Отново Сом - със спининг по Реката
Публикувано на: Сря Сеп 10, 2008 1:27 pm
9 СЕПТЕМВРИ
Когато най-после завали есенният дъжд се събуждаш в ново измерение. Като след дълъг сън, тишината звъни и усещаш всичко, което още не се е случило. Разбира се още е силен летният мускул, притиска настъпващата неизбежност и така се раждат тези неповторими тихи есенни дни. Спокойствието преминава постепенно и във водата, която е непривично чиста и гали сетивата като тропическа лагуна.
Тази прозрачност ми напомня за необятния космос в който водните обитатели като електрони хаотично сноват насам-натам с едничката цел да напомнят за присъствието си. Красотата толкова натежава, че решавам да възстановя равновесието с някой груб антипод. Бъркам дълбоко в забравените кутийки и изваждам "Грозното Пате". Пазителите на Водния дух със сигурност не го харесват и подгонват неканения гост.
Опитвам се да бъда любезен и показвам, че не съм дошъл с лоши намерения.
Продължавам разходката си, като си пробивам път през препятствия, сякаш нарочно поставени за да не ме допуснат до сърцето на Реката.
Малко са дните в една цяла година, когато е възможно такова придвижване - иначе пътят минава през джунгла и облаци комари.
Тук отново се опитват да прогонят патето.
Добре де, разбрах! Чао, гудбай, адиос!
Стъпвам върху истинското дъно на Реката и усещането за стабилност и опора е неповторимо - твърдо от хилядолетия и съвсем различно от крайбрежната тиня в която течението изхвърля всички утайки на цивилизацията.
Брегът се оттегля уморен и вече спокойно крача към края на пътя си.
За пореден път ме спират за проверка, но с блага дума за сбогом продължавам.
И така неусетно денят угасва, красотата със сетни сили напомня за себе си и отстъпва място на мрака.
А с него нахлуват злите сили - тъмни и безполезни като мислите на кубински революционер. Сетивата се изострят, страхът се загнездва в гърлото и Човекът се превръща в Хищник. Също като този, който ме издебва и напада "патока". Добър противник - след няколко резки потегляния разбирам, че не е обикновен "милиционер". Борбата започва.
ЦЪК
Брегът е почти отвесен, нямам под ръка нищо, което да ми помогне да измъкна противника си от водата и единственото което ми остава е да чакам да се предаде. Поемам го с ръце за да му покажа превъзходството си.
86 см, 4.7 кг
Това беше последният страж. След него пътят към Духа на Реката е открит.
Когато най-после завали есенният дъжд се събуждаш в ново измерение. Като след дълъг сън, тишината звъни и усещаш всичко, което още не се е случило. Разбира се още е силен летният мускул, притиска настъпващата неизбежност и така се раждат тези неповторими тихи есенни дни. Спокойствието преминава постепенно и във водата, която е непривично чиста и гали сетивата като тропическа лагуна.
Тази прозрачност ми напомня за необятния космос в който водните обитатели като електрони хаотично сноват насам-натам с едничката цел да напомнят за присъствието си. Красотата толкова натежава, че решавам да възстановя равновесието с някой груб антипод. Бъркам дълбоко в забравените кутийки и изваждам "Грозното Пате". Пазителите на Водния дух със сигурност не го харесват и подгонват неканения гост.
Опитвам се да бъда любезен и показвам, че не съм дошъл с лоши намерения.
Продължавам разходката си, като си пробивам път през препятствия, сякаш нарочно поставени за да не ме допуснат до сърцето на Реката.
Малко са дните в една цяла година, когато е възможно такова придвижване - иначе пътят минава през джунгла и облаци комари.
Тук отново се опитват да прогонят патето.
Добре де, разбрах! Чао, гудбай, адиос!
Стъпвам върху истинското дъно на Реката и усещането за стабилност и опора е неповторимо - твърдо от хилядолетия и съвсем различно от крайбрежната тиня в която течението изхвърля всички утайки на цивилизацията.
Брегът се оттегля уморен и вече спокойно крача към края на пътя си.
За пореден път ме спират за проверка, но с блага дума за сбогом продължавам.
И така неусетно денят угасва, красотата със сетни сили напомня за себе си и отстъпва място на мрака.
А с него нахлуват злите сили - тъмни и безполезни като мислите на кубински революционер. Сетивата се изострят, страхът се загнездва в гърлото и Човекът се превръща в Хищник. Също като този, който ме издебва и напада "патока". Добър противник - след няколко резки потегляния разбирам, че не е обикновен "милиционер". Борбата започва.
ЦЪКБрегът е почти отвесен, нямам под ръка нищо, което да ми помогне да измъкна противника си от водата и единственото което ми остава е да чакам да се предаде. Поемам го с ръце за да му покажа превъзходството си.
86 см, 4.7 кг
Това беше последният страж. След него пътят към Духа на Реката е открит.
