Водоча 1,2,3,4,5 Октомври
Публикувано на: Нед Окт 05, 2008 9:53 pm
Доиде долгоочакваниа 1 октомври-денот за кога бехме се уговорили с компаниата да започнеме един продолжен шарански риболов.Местото беше иазовир Водоча до моиа град Струмица.Компаниа ми биаха приатели от Берово,на които аз им бех гост преди месец.Ги сачеках,натоварих в комбето и право на иазовира.Багаж имаше за цела една летна ваканциа,но железниа Титаник не очакваше на иазовира.Го настиагахме до краи и тргнахме накам нашта рибарска кштичка.Водата беше доста спаднала и се наложи да местиме шатрите на 100 метри под кштичката.Всичко беше готово за час,и вече чакахме првиа шарко.Аз спешно се врнах до града зашто ме извикаха на работа,и шарко това е чакал.Страхотен удар на моита прчка.Компаниата ми е била в сладак сон,и докато стигнат до прчката шарко вече е бил около шамандурата 
Со се шамандура са го извадили до брега и там им е казал чаоо. Бил е над 10 кила.Аз се приклучих следваштиа ден,и право дзверски удар.Пак чудовиште,голема борба и пред кепа и тои каза чаооо Направо полудиахме.Но не отчаиавахме.Брзо излезе един три килограмов,па оште един 
.
Следваштиа ден ништо,но вечерта пак дзверски удар и излиза ,но сега в кепа един 11 килограмов красавец. Малко се пооправи настроението, 
и вече с плна доза адреналин чакаме следваштиа,но дочакахме наиголемата бура коиа сме видели за време на риболов.Шатрите ни беха сигурни,но на соседите не беха,като парашути летаха по небето,да не знаеш дали да се смееш или плачеш.Всичко беше овековечено с снимки ,но ми се случи голем баксуз-в невремето изчезна цифровиа ми апарат. 
Умрех от иад.Много спомени имаше от него.
За краи оште едно шаранче,боклуците в чувалите и време беше за тргване,заштото имаме малки дечинца та требва да извадиме по нешто за тиах
Ето малко снимки от апарата на колегата,а моите ште ги гледа некои шарко на дното на иазовира
Со се шамандура са го извадили до брега и там им е казал чаоо. Бил е над 10 кила.Аз се приклучих следваштиа ден,и право дзверски удар.Пак чудовиште,голема борба и пред кепа и тои каза чаооо Направо полудиахме.Но не отчаиавахме.Брзо излезе един три килограмов,па оште един .Следваштиа ден ништо,но вечерта пак дзверски удар и излиза ,но сега в кепа един 11 килограмов красавец.
Малко се пооправи настроението, и вече с плна доза адреналин чакаме следваштиа,но дочакахме наиголемата бура коиа сме видели за време на риболов.Шатрите ни беха сигурни,но на соседите не беха,като парашути летаха по небето,да не знаеш дали да се смееш или плачеш.Всичко беше овековечено с снимки ,но ми се случи голем баксуз-в невремето изчезна цифровиа ми апарат. Умрех от иад.Много спомени имаше от него.За краи оште едно шаранче,боклуците в чувалите и време беше за тргване,заштото имаме малки дечинца та требва да извадиме по нешто за тиах
Ето малко снимки от апарата на колегата,а моите ште ги гледа некои шарко на дното на иазовира
. Поздрави!!!
- щехме и ние да видим бурята 
.Следващия път да си хванеш шарковците 
