Уж отидохме за мрени...
Публикувано на: Пон Сеп 29, 2008 9:05 am
Здравейте 
В събота ми беше на гости едно приятелче от София, с което винаги си спретваме някакъв риболов, когато дойде... В случая решихме да атакуваме дунавските мрени, тъй като той не е много ентусиазиран по спининга. Аз пък не бях хвърлял дънна въдица от цяла вечност, та се навих и на зазоряване цъфнахме на Реката. Избрахме си подходящо място, времето ни беше прекрасно за целта (облачно, тихо и откъслечни капки дъжд) и след като си изпихме сутрешните кафета се заехме с чакане...
Аз естествено носех спининговите комплекти и се замотах наоколо да търся бели рибки
Уви, нямаше ги! Пробвах с джиговете, но се отказах сравнително скоро и се върнах да правя компания на Боби, който видимо скучаеше около дънните въдици. Пушихме по цигара, приказвахме, самонавивахме се, че този път ще е по-добре от предишния и присъпяхме от крак на крак за да се стоплим.
По едно време някъде над нас шумно пришляпа распер. Реших да не обръщам внимание, но след малко рибата отново подгони на същото място. Беше ми малко далече, пък и по средата на разстоянието имаше други рибари, които не исках да притеснявям... Отделно мястото на което стояхме беше малко неудобно за търсене на распери: Дълбоко, с бързо течение и прилежащ каменен бряг, където е доста трудно да прецениш как се движи хищника и в кой слой се храни. С две думи се колебаех въобще дали да пробвам, но колебанията ми свършиха при поредния плясък – този път доста в дясно от нас. Дистанцията беше около 70 м., а атаката непосредствено до брега.
Прехвърлих наум няколко варианта и заложих на това, че расперът е продължил да се движи към нас, близо до брега, и не е нужно да се местя от мястото си. Боднах един кастмастър и заметнах успоредно на камъните. По средата на разстоянието до мен примамката спря! Именно спря, а не беше от онези расперски удари, които имат за цел да ти изтръгнат въдицата от ръцете. Беше красиво, като последва много здрава борба, няколко солидни вземания на аванс и т.н.
В крайна сметка всичко приключи със снимка и усмивки:
69 см./ 3.6 кг. – най-едрия ми распер досега
С Боби седяхме още доста, но нито хищник се появи повече около нас, нито пък дочакахме мрените, за които първоначално се бяхме настроили Емоции обаче не липсваха и в общи линии ни бяха напълно достатъчни 
Поздрави!
В събота ми беше на гости едно приятелче от София, с което винаги си спретваме някакъв риболов, когато дойде... В случая решихме да атакуваме дунавските мрени, тъй като той не е много ентусиазиран по спининга. Аз пък не бях хвърлял дънна въдица от цяла вечност, та се навих и на зазоряване цъфнахме на Реката. Избрахме си подходящо място, времето ни беше прекрасно за целта (облачно, тихо и откъслечни капки дъжд) и след като си изпихме сутрешните кафета се заехме с чакане...
Аз естествено носех спининговите комплекти и се замотах наоколо да търся бели рибки
Уви, нямаше ги! Пробвах с джиговете, но се отказах сравнително скоро и се върнах да правя компания на Боби, който видимо скучаеше около дънните въдици. Пушихме по цигара, приказвахме, самонавивахме се, че този път ще е по-добре от предишния и присъпяхме от крак на крак за да се стоплим. По едно време някъде над нас шумно пришляпа распер. Реших да не обръщам внимание, но след малко рибата отново подгони на същото място. Беше ми малко далече, пък и по средата на разстоянието имаше други рибари, които не исках да притеснявям... Отделно мястото на което стояхме беше малко неудобно за търсене на распери: Дълбоко, с бързо течение и прилежащ каменен бряг, където е доста трудно да прецениш как се движи хищника и в кой слой се храни. С две думи се колебаех въобще дали да пробвам, но колебанията ми свършиха при поредния плясък – този път доста в дясно от нас. Дистанцията беше около 70 м., а атаката непосредствено до брега.
Прехвърлих наум няколко варианта и заложих на това, че расперът е продължил да се движи към нас, близо до брега, и не е нужно да се местя от мястото си. Боднах един кастмастър и заметнах успоредно на камъните. По средата на разстоянието до мен примамката спря! Именно спря, а не беше от онези расперски удари, които имат за цел да ти изтръгнат въдицата от ръцете. Беше красиво, като последва много здрава борба, няколко солидни вземания на аванс и т.н.
В крайна сметка всичко приключи със снимка и усмивки:
69 см./ 3.6 кг. – най-едрия ми распер досега
С Боби седяхме още доста, но нито хищник се появи повече около нас, нито пък дочакахме мрените, за които първоначално се бяхме настроили
Емоции обаче не липсваха и в общи линии ни бяха напълно достатъчни Поздрави!
. Поздравления за улова!!!
.Браво. 
-другия път да покажеш някоя щукерица