Много слънце, приятно време и класическо капо на Белопопци
Публикувано на: Съб Окт 04, 2008 8:19 pm
Събота рано сутринта... все още пълна тъмнина навън, а аз вече съм в колата на път към Белопопци, любим за мен язовир, за който този месец няколко пъти намирам свободно време. Въоръжен с няколко вида царевици, разните му там пинизчийски аромати и най-вече сериозна доза ентусиазъм, пътувайки към язовира се насладих на проправящата си за четвърти път през Октомври свежа сутрин и първите нюанси на приближаващия слънчев и безветрен ден. Ето ме там, на паркинга имаше още 2 коли ранобудници 
Едно кратко добро утро на все още сънения пазач и бегом към кея - за мое учудване беше свободен и се настаних там. Последва познатото на всички ни разпъване на "панаира" и за десетина минути прътите бяха в бойна готовност. Стръв - само царевица, дънна на косъм с три зърна ароматизирана и плувка с 2 зрънца сладка консервирана царевица.
Слънцето вече започна да се показва и да гъделичка измръзналите и потънали в сутрешната дебела есенна мъгла балъци. Очертаваше се прекрасен слънчев ден... а аз тръпнех в очакване на така желаната мелодия на сигнализатора... Закуска, кафенце, па знае ли човек, на гладен стомах рибата може да не върви А слънцето вече беше огряло целия язовир, който отвреме навреме се огласяваше от все по-зачестилите преигравания на водните обитатели. Все още нямах дори почукване. Захраних с царевичка, прилежно сварена и продължих да се кефя на есенното слънце. Все по-често се забелязваха тъмните силуети на преминаващите амури по повърхността на водата и все така въдиците си стояха безмълвни... и така до обед, когато погледнато отгоре, целият язовир беше осеян с препичащи се на слънце продълговати силуети на амури... А аз, както и почти всички колеги по язовира, си останахме със свежия въздух в дробовете, слънчевата баня и едно класическо майсторско капо. До този момент бяха извадени само 2 шарана и един амур (от отсрещния браг, стори ми се бе амур), явно който си го може, си го може 
Истината е, че рибата се беше вдигнала горе, а от старите рибари зная, че щом рибата играе на повърхността на водата, стягай си багажа. Е, така и направих. Така или иначе, въпреки капото си, няколкото прекарани часа на Белопопци бяха като мехлем за душата
Едно кратко добро утро на все още сънения пазач и бегом към кея - за мое учудване беше свободен и се настаних там. Последва познатото на всички ни разпъване на "панаира" и за десетина минути прътите бяха в бойна готовност. Стръв - само царевица, дънна на косъм с три зърна ароматизирана и плувка с 2 зрънца сладка консервирана царевица. Слънцето вече започна да се показва и да гъделичка измръзналите и потънали в сутрешната дебела есенна мъгла балъци. Очертаваше се прекрасен слънчев ден... а аз тръпнех в очакване на така желаната мелодия на сигнализатора... Закуска, кафенце, па знае ли човек, на гладен стомах рибата може да не върви
А слънцето вече беше огряло целия язовир, който отвреме навреме се огласяваше от все по-зачестилите преигравания на водните обитатели. Все още нямах дори почукване. Захраних с царевичка, прилежно сварена и продължих да се кефя на есенното слънце. Все по-често се забелязваха тъмните силуети на преминаващите амури по повърхността на водата и все така въдиците си стояха безмълвни... и така до обед, когато погледнато отгоре, целият язовир беше осеян с препичащи се на слънце продълговати силуети на амури... А аз, както и почти всички колеги по язовира, си останахме със свежия въздух в дробовете, слънчевата баня и едно класическо майсторско капо. До този момент бяха извадени само 2 шарана и един амур (от отсрещния браг, стори ми се бе амур), явно който си го може, си го може Истината е, че рибата се беше вдигнала горе, а от старите рибари зная, че щом рибата играе на повърхността на водата, стягай си багажа. Е, така и направих. Така или иначе, въпреки капото си, няколкото прекарани часа на Белопопци бяха като мехлем за душата
Не губя кураж, иде следващ уикенд 