naRiba.com

Подводен риболов
Тази риба е винаги на “разположение” на подводния риболовец. Най-често стреляме по риби с тегло около 80 – 120 гр. и по-рядко 200гр. и нагоре. Това определя и харпуна, с който трябва да стреляме.
Класиката е хавайското копие, с дължина около 1.2 – 1.5м и 3 или 5 върха подредени в линия, триъгълник или звезда. Голямото предимство на хавайката, е бързината на втория и трети изстрел ако не сме улучили. Минусите са ограничената дистанция на изстрела, бавната скорост на стрелата и невъзможността да вземем голяма риба с него.
Ластичен харпун. Дължина на харпуна при добра видимост е 50 – 70 см. При много мътна вода 30-40 см. Стрелата е добре да е изработена от пружинна стомана с диаметър 5мм. При заточването на върха се стараем той да придобие заоблена форма за да се избегне огъването му при удар в камък. За контра се капва една капка заварка на 3-4 см от върха или се разпробива дупка с диаметър 1.5мм и се поставя тел от пружина. На стрелата се правият две засечки. По близката до върха се използва при разстояние на стрелба по-малко от дължината на стрелата. Ластиците е добре да са по-слаби и с диаметър не повече от 16мм. При тази лека стрела и тънки ластици се получава изстрел без откат. Стрелата се врързва за харпуна с въже или корда с дължина три дължини на харпуна. Въжето постоянно ще ни се пречка и ще ни бави, но при среща с едър рибок имаме големи шансове да го вземем. Задният край на стрелата се прави плосък-случва се стрелата да отскочи от камъка и да се върне към нас.
Стрелба.
Когато имаме попче легнало върху скала се стараем да стреляме под ъгъл, така че стрелата след като набучи рибата да се отклони от скалата. Целим се по възможност в ‘бузите’ на попчето или около гръбната перка. Ако сме на позиция точно над попчето или го стреляме от много близо, така че след изстрела ластиците да останат все още закачени на стрелата или се премерваме на линията между двете очи и се стераем да улучим няколко милиметра зад тях. При този истрел стрелата отскача силно назад и трябва да застанем в страни от траекторията и. Ако сме улучили точно попчето то поляга на една страна или по гръб и го взимаме с ръка. Ако не сме имали точен изстрел......го няма.
Когато при гмуркане видим точно под нас попче протягаме максимално ръката с харпуна, премерваме се в най-широката част на главата и не мърдаме. Изчакваме докато инерцията ни свали на изстрел разстояние(около метър ) и натискаме спусъка.Добре е при този риболов да сме с 1кг по-тежък колан така че да имаме леко отрицателна плаваемост.
Ако по време на гмуркането не видим риба започваме търсене. Ако сме на място което държи попчета то около нас трябва да има и камъни и пясък. Лягаме на пясъка и се оглеждаме бавно. Попчетата са или в средата на ‘полянката’ или плътно до камъните. Харесваме си най-голямото и с минимални движения се придърпваме на стрелкова дистанция. Целим очите, бузите или гръбчето. Трябва да отчетем и спада на стрелата с около 5мм при дистанция между 1.5 и 2.5м. Ако попчето е в дупка и се подава само опашката се целим там. Не видим ли риби преглеждаме дупките около нас и ако още имаме въздух се насочваме към следващата полянка. Трябва да се оглеждат добре и сенчестите места между два камъка. При място с камъни по-високи от метър винаги има някое кацнало отгоре рибе.
Намиране на рибата.
Първите попчета се стрелят когато морето се стопли до 10-12 градуса. Това е Април месец. Тогава попчетата се подготвят да хвърлят хайвер. Едрите риби излизат към брега. Мъжкарите придобиват сива, брачна, окраска и стоят въру камъните. Женските са в ямки в пясъка,където си хвърлят хайвера.Тогава на места се намират големи струпвания на попчета по 50 – 60 риби на една полянка. А 200 –300 метра по-нататък е пусто. При намиране на такова струпване се стараем да се гмуркаме безшумно прикриваме се край камъните и стреляме по най-близките попчета. При изплуване се стараем да не махаме с плавници. След закачането на попчето на кукана заемаме старата си позиция и ... огън.
Затопли ли се морето над 17 град. попчетата се установяват на полянките по дъното пред камъните. В звисимост от това до колко се посещава дадено място,се определя и минималната дълбочина на която трябва да ги търсим. При много посещавани плажове тя е 4,5 – 5 m, а при непосещавани – 1m. Ако няма вълни в морето можем да отделим половин час на първият ред камъни. Поради малката дълбочина можем да стреляме без да се гмуркаме. После подминаваме първия пясъчен пояс и започваме да търсим мишени. Най – комфортната дълбочина за стрелба е около 3 – 5м. Тогава виждаме от повърхноста рибата и си преценяваме откъде да се гмурнем. При избор на попчета избираме най-близкото,най-голямото и по възможност да е на пясък.

Наслука

УНИКАЛЕН СИ КОЛЕГА !!!!! Браво !!! Тази информация е безценна !!!

