да ме обземат първите притеснения, че май пак целия ден ще отиде на вятъра...особено след като безрезултатно минахме през едно ръкавче, в което по моему трябваше да има поне някоя писалчица Или както каза моя спътник този ден - "аз ако бях щука нямаше да мръдна от тези места" Е да, ама щуки нямаше и ние продължихме нататък... Ей това място пък беше като нарисувано за бяла риба
Не се вижда много добре, но точно след края на острова се образува страхотен водовъртеж с каменисто дъно и дълбочина около 5-6 м. Ако пък аз бях бяла риба нямаше да мръдна от тук Наближаваше обед, слънцето взе да препича здраво и моите надежди за някакъв резултат леко взеха да се изпаряват
С друга лодка при нас пристигна колегата Цено и заедно се мушнахме в един ръкав за да навестим един друг наш колега. Много е готино така - бръм насам, бръм натам, среща с познати муцуни и лафче между сериите от напъни И добре, че беше Цено, за да открие спининговата сметка за деня, макар човека да не е отявлен спинингист
Откри я с един хубав распер около 1.5 кг. (пуснат) на Мепс Аглия Лонг N5! Малко след него дойде ред и нашия отбор да се разпише Колегата се сбори мъжката с един немирник: Загреба си го сам и го измери - добър рибок малко над 2,6 кг.
(Пуснат!)Сега вече можеше да се ухилим и да си изберем една хубава сянка на брега за да починем и да хапнем докато отминат обедните жеги. Направихме го в добра компания на приятели, в комбинация със студена биричка и хубаво мезе
Животът може да бъде много, много приятен на моменти Въпреки всичко ме глождеше мисълта, че аз все още не се бях разписал този ден и тайничко се надявах следобяда да е по-благосклонен Напуснахме удобната сянка и масата някъде към 15.30 и се впуснахме в нови обиколки и нови опити да открием гладните рибки... Скоро Реката се усмихна и на мен, благодарение на едно мое малко странно хрумване
Отначало взех две маломерни бели рибки, а по-късно и ококорен распер в стандартни размери - 1.5 кг. Не го измерих, защото побързах да го пусна, а за съжаление не успях и да го снимам като хората Затова пък снимах едни прелитащи патки над нас Денят завърши чудесно и макар привечер да не успяхме да хванем повече рибки бяхме доволни от себе си. Беше и един много полезен ден, поне за мен, защото ми позволи да погледна на Реката и на себе си от малко по-друг ъгъл
И накрая разбира се за къде сме без един Дунавски залез
Поздрави!