Добре ве ! ...съгласен с почти всичко....но според мен няма нужда да се връзва стрелата и да се слага контра ...дистанцията на стрелба е около 30 см - обикновено се крия зад камъните и протягам лекичко харпуна до бай Поп

Абе въженцето може и да си е удобство. Аз за попчета ходя с един турски Мраморно море 45 см. Стрелата му е малко тежка, което пък я прави бавна и ако рибата е на по-голямо разстояние от 1/1,5 дължина, рибата е изфирясала преди стрелата да стигне до нея. Зареждам го обикновено на първата засечка. Видял съм, че от втората в общи линии полза няма. Въженцето ми е удобно, защото след успеше изстрел рускам хярпуна и държа само стрелата, придърпвам или отива до буя и я закачам там. Просто не ми се налага после да търся къде е харпуна. Кордата ми (плетена) е точно 2 дължини. Няма нужда да е повече. Не я закачам никъде. Малко виси и не ми пречи.
Колегата е писал, че е добре да сме малко по-тежки. Това добре, но малко се е пообъркал с изплуването без махане на плавници:)
По моя преценка, ако ще се бият попчета в дупките под камъните, тризъбеца е по-добре да е плосък, иначе тип желъд, така няма да се налага да се върти харпуна. Наистина когато е върху камък е добре да се стреля под ъгъл. Колкото остър, толкова по-добре. При слаби растици стрелата няма да отскоче кой знае колко много, но достатъчно за да се откачи попчето. А и тризъбеца бълзо заминава на кино. Дори ако е на кладък камък, може да се прецелим малко под попчета ако не сме сигурни вм мерника си и то е дребно. Като се приплъзне стрелата, набучването му е сигурно. Аз така бия жаби с въздушната пушка - използвам плъзгането на чашката по повърхността на водата.
70 см е много за попадийски харпун. 50-60см е най добрата според мен дължина.
Хавайката наистина си е идеална за попчета, но ако искаме да подържаме формата, най-добре е да се ползва харпун, а и кефа си е по-голям.
Обикновено като съм долу и не съм уцелил, зареждам пак без да изплувам и пак го целя, защото много често те се изместват на 2-3м най-много и пак си стоят на дъното.
Също често когато въздух има още и съм нанизал някой дребосък, не го свалям от стрелата, а зареждам наново и правя чифт на тризъбеца. Е случва се ако е много дребно да се скъса, но това се случва сравнително рядко.

Благодаря за мненията.
Когато съм по-тежък и лежа на дъното, изплуването го правя с оттласкване с едната ръка от дъното- така ми е по-удобно. Първите махове с плавниците ги прая бавно за да не вдигам пашпалигата от дъното. Всичко това става ако още имам някакъв запас от въздух.
При бистра вода и наплашени попчета се налага да стреляме от около метър- метър и половина от върха на харпуна или да губим време за бааавно прокрадване. За себе си съм избрал варианта с малко по-дългия харпун.
Въжето и контрата само пречат при риболова на попчета. Забавят ни. Тяхната работа е да ни помогнат да вземем някоя по-голяма риба, която сме имали късмета да изненадаме зад някои камък(платерина,кефал,лаврак и др)

БРАВО !!!

Симончо, изказвам свое лично мнение. Повечето от нас в началото са минали стажа си с хавайско копие. Лошо няма. За пълнене на кукан с попчета безспорно най- ефективното оръжие е то. Но... идва един момент в който осъзнаваме, че количеството на разпарчетосаните попардаци не са най-добрата картинка която бихме искали да виждаме. И тогава вземаме ластичен харпун с стрела -многозъбец и за известо време постигаме желаните резултати. Но попчетата продължават да са разпарчетосани и отново не са най -добрата гледка. Осъзнаваме и това и тогава на същият ластичен харпун слагаме стрела единичка и започваме да ловуваме с променлив успех. Не след дълго осъзнаваме, че това е - класиката в попчаджийският жанр. По спортменско е и повече удоволетворява ловният ни нагон. Поне при мен и при много други колеги, това е доказано.

Точно така е , Ванка !...6+
Защо не си продължиш мисълта обаче до край ?
А именно, че идва един момент, в който преставаш да забелязваш в попчето обект за подводен лов и когато легнеш някъде до него за да изчакаш нещо "бяло" да мине, просто седиш и му се любуваш с крайчеца на окото. Стигайки до този етап, аз поне за себе си, предпочитам да настрелям вечерта една връзка кебапчета с бири в кварталното кръчме , отколкото да стрелям по тези беззащитни душици.

Симончоооо, няма да споря с теб, нито пък ще ти се доказвам с снимки. Аз където и когато трябва съм го доказал.
Исках само да проумееш /но явно не можеш/, че има голяма разлика между касапина и хирурга.

vatus56 написа:Симончоооо, няма да споря с теб, нито пък ще ти се доказвам с снимки. Аз където и когато трябва съм го доказал.
Исках само да проумееш /но явно не можеш/, че има голяма разлика между касапина и хирурга.

Остави го,не си заслужава вниманието.